Мрежестите питони заедно със зелената анаконда, са най-големите змии в

Мрежестите питони дружно със зелената анаконда, са най-големите змии в света. Разликата е, че тези питони доближават по-голяма дължина, съществуват записи за диви човеци с дължина над 6 метра Зелените анаконди, въпреки това, не са толкоз дълги, само че реализират доста по-масивна обиколка и маса.

Физически характерности на мрежест питон

Мрежестите питони постоянно порастват до дължини над 4 метра и тегло до 170 кг. Тяхната цветна багра се състои от комплициран модел с форма на елмаз, който минава по гърба. Този мрежовиден модел е източникът на името им. Красотата му е в основата на известността на мрежестия питон в комерсиалната търговия с кожи.

Като цяло този тип е посочил, че женските стават доста по-големи от мъжките във връзка с размер и тегло. Средната женска може да нарасне до 6, 09 м и 90 кг, за разлика от мъжкия, който е приблизително към 4, 5 м дълъг и до 45 кг.

Тези змии се хранят както интензивно, по този начин и пасивно, употребявайки тактичност на засади и очакване. Плячката се намира и разпознава въз основа на острото подушване и сензитивните към инфрачервени лъчи органи, които обрисуват устните на питона. Тези органи действат като очи на камера с дупка, с цел да образуват образно изображение на инфрачервения или телесния топлинен профил на евентуална плячка или хищници. Като всички свиващи се змии, мрежестите питони имат голям брой редици остри, извити зъби, с цел да задържат плячката, до момента в който мощни спирали от тялото я притискат, като пречат на сърцето и белите дробове да действат.

Начин на живот и размножаване на мрежест питон

Мрежестите питони могат да доближат възраст над 20 години. Полова зрялост се доближава в границите на две до четири години, само че зависи от размера. Мъжките се развъждат, откакто доближат дължина от един до два метра, до момента в който женските стартират да се развъждат, откакто доближат дължина от към 3 метра.

Мрежестият питон употребява трептения, с цел да алармира статуса си на чифтосване на женската, която ще избере дали да се чифтосва, или не. Ако тя реши да се чифтосва, мъжкият мрежест питон ще потрие тялото си върху женската и ще я разтрие с шпорите си. Шпорите са рудиментарни задни крака, които се намират на корема му. Когато женската е подготвена, тя ще повдигне опашката си и чифтосването ще се извърши. Женският питон може да задържи спермата на мъжкия в себе си до по-късна дата, в случай че климатичните условия не са удобни. Женските също могат да имат няколко мъжки колегата, които се чифтосват с тях в един сезон.

Смята се, че размножителният сезон на мрежестия питон е съсредоточен през месеците февруари и март. Малко след зимата питоните стартират да се приготвят за размножаване заради повишението на температурата и топлината през лятото. В множеството региони питоните са географски подвластен заради нуждата от по-топъл климат. Те се развъждат според от изменението на климата на съответния регион, който населяват.

Обитаемата зона за размножаване би трябвало да е богата на плячка, с цел да може женската да сътвори поколение. Следователно мрежестите питони търсят област, която нормално е неразвита и необитаема, с цел да поддържат висока репродуктивна дарба. Жизнеспособността на яйцата зависи от способността на майката да ги пази и инкубира, както и от високите равнища на мокрота. Възрастните питони нормално са подготвени за възпроизвеждане, откакто мъжкият доближи към 2, 5 метра дължина и към 3 метра дължина за женските. Това е от порядъка на 3-5 години и за двата пола.

Ако храната е в обилие, женският мрежест питон може да снесе яйца до два пъти годишно. В региони и сезони, когато храната не е толкоз изобилна, снасянето може да е един път на две или три години. Мрежестият питон се развъжда по-често в региони с по-висока температура за по-добра бременност. В една размножителна година една женска може да създаде от 8 до107 яйца, само че броят им е нормално сред 25 и 50 яйца. Средната маса при раждане е 0, 15 грама, като диапазонът е от 0.12 до 0.17 грама. Независимостта е незабавна за новоизлюпените. Женските инкубират яйцата за към 80 до 90 дни.

За разлика от множеството типове, женският мрежест питон остава навит над яйцата, с цел да обезпечи топлота. Чрез развой на мускулни контракции, наименуван трепереща термогенеза, женският мрежест питон може да затопли яйцата под тях, което води до увеличение на скоростта на инкубация и възможностите за оцеляване. След раждането съвсем без родителска връзка новоизлюпеният питон е виновен за храната и отбраната си.

