Може би сте се наслушали на това какво ли не

Може би сте се наслушали на това какво ли не вършат актуалните дами в името на хубостта си - вършат си липосукция, слагат си силикон в гърдите и в устните си и даже отстраняват по някое и друго ребро от тялото си, с цел да наподобяват по-тънки в очите на мощния пол.

Но знаете ли, че по света към момента има и дами, живеещи толкоз надалеч от всякаква цивилизация, които понасят още по-сериозни тествания, с цел да бъдат красиви. Тук ще ви срещнем с мианмарските дами жирафи.

Мианмарските дами жирафи са част от племето Падонг, наброяващо към 40 000 души, които се омъжват само с мъже от личното си племе. Обитават закътано плато в планините на провинция Шан (Мианмар, позната и като Бирма), където се занимават най-вече със земеделие или с нормалните си домашен действия. А за какво ги назовават жирафи?

След навършване на 5-тата си година дамите от племето Падонг стартират да поставят на врата си стоманени пръстени, за да го удължат. Предполага се, че в предишното тази традиция е почнала за те да се приближат до Буда, само че в наши дни това е чисто разкрасителна процедура - колкото по-дълъг врат има една жена, толкоз по-желана е тя от мъжете.

Въпросните рингове/обръчи, които се слагат освен на врата, само че и на ръцете и на краката на мианмарските дами, могат да доближат тежест от 8-15 кг. На всеки 5 години се поставят по 3 обръча на врата, като идеалният вид е броя им да доближи 35. Всяка жена прави това изцяло непринудено, тъй като това подхожда на защитавани с епохи обичаи, като също по този начин може по лично предпочитание да престане да слага обръчи на шията или гривни по краката и ръцете си сега, в който се омъжи.

Мианмарските дами от племето Падонг са се трансформирали в същинска туристическа атракция. В случай че планирате посещаване на тази далечна азиатска страна, ще се уверите, че множеството планувани екскурзии включват и срещата ви с тези дами, наричани жирафи.

В умозаключение ще прибавим, че Мианмарските дами жирафи не са единствените дами, гордеещи се с дългите си вратове. В Северен Тайланд дамите от народа Палонг също носят сходни обръчи на врата, както и дамите от народа Ндебеле в Ангола. Дали те страдат от тежестта, която носят всекидневно не на плещите си, а на врата, по ръцете и краката си, едва ли някой може да каже. Но е несъмнено, че локалните дами евентуално също биха се учудили на нашите модерни дами, решили в името на хубостта да се отърват от ребрата си.