Медийното събитие на седмицата стана монологът на Владимир Путин, който

Медийното събитие на седмицата стана монологът на Владимир Путин, който включваше и половинчасова екскурзия в псевдоисторията. Независимо от това, изявлението му с консервативният Тъкър Карлсън, първото му със западняк след нахлуването му в Украйна, имаше значение. Въпреки че Путин не сподели нищо ново, решението му да приказва в този момент и с кого е избрал да приказва, разкри доста.

Когато Карлсън допусна, че „ нито един западен публицист не си е направил труда да интервюира “ Путин след нахлуването му в Украйна, той факт беше доказан и от  представителя на Кремъл Дмитрий Песков.

Всъщност имаше доста поръчки за изявленията, в това число от Стив Розенберг от BBC, само че единствено тези на Карлсън бяха признати

От самото начало това беше планувано от Кремъл да бъде платформа за Путин, а не инквизиция. От 2022 година Карлсън, който е непосредствен до Доналд Тръмп, упреква Америка за провокирането на войната. Той даже повтаря развенчани изказвания за американски лаборатории за биологична война на украинска земя. Още през 2019 година той даже сподели:

„ Вероятно би трябвало да вземем страната на Русия, в случай че би трябвало да избираме сред Русия и Украйна “.

Путин е неоспорим

Карлсън стартира с въпрос, който при други условия можеше да наподобява сложен въпрос. Попитан:

„ Кажете ни за какво смятате, че Съединени американски щати могат да ударят Русия изведнъж? “

Путин бързо пое самодейността, отхвърли това, което в действителност беше предложил един път, и отговори:

„ В тукшоу ли сме или сериозен диалог? “ до момента в който Карлсън се кикотеше.

Това, което следва, беше познато декламиране на нормалните тематики за диалог на Путин: Пълна игра на Путин бинго. Ако не друго, изненадата беше самата липса на изненади. Имахме видимо безконечен исторически увод, който подбираше и изопачаваше обстоятелствата, с цел да се опита да показва претенциите на Русия към Източна Украйна.

Чухме изказвания, че НАТО е експанзионистка и двулична. Че Централно разузнавателно управление на САЩ поддържа чеченските терористи в Русия и стои зад украинската гражданска война на Майдана през 2014 година Че е „ невероятно по формулировка “ Русия да бъде победена в Украйна. Но че войната се води водени по заповед на Запада, а не на украинците, които желаят да запазят своя суверенитет. Всички познати тропи и недоволства бяха на показ.

Карлсън понякога се опитваше да наподобява като публицист. Той насочваше диалога, само че тенджерата на Путин се търкаляше без значение от това. Той не е водач, привикнал да дава и взема, или потребността да свива десетминутни изложби в звукови фрагменти.

Дръзка каскада

Карлсън не попита Путин за военните закононарушения в Украйна или репресиите вкъщи. Но повдигна тематиката за задържания американски публицист Евън Гершкович. В момента той е в пандиза по съмнителни обвинявания в шпионаж. Подгоднически той попита дали Путин би бил подготвен да освободи неотложно репортера на Wall Street Journal „ като знак за благовъзпитание “ и „ ние ще го върнем назад в Съединени американски щати “.

Путин пропусна опцията за дръзка каскада. Но той загатна, че Гершкович може да бъде сменен с „ родолюбец, който отстрани “ грузински чеченец. С други думи Вадим Красиков, наемен палач, вербуван от съветските служби за сигурност, с цел да извърши ликвидиране в Берлин през 2019 година

Брокер на покупко-продажби

Наистина, Путин от самото начало се опитваше да даде знак, че покупко-продажбите – значително при негови условия – са налични. Не на последно място за Украйна.

Той заплаши, че изпращането на задгранични войски в Украйна (отвъд неговите, схваща се) ще „ докара човечеството до ръба на доста сериозен световен спор “. Въпреки това, той неведнъж се опитваше да се показа като податлив да договаря, макар че изискванията му наподобява са опазване на частите от Украйна, които е окупирал или анексирал, като останалата част от страната се държи отвън НАТО и е „ денацифицирана “, каквото и да значи това. Нито едно от тях не е задоволително за Киев.