Новоизлюпените мрежести питони употребяват специфична функционалност, наречена яйчен зъб, който се намира на горната джука, с цел да отворят черупката на яйцата. Излюпените са с дължина към 60 см и тежат към 140 година Веднага след излюпването питонът смъква кожата си. След това стартира да се крие и да чака гризачи и дребни птици, които са главната му храна в идващите няколко месеца.

Географски обсег на мрежестите питони

Мрежестите питони живеят в Югоизточна Азия и Западен Бангладеш до Югоизточен Виетнам и на индо-тихоокеанските острови западно от Нова Гвинея. Други отчети демонстрират съществуването на мрежести питони в източните елементи на Судан, Африка и северните елементи на Австралия. В последните години има отчети, че мрежести питони са засечени в дивата природа на Южна Флорида, като директен резултат от негативните резултати от вноса на екзотични домашни любимци.

Хабитат на мрежест питон

Мрежестият питон населява най-вече тропически гори, влажни зони и тревни гори на надморска височина от 1200-2500 метра. Температурата, нужна за вярна бременност и оцеляване на мрежестия питон, би трябвало да бъде сред 24º C и 34º C с съществуване на огромни количества влага. Най-големите популации на мрежести питони се виждат наоколо до водни басейни, където те употребяват водата за отбрана и за сполучливо грабителство. Питоните употребяват водата като предпазен камуфлаж, с цел да се скрият, преди да атакуван плячка от засада. Подобно държание се вижда във влажните зони, където мрежестите питони могат да се скрият под шубраци, с цел да атакуван плячката си от засада.

Продължителност на живота на мрежестия питон

Мрежестият питон рядко живее в плен и по-често се среща в дивата природа. Големият му размер затруднява обезпечаването на задоволително огромна повърхност, с цел да поддържане на сходен домакински любим. Въпреки това приблизително мрежестият питон живее по-дълго в плен, тъй като неговата среда и източници на храна се поддържат добре в следена зона.

Най-дългата известна дълготрайност на живота на мрежест питон в плен е 32 години. За разлика от това, дивите мрежести питони може да имат компликации при намирането на подобаващи източници на храна и опазването на околната среда, което може да изясни за какво продължителността на живота на дивите мрежести питони е по-кратка от тази на живеещите в плен. Най-дълго живелият мрежест питон в природата е 23 години спрямо 32 години в плен.

Врагове в природата на мрежест питон

Естествени врагове на мрежестите питони съвсем не съществува заради огромния им размер. Яйцата на питоните и новоизлюпените питони са изложени на риск от хищници като птици (ястреби, орли, чапли) и дребни бозайници. Единствените хищници, които се осмеляват да атакуват възрастни питони, са крокодили и други огромни хищници. Питоните са изложени на висок риск от нахлуване единствено покрай краищата на водни басейни, където крокодилите може да чакат да нападат. Единствената отбрана против хищници с изключение на размера е мощно стесняване от тялото на змията, което може безусловно да изтръгне живота за към 3 до 4 минути.

Икономическо значение за хората

Мрежестите питони са едни от най-често ловуваните змии в международен мащаб. Поради огромния си размер, мрежестите питони се ловуват и продават в интернационален проект поради кожата им през цялата година. Освен кожата мрежестите питони имат толкоз огромни размери, че се ловуват и продават и поради месото. Изисквания за владение на екзотични животни са нарастнали, което демонстрира, че мрежестите питони се залавят на пазара за търговия с домашни любимци, с цел да бъдат продадени по цялата планета. Мрежестите питони ловуват дребни гризачи наоколо до аграрни земи, което фермерите предизвикват, тъй като оказва помощ за запазване на реколтата им.

Мрежестият питон е в положение да погълне огромна маса храна едновременно, което го прави рисков за бозайници и примати. Въпреки че не е постоянно срещано, нападенията против хора от мрежести питони са публикувани там, където хората живеят в гори или се изхранват с лов. Мрежестият питон употребява огромния си размер, с цел да стисне и задуши плячката си и по-късно да я погълне изцяло. Във Филипините племе, наречено Агта, се състезава с мрежестия питон за храна и грабителство. Племето е известно с това, че членовете му ядат главно мрежести питон, които заради огромния си размер съдържат огромни количества месо. Между 1934 и 1974 година са докладвани 6 съдбовни набези на хора от мрежести питони. Сред популациите на Агта 26% от възрастните мъже съгласно известията са претърпели рискови офанзиви от мрежести питони. Въпреки че мрежестият питон съставлява опасност, Агта и сходни горски общности ловуват питони и са в положение да се защитят съответно.

Човешките смъртни случаи отвън горската среда са извънредно редки. Въпреки това през 1982 година 21-месечно дете е открито мъртво в креватчето си, откакто домакински любим мрежест питон е избягал от терариума си. Детето е намерено в креватчето си с няколко прободни рани от зъбите на змията.