Анализатор: Китай дава икономически излаз на обградената от санкциите Русия! Ще й помогне ли и с оръжия?
Много скоро обаче другарството сред Москва и Пекин бе сложено на тестване. Путин се хвърли във военната случка в Украйна, която го скара грубо със Запада. Китайците наподобява не са били предизвестени за този внезапен ход на Москва, въпреки че когато е бил в Пекин през февруари 2022, съветският президент към този момент е имал явен проект за нападението против Киев.
Официално китайската позиция по отношение на руско-украинската война е неутралитет. През март 2022, когато в Общото заседание на Организация на обединените нации бе импортирана резолюция, осъждаща съветската експанзия, Пекин гласоподава „ въздържал се “. Същото се повтори и на 24 февруари т.г., когато се гласуваше нова резолюция по случай първата годишнина от нападението против Украйна. Но доколкото става дума за война, в която е доста ясно кой е агресор и кой – жертва, то неутралитетът на Китай значи по-скоро благосклонно отношение към Русия. С едно конкретизиране – Пекин постоянно споделя, че поддържа суверенитета и териториалната целокупност на Украйна.
Всичко това е елементарно обяснимо: китайските управляващи желаят да си върнат контрола над остров Тайван с аргумента, че е неразделна част от територията на Китай, т. е. – подобен акт би бил възобновяване на териториалната целокупност на Поднебесната. В същото време Китай споделя съвсем целия съветски агитационен разказ по отношение на войната в Украйна – че тя е провокирана от агресивното разширение на НАТО на изток, че Западът налива масло в огъня на спора посредством оръжейни доставки за Киев и така нататък Антизападната изразителност е факторът, сплотяващ Москва и Пекин. По отношение на практическите дейности обаче китайците по-скоро се стремят да поддържат линия, обозначавана с термина „ стратегическа несигурност “.
Най-очевидната сфера на съдействие сред Русия и Китай след 24 февруари 2022 е стопанската система. Съединени американски щати, Европейски Съюз и други техни съдружници постановиха наказания на Москва, най-сериозните от които са против износа на съветски енергийни запаси – петрол, нефтопродукти и въглища. От европейския газов пазар пък руснаците се отхвърлиха сами. Така гладният за сила Китай се трансформира в съществена вяра, че Русия ще има къде да пласира своите станали ненужни в Европа въглища, петрол и газ. В същото време за китайските производители се отваря необятна ниша на съветския пазар за битова електроника и други промишлени артикули след изтеглянето от там на огромните западни компании.
Какво ни споделят числата по този въпрос? През 2022 руско-китайският стоков продан доближава $190 милиарда - растеж от 29% по отношение на миналата година. Това обаче съставлява единствено 3% от размера на китайската външна търговия. Като стойност вносът на съветския енергийни запаси в Китай се е нараснал доста, само че това се дължи основно на високите интернационалните цени на петрола. Иначе в количествено изражение китайците са купили единствено 10% повече съветски петрол спрямо миналата година. В противоположната посока на търговски продан – китайските компании да вземем за пример са завзели 70% от пазара на смарт телефони в Русия, откакто западните марки се изтеглиха от глобената държава-агресор. Така че, в изискванията на западни наказания Русия изпада във все по-голяма взаимозависимост от търговията с Китай.
Пекин е може би единственият огромен стопански прозорец, който към момента остава отворен за съветските компании. В първите месеци на войната китайският бизнес бе стъписан от заплахата да попадне под вторични американски наказания и леко се отдръпна от покупко-продажбите с Русия, само че след това нещата се върнаха в нормалното русло.
