От Бургас до Ковънтри: Пътуването на Маргрет Сукияс
Маргрет Сукияс е родена в Бургас. Кръстена на Маргарет Тачър. Завършва висше обучение в Лондон и, откакто се връща в България, стартира да изпраща автобиографии за работа. Никой не й се обажда и излиза наяве, че е по този начин поради това, че няма фотография в биографията. В Англия такива персонални данни не се поставят в биография. Затова тя сезира Комисията за отбрана на потребителите, които образуват развой. Излизат със мнение, че не е наложителна фотографията в биографията. Това става, до момента в който Маргрет е в болничното заведение и е напор да роди първото си дете. Продължавайте да четете, с цел да разберете забавната история на Маргрет и нейния път.
Пътят на от Бургас до Ковънтри и назад: Кои бяха най-големите провокации, които срещнахте?
Моето детство беше забавно, беше много диво и изпълнено с страсти. Обожавах да играя със съседските деца на игри, които през днешния ден все по-рядко се срещат. Спомените за детството ми са все по този начин ярки. Помня, че татко ми искаше да изучавам в чужбина, тъй като по негово време е нямало по какъв начин да замине.
Аз бях буйно и своенравно дете, само че също по този начин обичах да узнавам нови неща и учебното заведение беше от значително значение за мен. Имах извънредно спортен дух и не допусках да бъда втора в каквото и да се захвана.
В тийнеджърските си години стажувах в разнообразни компании с концепцията да получавам нови познания и умения. Докато работех в еднo от най-големите печатни издания в родния ми град, осъзнах, че моя път е обвързван с маркетинга. В последните години на гимназиалното му образование започнах да изследвам най-хубавите университети в тази сфера и това ме води към Англия, тъй като там имаш опцията да пиеш от извора.
Минах през своите си компликации, наложи се бързо да порасна и да поема отговорност в напълно нова и друга среда, само че съумях да приключва мечтаното обучение, получих доста на практика опит в университета и имам вяра, че когато желае нещо мощно и е непрекъснат триумфът е неминуем.
Кръстена сте съответно на Маргарет Тачър. Какво е въодушевило родителите Ви да Ви дадат това особено име?
Аз съм от хората, които имат вяра че в живота няма случайности и всичко има своя проект. В тези времена, когато традицията е била детето да носи името на някой от околните си, нормално на своите баба или дядо, е било извънредно необичайно, даже бунтарско някой да избере такова име за детето си. Родена съм по времето, когато Тачър е била министър ръководител на Англия. Като първата жена министър предсдедател и най-дълго задържалия се човек на този пост през 20-ти век, мисля, че е образец за борбеност и дисциплинираност, а също и индикатор за човек, живял в сложни времена и съумял да реализира доста, балансирайки най-високата позиция сполучливо със семейство. Убедена съм, че е съумяла да въодушеви доста майки да пишат децата си на нея.
За доста българи Англия е желана дестинация за работа и живот. Защо се върнахте в България?
Англия е страхотна страна и в действителност е желана, тъй като има доста благоприятни условия за развиване във всякакво отношение. Както към този момент загатнах, желанието ми да получа най-хубавото обучение в областта на маркетинга беше решаваща за моя избор, само че в никакъв случай не съм си представяла живота там. Напротив, нямах самообладание да се прибера с цел да приложа наученото на процедура на родна почва и да оказа помощ на моя роден град да стане по-добро място за живеене. Това беше повода, заради която съвсем незабавно откакто приключих се прибрах в родния Бургас и започнах да се занимавам с планирането и осъществяването на европейски планове с цел да допринеса за позитивното развиването на града ми.
Няма по какъв начин да пренебрегнем отношението Ви към фотосите в автобиографиите на претендентите за нова работа. Защо приехте тази тематика като своя задача?
Да, това със фотосите и автобиографиите беше предизвикателство за мен, изключително като се вземе поради и нежната ми възраст и ентусиазмa, с който се прибрах в България. Тъй като по време на образованието ми в университета в Ковънтри ни подготвяха интензивно за кандидатстване за работа, писане на автобиография, изявленията на запис и впрочем, аз бях научена, че е неприемливо да споделяш фотография и каквато и да е персонална информация в св-то. Стандартите на Англия са разнообразни от тези на България, разнообразни са и критериите, по които се сортират претендентите, надлежно профилирането по възраст, пол, външен тип и други сходни характерности е неразрешено. Бях непримирима, за мен това условие беше незаслужено, дискриминационно и не отговаряше на моите правила. Тогава подадох сигнал в Комисията за отбрана от дискриминация, която прегледа проблема и в последна сметка откакто огромна част от компаниите обявиха, че ще стартират да преглеждат автобиографии и без фотоси, излезе със мнение, че не намира дискримационен фактор. Видях образец, който не желаех да последвам и в този момент върша смяната за себе си в качеството си на шеф като давам късмет на повече млади фрагменти да развиват своите качества, без значение от пол, етнос, външни характерности или генезис.
Смятате ли, че макар мнението на КЗП, съществуването на фотография в автобиографията въпреки всичко е от водещо значение?
Аз съм от хората, които имат правила, имат вяра в дела и имат вяра в своята задача. За мен и до през днешния ден като шеф от другата страна на масата, няма никакво значение по какъв начин наподобява служителят, а какво може, какъв опит има, с какво ще способства за развиването на бизнеса. От определящо значение за мен е да споделяме обща ценностна система и по какъв начин ще се впише в организационната просвета на компанията, това са основополагащите фактори, които са търсим, когато наемаме чиновник.
Има ли специалности и длъжности, за които тя е наложителна?
Може би би трябвало да споменем като изключение филмовата и стилната промишлености, където външните белези постоянно са част от условията.
Завършила сте в Ковънтри. Какви, съгласно Вас са главните разлики в просветителната система там и у нас?
Ковънтри беше извънредно предизвикателство за мен, тъй като бях сама, бях в непозната страна, в една доста друга просветителна система. В университета, всички преподаватели бяха с доста богат опит, по-скоро бяха настоящи практици в сравнение с теоретици. Това, за мен е конкурентно преимущество спрямо нашите университети. Изучаваните дисциплини в бакалавърската ми степен от специалността " Бизнес и маркетинг " бяха строго профилирани, тъкмо както в България е по време на магистратурата. Основна разлика в двете просветителни системи е в идеологията на двете съществени степени на образованието. Получава се тъй че по-голямата част от образованието за бакалавърската степен е заето само от профилирани предмети, както и практическата устременост и това основава тесните експерти. Освен това, достъпът до информация, с който разполагаш, изследванията, които можеш да видиш, какво и по какъв начин е направено преди седмица или месец въз основата на международни водачи във всеки един отрасъл и до какви резултати се е стигнало, това е скъпо. Там се държи на развиването на аналитичното мислене, решаването на проблеми по време на семинари, които се състоят от дребни групи. Там имаш опция да видиш по какъв начин порастваш, по какъв начин успяваш на процедура да приложиш другите теории и да се научиш да бъдеш сериозен, тъй като доста постоянно теоритичните рамки може да не са всеобхватни за дадения проблем.
Имаме ли какво да научим от англичаните? А те от нас?
Всеки човек, всеки народ има своите позитивни и негативни черти. Аз постоянно съм се придържала към това да вземаме единствено положителното, това което е потребно и да се учим от нашите неточности. Англичаните са доста прецизни, доста изпълнителни хора. Те са извънредно фокусирани и в множеството случаи тясно профилирани, в региона в която работят. В актуалния свят, изключително в цифровата среда, от ден на ден се постанова нуждата от тъй наречените необятни експерти с интердисциплинарни познания и умения. При българина, тази мултифункционалност, интердисциплинарност като че ли са заложени изнапред. За мен това е наше голямо преимущество, тъй като необятният взор на нашите експерти, е причина за еластичност и лесна връзка в процеса на работа. В тази връзка от ден на ден наши университети основават и хибридните специалности, които са специалностите на бъдещето, сплотяващи знанията на мениджмънта и инженерните науки примерно и това пък прави нашите ВУЗ-ове желани от чужденците.
Разкажете ни малко повече за работата си, обвързвана със стипендиите в УАСГ. Какви са наблюденията Ви върху младите студенти?
Както към този момент споделих опита ми с работодателите по време на моите кандидатствания, преди много години стана катализатор на желанието ми да да сътворявам повече благоприятни условия за развиване и на младите. Аз самата, зная с какъв хъс и сила съм работила. Около мен и до през днешния ден има изключителни младежи, които имат вдъхновението да творят и да основават бъдещето. Това е мощно мотивиращо за всички страни. Аз като един стратегически водач в строителна компания, няма по какъв начин да не основа поле за работа пред най-изявените студенти. Смятам, че практиката би трябвало да участва още повече, в просветителната ни система, което е част от нашата тактика за устойчивото развиване на компанията ни. Вярвам, че би трябвало да подаваме ръка на студентите и изключително подучване на най-отличените сред тях. Наблюденията ми към младите студенти са много положителни, тъй като аз и екипа ми виждаме блясъка в очите им, когато става въпрос за строителството. Това ни стимулира да даваме стипендии на млади студенти, както и опцията за стаж по време на образованието или работа откакто завършат. Вярвам, че бъдещето ни ще бъде още по-добро, когато сме целеустремени и работим екипно.
