Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се захваща със

Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) се захваща със собствеността на Руската черква в София. Това разгласи отрасловият министър Андрей Цеков пред публицисти, откакто се срещна с изпълняващия функционалностите на основен прокурор Борислав Сарафов в Съдебната палата.

Той изясни, че в днешния ден Министерство на регионалното развитие получили писмо от прокуратурата, които са създали проучване на обстоятелствата и събитията, свързани със собствеността на Руската черква. Понеже министърът на районното развиване е способният орган да упражнява правата на благосъстоятелност на страната, Министерство на регионалното развитие са сезирани да подхващат дейности по определяне на собствеността.

Материалите, свързани с проблема са към 4 папки с документи. Цеков ще се запознае с цялата фактология и в случай че има учредения, ще предприеме съответните дейности.

Цеков посочи, че преди да се заведе дело, би трябвало да се изследва цялата документи по тематиката за Руската черква и всички обстоятелства. Нека си свършим работата в Министерство на регионалното развитие, всичко друго е въпрос на решение до каква степен един иск би бил евентуално състоятелен и на второ място на процесуална тактика, само че по тази причина е прекомерно рано да се приказва, разяснява Цеков.

Той не сподели дали чака някаква реакция от Руската федерация по тематиката, само че повтори началната си теза, че Министерство на регионалното развитие са получили предложение от прокуратурата да прегледат обстоятелствата и събитията към собствеността на Руската черква. Поне месец ще би трябвало на Министерство на регионалното развитие, с цел да се запознае с доказателствата и обстоятелствата за градежа на самата черква.

Виктор Малинов от Върховната апелативна прокуратура (ВАП) добави, че инспекцията за собствеността на Руската черква е огромна. В хода на инспекцията са събрани ред материали и главното, на което е наблегнато до предлагането на Министерство на регионалното развитие е, че е формиран един констативен нотариален акт. От приложенията на констативния акт не се намира да е налице преодолян един недостиг на доказателства, че е налице правоприемство сред бившето Руско царско дипломатическо агентство, което е лицето на тогавашната Руска империя и актуалното посолство на Руска федерация.

Установени са и други забавни обстоятелства - че през 1934 година един български държавен орган, тогавашният министър на външните работи и изповеданията се е разпоредил с Руската черква като е упълномощил на собствен чиновник да съобщи зданието с такъми към него на Н. Пр. тогавашния софийски митрополит. След като църквата е потърпевша от бомбардировките по време на Втората международна война, че 2/3 от дължимите суми за възобновяване на църквата са в тежест на българската страна и единствено 1/3 в тежест на Съветския съюз. Не са открити обаче документи, че от Съветска страна са изпълнени отговорностите. Не са открити доказателства освен за градежа на църквата, а единствено за възобновяване, само че и по тази причина, че не са изпълнени императивните условия на Закона за собствеността и виенската спогодба за дипломатическите връзки, изясни Малинов.

" Една страна придобива благосъстоятелност на територията на друга страна със единодушието на приемащата страна, само че няма такива решения на български способени органи. На базата на всичко това, откакто е известно, че прокуратурата не може да направи заключения за правото на благосъстоятелност, което да създаде правни последствия, отчетохме функционалностите на министъра на районното развиване и благоустройството по Граждански процесуален кодекс и по Закона за държавната благосъстоятелност. Предложихме от Върховната административен съд (ВАС) на основния прокурор, а той направени предложение да сезира министъра с предмет да изследва всички предпоставки и основно направените от нас констатации за отбрана на вещно правните ползи на страната ", разясни Малинов.

Той добави, че всички документи, обект на проучване на Руската черква идват от Държавния списък. Намерен е и по този начин нареченият Крепостен акт, с който тогавашната софийска локална власт е дарила едно празно дворно място на Руското императорско дипломатическо агентство. Всички останали приложения не са налични и се унищожени. Затова се твърди, че е налице недостиг на доказателства по отношение на правоприемството на Руската черква.