През Панамския канал – като по жп линия
ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „ БОТЕВ “
01.07.1982 година, преход от Атлантическия в Тихия океан
Гледан на карта, Панамският канал е многоходов зиг-заг със комплицирана шлюзова система и изкуствени езера сред Атлантика и Пасифика. Навигационен ребус. Изглежда това не тормози водача, който се качи на мостика, дружно с жена си. Много симпатична млада двойка.
17,30 часа Вира котва, минимален напред. Кристобъл по левия ръб и в този миг градчето с името на Колумб ми наподобява по-малко от интернационалния корабен град на рейда. „ Ботев “ повежда нощния ескорт през канала в посока към Тихия океан. Вляво от борда е влекачът „ Тринидад – 2 “. По щормтрапа пъргаво се покатерват 11 тъмнокожи моряци с бели каски и превземат бака и кърмата. Влизаме в първия от каскадата двуредни шлюзове.
Предстои ни да се изкачим на съвсем 26 метра над равнището на Атлантика, да преминем провлака сред двата океана, след което да слезем на морското ниво. Паралелните шлюзове имат и редом настояща хидросистема. В продължение на 6 минути ние, тръгналите към Пасифика, качваме равнището, а съседите в противоположна посока към Атлантика, слизат. Маневрите нямат нищо общо с влизане или излизане от пристанище, прекосяването през шлюзовете по-скоро е железопътен превоз. Около кораба пъплят четири маломерни дизелови локомотива, на които написа „ The Panama canal “. Чуват се жп камбанки.
След повдигането на равнището в камерата до изхода от шлюза се придвижваме на личен ход. С два шпринга на бака и два на кърмата локомотивите единствено придържат кораба в средата на оборудването и играят ролята на спирачки. Макар в ролята на наблюдаващ, боцманът крещи по УКВ-то, че до батопорта остават 20 метра, а ходът е стремглав. От мостика не са в положение да създадат нищо, само че корабът стопира на 4-5 метра от преградата. Удържат го четирите локомотива, които по 45 градуса надолнище се катерят с лекотата на пъргави бръмбари. Линията е трирелсова, двете външни са за колелетата, а по средата е монорелсова зъбчатка. Надеждна спирачка. Добре измислено.
Старпомът, същински перфекционист, гледа от крилото на мостика, не устоя и се провиква: „ Вира локомотива “! Душа, привикнала на маневри с влекачи и буксири, не приема за действителност неморските събития към кораба. Сякаш може да му се наложи да написа морски митинг заради конфликт на транспортен съд с… локомотив. На другото крило на мостика водачът умерено вечеря с жена си. Бяла завивка на масата, въпреки всичко най-важното „ ястие “ си остава портативната радиостанция до чаша със сладолед.
Охо, в прилежащия шлюз минава бяла яхта. Като пеперуда в нощта. Преминаваме край локомотивно хранилище със зелени площи и бяла ограда тъдява. Чета Gatun locks Panama canal 1913 година Но към днешна дата администрацията е на Съединени американски щати.
В 20,50 часа излизаме от шлюз и навлизаме в езеро. Тук се постанова изчакване. Момчетата с белите каски за минути навързаха хамаци на бака и кърмата и се проснаха в очакване. Един от тях нави крачола на работния панталон, появи се засегнато коляно. Изтичах до каютата си и се върнах на бака с анкерпласт. Бавно и безмълвно го залепих върху нараненото място. „ Пациентът “ ми разтегли устни в усмивка, подвигна ръка със свидлив пестник и поздрави:
- Че Гевара!
Отвърнах по същия метод под ръкопляскането на останалите бели каски.
02.07.1982 година, 00,10 часа Продължаваме. Великолепна панорама са срещудвижещите се кораби, с които се разминаваме на една багра разстояние. Имам възприятието, че мога да скоча на непознатата палуба. Нощ с щурци, по планински тиха и лунна. На места автоматизирани револвери заглушават щурците и дълбаят скалата, очевидно уширяват теснини.
