На 10 май 1855 г. военният министър Джеферсън Дейвис лично

На 10 май 1855 година военният министър Джеферсън Дейвис персонално написа една от най-странните заповеди в историята на американската войска. В тази заповед, адресирана до майор на Бревет Хенри К. Уейн, се споделя: „ Сър: назначен сте на специфична задача по отношение на отпущането на средства за импорт на камили за армейски превоз и за други военни цели. “ И по този начин стартира една от най-странните военни акции в историята на Съединените щати: Американският корпус на камилите.

Меморандумът на Джеферсън Дейвис от 1855 година идва съвсем 20 години след първото предложение за подобен корпус. През 30-те години на 20 век американската агресия на запад е мощно затруднена от негостоприемния терен и климата, пред които са изправени пионерите и заселниците. За да помогне за облекчение на този проблем, майор Джордж Кросман за пръв път предлага да се сътвори камилски корпус през 1837 година като опция на умиращите от дехидратация коне и мулета. Идеята е отхвърлена в началото, само че през 1847 година Кросман се среща с майор Хенри С. Уейн от интендантския отдел и заедно те търсят държавна поддръжка за използването на концепцията.

Джеферсън Дейвис също е за американски корпус на камилите, само че няма задоволително мощ като ръководител на Сенатската комисия по военни въпроси, с цел да получи нужното утвърждение и финансиране за плана. Въпреки че Дейвис е назначен за боен министър през 1853 година, лишава му в допълнение две години, преди Конгресът да се съгласи за корпус и да отпусне 30 000 $ за придобиване и тестване на малко стадо камили. Дейвис не губи време и през юни 1855 година Уейн отпътува за Ню Йорк на борда на USS Supply, под командването на лейтенант Дейвид Диксън Портър.

Пътуването до дома лишава по-дълго от предстоящото заради бурно време, само че най-после, на 14 май 1856 година стигат наред до Индианола, Тексас. По пътя една мъжка камила умира, само че са родени шест дребни – две от които са оцеляват. Следователно общо тридесет и четири камили стъпват безопасно на американска земя. След това Дейвис подрежда на Портър да се върне в Египет, с цел да обезпечи още и до февруари 1857 година американската войска към този момент е горделив притежател на общо 70 камили.

Правени са опити върху истинските 34 камили, с цел да се тества силата им, до момента в който Портър е на второто си пътешестване. Армията желае да дефинира бойните им качества, както и транспортния капацитет. Но макар че животните съумяват да се потвърдят като транспортно по-способни от конете и волове в пустинята, бързо излиза наяве, че не са предопределени за американския жанр на пердах.

Най-сериозният минус обаче е съпротивата както на мъжете, по този начин и на офицерите към животното. В съпоставяне с коня, камилите се нуждаят от големи грижи и без тези грижи те развиват тежка краста, която е мощно заразна, неприятна и сложна за лекуване.

По същия метод камилата е кротко, чинно животно, само че постоянно може да бъде доста упорита. Когато войските „ дисциплинират “ камилите поради ината им, е всекидневно животното да повърне върху дисциплиниращия. Освен това, когато камилите се издразнят на стопанина си, те постоянно го хапят.

Войниците постоянно се оплакват и от морска болест, откакто яздят камилата на каквото и да било разстояние или в галоп – което затруднява още повече приложението им в борба.

Гражданската война всъщност слага щифт в опита с камилите. В началото й е изработен опит да се употребяват за преместване на поща сред Форт Мохаве (територията на Ню Мексико) и Ню Сан Педро (Калифорния), само че този опит е несполучлив. Правени са и опити да се употребяват като транспортни животни, само че това е реализира стеснен триумф, защото командирите постоянно не желаят да се занимават с тези зверове.

Една забавна история за камила в дейна работа по време на Гражданската война е казусът с Камилата Дъглас, известна също като „ Стария Дъглас “. Дъглас, който е част от истинския Камилски корпус, някак си стига до Мисисипи, макар че детайлностите към това пътешестване значително са незнайни. В последна сметка обаче той е употребен от рота А на 43-ата пехота на Мисисипи, част от Конфедеративната войска. Назначен да носи принадлежности и раници за полковата група, Стария Дъглас взе участие в борбата при Юка и борбата при Коринт през 1862 година. По време на обсадата на Виксбург, на 27 юни 1863 година, Дъглас е погубен от стрелец на Съюза и умира.

Известно е, че той често се освобождава от въжето, само че нормално в никакъв случай не се е отдалечава доста от полка. Този път обаче съумява да скъса въжето и се впуска в ничията земя сред Съюзната и Конфедеративната войска. Днес Камилата Дъглас е възпомената със личен надгробен камък във Виксбург, Мисисипи.