Св. апостол и евангелист Марк
Кратко животоописание
Свети евангелист Марко, написал евангелие под управлението на деятел Петър, който загатва за него в своето Първо съборно обръщение с такива думи: " Поздравява ви определената дружно с вас черква във Вавилон, и наследник ми Марко " (1Петр. 5:13).
Пак свети деятел Петър го сложил за свещеник в град Александрия, където поради неговата проповед за Христа, идолопоклонниците го свързали, влачили го по камъните на градските улици и го пребили. В това време му се явил Господ Иисус Христос, Който го призовал към небесната популярност и апостолът Му предал своя дух.
Св. Димитрий Ростовски
Житие на свети евангелист Марк
Св. евангелист Марк, който се наричал още и Йоан, е един от седемдесетте апостоли на Иисуса Христа. По националност той бил евреин, а по занимание левит - духовник при храма.
Св. ап. Петър в първото си съборно обръщение го назовава " наследник ми Марко " (1Петр. 5:13). От тези думи заключаваме, че двамата са били доста близки между тях. Св. ап. Петър назовава евангелист Марк собствен наследник в нравствен смисъл, тъй като го обърнал в християнството и го кръстил.
За бащата на евангелист Марк не намираме сведения нито в Свещените книги на Новия Завет, нито в античната християнска литература. Църковното поверие също не приказва нищо за него. Очевидно, той е умрял още когато Марк е бил дребен.
В книгата " Деяния на светите апостоли " са дадени някои сведения за майката на евангелист Марк. От Деян. 12:12 узнаваме, че тя се казвала Мария и че имала къща в Йерусалим. В тази къща отишъл св. ап. Петър, откакто по превъзходен метод бил освободен от тъмницата и се избавил от преследването на Ирода Агрипа. В къщата на Мария апостолът тогава намерил мнозина християни, събрани на молитва. Според едно антично църковно поверие в тази къща Иисус Христос направил Тайната вечеря с учениците Си, в нея Той се явил на апостолите след възкресението Си, в нея били събрани апостолите, когато Дух Свети слязъл върху тях в деня Петдесетница, в нея първите християни се събирали за молитва.
За живота и апостолската активност на евангелист Марк сведения намираме в книгата " Деяния на светите апостоли " и в посланията на апостолите Петър и Павел. Като възпитаник и помощник на св. ап. Петър той бил с него в Рим и там през 44 година написал своето Евангелие. В него, по настоятелна молба на римските християни, той изложил проповедта на св. ап. Петър.
Евангелист Марк е бил известно време сателит и асистент и на св. ап. Павел. Той го е придружавал през време на първото му странствуване. През 47-48 година е бил с него на остров Кипър.
Между 52 - 62 година евангелист Марк е проповядвал Христовото обучение в Египет. В Александрия, основен град на тази страна, той основал църковна община и бил пръв неин свещеник. Под неговото управление Александрийската черква скоро закрепнала и била една от най-важните църкви през първите епохи на християнството. Александрия станала първоначален пункт за проповед на християнството в близките на Египет страни. Първият човек, който проповядвал и се кръстил в Александрия, бил един майстор (обущар), на име Аниан, който евангелист Марк излекувал от рискова рана. След това цифрата на християните бързо се увеличавало. Смутени от този триумф на евангелската проповед, езичниците принудили Марка да напусне Александрия. Тогава той отишъл в прилежащите на Египет страни Ливия и Киринайка и там посял семената на словото Божие. В Александрия оставил за собствен заместител свещеник Ананий.
След 62 година евангелист Марк още веднъж посетил Рим. Там той се видял и с ап. Павел, който през 63 година бил още в окови, и с ап. Петър, който през 62 година също бил в Рим.След това пътувал в Мала Азия, изпратен от св. ап. Павел да извърши някои поръчки до малоазийските църкви. В Рим се завърнал дружно с ап. Тимотей към края на 66-та или при започване на 67 година, малко преди мъченическата гибел на първовърховните апостоли. След това още веднъж се завърнал в Александрия и траял своята проповедническа активност. За да приготви ръководители за вярващите, основал в Александрия учебно заведение, което скоро станало известно в целия Изток.
Близко до морския бряг евангелист Марк построил първия християнски храм, където се събирали доста християни, с цел да участват на богослужението. Езичниците не могли да гледат умерено, по какъв начин цифрата на вярващите в Христа се усилва всеки ден, и решили да убият евангелиста. Това свое решение те изпълнили на празника в чест на езическия господ Серапис. В същия ден, 24 април, тогава се паднал и най-големият християнски празник Великден. В навачерието на празника евангелист Марк съветвал народа да не взе участие в езическото празненство. Това озлобило езичниците и те, като нахлули в храма, където евангелистът правил свещенодействие, хванали го, извели го вън и, като го вързали за шията с въже, с крясъци го повели по градските улици. Кръвта на светия страдалец обагряла камъните на калдаръма. Той обаче твърдо понасял страданията, като не преставал да се моли: " Благодари Ти, Господе Иисусе Христе, че ме удостои да понасям премеждия за Твоето име ". Вечерта затворили мъченика в тюрма. През нощта му се явил ангел и му споделил, че неговото име ще бъде записано в книгата на живота, и че той ще бъде присъединен към светите апостоли, а паметта му няма да бъде забравена завинаги. След това му се явил самичък Спасителят и му споделил: " Мир не тебе, благовестителю Мой ".
На другия ден мъчението траяло с още по-голямо озлобление. Мъченикът - деятел не преставал да се моли. Най-после, като произнесъл думите: " В Твоите ръце, Господи, предавам духа си ", безшумно умрял. Това станало на 25 април. Тялото му погребали в издигнатата от него черква. Над неговите свети мощи дълго време ставало избирането на александрийските патриарси.
Мощите на св. евангелист Марк били наречени " Първо богатство в Александрия ". През 827 година те били пренесени от венециански търговци в гр. Венеция. Върху мястото, където били положени, през десети век бил повдигнат възвишен храм на негово име. Евангелист Марк и до момента се смята за настойник на град Венеция.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Житие и страдалчество на свети деятел и евангелист Марк
Свети Марко, евреин по рождение, произлиза от Левииното коляно, от племето на свещениците, и в началото живял в Йерусалим. На еврейски Марко се наричал Йоан; името му Марко е латинско. Той прибавил това име към еврейското си след това, преди да се насочи към непознатата страна, когато заминавал дружно с деятел Петър за проповед на Евангелието в столицата на тогавашния свят - Рим. Според признатото от Православната черква поверие, според свидетелството на някои антични писатели, той е от цифрата на седемдесетте възпитаници на Господа и затова - очевидец и свидетел на някои събития от живота на Господ Иисус Христос.
Книгата " Деяния Апостолски " свидетелства, че майката на евангелист Марко - Мария - имала в Йерусалим собствен дом, където и намерил кей деятел Петър, откакто ангелът чудно го извел от тъмницата (Деян. 12-12). След Възнесението на Господа на небето, при гоненията на християните, този дом служел като място за молитвени събрания на мнозина от вярващите в Йерусалим и кей за доста апостоли. Така свети Марко в дома на майка си получил опция непрекъснато да поддържа връзка с християните, участвайки в техните молитвени събрания, и да се сближи със самите апостоли. Особено доста се сближил с деятел Петър, който изпитвал към него съвсем бащинска обич и благоволение, както се вижда от думите на самия деятел Петър, който в своето обръщение назовава Марко собствен наследник, като споделя: " Поздравява ви определената дружно с вас черква във Вавилон, и наследник ми Марко " (1Петр. 5:13).
Чичо на свети Марко е свети деятел Варнава (Кол. 4:10), левит по генезис, роден на остров Кипър. Чрез него свети деятел Марко станал прочут и на другия висш деятел - свети Павел, когато той след чудесното си превръщане към вярата в Христа, дошъл за първи път в Йерусалим.
