Българин е главен готвач в ресторант №1 за 2017 г.
Лед и бяла пустота – това е остров Шпицберген, именуван още дивият запад на Арктика. Повече от 6 месеца в годината неговите жители живеят в цялостен мрак, а през останалото време слънцето в никакъв случай не залязва.
И на тази отдалечена точка своето място е намерил българин, който от един от най-северните градове в България – Видин, се мести да живее на най-северната точка в Норвегия.
„ Беше нещо доста необичайно, едни ниски облаци. Те ми бяха намерили една къщурка на брега навръх океана. И сутринта се разсънвам вода като стъкло, едни облаци, които са тъкмо над планината, можех да ги пипна напряко, и си споделих: " Охо, тук ще се живее ".
Снимка: btvnovinite.bg
Филип Захариев е основен готвач в ресторант номер едно за 2017 година съгласно един от най-реномираните уеб сайтове за пътувания и кулинария. Увлича се от готварство още от дребен. След гимназията записва курс и стартира първите си стъпки в кухнята в ресторант във Видин.
„ Дълъг път беше. Намериха ми работа в прекрасен ресторант в София. Оттам, от Видин до София, в София изкарах още 3-4 години на работа и по този начин се получи, че отпътувах за Италия с един готвач, с който работех в София.
След това работи в Русия и Финландия. През 2015 година идва и предлагането да стане основен готвач в Свалбард, град с население към 2000 души, където оптималната температура е под нулата 8 месеца в годината, а в близост се разхождат бели мечки и северни елени.
– Как се нави да отидеш да живееш на края на света, където не е изключително топло?
– Пуснах си в youtube има едно украинско предаване " Орел и решка ". И гледах един епизод, който беше 40-ят – юбилейният, беше тъкмо в Шпицберген, нали Саутбарт, Шпицберген е другото име на Саутбарт. И като видях защо става дума си споделих: " Ооо ". Даже викнах и майка ми да го леда. Казах: Мамо, мамо гледай това предаване. Ей тук са ми предложили работа за основен готвач. И, хареса ми, обадих му се.
Снимка: btvnovinite.bg
Ресторантът, който оглавява е в една от най-старите здания в града.
„ Историята на ресторанта ме заплени… тази постройка, която е била остарял миньорски склад. Била е конюшна също. Сградата е единствената, която е оживяла от Втората международна война, тъй като тогава нацистите, като са пристигнали в Саутбарт, целия град са го изравнили със замята, всички къщи са били опожарени като нашия ресторант, някакъв склад е бил, се намира на един хълм на един стръмен път, до който е бездна и е малко отвън града.
И когато са се качвали нагоре, до момента в който са опожарявали всичко, малко преди да стигнат до тази постройка, са пуснали сирените от кораба да се връщат.
До горе даже няма канализационна система, ние имаме човек за всичко, който ни кара водата. До ресторанта имаме друга малака постройка, в която складираме и виновността. И имаме 3000 литра вода, които за няколко дни ги харчим.
И с ескадромата, с която също чистим пътя до горе, тъй като той е частен и общината не го поддържа, с тази ескадрома ни се носи водата ".
Филип постоянно съумява да угоди и на най-взискателните клиенти на заведението. Наскоро готви даже за кралското семейство на Норвегия. Но максимален съумях има, когато дружно с негов другар готвач вземат решение да създадат тематична вечеря, отдадена на българската кухня.
„ За мен най-хубавият български готвач сега Георги Бойковски. С него направихме една поп ъп вечеря в Саутбарт, която в действителност беше нещо невероятно”.
– Кое типично българско включихте в тази нова кухня?
– Цялото меню беше типично българско, като концепцията се базираше на месо и мляко от тетевенска овца. Това е една дребна овца, която се отглежда единствено в Тетевенския балкан и има единствено към 5-6 хиляди овце в цяла България.
Снимка: btvnovinite.bg
Имахме едно българско, тако го бяхме кръстили, кебапче от тетевенска овца, което аз пекох на дървени въглища пред ресторанта, пред гостите. Включваше кебапчето, увито в листо от зелена салата, вътре с още зелена салата, таратор с карамелизирани орехи, млякото беше също от тетевенска овца.
Освен готвенето другата му пристрастеност са пътешествията и писането. Избира дестинациите си по този начин, че да посети някои от топ 50 на най-хубавите заведения за хранене в света. Кулинарното си прекарване разказва в своя лична графа.
