Мохамед Осман е изследовател в африканския отдел на Human Rights

...
Мохамед Осман е изследовател в африканския отдел на Human Rights
Коментари Харесай

Обаждам се на роднините и не знам дали са живи: Кой и защо се бие в Судан

Мохамед Осман е откривател в африканския отдел на Human Rights Watch. Той се причислява към организацията в края на 2018 година и се занимава със Судан. Завършил е право в университета в Хартум. Започва кариерата си като практикуващ юрист в Судан, преди да работи като юридически консултант в Redress и Sudan Human Rights Monitor по план за изтезания и малтретиране. Работил е и като юридически консултант на Международния Червения кръст в Судан.

Мохамед e приключил право в Университета в Хартум и има магистърска степен по интернационалните права на индивида и филантропично право от университета в Есекс. Препубликуваме публикацията му от уеб страницата на Human Rights Watch.

24.04.2023

Всяко мое телефонно позвъняване до Судан е прекъсвано от гърмеж на изстрели или детонация на назад във времето. Следва злокобна пауза от другата страна, преди някой от нас да продължи диалога.

Десетина дни след експлоадирането на боевете в Судан някои хора може би към този момент възприемат обстановката като естествена. Но тя не е естествена. 

Сраженията сред Суданските въоръжени сили и Силите за бърза поддръжка - двете съществени военни организации в Судан, които избухнаха в столицата Хартум на 15 април, са невиждани даже поради бурната и изпълнена с принуждение история на Судан. Въпреки че актуалната история на Хартум постоянно е придружена от принуждение, в това число нахлуване от бунтовническа група през 2008 година и десетилетия на брутално разпространяване на протестиращи, мащабът и интензивността на сегашните боеве са непознати до момента за столицата. Насилието бързо се популяризира в Хартум и в други градове и райони, които са по-добре осведомени с ужасите на войната, в това число в неспокойния район Дарфур.

В сряда лекарите разгласиха данни, които демонстрират, че броят на починалите цивилни е към 180 души, а ранените са 1000. (По последни данни починалите са над 450, а ранените - над 4000 - бел. ред.) Броят на жертвите може да е и по-висок, като се има поради, че доста хора нямат достъп до здравна помощ. Здравните експерти разказват трагичната обстановка, в която липсват медицински консумативи, съоръжение за кръвопреливане и други жизненоважни запаси. Самите те са изправени пред обилни опасности, защото няколко лечебни заведения са попаднали под пресечен огън.

Свидетели от разнообразни елементи на столицата описват, че са видели здания, изумени от артилерийски снаряди, въздушни удари и патрони, пробиващи стени и прозорци. Активисти в обществените медии популяризират послания за повишение на информираността по какъв начин да останем в сигурност на закрито. Цели квартали на Хартум са без вода и електричество поради повреди в основна инфраструктура. Има доста известия за бойци на Силите за бърза поддръжка, които унищожават домове в столицата.

И двете воюващи страни имат дълго и печално досие, в което жестокостите изобилстват - от спора в Дарфур, избухнал преди две десетилетия, до репресиите против мирни протестиращи след взаимния им прелом през 2021 година Нито една от силите не е демонстрирала угриженост за живота на цивилното население.

Ръководителите на тези сили, военачалник Абдел Фатах ал-Бурхан и военачалник Мохамед Хамдан Дагало, прочут още като Хемедти, в никакъв случай не са били разследвани за закононарушенията, в които са забъркани. Вместо това през последните години пълномощията и на двамата се усилиха.

Бурхан и Хемедти взаимно управляват преврата от 25 октомври 2021 година, който поставя завършек на краткотрайния преход на страната към гражданско ръководство. Но през цялото време това постоянно е било брак по сметка, като и двамата водачи се стремят да затегнат хватката си върху властта и финансовите запаси. В продължение на месеци те поддържаха обществен облик на единение, само че започнаха да се появяват пукнатини и напрежението стана явно в седмиците, откакто Бурхан изиска бързото консолидиране на Силите за бърза поддръжка в армията.

Какво би трябвало да се случи в този момент? Генералите не зачитат законите на войната, а е належащо бързо да се окаже координиран интернационален напън от страна на заинтригуваните държавни управления, с цел да се сведат до най-малко вредите за цивилното население.

Изключително значимо е двете въоръжени сили да не се насочват и да не нападат безсистемно цивилни жители или гражданската инфраструктура, а вместо това да създадат всичко допустимо да ги защитят. Нито една от страните не би трябвало да употребява взривни оръжия с широкообхватно деяние в обитаеми региони, като да вземем за пример артилерия или въздушни удари. Всеки арестуван, без значение дали е цивилно лице или хванат войник, би трябвало да бъде третиран хуманно. Воюващите страни би трябвало да улеснят, а не да попречват доставката на филантропична помощ, да разрешат на цивилните да избягат от сраженията и да доближат до медицински заведения.

Организация на обединените нации, Англия, Съединени американски щати и Европейски Съюз би трябвало да преразгледат метода си. Ситуацията е в сериозна точка и не трябва да се връщаме към нормалното състояние. Обединеното кралство, което е водещо във връзка с Судан в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, има специфична отговорност да покаже мощно водачество, в това число да наложи целенасочени наказания против всички водачи, извършващи злоупотреби, и да разшири съществуващото оръжейно ембарго, с цел да обхване целия Судан.

Русия, Китай и Обединените арабски емирства следва да поддържат дейностите на Съвета за сигурност. Обединеното кралство и други страни следва да одобряват неотложен мораториум върху депортирането на хора в Судан.

Съветът за сигурност от дълго време е въздържан пред възпрепятстването на правораздаването от страна на някогашния президент Омар ал-Башир и неналичието на съдействие на суданските управляващи с следствието на закононарушенията в Дарфур, провеждано от Международния углавен съд.

Международната общественост би трябвало да окаже оптимален напън за реализиране на действителна отговорност. Продължаващата безотговорност за жестокостите в Судан безспорно подхранва това, на което сме очевидци през днешния ден.

Що се отнася до мен, в никакъв случай повече не желая да ми се постанова да подвигам телефона след диалог с родственик, другар или прочут, който няма визия дали ще оцелее денем.

Това не би трябвало да е прекомерно доста.
Източник: euronewsbulgaria.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР