Криогенната капсула се отвори. Тялото вътре се раздвижи, сънят още

Криогенната капсула се отвори. Тялото вътре се раздвижи, сънят още не го пускаше. Но звукът от алармата доближи до ушите му и той отвори очи. Изправи се! Бе чисто гол, а по тялото му имаше някаква странна слуз. Докосна лицето си, по него също имаше от лепкавата маса. Брадата и косите му стигаха съвсем до под корема и кръста му. Сбръчка лицето си във физиономия на злост. Тръгна да става, само че сега, в който стъпи на пода, се подхлъзна и падна. Удари задника си и извика от болежка. Алармата не спираше да свири. Но къде беше? Каква бе тази тревога? Нищо не си спомняше! Нито кой е, нито къде се намира! Изправи се още веднъж и, обратно на всички физически закони, той почна да се движи все едно бе лежащ в капсулата преди час. До вратата имаше надпис:

ВЛЕЗ ПЪРВО ТУК, КАТО ИЗЛЕЗЕШ ОТ КАПСУЛАТА

Там имаше по-малка врата, тя се отвори. Влизайки вътре, дребното помещение се изпълни с пара и лепкавата слуз по него се отстрани. Последва някакъв прахообразен душ, от който целият побеля,  по-късно още веднъж пристигна парата. Докато се хигиенизираше, в съзнанието му пристигна една мисъл:

„ Защо няма никой с изключение на мен? “

На главата му се спусна от горната страна нещо като долап, който я обгърна. По лицето и косата му стартира фризьоро-бръснарски развой. Уредът го подстрига и обръсна. Когато се подсуши, върху тялото му почна да се материализира плат. След по-малко от момент преди малко събудилият се бе облечен в униформата на обединявания земен галактически флот. Определено това го знаеше, само че за какво не знаеше кой е и какво прави тук? Всъщност къде беше това тук?

Алармата продължаваше да свири. Той излезе от помещението с криогенната капсула и потегли по дълъг и осветлен кулоар. Минаваше около голям брой порти. Но не се спря пред никоя, продължаваше да върви като че ли знаеше къде отива. В края на коридора имаше огромна врата. Току-що събудилият се застана пред нея и тя се отвори. Пред него се откри голяма зала, чиято заоблена стена представляваше голям прозорец към открития космос. Той възкликна с отворена уста: „ Еха! “

Вратата зад него се затвори, само че той бе омаян от гледката. Докато вървеше към големия прозорец, се сблъска с командното табло. Погледна към него и видя един мигащ червен бутон. Веднага не помни за прелестния прозорец и прегледа таблото. Надписите бяха на общия интернационален език. Той натисна мигащия бутон „ информация “ и пред него се материализира холограмен екран. На него се изобрази скица на галактическия звездолет, на който се намираше. Схемата показваше резервоара за гориво в алено.

„ Значи това било? Нямаме гориво! “

Той натисна още няколко бутона и откри, че горивото се създава в някакъв горивно-производствен център, който сега не праща гориво. Тогава погледна екипажа на кораба и откри единствено едно име – Камен Чинев. Това бе той! Но за какво не помнеше нищо? За към минута всичко изчезна и на екрана се появи циферблат с оставащо време:

Камен имаше по-малко от три дни. Един спомен изскочи в съзнанието му. Непознат глас му споделяше: „ Камене, доста е значимо да запомниш, звездолетът не би трябвало да остава без гориво, а останели без гориво, ще се унищожи! “

Чий беше този глас? Той поклати глава, с цел да почисти мислите си. Погледът му се насочи към вратата, тъй като до нея имаше кабина с асансьор, която водеше до машинното. До него съгласно схемата на звездолета беше и горивно-производственият център. Камен потегли към него, само че го сви стомаха. Глад! Спасението на кораба трябваше да изчака. Погледна чертежа и видя, че столът за хранене е наоколо до контролната зала и се запъти натам. Помещението бе дълго, само че тясно, с маси, подредени до дългия колкото помещението прозорец. Камен седна на една маса и тя светна, а пред него се появи холограмен екран с меню. Избра си чорба, една салата и главно. Когато изборът беше изработен, холограмният екран изчезна и пред него се материализира купа с топла и вкусна пилешка чорба. Отляво на купата се материализира топла питка самун, а отдясно - вилица, лъжица и нож. Пред него леко в страни от супата се появи и една паница с шопска салата. Боцна си един домат и затвори очи от приятност. След като завърши със супата и салатата, купата и чинията изчезнаха. Веднага след тях се материализира една свинска вратна пържола с гъбен сос и картофено пюре, а вляво от чинията - още една питка самун. Камен бързо омете всичко и предостатъчно се облегна на стола. Оригна се звучно и се загледа в звездите. Колко бяха красиви, мрачевина обсипана със звезди, които се показваха и изчезваха. Спомни си, че постоянно са му харесвали, имаше нещо успокоително в тях. Но мисълта му се прекъсна от изскочилото меню с десерти и кафе питиета. Той си избра парче саралия и едно мокачино. Те незабавно се материализираха.

