Възрастните убиват стремежа на детето, после се оплакват, че нищо не иска да прави
Липсата на самодейност и апатията на детето постоянно се дължи на нашите наставнически неточности.
В желанието си да го предпазим, защитим и насочим в вярната посока, се намесваме прекомерно постоянно и изрично. Не му даваме право на избор или в най-хубавия случай предлагаме един единствен избор – нашият.
Ето мнението и съветите на един от най-известните психолози Михаил Лабковски. Думите му могат да ви се сторят груби и безапелационни, само че в случай че се замислите, ще признаете, че е прав.
Като родители вършим неточности, без да го осъзнаваме
" Не пипай буркана, ще го счупиш "
" Какво ще стане от теб, като не можеш да събереш две и две ",
„ Аз ще го направя, ти още си дребен! “
Не имаме вяра на детето, че ще се оправи, тъй като е малко, подценяваме триумфите му, мачкаме го с престижа си на възрастни. Така неумишлено насаждаме психически проблеми за цялостен живот.
„ Всички деца имат естествено предпочитание да изследват и изследват: да отворят шкафовете, да ревизират контактите. Но възрастните ги стопират.
Тези, които имат шанса да не бъдат пречупени в детството, ще им се случи в училище “, споделя Лабковски.
Майката, да вземем за пример, вижда, че щерка ѝ обича да танцува. Води я в студиото, само че там не танцуват, както момичето чака, а учат придвижванията рутинно. Детето се разочарова, стачкува („ Няма да дойда тук повече “). И това става проблем: такива деца не желаят нищо и, като пораснат – също.
Ако на едно дете непрекъснато му демонстрираме, че не може и не става за нищо, тогава на 8-годишна възраст то към този момент не желае нищо, споделя Михаил Лабковски. и дава образец от своята процедура.
Постоянно ме питат: „ Дъщеря ми е на 16 години и не знае какво желае да прави. Това обикновено ли е? “ Да, тя не искаше нищо и на 8! "
И хората живеят с тази некадърност да се осъществят и с липса на предпочитание да създадат нещо. В резултат половин живот минава неизвестно по какъв начин.
Как да променим този логаритъм
Михаил Лабковски поучава още от най-ранно детство да учим хлапето да се вслушва във вътрешния си глас и в своите същински потребности. Да си задава въпроси по всеки мотив: искам ли да хапвам? Какво желая аз? Кебапче? А от какво месо е направено?
Само по този метод то може да разберете желанията си и да се научи да живее в свят, който харесва.
„ Жена ми на 37 години разбра, че публицистиката не е добрият избор за нея и отиде да учи за здравна сестра. От 20 години тя работи обичаната си работа. Както разбирате, статусът на специалността на здравна сестра е по-малко влиятелен от този на журналиста. Но тя към този момент е щастлива, тъй като харесва и обича това, което прави " , споделя Лабковски.
Покажете им с образец
Баналната истина постоянно работи - децата се възпитават с персонален образец. С други думи: Правете това, което обичате, тогава те ще имат верния образец пред очите си.
Какво в действителност бих желал да направя? Коя е работа ще ми носи наслаждение?
Тези въпроси би трябвало да си задават освен от приключилите учебно заведение, само че и доста възрастни. Това е по този начин, тъй като заради възрастта, обществените стандарти и други аргументи те не са слушали себе си, а са избрали най-удобния път: след учебно заведение – университет, евентуално определен от родителите или поради другар или обичан. А по-късно стартират работа, само че не я харесват и животът им се трансформира в повинност.
Как да измененията този логаритъм
Навсякъде по света след учебно заведение единствено отличните възпитаници влизат в университет. Останалите отиват да работят, осъзнават какво биха желали да вършат и получават личен опит и постоянно вършат по-добър избор и за специалността, и за живота си.
За тези, които след учебно заведение не знаят на къде да тръгнат, психологът поучава да стартират работа и да опознаят себе си. Това е единственият метод да схванат какво в действителност ще бъде забавно за тях.
Мона Василева / Новите родители
