Може би сте още в началото на своето лечебно пътуване.

Може би сте още при започване на своето лечебно пътешестване. Или пък сте деец в оправянето с автоимунното си заболяване и в грижата за тялото и духа си.

Така или другояче, евентуално към този момент сте разкрили, че позитивното мислене внася много огромна разлика във всичко, което вършиме. То трансформира гледната ви точка към себе си и света, моделира вашите настройки и метода, по който се чувствате.

Но по какъв начин човек може да мисли оптимистично, когато има пристъпи на болежка? Когато едвам става заран от леглото и прекарва целия ден смачкан, със мъгляв мозък и в ужасни старания да се концентрира? Когато го изтезават безчет неприятни признаци, напълнява стремително, макар всичките си старания и косата му капе на кичури? Или, когато всякакви обстановки на работа, с другари или даже в личното му семейство, го карат да се усеща изцяло неразбираем?