02,50 часа Заварих компанията в каютата на фитера Иван. Общуване с нараснала интонация съгласно марковите шишета на масата, само че в границите на приличието. Не съм виждал по-безпричинен неочакван делириум. Домакинът скочи и подвигна децибелите: „ Жена ми е курва! Всички сте курви “. Първото – може би, второто надали. Понечих да си потегли, само че той сграбчи фланелката ми и кресна:
- Мразя комунистите!
- Ако бях болшевик, щях да ти бъда първи асистент капитан – отвърнах, като че ли изговарям напълно нормално разказвателно изречение.
Излязох със скъсана фланелка. Бяла. В канижела ме срещна вторият монтьор с неотворена бутилка „ Смирнов “ в ръка и ме поведе към каютата си една палуба нагоре. Заварих още двама от екипа на машинното поделение. Общувахме напълно обикновено 15-20 минути. Вторият монтьор се обади по телефона на вахтения си сътрудник да свали оборотите 10 надолу. Много тресе. После стартира да звъни по разнообразни каюти и да си търси „ клюкарче “. Касетофон. Не стана. Побесня, потроши телефона, застопорената маса и всичко по нея. Какво му става на човек с такава глава? Та той към този момент закъснява да поеме вахта 04,00 – 08,00 часа.
А на крилото на мостика водачът целува младата си брачна половинка. Време му е да слиза след цяла нощ на кораба, щом целият Панамски канал от океан до океан се минава единствено с един водач. Зад нас е порт Балбоа, към този момент сме в Панамския залив. Тихият океан, този великански аноним.
05,30 часа Ще опитам да дремна, едвам си размътя главата, тъй като в 08,00 стартира естествен работен ден. Репортер, който не желае да губи рефлексите си, би трябвало да си ляга след капитана.
Но съзнанието ми будува. Кой е по-див – звярът у индивида или хищниците в джунглата? Толкова интензивният фарватер на Панамския канал съседства на една ръка разстояние с животинския свят. Това е абсурд на цивилизацията – около транспортните магистрали неопитоменото животно има най-голяма независимост. Тук хората минават, зашеметени от чувството за придвижване и скорост и нямат примамка за заличаването на нищо друго, с изключение на на себе си.
Политическа партия Днес Панамският канал при същите функционалности е нещо друго и от дълго време не е под американска администрация.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
01.07.1982 година, преход от Атлантическия в Тихия океан
Гледан на карта, Панамският канал е многоходов зиг-заг със комплицирана шлюзова система и изкуствени езера сред Атлантика и Пасифика. Навигационен ребус. Изглежда това не тормози водача, който се качи на мостика, дружно с жена си. Много симпатична млада двойка.
17,30 часа Вира котва, минимален напред. Кристобъл по левия ръб и в този миг градчето с името на Колумб ми наподобява по-малко от интернационалния корабен град на рейда. „ Ботев “ повежда нощния ескорт през канала в посока към Тихия океан. Вляво от борда е влекачът „ Тринидад – 2 “. По щормтрапа пъргаво се покатерват 11 тъмнокожи моряци с бели каски и превземат бака и кърмата. Влизаме в първия от каскадата двуредни шлюзове.
Предстои ни да се изкачим на съвсем 26 метра над равнището на Атлантика, да преминем провлака сред двата океана, след което да слезем на морското ниво. Паралелните шлюзове имат и редом настояща хидросистема. В продължение на 6 минути ние, тръгналите към Пасифика, качваме равнището, а съседите в противоположна посока към Атлантика, слизат. Маневрите нямат нищо общо с влизане или излизане от пристанище, прекосяването през шлюзовете по-скоро е железопътен превоз. Около кораба пъплят четири маломерни дизелови локомотива, на които написа „ The Panama canal “. Чуват се жп камбанки.
След повдигането на равнището в камерата до изхода от шлюза се придвижваме на личен ход. С два шпринга на бака и два на кърмата локомотивите единствено придържат кораба в средата на оборудването и играят ролята на спирачки. Макар в ролята на наблюдаващ, боцманът крещи по УКВ-то, че до батопорта остават 20 метра, а ходът е стремглав. От мостика не са в положение да създадат нищо, само че корабът стопира на 4-5 метра от преградата. Удържат го четирите локомотива, които по 45 градуса надолнище се катерят с лекотата на пъргави бръмбари. Линията е трирелсова, двете външни са за колелетата, а по средата е монорелсова зъбчатка. Надеждна спирачка. Добре измислено.