Щом се нахрани, си взе шише с вода и се върна незабавно в контролната зала, където с влизането му се появи холограмният циферблат:

- По дяволите! – извика той. Веднага влезе в асансьора, който мигновено го смъкна пред машинното.

Той се огледа, видя вратата с табела:

Повървя малко и вляво от него срещна врата с табела:

Камен застана пред вратата, само че тя не се отвори. Огледа се и видя настрана от нея оторизационен датчик за цялостен растеж. Той застана пред него и един червен лъч обходи цялото му тяло, чу тон и вратата се отвори. Камен влетя напряко вътре, леко раздразнителен. Попадна в помещение с голямо табло с доста бутони, а пред него - голяма стъклена стена, която трябваше да гледа към машината, само че тя бе доста нечиста и съвсем нищо не се виждаше. Натисна още веднъж бутон „ информация “. Пред него се появи холограмен екран, на който бе показано, че готовото гориво не стига до резервоара и машината за произвеждане се самоизключва.

„ Какво ли би го запушило? “ – изрече самичък на себе си. В помещението имаше специфичен скафандър, защото при машината нямаше О2. Камен бързо го навлече. В скафандъра миришеше на застояло. Но той бързо привикна с миризмата. Натисна бутона за отваряне на врата към горивно-производствения център. Чу се сигнален сигнал и в пространствата светлината смени цвета си на червен. Последва втори сигнал и осветлението взе да мига. Вратата се отвори и Камен бързо мина. Зад него врата незабавно се затвори. Подът беше целият в гориво. Видя за какво! Една тръба, която явно водеше до резервоара, бе извадена. Той се насочи към нея. Вдигна я и стартира да я намества. Тръбата тежеше, само че скафандърът му позволяваше да подвига по-тежки предмети посредством механизираните ръкави. Отначало тръбата обаче не успяваше да влезе в гнездото си. Но единственият член на екипажа впрегна всичките си сили, а и нали ръкавите помагаха, последва едно глухо флуп. Тръбата се бе вклинила в гнездото си.

Камен се обърна и потегли към вратата, само че пред него стоеше някакво транспарантно създание с маслено зелени очи. Много едва в тялото с огромна безформена глава. Той не видя ръце или крайници. Съществото просто се носеше в пространството.

Мъжът се спря и застана неподвижно. Пришелецът го огледа начело, след това прелетя зад него, огледа го и там. То видя тръбата! Камен опита да комуникира с него:

- Какво си ти? Какво искаш?

То не отговори! Сигурно не го разбираше! Застана още веднъж пред него и зелените му очи се вторачиха в стъклено-прозрачния му шлем. Камен усети болежка в главата, затвори очи. Главоболието се усилваше, от едната му ноздра потече кръв. Той се опита да се затича към вратата, само че осъзна, че няма власт над краката си.

- Спри, спри… - извика Камен и инстинктивно замахна с дясната ръка. Удари съществото и то се залепи за стената. Главоболието изчезна. Космонавтът побърза да излезе. Натисна бутона за врата. Светлината отново стана алена, след което взе да мига и врата се отвори. Камен мина бързо, само че съществото не направи опит да го последва. То стоеше като залепено за стената, маслено зелените му очи ги нямаше. Когато осветлението се възстановява, мъжът видя през нечистата стъклена стена по какъв начин очите му светват и то се отлепи от стената. Полетя и се лепна на стъклото и като гъба почна да попива мазните горивни петна. Камен започва машината и съществото изчезна от стъклената стена.