В динамичността на живота Ви е включено и майчинството. Как се справяте с всички провокации и имате ли загадка за съвместяване на работа и ролята на родител?
Нашето време е в действителност доста динамично, като се вземе поради големия информативен поток, в който се намираме и отговорностите, които всеки от нас поема, било то пред шеф, пред фамилията си, или към себе си. Налага ни се да съвместяваме, доста и разнообразни неща.
С верният екип, у дома и на работа, нещата се случват елементарно. Хората, с които съм се обкръжила, споделяме обща ценностна система и имам вяра, че това е разковничето към триумфа. Имаме си доверие, разчитаме един на различен, знам, че каквото и да се случи, те са до мен и ще ми оказват помощ, както и аз на тях.
Как ще възпитате у детето си Вашата увереност и неотстъпчивост към несправедливостите?
Възпитанието е в основата на бъдещето ни, ето за това държа на правилата и морала в връзките сред хората. Смятам, че не трябва да се помиряваме с нередностите. В живота има доста несправедливости и наше обвързване е да се борим в името на положителното, на бъдещето на децата ни, на нашата страна. Не мисля, че това са неща, които се възпитават с някакви съответни способи, по-скоро е значим образеца, който показваш всекидневно на децата.
Какво бихте посъветвали младите?
На първо място да погледнат вътре в себе си -Какво желаят? Подкрепям всеки, решил да замине в чужбина или да остане на родна почва с цел да учи или работи, в действителност най-важното нещо е какво желае, а когато някой е решен да получи най-хубавото обучение или работа в дадена сфера, сърцето ще го води на вярното място. Определено да се довериш на вътрешното чувство за посока, тъй като това е най-важното, в последна сметка, се усещаме пълноценни в случай че сме дерзали и сме съумели да реализираме най-съкровените си фантазии, а не в случай че се питаме какво щеше да стане в случай че бях направил това или това. На второ място, България е прелестна страна, нашия дух и нрав са разнообразни и е обикновено да се усещаме най-добре на родното си място. Вярвам, че всяко предизвикателство има своя урок и когато си целенасочен да създаваш и да градиш, няма по какъв начин да не си сполучлив. А какво по-хубаво от това да работиш на родното си място с цел да го направиш по-добро и да оставиш ярка диря след себе си.
Пътят на от Бургас до Ковънтри и назад: Кои бяха най-големите провокации, които срещнахте?
Моето детство беше забавно, беше много диво и изпълнено с страсти. Обожавах да играя със съседските деца на игри, които през днешния ден все по-рядко се срещат. Спомените за детството ми са все по този начин ярки. Помня, че татко ми искаше да изучавам в чужбина, тъй като по негово време е нямало по какъв начин да замине.
Аз бях буйно и своенравно дете, само че също по този начин обичах да узнавам нови неща и учебното заведение беше от значително значение за мен. Имах извънредно спортен дух и не допусках да бъда втора в каквото и да се захвана.
В тийнеджърските си години стажувах в разнообразни компании с концепцията да получавам нови познания и умения. Докато работех в еднo от най-големите печатни издания в родния ми град, осъзнах, че моя път е обвързван с маркетинга. В последните години на гимназиалното му образование започнах да изследвам най-хубавите университети в тази сфера и това ме води към Англия, тъй като там имаш опцията да пиеш от извора.
Минах през своите си компликации, наложи се бързо да порасна и да поема отговорност в напълно нова и друга среда, само че съумях да приключва мечтаното обучение, получих доста на практика опит в университета и имам вяра, че когато желае нещо мощно и е непрекъснат триумфът е неминуем.
Кръстена сте съответно на Маргарет Тачър. Какво е въодушевило родителите Ви да Ви дадат това особено име?
Аз съм от хората, които имат вяра че в живота няма случайности и всичко има своя проект. В тези времена, когато традицията е била детето да носи името на някой от околните си, нормално на своите баба или дядо, е било извънредно необичайно, даже бунтарско някой да избере такова име за детето си. Родена съм по времето, когато Тачър е била министър ръководител на Англия. Като първата жена министър предсдедател и най-дълго задържалия се човек на този пост през 20-ти век, мисля, че е образец за борбеност и дисциплинираност, а също и индикатор за човек, живял в сложни времена и съумял да реализира доста, балансирайки най-високата позиция сполучливо със семейство. Убедена съм, че е съумяла да въодушеви доста майки да пишат децата си на нея.
