Българите искат високи пенсии, но 1/3 от тях укриват осигуровки
Масово за българите главният проблем на пенсионната система в България са ниските пенсии. В същото време обаче 1/3 от тях в избран интервал от време са укривали осигуровки, а над 40% не са съгласни с възможното им повишение. Това са част от изводите от изследване на Националния център за парламентарни проучвания, което бе показано в обществената комисия в Народното събрание и е измежду дребното такива в последните години.
От него излиза наяве, че към 30% от интервюираните в избран интервал от време са получавали по-висок приход, само че са се осигурявали на минималния предел. Резултатите от проучването демонстрират още, че заетостта в „ сивия бранш “ от време на време не е въпрос на персонален избор и хората споделят, че не са имали друга опция.
Хората избират да се обезпечават на действителни приходи, само че от време на време се слагат в обстановка, в която не могат да избират “, обясниха в Комисията уредниците на изследването.
Попитани за техните желания, в случай че можеха да избират, болшинството от пълнолетните българи изрично биха предпочели да се обезпечават на действителните си приходи. Все отново остава забележителен и делът на хората, които не биха се осигурявали на действителните си приходи даже в случай че могат да избират. Те съставляват 11% и постоянно са хора с ниско обучение от дребните градове и села с невисок стандарт на живот, за които осигуровките са разход, който биха си икономисали. Около 7% избират да не се обезпечават, а да се застраховат, икономисват или влагат средства, които да им обезпечат почтени старини. Това схващане е по-често срещано измежду най-младите, които са на мнение, че сами могат по-добре да ръководят персоналните си финанси.
Откъде пари за пенсии?
Основната опасност пред пенсионната система е възходящият недостиг в бюджета на пенсионното обезпечаване. За 2024 година посредством налози от държавния бюджет към този момент се покрива към половината от общите разноски за пенсии, или към 10 милиарда лева
Основният проблем е, че работещите, които са все по-малко, заплащат приходите на пенсионерите, които са от ден на ден. Възможните подходи са фрапантно повдигане на осигуровките, като служащите няма да се съгласят на това, или да плащаме пенсии с налози от бюджета. Друга опция няма “, разяснява някогашният обществен министър Лидия Шулева.
Отговорите в изследването демонстрират, че хората всеобщо считат за най-удачно пенсионната система да се дофинансира от бюджета. Идеята за повдигане на вноските, с които да се вкарат повече пари в система, не се утвърждава изключително. Само 36% са на мнение, че увеличението им (минимално или значително) е неотложно, в случай че това би довело до нарастване на пенсиите. С повишаването на възрастта пораства и желанието за по-високи вноски и назад – хората, които са надалеч от пенсиониране, са срещу увеличение на осигурителната тежест.
Тавани
На съответни въпроси, като да вземем за пример премахването на оптималния застрахователен приход, 37% не са съгласни. Това са високообразованите респонденти, хората над 50-годишна възраст, живеещи в огромните градове. 30% са съгласни, само че половината от тях в действителност няма да бъдат наранени от сходна мярка, тъй като се обезпечават на приходи под оптималния предел. Останалите към 33% не могат да преценяват.
Неодобрение хората демонстрират и към концепцията за унищожаване на тавана на пенсиите. Тя е подкрепяна по-често от хора, които са се пенсионирали във второкласен труд, респонденти във възрастовата група 50 – 59 години, както и високообразованите поданици на страната. На противоположната позиция, „ срещу “ отпадането на оптималната пенсия, са най-възрастните хора, удовлетворени от размера на получаваната пенсия, както и жителите на дребните градове на страната.
Какво знаем?
Малко над половината от хората са осведомени с пенсионната система, до момента в който останалите не са. С повишаване на възрастта закономерно хората стават по-запознати, а по-незаинтересовани са младежи с ниско обучение.
Проучването демонстрира още, че към една пета от българите са се осигурявали или сега се обезпечават в третия непринуден дирек на пенсионната система в частните пенсионни фондове. Това значително са високообразовани хора на възраст сред 30 и 59 години, поданици на огромни градове със стандарт на живот над междинния. Близо половината от хората пък биха се осигурявали и в доброволния дирек, в случай че имат задоволително финансови благоприятни условия.
Пак поръчки
Пенсионната система щяла да бъде една от значимите тематики след изборите. Тази поръчка даде някогашният обществен министър от ГЕРБ Деница Сачева,
с цел да се подготвим за идващите 25 години, които наподобяват по-предизвикателни даже от тези до момента “.