Това без подозрение е част от повода, заради която Путин реши да даде това изявление

Той искаше да алармира на Съединените щати както за заплахите, в случай че те се ангажират в допълнение с Украйна, по този начин и за желанието си да беседва с Вашингтон, до момента в който Киев отхвърля да сътрудничи. Това, че това се случи, до момента в който 60 милиарда $ военна помощ за Украйна към момента се разисква в Конгреса, надали е съвпадане.

Даването на изявление евентуално също е изчислено в поддръжка на акцията на Тръмп. Кремъл се надява, че като президент той ще извърши очевидното си предпочитание да понижи помощта за Киев и да замрази спора.

Предизборна спекулация

Факторът Тръмп също оказва помощ да се изясни за какво Карлсън, една от звездите на десния канал Fox News преди непредвиденото му уволняване предходната година, е бил подготвен да провокира кавги на Запад, като пътува до Москва.

Фурорът към изявлението увеличи профила на неговата Tucker Carlson Network. Потенциално той се трансформира и един от лидерите на мисълта за революцията на Тръмп във външната и вътрешната политика на Съединени американски щати.

За тази цел Карлсън употребява изявлението, с цел да язди свои лични коне, не на последно място хипотетичната опасност от „ дълбоката страна “. Той одобри голословните изказвания от страна на Путин, че Бил Клинтън е удължил, а по-късно е отдръпнал предложение Русия да стане част от НАТО. С тази теза той поддържа концепцията, че системата на Съединени американски щати „ не се ръководи от хората, които са определени “, нещо, което от дълго време е Темата за диалог на Тръмп.

Валидиране от Запада

Тъкър Карлсън не е известно име в Русия. Но държавните медии наблюдават всяко негово придвижване и изявление по време на пътуването му с натрапчиво почитание.

Песков твърди, че Кремъл се интересува по-малко от това по какъв начин чужденците реагират на изявлението, тъй като „ най-важното е реакцията на нашите хора “.

Това може да звучи необичайно за изявление, извършено с чужденец и за първи път пуснато дублирано на британски. Но това отразява парадоксалната връзка, която Путин – както множеството руснаци – има със Запада. От една страна, той я счита за арогантна и лицемерна мощ, непримиримо противопоставяща се на Русия, която обезверено желае да види маргинализирана и даже разчленена.

От друга страна, той жадува за нейното почитание и одобряване

Той знае, че руснаците се считат за европейци. Те търсят на запад своите културни въздействия. Изключването на съветски спортни и културни дейци от интернационалните събития, възбраните за пътешестване и публичното неуважение няма да смъкват режима. Но всички те ужиляват обществото.

Путин търси самопризнание от Запада – на първо място от Америка – че Русия е равна. Той знае, че статусът му вкъщи се усилва от одобряване в чужбина. Дори да бъдеш представян на Запад като някаква екзистенциална опасност за НАТО е по извратен метод знак за това самопризнание и постоянно парадиран в формалните медии.

Без организация

Въпреки че Путин явно се радваше на опцията да изложи и изрецитира познатия си лист с недоволства, той наподобява не осъзнава, че в последна сметка изобразява Русия и себе си като лишени от действителна мощ.

Централно разузнавателно управление на САЩ смъква режим в Украйна, страна, която Путин показва като съвсем съветска. А Москва не може да направи нищо по въпроса. Воюващ и разширяващ се НАТО, който желае да употребява Украйна като база, принуждава Русия да нахлуе.

Мирното съглашение с Киев е съвсем реализирано, само че Борис Джонсън – „ настоящ от името на администрацията на Байдън “ – принуждава Зеленски да го раздра

Това беше театър, който ясно имаше за цел да показа Путин като убеден, спогодителен и способен. И въпреки всичко той несъзнателно изглеждаше като човек, отчаян от неспособността си да управлява събитията, търсещ Запада да удостовери позицията му и да му обезпечи победа в Украйна.

Анализът е на Марк Галоти за The Times/Превод: SafeNews
Още вести четете в категорията Свят 
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News Showcase