Механик, на който се отдава почти като в предаванията по

Механик, на който се отдава съвсем като в предаванията по Дискавъри, да преобразява коли в топ возила, харчи извоюваното в градеж и ремонт на параклиси и църкви. Анастас Иванов от смолянското село Чокманово връща към нов живот с труда си грохнали коли и парите от продажбата им влага в порутени параклиси.

Вече е възстановил пет храма в региона на родното си село и е налял основите на още два. Отделно е преобразил напълно от паянтова дървена сграда в постоянна постройка параклис на черния път от село Гела към село Стикъл. За една година параклисът „ Свети Георги Победоносец “ е построен изцяло и е екипиран с цялата църковна утвар и икони. На Гергьовден тази година той към този момент е осветлен. Всичко в него е дело на Анастас.

„ Дори и доброжелателни хора, които са огромна необичайност, ми споделят, че съм вманиачен. През годините съм получавал какви ли не обвинявания за какво го върша – за авторитет, с цел да извършвам кражба и какво ли не. Но това ми е идея, желая да остане нещо след мен, тъй като Вярата ми е огромна и знам, че Господ ми оказва помощ “, споделя Анастас.

Тасо, както го назовават познатите, е приключил изобразяване в Смолян, а по-късно инженерство по индустриален дизайн във Варна. „ Тъкмо се бях върнал от Варна, когато открих татко си Захари да ремонтира параклиса „ Св. св. Козма и Дамян “. Правеше вратата му в дърводелската ни работилница “, спомня си Тасо. Тогава татко му бил тежко болен. Анастас приключил ремонта на параклиса самичък и го обзавел с църковна утвар. Изписал и иконите за него. Параклисът е строен през 1828 година Преди да се захванат той и татко му, от него били останали единствено основите.

В руини обаче са и други параклиси в региона. И Тасо се захваща да ремонтира  идващ параклис – „ Свети Дух “, който е на 4 километра от Чокманово по остарелия път за село Турян. Тъй пък бил изцяло срутен. Тасо стартира да прекарва при всяко слизане до Смолян материали. Приятели, които карат трупи в местността, му доставили 20 кубика бетон, а от гората на фамилията си насякъл 10 кубика трупи за дъски.

„ Никога до тогава не бях се занимавал със строителство. Замислих се за структурата, че би трябвало да е по разпоредбите и че ще е срамотия да рухне. Затова започнах да чета съветски книги, където ясно и тъкмо е разказано какви строителни правила и догми би трябвало се съблюдават. Точно за една календарна година параклисът беше подготвен, само че работих от заран до вечер “, споделя Тасо.

От ремонта му останали материали и продължава с тях градежа на идващия храм – „ Св. Петър и Павел “. Строителните материали купувал втора ръка, хора от селото и компании също дарявали, но главно влагал персонални средства.

„ Винаги съм надделявал с труд. Като изкарам повече пари, плащах сметки и заеми с половината, а другите влагах в храмовете. С всеки идващ от ден на ден ми идваше мощ и религия да ги възвръщам “, споделя Анастас. В параклисите са вложени пари освен от купени и възобновени от него коли, само че и от продажбата на унаследен апартамент и етаж от къща.

„ 15 години строя параклиси, има доста рухнали. Никога не съм считал какъв брой пари са отишли за материали и пари. Не го върша с комерсиална цел. Бързам, тъй като възрастта ми напредва, копнеж има, само че силите към този момент са по-малко. Дано се намерят младежи да ги поддържат, не да ги разрушават. Навремето хората са си давали живота за вярата, а в този момент какво вършим – подхранваме безверието на всички места. А на такива места – параклисите, като работиш самичък, самичък си и приказваш от време на време, изпитваш себе си и затвърждаваш вярата си. И знам, че най-важното е да не я губиш. Най-страшният човек е този, който в нищо не има вяра. Аз ще спра, когато ме оставят силите “, казва 50-годишният родопчанин. Той е работил какво ли не – нощен надзирател, тенекеджия, дърводелец, бояджия, имал е лично заведение в Смолян. Преди години ходил и на гурбет в чужбина, а в този момент е монтьор в смолянска компания за ремонт на коли. Има една щерка.

Продал джип и купил камбана

В „ Св. Петър и Павел “ вложил 60 кубика бетон и 8 тона арматура. Заради сложния терен пренасял по-дребните материали на ръце, а за тежките търси високопроходими коли, ръчни лебедки и какви ли не съоръжения, с цел да ги изкачи на билото. Параклисът „ Св. Петър и Павел “ е с размери на дребна черква с два купола. Сам скицира плана за градежа.

„ Помощ съм имал въпреки и не внушителна, но скъпа. Всяка помощ оценявам – и тази на строителните магазини, че има предприемачи, които ме оставят да заплащам материалите разсрочено, или че някой дъртак е пристигнал да оказва помощ за малко, даже да не може изключително “, споделя Тасо.

Един джип продал единствено, с цел да купи камбаната на храма. Сам обшива купола с титаниева ламарина от Украйна. Монтира светещ кръст, който се вижда нощем от километри. Успява да прокара и ток. Прави камбанария и олтара. Това лято го измазва и фантазията му е идната година да бъде осветлен, само че като дребна черква.

Междувременно ремонтирал и една от църквите в долната част на селото -„ Свети Архангел Михаил “, строена през 1881 година. Заел се и с параклисите „ Свети Димитър “ и „ Свети Илия “.

Само за един месец вдигнал на недодялан градеж, с помощта и на семейство от селото, параклиса „ Свети Никола “, в чиито темели намерил икони на Исус Христос Севастократор и Свети Никола Чудотворец, които счита, че са рисувани от иконописци от Атонската школа.

Щях да спра поради неприятни думи

Бях решил да спирам преди три години поради доста неприятни думи. Ала вярата ме заведе до параклиса по пътя сред Гела и Стикъл. Господ си изпраща праведния път. И педала до метала – за една година го подвигнах, всичко направих от основи до покрив, свещници, икони. На този Гергьовден го осветихме. За коледните празници желая да поздравя всички, без значение от вярата. Защото всеки има право на благополучие, на здраве, на звездни мигове, на фантазии, споделя Тасо.

Селото на професорите с два храма

В наричаното „ село на професорите “ Чокманово има две църкви и 12 параклиса. Родното място и на артиста Бисер Киров е единствено на 7 километра от Смолян, но в него живеят непрекъснато едвам 30-40 души. Ремонтираните параклиси обаче се посещават освен от локалните, само че и от стотици туристи, които вървят към китните села и атракциите в Арденското корито – Смилян, Могилица, Арда, Горна Арда, пещера Ухловица, Агушевите конаци, крепостта Калето и изворите на Арда.

Инфо: