Много от арабските държави са по-благоразположени към Израел, отколкото официално

...
Много от арабските държави са по-благоразположени към Израел, отколкото официално
Коментари Харесай

Израел отдавна поддържа тайни отношения с тези арабски държави


Много от арабските страни са по-благоразположени към Израел, в сравнение с публично си признават. А от тях значително ще зависи и триумфът на близкоизточния проект на Доналд Тръмп.

Мирният проект на Тръмп за Близкия изток разпали пристрастеностите в Арабския свят. Американският президент анонсира нова тактика за сдобряване на израелците и палестинците. На обвиняванията, че проектът му ще облагодетелства единствено Израел, той отговори, че има поддръжката на доста арабски страни. Отношенията на обособените страни от района с Израел са прекомерно разнообразни. Някои от тях претърпяха съществени промени в последните години.

Саудитска Арабия

Саудитска Арабия и Израел не поддържат публични връзки, само че от 2002 година насам двете страни започнаха съществени стъпки на доближаване. Тогава ръководещият саудитски престолонаследник Абдула започва самодейност за споразумяване на спора сред израелците и палестинците. През 2015 година представители на двете страни още веднъж се срещнаха за диалози. Обединяват ги паниките към иранската атомна стратегия, която, съгласно Рияд и Ерусалим, показва устрема на Техеран за надмощие в района. Включително и заради това саудитците от години не оказват никаква финансова поддръжка на самостоятелните палестински управляващи.

Тези дни Израел предприе алегорична, само че значима стъпка във връзка с Саудитска Арабия. Вътрешният министър Арие Дери подписа документ, който за първи пат позволява на израелците да пътуват до Саудитска Арабия. Въпросното позволение обаче се отпуска единствено в два случая: при визити с набожен темперамент или при служебни пътувания. Условието е обаче да има и покана от управляващите в Рияд. Независимо от всички облекчения, в понеделник (27.1) от Саудитска Арабия обявиха, че израелците не престават да не са мечтани гости в кралството.

Бахрейн

Политиката на Бахрейн във връзка с Израел в общи линии следва линията на Саудитска Арабия, с която Бахрейн поддържа близки контакти. Макар да не става дума още за публични дипломатически връзки сред Бахрейн и Израел, през юни 2019 година бахрейнският външен министър Халид бин Ахмед Ал Халифа съобщи в изявление за вестник „ Таймс ъф Израел ", че страната му признава правото на битие на Израел: „ Израел е страна в региона… и  ще си остане там, където се намира ". Заявено беше още, че Бахрейн желае мирни връзки с Израел. Една година по-рано кралството даже осъди протеста на Израел, признат от Арабската лига.

Катар

Отношенията на Израел с Катар също се усъвършенстват. Двете страни не поддържат публични връзки, само че от дълги години си сътрудничат, въпреки и мълчешком - изключително, когато става дума за приемането на помощите, които емирството изпраща в Ивицата Газа. Властите в Израел ги позволяват, защото са наясно, че неприятните материални условия, в които живеят палестинците, усилват радикалните настроения измежду тях. Откакто Хамас пое властта в Ивицата Газа през 2007 година, Катар е най-важният външен източник на финансиране за самостоятелните области. До момента емирството е вложило повече от 1,5 милиарда евро там. Централното управление на Хамас, което е заточение, се намира в Доха. Така Катар упражнява и политическо въздействие върху управлението на Хамас.

Египет

Египет играе водеща роля в доближаването сред израелци и араби. През ноември 1977 година тогавашният президент Ануар Садат съобщи, че е подготвен да отиде до края на света и даже да посети израелския парламент, в случай че това ще помогне за сключването на мир в района. Тогавашният министър председател на Израел Менахем Бегин го предложения в Кнесета. На 20 ноември същата година Садат произнесе тирада в израелския парламент. Това бе началото на един политически развой, който докара до израелско-палестинския кротичък контракт от март 1979 година, подписан при посредничеството на американския президент Джими Картър. Египетският президент Абдел Фатах Сиси в този момент се пробва да бъде медиатор в близкоизточния спор. Египет и Израел са обединени от напъните да лимитират джихадистките придвижвания и желанието на Иран за надмощие в района.

Йордания
Редакцията предлага
След подписването на мирния контракт през октомври 1994 година Израел откри политически връзки с Йордания. Но и до през днешния ден двете страни по този начин и не съумяват да намерят път към същинско доближаване. Населението на Йордания, една пета от което се състои от палестински бежанци, се опълчва остро на политиката на Израел на Западния бряг на река Йордан. Според мирния контракт, йорданският крал е страж на светите ислямски и християнски места в Ерусалим. Тази му роля постоянно се слага под въпрос.

Колко са охладнели връзките сред Израел и Йордания си пролича и през 2018 година, когато крал Абдула II анулира контракта сред двете страни от 1994, по силата на който част от йорданската територия бе трансферирана за 25 години под аренда на Израел. Става дума за към 80 хектара земя към мястото, където река Ярмук се влива в река Йордан.Тази земя от 1994 година насам се стопанисваше от израелски фермери. В Йордания денонсирането на контракта се възприема като акт, изразяващ суверенитет.

Държавите на Магреб

Връзките на Израел със Северна Африка датират от времето, когато огромен брой евреи емигрираха от района, с цел да се преселят в новосъздадената страна Израел. Тези хора не престават да са прочувствено свързани със Северна Африка. Израел поддържа положителни отношение с няколко страни от Магреб. Мароко, Мавритания и Тунис откриха дипломатически връзки със страната през 1994 година. Малко по-късно Израел откри свое бюро в мароканската столица Рабат. Мароко пък разкри такова в Ерусалим. Същата стъпка предприе и Тунис. Но диалозите сред Израел и страните от Магреба и до през днешния ден не престават да се водят по неофициални канали.

Сирия

Отношенията на Израел със Сирия са изключително обтегнати. Особено след Шестдневната война от 1967 година, в която Израел окупира Голанските възвишения, принадлежали преди този момент на Сирия. От 1981 година насам Организация на обединените нации упорства Израел да върне окупираната територия. Израел обаче  слага като изискване за това настояването за обхватен кротичък контракт. През март 2019 година президентът Доналд Тръмп призна Голанските възвишения за част от Израел, което породи гневни реакции в огромна част от Арабския свят.

*****

Разгледайте и тази изложба със фотоси на Дъждовни води:

Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР