Диана Ковачева: Устройственият правилник оставя нерешени проблеми с бавните ТЕЛК и НЕЛК
„ Макар и с признатите промени в Закона за хората с увреждания и Закона за здравето да беше открито, въпреки и отчасти, решение на проблемите, свързани със закъснение на постоянното преосвидетелстване, то в останалите случаи, да вземем за пример с първичното освидетелстване, преосвидетелстването във връзка влошено положение, както и при краткотрайна нетрудоспособност и процедурата на обжалване, казусът остава неуреден. “
Това написа омбудсманът на България Диана Ковачева в мнение, изпратено до министъра на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев . Позицията е изразена по отношение на оповестения за публични съвещания план за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на ТЕЛК и НЕЛК , в което показва нерешени проблеми и упорства за намиране на съответните им отговори.
Според Ковачева горепосоченият проблем значително се отнася и за изключително уязвима група, каквато са децата с увреждания , поради дефицита на експерти по детски заболявания към съставите на ТЕЛК.
Тя акцентира още, че предлагането НЕЛК да не връща решението на ТЕЛК за наново разглеждане повече от един път без подозрение ще докара до ускорение на процедурите по обжалване .
В мнението си отбелязва също, че е належащо да бъде регламентиран скъсен период за изговаряне на ТЕЛК при положение на анулация и връщане на експертното решение, поради практиката на Териториалните поделения /ТП/ на Националния застрахователен институт /НОИ/ да приключват изплащането на пенсия за неработоспособност, заради анулацията на решението, което оставя, постоянно за нескончаем интервал, жителите без приход .
Според нея не е в полза на хората пояснение на смисъла на „ дълготрайно (повече от 30 дни) болнично или домашно лекуване „, защото е допустимо жители с тежки увреждания, които не им разрешават да напущат дома си, да не организират лекуване , както и да са минали по-малко от 30 дни, само че прогнозата да не планува възстановяване на положението им .
Тя подчертава и върху неналичието на задоволителна подготовка и опит на лекарите в новосформираните комисии за осъществяване на оценка на трайно понижената работоспособност/вид и степенна увреждане на лицата, което също е причина за влошено качество на експертизата с произлизащото от това увеличение на случаите на обжалване от страна на заинтригуваните лица и органи.
„ В случай че лекарите от ТЕЛК имат подозрение за достоверността на наличието на медицинските документи, които имат отношение към експертизата, те могат да назначат спомагателни проучвания и съвещания, които обаче пациентът би могъл да организира в същите лечебни заведения, в които те са издадени. В тези случаи на процедура няма по какъв начин да бъде приложена наредбата на член 35, алинея 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, според която, ръководителите на лечебните заведения, към които са основани ТЕЛК, обезпечават навреме изцяло амбулаторно или болнично проучване на освидетелстваните лица, поради вероятната раздалеченост на ТЕЛК от региона на местоживеенето на лицата, планувана точно за такива случаи “.
Ковачева повдига и въпросът за глобите при неспазване на наредбите на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на здравната експертиза и на районните картотеки на медицинските експертизи и упорства за задълбочено разискване, поради досегашната процедура ТЕЛК да не се преценяват с нормативните разпореждания .