Но това, от което Западът се тревожи най-вече, е опцията Китай да даде рамо на съветската военна промишленост или да стартира директни доставки на оръжия и муниции за Москва. През предишния месец по време на Мюнхенската конференция по сигурността държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен предизвести отговорника за външната политика в Централен комитет на ККП Ван И, че в случай че се стигне до такова развиване, то следствията за Пекин ще бъдат тежки. Същевременно формален Вашингтон твърди, че има сведения за идна китайска военна поддръжка за Москва. Всъщност точно това е алената линия, която Западът обрисува пред китайската политика по отношение на руско-украинската война. Ще я прекрачи ли Пекин? Засега по-скоро не, или най-малкото наподобява прекомерно безразсъдно да го направи. Евентуални китайски оръжейни доставки за Русия надали биха останали скрити за американското разузнаване. Явна военна помощ на Пекин за Русия би провокирала стопански наказания против Китай. Дори и отчасти затваряне на пазарите в Съединени американски щати и Европейски Съюз за китайски артикули ще е злополука за страната, известна като „ работилницата на света “.
Всъщност целият прогрес и богатство на Китай, които са в основата на неговите геополитически упоритости, се крепят на интернационалната търговия. В Пекин би трябвало доста добре да си създадат сметката дали са подготвени да влязат в комерсиална война с Америка, а може би и с Европа, с цел да дадат рамо на Русия.
Ако съпоставим реториката на Китай по отношение на Америка и по отношение на Европа, ще видим колорит. Пекин постоянно подлага на критика западната интернационална настъпателност, само че я приписва на първо място на Съединени американски щати. Към европейците тонът е доста по-примирителен, което показва и въпросният Ван И в изявлението си на Мюнхенската конференция по сигурността. Нещо повече, китайската дипломация се стреми да залага на двустранни връзки със своите най-големи европейски търговски сътрудници, заобикаляйки Брюксел.
Това обаче надали е допустимо, като се има пред тип, че в Европейски Съюз външната търговия е напълно в пълномощията на Еврокомисията, а не на обособените страни членки на Съюза. Иначе казано – Пекин се стреми да вкара геополитическата игра към руско-украинската война в четириъгълник, включващ Китай, Русия, Съединени американски щати и Европа, вместо сегашният триъгълник, в който американци и европейци са една и съща страна. Тази тактика е добре позната – Кремъл към този момент години наред се пробва да вбие чеп сред Съединени американски щати и Европейски Съюз. Но тъкмо в този момент, пред лицето на бруталната експанзия против Украйна, американци и европейци са по-единни от всеки път.
Войната в Украйна има значимо отражение върху китайските интернационалните упоритости. Тя до известна степен отсрочи двуполюсния миг в международния геополитически баланс. Преди година съперничеството сред Съединени американски щати и Китай беше на път да се трансформира в основна ос на интернационалната политика, до момента в който в този момент напъните на Запада за възпиране на съветската настъпателност в Европа отклониха вниманието от Източна Азия и тамошния кандидат за международна надмощие.
Целта на Китай е да се нарежда като градивен фактор за разрешаването на руско-украинския спор. В деня на първата годишнина от войната външното министерство в Пекин разгласява документ в 12 пункта, озаглавен „ Китайска позиция за политическо споразумяване на украинската рецесия “. В него се предлага да стартират договаряния за мир (макар че нито веднъж не се употребява думата „ война “), да бъдат свалени „ едностранните наказания “, да се облекчи филантропичната рецесия и така нататък Документът излага по-скоро някакви общи външнополитически принцип, в сравнение с да предлага съответна рецепта за завършек на войната, каквато в полза на истината, към сегашния миг не може да има. Президентът Байдън към този момент разкритикува този документ, Западът като цяло не го прави оценка положително, само че Пекин очевидно се цели по-скоро в така наречен трети сили, страните от „ Глобалния Юг “, които да възприемат Китай като градивна мощ.
В последна сметка Китай надали ще отиде до край в поддръжката си за Русия. Си Цзинпин разчита, че може да надиграе американците в шахматната партия на международната геоикономика и геополитика, въпреки че тя се играе по правила, направени от Запада. Затова държанието на Путин, който напряко ритна дъската и разбута фигурите, не е образец за подражателство на Пекин.