Старпомът, същински перфекционист, гледа от крилото на мостика, не устоя и се провиква: „ Вира локомотива “! Душа, привикнала на маневри с влекачи и буксири, не приема за действителност неморските събития към кораба. Сякаш може да му се наложи да написа морски митинг заради конфликт на транспортен съд с… локомотив. На другото крило на мостика водачът умерено вечеря с жена си. Бяла завивка на масата, въпреки всичко най-важното „ ястие “ си остава портативната радиостанция до чаша със сладолед.
Охо, в прилежащия шлюз минава бяла яхта. Като пеперуда в нощта. Преминаваме край локомотивно хранилище със зелени площи и бяла ограда тъдява. Чета Gatun locks Panama canal 1913 година Но към днешна дата администрацията е на Съединени американски щати.
В 20,50 часа излизаме от шлюз и навлизаме в езеро. Тук се постанова изчакване. Момчетата с белите каски за минути навързаха хамаци на бака и кърмата и се проснаха в очакване. Един от тях нави крачола на работния панталон, появи се засегнато коляно. Изтичах до каютата си и се върнах на бака с анкерпласт. Бавно и безмълвно го залепих върху нараненото място. „ Пациентът “ ми разтегли устни в усмивка, подвигна ръка със свидлив пестник и поздрави:
- Че Гевара!
Отвърнах по същия метод под ръкопляскането на останалите бели каски.
02.07.1982 година, 00,10 часа Продължаваме. Великолепна панорама са срещудвижещите се кораби, с които се разминаваме на една багра разстояние. Имам възприятието, че мога да скоча на непознатата палуба. Нощ с щурци, по планински тиха и лунна. На места автоматизирани револвери заглушават щурците и дълбаят скалата, очевидно уширяват теснини.
02,50 часа Заварих компанията в каютата на фитера Иван. Общуване с нараснала интонация съгласно марковите шишета на масата, само че в границите на приличието. Не съм виждал по-безпричинен неочакван делириум. Домакинът скочи и подвигна децибелите: „ Жена ми е курва! Всички сте курви “. Първото – може би, второто надали. Понечих да си потегли, само че той сграбчи фланелката ми и кресна:
- Мразя комунистите!
- Ако бях болшевик, щях да ти бъда първи асистент капитан – отвърнах, като че ли изговарям напълно нормално разказвателно изречение.
Излязох със скъсана фланелка. Бяла. В канижела ме срещна вторият монтьор с неотворена бутилка „ Смирнов “ в ръка и ме поведе към каютата си една палуба нагоре. Заварих още двама от екипа на машинното поделение. Общувахме напълно обикновено 15-20 минути. Вторият монтьор се обади по телефона на вахтения си сътрудник да свали оборотите 10 надолу. Много тресе. После стартира да звъни по разнообразни каюти и да си търси „ клюкарче “. Касетофон. Не стана. Побесня, потроши телефона, застопорената маса и всичко по нея. Какво му става на човек с такава глава? Та той към този момент закъснява да поеме вахта 04,00 – 08,00 часа.
А на крилото на мостика водачът целува младата си брачна половинка. Време му е да слиза след цяла нощ на кораба, щом целият Панамски канал от океан до океан се минава единствено с един водач. Зад нас е порт Балбоа, към този момент сме в Панамския залив. Тихият океан, този великански аноним.
05,30 часа Ще опитам да дремна, едвам си размътя главата, тъй като в 08,00 стартира естествен работен ден. Репортер, който не желае да губи рефлексите си, би трябвало да си ляга след капитана.
Но съзнанието ми будува. Кой е по-див – звярът у индивида или хищниците в джунглата? Толкова интензивният фарватер на Панамския канал съседства на една ръка разстояние с животинския свят. Това е абсурд на цивилизацията – около транспортните магистрали неопитоменото животно има най-голяма независимост. Тук хората минават, зашеметени от чувството за придвижване и скорост и нямат примамка за заличаването на нищо друго, с изключение на на себе си.
Политическа партия Днес Панамският канал при същите функционалности е нещо друго и от дълго време не е под американска администрация.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