„ Божичко, какво беше това? “  - на екрана му се появи по какъв начин машината изпомпва към резервоара готово гориво. Това трябваше да приключи брояча. Машината изключи още веднъж! На същото място още веднъж връзката бе прекратена! „ Съществото бе извадило тръбата още веднъж! По дяволите! “ – намерения си Камен. От всички тези премеждия не бе усетил, че му се върви до тоалетна.

Качи се в командната зала. Там го посрещна електронният часовник:

„ Мамка му… “ – извика той ядосано. Но побърза и непосредствено влетя в тоалетната. Щом завърши седна пред пулта и стартира да търси информация за съществото. Но нямаше нищо в базата данни! Тогава се изправи и отиде до голямата транспарантна стена. Звездолетът подминаваше звездите в галактическия мрак. Той въображаемо се отнесе, гледайки по какъв начин се движат в космоса. В съзнанието му нахлу спомен по какъв начин едно дете със светло-кестенява коса играе самичко в един особено самостоятелен детски ъгъл. Имаше доста и всевъзможни играчки. Детето вземаше една ракета и почваше да я изстрелва. После я хвърляше и вземаше едно кубче на Рубик, почваше да го реди. Но и това му писваше. После хващаше плюшено мече и почваше с него да си играе. Малкият Каменчо имаше всичко, което четиригодишно дете би желало, само че нямаше с кой да играе. Беше единствено дете в пропуснат бункер някъде подземен с доста други хора. Всичките възрастни! Една сълза се плъзна от окото му. Тогава  започнаха да нахлуват всичките му мемоари вкупом. Камен почна да се тресе и тупна в несвяст на земята.

Събуди се от алармата. Погледна циферблата на холограмния екран:

„ По дяволите! “ – възкликна и отиде още веднъж до кенефа. Трябваше незабавно да реши казуса със съществото. Сега към този момент си спомняше всичко. Спомни си, че е подготвян за тази задача от дребен. Детството му мина в подготовката на това начинание. Спомни родителите си и всички тези възрастни хора, които живееха с него в бункера. Но още не си спомняше задачата, каква беше тя?

Хапна в столовата и незабавно се насочи към горивно-производствения център. Екипира скафандъра, като закрепи към дясната си ръка лазерен лъч-излъчвател, който откри в сейф под командното табло. Отвори врата и се вмъкна бързо. Врата се затвори след него и светлината стана бяла. Камен се заоглежда търсейки съществото, през днешния ден казусът трябваше да изчезне. Но нямаше диря от него. Направи му усещане, че равнището на изтеклото гориво се бе покачило.

„ Къде си, гад? “ – намерения си. Но съществото го нямаше. Реши въпреки всичко на оправи тръбата. Хвана я и почна да я намества. Този път я намести много по-бързо.

„ Като се обърна и ще бъдеш пред мен! “ – намерения си още веднъж той и затвори очи. Постоя малко, до момента в който събере храброст, и се обърна. Изненада, съществото го нямаше! „ Странно! Да не съм халюцинирал? “ – запъти се към вратата. Главата обаче стартира да го боли. Той се обърна, само че него го нямаше. „ Оххх…къде си гадино? “ той се хвана за шлема. Болката се усилваше. Погледът му се насочи към тавана. То беше там, маслено зелените му очи го следиха, втренчено. Камен постепенно насочи дясната си ръка към него. Едвам опъна ръката си. Но щом я опъна, стреля и един бърз лъч уцели съществото. Главата го отпусна. Но последва рязък тон, което съществото издаде. Ушите му писнаха. То падна от тавана и цопна зад него. Камен се обърна, а транспарантният му съперник се изправи. Очите му още веднъж се впиха в него. Мъжът направи опит да го удари, само че то като дух се отмести, сгъвайки тялото си настрана. Главата още веднъж почна да го боли. Човекът внимаваше да не стреля, тъй като всичко беше в гориво. Но болката се усилваше и Камен стреля още веднъж. Съществото се помести и лъчът пропусна, само че се върна и прониза още веднъж съществото. Лъч-излъчвателят не пропускаше – един път зададеш ли задачата, той не преставаше да я преследва! Съществото издаде същия рязък, тон само че този път не падна. Камен се готвеше да изстреля още един лъч, когато очите на съществото станаха оранжеви.

- Какво? – попита учудено.  – Виждам, че си с красиви очи!