– Има свои термин за този тип пътеписи. Как ги наричаш?
– Кръстил съм го " рестописи ".
– Разкажи ми за някой рестопис .
– Първият ми рестопис беше забавен, бях в България и трябваше да се прибирам за Саутбарт, само че пътят за там постоянно минава през Осло и взех решение да мина през Малага, косо. И в Малага има един дребен ресторант „ Хосе Карлос Гарсия”, той единственият в Малага с Мишелем звезда. Направих си резервация, отидох, хапнах и със Стоян Георгиев, един фотограф, той ми предложи и ми сподели, за какво не напише ревю за ресторанта, пък аз мога да го обявявам в списанието.
Така и направихме, написах текста, кръстих го " рестопис ", изпратих му го и той ужасно доста го харесам, сподели: Това е ужасно ". И той ми направи графа, която кръсти „ Рестописи”, само че към този момент никой не е писал в тази графа с изключение на мен. Така че, в случай че някой обича, дано напише, ще ми е забавно да прочета на някой " рестописа ".
Освен за заведения за хранене написа за местата и страните, които го впечатляват. Едно от най-необичайните, на което се връща за повторно, е призрачният Припят – най-близкият град до атомната централа Чернобил.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Не мога да ти кажа какво тъкмо ме е привлекло, тъй като Припят ми е един подобен град, който постоянно ме е изумявал, самият факт, по какъв начин са го изоставили, в един естествен ден, в който всичко си върви обикновено, както ние в този момент си приказваме с теб, пускат един сигнал по високоговорителите да се евакуираш, след два часа идва рейс да те вземе и след това в никакъв случай не се връщаш тук. Хората са оставили целия си живот там, всичко.
Чувството е необичайно, чувството е доста забавно. Аз съм роден 5 дни след повредата на 1 май 86 година, когато радиоактивния облак е бил в България и може би това е повода тази покруса по този начин да ме е впечатлила и да съм се интересувал от дребен.
– Какво е за теб храната?
– Не мога да кажа какво е за мен храната, не мога да кажа, че е всичко. Храната е мое занимание, пристрастеност ми е, само че не мога да кажа, че е моят живот. Обичам си работата ужасно доста, нали хората са споделили, когато обичаш работата си, нямаш нито един работен ден, и за мен готвенето и храната са занимание и работа.
Снимка: btvnovinite.bg
И на тази отдалечена точка своето място е намерил българин, който от един от най-северните градове в България – Видин, се мести да живее на най-северната точка в Норвегия.
„ Беше нещо доста необичайно, едни ниски облаци. Те ми бяха намерили една къщурка на брега навръх океана. И сутринта се разсънвам вода като стъкло, едни облаци, които са тъкмо над планината, можех да ги пипна напряко, и си споделих: " Охо, тук ще се живее ".
Снимка: btvnovinite.bg
Филип Захариев е основен готвач в ресторант номер едно за 2017 година съгласно един от най-реномираните уеб сайтове за пътувания и кулинария. Увлича се от готварство още от дребен. След гимназията записва курс и стартира първите си стъпки в кухнята в ресторант във Видин.
„ Дълъг път беше. Намериха ми работа в прекрасен ресторант в София. Оттам, от Видин до София, в София изкарах още 3-4 години на работа и по този начин се получи, че отпътувах за Италия с един готвач, с който работех в София.
След това работи в Русия и Финландия. През 2015 година идва и предлагането да стане основен готвач в Свалбард, град с население към 2000 души, където оптималната температура е под нулата 8 месеца в годината, а в близост се разхождат бели мечки и северни елени.
– Как се нави да отидеш да живееш на края на света, където не е изключително топло?
– Пуснах си в youtube има едно украинско предаване " Орел и решка ". И гледах един епизод, който беше 40-ят – юбилейният, беше тъкмо в Шпицберген, нали Саутбарт, Шпицберген е другото име на Саутбарт. И като видях защо става дума си споделих: " Ооо ". Даже викнах и майка ми да го леда. Казах: Мамо, мамо гледай това предаване. Ей тук са ми предложили работа за основен готвач. И, хареса ми, обадих му се.
Снимка: btvnovinite.bg
Ресторантът, който оглавява е в една от най-старите здания в града.