Китайците са по-търпеливи, само че и за тях би трябвало да имаме едно на разум, тъй като Си Цзинпин от ден на ден се трансформира в източноазиатския Путин – възрастен властнически водач, който ръководи страната си безотговорно и отдавна.
Пламен Димитров, Bloomberg
Официално китайската позиция по отношение на руско-украинската война е неутралитет. През март 2022, когато в Общото заседание на Организация на обединените нации бе импортирана резолюция, осъждаща съветската експанзия, Пекин гласоподава „ въздържал се “. Същото се повтори и на 24 февруари т.г., когато се гласуваше нова резолюция по случай първата годишнина от нападението против Украйна. Но доколкото става дума за война, в която е доста ясно кой е агресор и кой – жертва, то неутралитетът на Китай значи по-скоро благосклонно отношение към Русия. С едно конкретизиране – Пекин постоянно споделя, че поддържа суверенитета и териториалната целокупност на Украйна.
Всичко това е елементарно обяснимо: китайските управляващи желаят да си върнат контрола над остров Тайван с аргумента, че е неразделна част от територията на Китай, т. е. – подобен акт би бил възобновяване на териториалната целокупност на Поднебесната. В същото време Китай споделя съвсем целия съветски агитационен разказ по отношение на войната в Украйна – че тя е провокирана от агресивното разширение на НАТО на изток, че Западът налива масло в огъня на спора посредством оръжейни доставки за Киев и така нататък Антизападната изразителност е факторът, сплотяващ Москва и Пекин. По отношение на практическите дейности обаче китайците по-скоро се стремят да поддържат линия, обозначавана с термина „ стратегическа несигурност “.
Най-очевидната сфера на съдействие сред Русия и Китай след 24 февруари 2022 е стопанската система. Съединени американски щати, Европейски Съюз и други техни съдружници постановиха наказания на Москва, най-сериозните от които са против износа на съветски енергийни запаси – петрол, нефтопродукти и въглища. От европейския газов пазар пък руснаците се отхвърлиха сами. Така гладният за сила Китай се трансформира в съществена вяра, че Русия ще има къде да пласира своите станали ненужни в Европа въглища, петрол и газ. В същото време за китайските производители се отваря необятна ниша на съветския пазар за битова електроника и други промишлени артикули след изтеглянето от там на огромните западни компании.
Какво ни споделят числата по този въпрос? През 2022 руско-китайският стоков продан доближава $190 милиарда - растеж от 29% по отношение на миналата година. Това обаче съставлява единствено 3% от размера на китайската външна търговия. Като стойност вносът на съветския енергийни запаси в Китай се е нараснал доста, само че това се дължи основно на високите интернационалните цени на петрола. Иначе в количествено изражение китайците са купили единствено 10% повече съветски петрол спрямо миналата година. В противоположната посока на търговски продан – китайските компании да вземем за пример са завзели 70% от пазара на смарт телефони в Русия, откакто западните марки се изтеглиха от глобената държава-агресор. Така че, в изискванията на западни наказания Русия изпада във все по-голяма взаимозависимост от търговията с Китай.
Пекин е може би единственият огромен стопански прозорец, който към момента остава отворен за съветските компании. В първите месеци на войната китайският бизнес бе стъписан от заплахата да попадне под вторични американски наказания и леко се отдръпна от покупко-продажбите с Русия, само че след това нещата се върнаха в нормалното русло.
Но това, от което Западът се тревожи най-вече, е опцията Китай да даде рамо на съветската военна промишленост или да стартира директни доставки на оръжия и муниции за Москва. През предишния месец по време на Мюнхенската конференция по сигурността държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен предизвести отговорника за външната политика в Централен комитет на ККП Ван И, че в случай че се стигне до такова развиване, то следствията за Пекин ще бъдат тежки. Същевременно формален Вашингтон твърди, че има сведения за идна китайска военна поддръжка за Москва. Всъщност точно това е алената линия, която Западът обрисува пред китайската политика по отношение на руско-украинската война. Ще я прекрачи ли Пекин? Засега по-скоро не, или най-малкото наподобява прекомерно безразсъдно да го направи. Евентуални китайски оръжейни доставки за Русия надали биха останали скрити за американското разузнаване. Явна военна помощ на Пекин за Русия би провокирала стопански наказания против Китай. Дори и отчасти затваряне на пазарите в Съединени американски щати и Европейски Съюз за китайски артикули ще е злополука за страната, известна като „ работилницата на света “.