За доста българи Англия е желана дестинация за работа и живот. Защо се върнахте в България?
Англия е страхотна страна и в действителност е желана, тъй като има доста благоприятни условия за развиване във всякакво отношение. Както към този момент загатнах, желанието ми да получа най-хубавото обучение в областта на маркетинга беше решаваща за моя избор, само че в никакъв случай не съм си представяла живота там. Напротив, нямах самообладание да се прибера с цел да приложа наученото на процедура на родна почва и да оказа помощ на моя роден град да стане по-добро място за живеене. Това беше повода, заради която съвсем незабавно откакто приключих се прибрах в родния Бургас и започнах да се занимавам с планирането и осъществяването на европейски планове с цел да допринеса за позитивното развиването на града ми.
Няма по какъв начин да пренебрегнем отношението Ви към фотосите в автобиографиите на претендентите за нова работа. Защо приехте тази тематика като своя задача?
Да, това със фотосите и автобиографиите беше предизвикателство за мен, изключително като се вземе поради и нежната ми възраст и ентусиазмa, с който се прибрах в България. Тъй като по време на образованието ми в университета в Ковънтри ни подготвяха интензивно за кандидатстване за работа, писане на автобиография, изявленията на запис и впрочем, аз бях научена, че е неприемливо да споделяш фотография и каквато и да е персонална информация в св-то. Стандартите на Англия са разнообразни от тези на България, разнообразни са и критериите, по които се сортират претендентите, надлежно профилирането по възраст, пол, външен тип и други сходни характерности е неразрешено. Бях непримирима, за мен това условие беше незаслужено, дискриминационно и не отговаряше на моите правила. Тогава подадох сигнал в Комисията за отбрана от дискриминация, която прегледа проблема и в последна сметка откакто огромна част от компаниите обявиха, че ще стартират да преглеждат автобиографии и без фотоси, излезе със мнение, че не намира дискримационен фактор. Видях образец, който не желаех да последвам и в този момент върша смяната за себе си в качеството си на шеф като давам късмет на повече млади фрагменти да развиват своите качества, без значение от пол, етнос, външни характерности или генезис.
Смятате ли, че макар мнението на КЗП, съществуването на фотография в автобиографията въпреки всичко е от водещо значение?
Аз съм от хората, които имат правила, имат вяра в дела и имат вяра в своята задача. За мен и до през днешния ден като шеф от другата страна на масата, няма никакво значение по какъв начин наподобява служителят, а какво може, какъв опит има, с какво ще способства за развиването на бизнеса. От определящо значение за мен е да споделяме обща ценностна система и по какъв начин ще се впише в организационната просвета на компанията, това са основополагащите фактори, които са търсим, когато наемаме чиновник.
Има ли специалности и длъжности, за които тя е наложителна?
Може би би трябвало да споменем като изключение филмовата и стилната промишлености, където външните белези постоянно са част от условията.
Завършила сте в Ковънтри. Какви, съгласно Вас са главните разлики в просветителната система там и у нас?
Ковънтри беше извънредно предизвикателство за мен, тъй като бях сама, бях в непозната страна, в една доста друга просветителна система. В университета, всички преподаватели бяха с доста богат опит, по-скоро бяха настоящи практици в сравнение с теоретици. Това, за мен е конкурентно преимущество спрямо нашите университети. Изучаваните дисциплини в бакалавърската ми степен от специалността " Бизнес и маркетинг " бяха строго профилирани, тъкмо както в България е по време на магистратурата. Основна разлика в двете просветителни системи е в идеологията на двете съществени степени на образованието. Получава се тъй че по-голямата част от образованието за бакалавърската степен е заето само от профилирани предмети, както и практическата устременост и това основава тесните експерти. Освен това, достъпът до информация, с който разполагаш, изследванията, които можеш да видиш, какво и по какъв начин е направено преди седмица или месец въз основата на международни водачи във всеки един отрасъл и до какви резултати се е стигнало, това е скъпо. Там се държи на развиването на аналитичното мислене, решаването на проблеми по време на семинари, които се състоят от дребни групи. Там имаш опция да видиш по какъв начин порастваш, по какъв начин успяваш на процедура да приложиш другите теории и да се научиш да бъдеш сериозен, тъй като доста постоянно теоритичните рамки може да не са всеобхватни за дадения проблем.