„ Историята на ресторанта ме заплени… тази постройка, която е била остарял миньорски склад. Била е конюшна също. Сградата е единствената, която е оживяла от Втората международна война, тъй като тогава нацистите, като са пристигнали в Саутбарт, целия град са го изравнили със замята, всички къщи са били опожарени като нашия ресторант, някакъв склад е бил, се намира на един хълм на един стръмен път, до който е бездна и е малко отвън града.
И когато са се качвали нагоре, до момента в който са опожарявали всичко, малко преди да стигнат до тази постройка, са пуснали сирените от кораба да се връщат.
До горе даже няма канализационна система, ние имаме човек за всичко, който ни кара водата. До ресторанта имаме друга малака постройка, в която складираме и виновността. И имаме 3000 литра вода, които за няколко дни ги харчим.
И с ескадромата, с която също чистим пътя до горе, тъй като той е частен и общината не го поддържа, с тази ескадрома ни се носи водата ".
Филип постоянно съумява да угоди и на най-взискателните клиенти на заведението. Наскоро готви даже за кралското семейство на Норвегия. Но максимален съумях има, когато дружно с негов другар готвач вземат решение да създадат тематична вечеря, отдадена на българската кухня.
„ За мен най-хубавият български готвач сега Георги Бойковски. С него направихме една поп ъп вечеря в Саутбарт, която в действителност беше нещо невероятно”.
– Кое типично българско включихте в тази нова кухня?
– Цялото меню беше типично българско, като концепцията се базираше на месо и мляко от тетевенска овца. Това е една дребна овца, която се отглежда единствено в Тетевенския балкан и има единствено към 5-6 хиляди овце в цяла България.
Снимка: btvnovinite.bg
Имахме едно българско, тако го бяхме кръстили, кебапче от тетевенска овца, което аз пекох на дървени въглища пред ресторанта, пред гостите. Включваше кебапчето, увито в листо от зелена салата, вътре с още зелена салата, таратор с карамелизирани орехи, млякото беше също от тетевенска овца.
Освен готвенето другата му пристрастеност са пътешествията и писането. Избира дестинациите си по този начин, че да посети някои от топ 50 на най-хубавите заведения за хранене в света. Кулинарното си прекарване разказва в своя лична графа.
– Има свои термин за този тип пътеписи. Как ги наричаш?
– Кръстил съм го " рестописи ".
– Разкажи ми за някой рестопис .
– Първият ми рестопис беше забавен, бях в България и трябваше да се прибирам за Саутбарт, само че пътят за там постоянно минава през Осло и взех решение да мина през Малага, косо. И в Малага има един дребен ресторант „ Хосе Карлос Гарсия”, той единственият в Малага с Мишелем звезда. Направих си резервация, отидох, хапнах и със Стоян Георгиев, един фотограф, той ми предложи и ми сподели, за какво не напише ревю за ресторанта, пък аз мога да го обявявам в списанието.
Така и направихме, написах текста, кръстих го " рестопис ", изпратих му го и той ужасно доста го харесам, сподели: Това е ужасно ". И той ми направи графа, която кръсти „ Рестописи”, само че към този момент никой не е писал в тази графа с изключение на мен. Така че, в случай че някой обича, дано напише, ще ми е забавно да прочета на някой " рестописа ".
Освен за заведения за хранене написа за местата и страните, които го впечатляват. Едно от най-необичайните, на което се връща за повторно, е призрачният Припят – най-близкият град до атомната централа Чернобил.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Не мога да ти кажа какво тъкмо ме е привлекло, тъй като Припят ми е един подобен град, който постоянно ме е изумявал, самият факт, по какъв начин са го изоставили, в един естествен ден, в който всичко си върви обикновено, както ние в този момент си приказваме с теб, пускат един сигнал по високоговорителите да се евакуираш, след два часа идва рейс да те вземе и след това в никакъв случай не се връщаш тук. Хората са оставили целия си живот там, всичко.
Чувството е необичайно, чувството е доста забавно. Аз съм роден 5 дни след повредата на 1 май 86 година, когато радиоактивния облак е бил в България и може би това е повода тази покруса по този начин да ме е впечатлила и да съм се интересувал от дребен.
– Какво е за теб храната?
– Не мога да кажа какво е за мен храната, не мога да кажа, че е всичко. Храната е мое занимание, пристрастеност ми е, само че не мога да кажа, че е моят живот. Обичам си работата ужасно доста, нали хората са споделили, когато обичаш работата си, нямаш нито един работен ден, и за мен готвенето и храната са занимание и работа.
Снимка: btvnovinite.bg
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