Всъщност целият прогрес и богатство на Китай, които са в основата на неговите геополитически упоритости, се крепят на интернационалната търговия. В Пекин би трябвало доста добре да си създадат сметката дали са подготвени да влязат в комерсиална война с Америка, а може би и с Европа, с цел да дадат рамо на Русия.
Ако съпоставим реториката на Китай по отношение на Америка и по отношение на Европа, ще видим колорит. Пекин постоянно подлага на критика западната интернационална настъпателност, само че я приписва на първо място на Съединени американски щати. Към европейците тонът е доста по-примирителен, което показва и въпросният Ван И в изявлението си на Мюнхенската конференция по сигурността. Нещо повече, китайската дипломация се стреми да залага на двустранни връзки със своите най-големи европейски търговски сътрудници, заобикаляйки Брюксел.
Това обаче надали е допустимо, като се има пред тип, че в Европейски Съюз външната търговия е напълно в пълномощията на Еврокомисията, а не на обособените страни членки на Съюза. Иначе казано – Пекин се стреми да вкара геополитическата игра към руско-украинската война в четириъгълник, включващ Китай, Русия, Съединени американски щати и Европа, вместо сегашният триъгълник, в който американци и европейци са една и съща страна. Тази тактика е добре позната – Кремъл към този момент години наред се пробва да вбие чеп сред Съединени американски щати и Европейски Съюз. Но тъкмо в този момент, пред лицето на бруталната експанзия против Украйна, американци и европейци са по-единни от всеки път.
Войната в Украйна има значимо отражение върху китайските интернационалните упоритости. Тя до известна степен отсрочи двуполюсния миг в международния геополитически баланс. Преди година съперничеството сред Съединени американски щати и Китай беше на път да се трансформира в основна ос на интернационалната политика, до момента в който в този момент напъните на Запада за възпиране на съветската настъпателност в Европа отклониха вниманието от Източна Азия и тамошния кандидат за международна надмощие.
Целта на Китай е да се нарежда като градивен фактор за разрешаването на руско-украинския спор. В деня на първата годишнина от войната външното министерство в Пекин разгласява документ в 12 пункта, озаглавен „ Китайска позиция за политическо споразумяване на украинската рецесия “. В него се предлага да стартират договаряния за мир (макар че нито веднъж не се употребява думата „ война “), да бъдат свалени „ едностранните наказания “, да се облекчи филантропичната рецесия и така нататък Документът излага по-скоро някакви общи външнополитически принцип, в сравнение с да предлага съответна рецепта за завършек на войната, каквато в полза на истината, към сегашния миг не може да има. Президентът Байдън към този момент разкритикува този документ, Западът като цяло не го прави оценка положително, само че Пекин очевидно се цели по-скоро в така наречен трети сили, страните от „ Глобалния Юг “, които да възприемат Китай като градивна мощ.
В последна сметка Китай надали ще отиде до край в поддръжката си за Русия. Си Цзинпин разчита, че може да надиграе американците в шахматната партия на международната геоикономика и геополитика, въпреки че тя се играе по правила, направени от Запада. Затова държанието на Путин, който напряко ритна дъската и разбута фигурите, не е образец за подражателство на Пекин.
Китайците са по-търпеливи, само че и за тях би трябвало да имаме едно на разум, тъй като Си Цзинпин от ден на ден се трансформира в източноазиатския Путин – възрастен властнически водач, който ръководи страната си безотговорно и отдавна.
Пламен Димитров, Bloomberg
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