Последва ултразвуков удар и космонавтът полетя към стената до вратата. Удари се в нея и цопна в разлятото гориво. Болката, която усети в гърба, бе ужасна. Едвам помръдна. В първия миг реши, че му е счупил гръбнакът, само че очевидно скафандърът го е предпазил. Очите му още веднъж смениха цвета си от оранжеви на червени.

- Няма да очаквам да схвана какво следва! – сподели Камен и насочи лъч-излъчвателя, изстрелвайки нов лъч, който прониза съществото в главата. Последва още веднъж още по отблъскващ тон, който колкото да не продъни тъпанчетата му. Съществото падна в горивото и някак се сля с него.

Камен се изправи. До бутона за врата имаше различен, на който пишеше: „ Почистване “. Той го натисна. Чу се засмукващ тон и горивото взе да се оттича някъде. „ Няма го? “ – намерения си отново той. „ Да е изминал през канала с горивото? “ Той потегли да оглежда самата горивно-производствена машина, само че съществото го нямаше. Огледа тръбата, всичко изглеждаше наред. Върна се в командното помещение на горивно-производствения център, смъкна скафандъра и застана на пулта.  Пусна машината да работи. Показа се холограмният екран, на който се виждаше по какъв начин резервоарът се цялостни с гориво. Нещо до скафандъра помръдна. Една сянка се отдели от него, зелените очи светнаха. Съществото бе влезнало вътре посредством скафандъра му. Камен го видя и настръхна от боязън. Паниката почна да взима връх. Какво можеше да стори? Но въпреки всичко въпросът беше на живот и гибел - или то, или той. Съществото наклони огромната си глава и постепенно прелетя напред, само че се спря на към два метра.

- Виж, аз не желая да те умъртвявам! – опита да беседва с него Камен, и страхливо потегли към него. Но страхът му се преобрази в пот. От косата една  капка се стече около ухото му.  – Ти ме убиваш, като разваляш машината ми и като ми причиняваш главоболие.

Съществото наклони главата си вдясно, след това вляво и потегли още веднъж към него. Спря пред него и се вгледа в очите му. Камен му разреши. Но главата  още веднъж го заболя, краката му се подкосиха. Той го хвана за шията, ръката почна да му изгаря от болежка. Удари съществото с всички сили в контролния пулт. Изпита мощна болежка! Съществото също издаде отблъскващ тон. Ръката му бе обгоряла. Хвана се за нея и потегли към скафандъра. Бързо смъкна лъч-излъчвателя и не дочака съществото да се изправи. Директно стреля два пъти в главата му. Звукът, издаван от пришелеца, се усили още, от което ушите на Камен почнаха да кървят. Главата на съществото се оцвети в розово, след това цветът се разнесе и по тялото му. Камен стреля отново! След изстрела главата на съществото се уголеми още и цветът от розов взе да придобива оранжев цвят. Звукът, издаван от съществото, спря. Камен си отдъхна и се подготви да стреля, само че в главата си чу ментален глас: „ Недей! “

Камен се спря.

- Ако продължаваш, ще изстрелвам!

„ Ние няма да оцелеем без храната! “

- Аз също няма да оцелея, в случай че машината не работи – корабът ще се самоунищожи! – сподели Камен. Но в главата му изникна една концепция. Подкани съществото да стане, след което облече скафандъра. На стената имаше закачена кирка, Камен я взе. Натисна бутона за врата и когато светлината се смени, съществото се залепи за скафандъра му.

- Значи и от алена светлина се страхуваш? – сподели Камен. Не последва отговор. Те минаха. Съществото се отдели, когато светлината се възстановява и потегли към тръбата. Но Камен извика:

- Недей! – съществото се спря. Още бе цялото алено, а главата му изглеждаше като голяма гнойна пъпка, която щеше да се спука всеки миг. Камен се приближи до тръбата и замахна с кирката. Проби се дребен отвор и потече гориво. Съществото не изчака, а непосредствено се поля с него и още веднъж закупи транспарантния си тип.

Камен влезе още веднъж при пулта за ръководство и погледна данните. Увеличи малко индустриалния дебит и видя, че по този начин горивно-производственият център може да се оправи. Съществото гледаше през стъклото видимо предостатъчно. Камен му махна и излезе от помещението.

В командната зала този път не го посрещна холограмен часовник. Той седна пред пулта и поклати глава, спомняйки си какво се случи, преди да замине:

- По дяволите, аз съм последният оживял човек от Земята…

Автор: Костадин Койчев-Kovak