Тя добави, че тогава се чака нов отчет на Икономическия и обществен съвет и „ вероятно “ подобен и от общественото министерство, който бе заложен като част от съдружната стратегия на ротационното държавно управление.
Но не знаем какво се е случило с него, дали е стартирал “.
От него излиза наяве, че към 30% от интервюираните в избран интервал от време са получавали по-висок приход, само че са се осигурявали на минималния предел. Резултатите от проучването демонстрират още, че заетостта в „ сивия бранш “ от време на време не е въпрос на персонален избор и хората споделят, че не са имали друга опция.
Хората избират да се обезпечават на действителни приходи, само че от време на време се слагат в обстановка, в която не могат да избират “, обясниха в Комисията уредниците на изследването.
Попитани за техните желания, в случай че можеха да избират, болшинството от пълнолетните българи изрично биха предпочели да се обезпечават на действителните си приходи. Все отново остава забележителен и делът на хората, които не биха се осигурявали на действителните си приходи даже в случай че могат да избират. Те съставляват 11% и постоянно са хора с ниско обучение от дребните градове и села с невисок стандарт на живот, за които осигуровките са разход, който биха си икономисали. Около 7% избират да не се обезпечават, а да се застраховат, икономисват или влагат средства, които да им обезпечат почтени старини. Това схващане е по-често срещано измежду най-младите, които са на мнение, че сами могат по-добре да ръководят персоналните си финанси.
Откъде пари за пенсии?
Основната опасност пред пенсионната система е възходящият недостиг в бюджета на пенсионното обезпечаване. За 2024 година посредством налози от държавния бюджет към този момент се покрива към половината от общите разноски за пенсии, или към 10 милиарда лева
Основният проблем е, че работещите, които са все по-малко, заплащат приходите на пенсионерите, които са от ден на ден. Възможните подходи са фрапантно повдигане на осигуровките, като служащите няма да се съгласят на това, или да плащаме пенсии с налози от бюджета. Друга опция няма “, разяснява някогашният обществен министър Лидия Шулева.
Отговорите в изследването демонстрират, че хората всеобщо считат за най-удачно пенсионната система да се дофинансира от бюджета. Идеята за повдигане на вноските, с които да се вкарат повече пари в система, не се утвърждава изключително. Само 36% са на мнение, че увеличението им (минимално или значително) е неотложно, в случай че това би довело до нарастване на пенсиите. С повишаването на възрастта пораства и желанието за по-високи вноски и назад – хората, които са надалеч от пенсиониране, са срещу увеличение на осигурителната тежест.
Тавани
На съответни въпроси, като да вземем за пример премахването на оптималния застрахователен приход, 37% не са съгласни. Това са високообразованите респонденти, хората над 50-годишна възраст, живеещи в огромните градове. 30% са съгласни, само че половината от тях в действителност няма да бъдат наранени от сходна мярка, тъй като се обезпечават на приходи под оптималния предел. Останалите към 33% не могат да преценяват.
Неодобрение хората демонстрират и към концепцията за унищожаване на тавана на пенсиите. Тя е подкрепяна по-често от хора, които са се пенсионирали във второкласен труд, респонденти във възрастовата група 50 – 59 години, както и високообразованите поданици на страната. На противоположната позиция, „ срещу “ отпадането на оптималната пенсия, са най-възрастните хора, удовлетворени от размера на получаваната пенсия, както и жителите на дребните градове на страната.
Какво знаем?
Малко над половината от хората са осведомени с пенсионната система, до момента в който останалите не са. С повишаване на възрастта закономерно хората стават по-запознати, а по-незаинтересовани са младежи с ниско обучение.
Проучването демонстрира още, че към една пета от българите са се осигурявали или сега се обезпечават в третия непринуден дирек на пенсионната система в частните пенсионни фондове. Това значително са високообразовани хора на възраст сред 30 и 59 години, поданици на огромни градове със стандарт на живот над междинния. Близо половината от хората пък биха се осигурявали и в доброволния дирек, в случай че имат задоволително финансови благоприятни условия.
Пак поръчки
Пенсионната система щяла да бъде една от значимите тематики след изборите. Тази поръчка даде някогашният обществен министър от ГЕРБ Деница Сачева,
с цел да се подготвим за идващите 25 години, които наподобяват по-предизвикателни даже от тези до момента “.
Тя добави, че тогава се чака нов отчет на Икономическия и обществен съвет и „ вероятно “ подобен и от общественото министерство, който бе заложен като част от съдружната стратегия на ротационното държавно управление.
Но не знаем какво се е случило с него, дали е стартирал “.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