Имаме ли какво да научим от англичаните? А те от нас?
Всеки човек, всеки народ има своите позитивни и негативни черти. Аз постоянно съм се придържала към това да вземаме единствено положителното, това което е потребно и да се учим от нашите неточности. Англичаните са доста прецизни, доста изпълнителни хора. Те са извънредно фокусирани и в множеството случаи тясно профилирани, в региона в която работят. В актуалния свят, изключително в цифровата среда, от ден на ден се постанова нуждата от тъй наречените необятни експерти с интердисциплинарни познания и умения. При българина, тази мултифункционалност, интердисциплинарност като че ли са заложени изнапред. За мен това е наше голямо преимущество, тъй като необятният взор на нашите експерти, е причина за еластичност и лесна връзка в процеса на работа. В тази връзка от ден на ден наши университети основават и хибридните специалности, които са специалностите на бъдещето, сплотяващи знанията на мениджмънта и инженерните науки примерно и това пък прави нашите ВУЗ-ове желани от чужденците.
Разкажете ни малко повече за работата си, обвързвана със стипендиите в УАСГ. Какви са наблюденията Ви върху младите студенти?
Както към този момент споделих опита ми с работодателите по време на моите кандидатствания, преди много години стана катализатор на желанието ми да да сътворявам повече благоприятни условия за развиване и на младите. Аз самата, зная с какъв хъс и сила съм работила. Около мен и до през днешния ден има изключителни младежи, които имат вдъхновението да творят и да основават бъдещето. Това е мощно мотивиращо за всички страни. Аз като един стратегически водач в строителна компания, няма по какъв начин да не основа поле за работа пред най-изявените студенти. Смятам, че практиката би трябвало да участва още повече, в просветителната ни система, което е част от нашата тактика за устойчивото развиване на компанията ни. Вярвам, че би трябвало да подаваме ръка на студентите и изключително подучване на най-отличените сред тях. Наблюденията ми към младите студенти са много положителни, тъй като аз и екипа ми виждаме блясъка в очите им, когато става въпрос за строителството. Това ни стимулира да даваме стипендии на млади студенти, както и опцията за стаж по време на образованието или работа откакто завършат. Вярвам, че бъдещето ни ще бъде още по-добро, когато сме целеустремени и работим екипно.
В динамичността на живота Ви е включено и майчинството. Как се справяте с всички провокации и имате ли загадка за съвместяване на работа и ролята на родител?
Нашето време е в действителност доста динамично, като се вземе поради големия информативен поток, в който се намираме и отговорностите, които всеки от нас поема, било то пред шеф, пред фамилията си, или към себе си. Налага ни се да съвместяваме, доста и разнообразни неща.
С верният екип, у дома и на работа, нещата се случват елементарно. Хората, с които съм се обкръжила, споделяме обща ценностна система и имам вяра, че това е разковничето към триумфа. Имаме си доверие, разчитаме един на различен, знам, че каквото и да се случи, те са до мен и ще ми оказват помощ, както и аз на тях.
Как ще възпитате у детето си Вашата увереност и неотстъпчивост към несправедливостите?
Възпитанието е в основата на бъдещето ни, ето за това държа на правилата и морала в връзките сред хората. Смятам, че не трябва да се помиряваме с нередностите. В живота има доста несправедливости и наше обвързване е да се борим в името на положителното, на бъдещето на децата ни, на нашата страна. Не мисля, че това са неща, които се възпитават с някакви съответни способи, по-скоро е значим образеца, който показваш всекидневно на децата.
Какво бихте посъветвали младите?
На първо място да погледнат вътре в себе си -Какво желаят? Подкрепям всеки, решил да замине в чужбина или да остане на родна почва с цел да учи или работи, в действителност най-важното нещо е какво желае, а когато някой е решен да получи най-хубавото обучение или работа в дадена сфера, сърцето ще го води на вярното място. Определено да се довериш на вътрешното чувство за посока, тъй като това е най-важното, в последна сметка, се усещаме пълноценни в случай че сме дерзали и сме съумели да реализираме най-съкровените си фантазии, а не в случай че се питаме какво щеше да стане в случай че бях направил това или това. На второ място, България е прелестна страна, нашия дух и нрав са разнообразни и е обикновено да се усещаме най-добре на родното си място. Вярвам, че всяко предизвикателство има своя урок и когато си целенасочен да създаваш и да градиш, няма по какъв начин да не си сполучлив. А какво по-хубаво от това да работиш на родното си място с цел да го направиш по-добро и да оставиш ярка диря след себе си.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