Ето защо дълбоководните корали сияят в тъмното
Моретата и океаните са цялостни с невероятни и даже магични жители, които образуват най-разнообразни екосистеми. И коралите, които се срещат във всевъзможни форми, размери и цветове, не са изключение. Някои от тях даже сияят в тъмното. Сега екип от израелски учени откри за какво. Със своите сияещи зелени и жълти пипала, дълбоководните корали евентуално флуоресцират в ярки цветове, с цел да примамват към себе си своята плячка.
„ Въпреки че съществуват голям брой незнайни във връзка с това дали планктоните възприемат образно флуоресциращите сигнали, настоящето проучване дава пробни доказателства, че ролята на флуоресценцията при коралите е да притегля плячка “, споделя изследователката на кораловите рифове Ор Бен-Зви от Телавивския университет.
Повечето коралови рифове се намират в плитчините. Съответно намиращите се в региона водорасли могат да улавят слънчевата светлина, която доближава до тях. Това са кораловите рифове – с техните фотосинтезиращи зооксантели – които всички ние познаваме и обичаме.
Някои много смели коралови типове обаче могат да се образуват и в дълбините – на до 6000 метра под повърхността (уви, даже те са наранени от изменението на климата).
От много време насам откривателите, виновни за новото проучване, подозират, че тези дълбоководни корали, доста от които флуоресцират, евентуално употребяват светлината, с цел да притеглят плячка (например планктони) – съвсем като други дълбоководни жители, които излъчват биолуминисценция. Ето за какво те вземат решение да тестват своята доктрина.
„ Много корали флуоресцират по метод, който акцентира техните усти или върховете на пипалата им “, изяснява морският еколог и старши създател на проучването Йоси Лоя от Телавивския университет.
Способността на коралите да флуоресцират и да притеглят плячка, наподобява, е основна за типове, принудени да живеят на дъното на океана – „ изключително в хабитати, където коралите се нуждаят от други енергийни източници в допълнение към или вместо фотосинтезата “, прибавя Лоя.
Съществуват и други хрумвания, които биха могли евентуално да обяснят тази флуоресценция. Така да вземем за пример съгласно хипотезата за „ слънцезащитния крем “ тя евентуално защищава избелелите корали от спомагателен топлинен стрес, както и от самата светлина. Според друго евентуално пояснение флуоресценцията укрепва фотосинтезата.
Мезофитните корали обаче, които живеят в условия на слаба светлина (предимно в синия спектър), са по-различни – при тях не откриваме доказателства, които да демонстрират, че флуоресценцията ги защищава, нито че ги доставя с спомагателна сила.
Ето за какво Бен-Зви и нейните сътрудници вземат решение да се гмурнат до дълбините, с цел да открият коралови типове, които живеят тук-там, където съвсем няма светлина и които по-скоро добиват сила от планктоните, в сравнение с с помощта на фотосинтезата.
В поредност от лабораторни опити екипът ревизира дали дребната скарида (Artemia salina) избира зелените или оранжевите флуоресциращи обекти или по-скоро би се насочила към чистите, отразителни или матирани повърхности. Оказва се, че скаридата се насочва непосредствено към флуоресциращия сигнал.
Сияещи корали, снимани от близко. Източник: Tel Aviv University
Изследователите доближават до сходни изводи и в залива Акба, ситуиран в северната част на Червено море. Местното ракообразно Anisomysis Marisrubri, което тамошните корали си похапват, избира флуоресциращите, а не отразителните сигнали. Рибна ларва обаче, която кардинално не е от тук – не.
Не последно място учените откриват в лабораторни условия, че коралите от типа, които излъчват зелена флуоресцираща светлина, съумяват да си похапнат повече скариди A. salina в границите на 30 минути, в сравнение с своите събратя, сияещи в жълто. Когато този опит е още един с алена светлина, която не кара коралите да флоуресцират, не е изядена нито една скарида.
“Открихме, че в своя натурален хабитат в мезофитните рифове на Акба жълтата версия на E. paradivisa се среща минимум – това евентуално би могло да изясни за какво в актуалното проучване този цвят не притегля толкоз доста плячка “, пишат Бен-Зви и нейните сътрудници.
Ето по какъв начин е организиран самият опит. Източник: Tel Aviv University
Разбира се, значимо е да се означи, че учените изследват единствено един тип мезофитни корали. За да разберем по-добре по какъв начин планктоните и другите ракообразни, подхранващи коралите, възприемат цветовете, ще би трябвало да проведем още проучвания.
Изследването е оповестено в Communications Biology.
Източник: Science Alert