Общувайки от близко с двамата първовърховни апостоли, Петър и Павел, свети Марко станал най-близкият помощник и реализатор на нарежданията, които му възлагали ту единият, ту другият.
Около 44 или 45 година след Рождество Христово огромно злополучие сполетяло иерусалимските християни. При типа на увеличаващите се християни в Йерусалим, злобата на иудеите - враговете на Христовата религия - достигнала до краен лимит. Изгаряни от ненавистта си към християните, юдеите нападнали домовете им, разграбили безпощадно цялото им имущество и християните били подложени на огромен апетит. Като чули за бедственото състояние на братята в Христа, антиохийските християни се притекли на помощ, събрали между тях средства и поръчали персонално на Варнава и Павел, които по това време били в Антиохия, да ги доставят на християните в Йерусалим. Варнава и Павел пристигнали в Йерусалим и откакто изпълнили поръчението на антиохийските християни, се върнали в Антиохия и този път взели със себе си Марко. Оттогава Марко станал помощник на Варнава и Павел и понесъл върху себе си великия героизъм на апостолските писания по благовестието на Христовата религия измежду иудеите и езичниците. Заедно с Павел и Варнава свети Марко взел участие в тяхното първо апостолско странствуване из Антиохия, като непосредствен техен асистент в проповедта на Евангелието.
Заедно с Павел и Варнава Марко отишъл в крайморския град Селевкия, откъдето отплавал за остров Кипър и го обходил от изток до запад, от Саламин до Пафа. Kогато пристигнали в град Пергий, Марко напуснал апостолите Павел и Варнава и се върнал в Йерусалим, в дома на майка си. След като дошъл в Йерусалим, Марко се включил към деятел Петър и не след дълго дружно с него се отправил на апостолско странствуване за проповед на Евангелието в Рим.
Свети деятел Петър със своята проповед и чудеса, при съдействието на свети Марко, още повече популяризирал и утвърдил Христовата черква в Рим, като обърнал към Христа голям брой хора и от иудеите, и от езичниците. Слушайки светите слова на Евангелската проповед от устата на апостолите и възпламенени от вярата в Господ Иисус Христос, римските християни не се задоволили единствено с устната проповед на Апостолите за Иисуса Христа, а поискали да имат за себе си и писмен монумент на устно преподаденото им обучение. Те се обърнали към спътника на деятел Петър свети Марко и с молба изпросили от него да запише всички свети слова, които дружно с Петър им бил споделил за Христа Господа, и да им остави това свето писание като монумент. Марко извършил богатството предпочитание на римските християни и написал за тях свое Евангелие, в което, излагайки събитията от живота на Господ Иисус Христос по време на Неговото престояване на земята, записал с акуратност, доколкото бил запомнил, това, на което учел и което вършел Господ, като усърдно внимавал да не пропусне нещо от чутото или да не го преиначи. Марко предал написаното на деятел Петър, с цел да го прегледа, и свети Петър със своето удостоверение удостоверил истинността на написаното от Марко Евангелие и го одобрил за четене в църквите. Затова Евангелието на Марко било признато от всички църкви без никакво несъгласие, като писание апостолско, боговдъхновено.
След като се потрудил в Рим, свети Марко, по разпореждане на деятел Петър, се отправил да проповядва Евангелието в град Аквилея, ситуиран на северния бряг на Адриатическо море. В този богат град, наименуван втори Рим, Марко основал църква; освен това, проповядвайки Евангелието, посетил и други места по брега на Адриатическо море, като на всички места устройвал Божии църкви. След това свети Марко по предписание на деятел Петър се отправил за проповед на Евангелието в Египет.
Kогато Марко, пръв от апостолите, дошъл в Египет и почнал да проповядва Евангелието, известявайки на хората, че са освободени от дявола, още при започване на неговата проповед огромно голям брой мъже и дами повярвали в Христа. В самата Александрия, основния град на Египет, свети Марко основал черква и станал първият неин свещеник.
Тук свети Марко доста се потрудил в подвига на просвещаването с Христовата религия както на иудеите, по този начин и на езичниците, които до тогава били в мрака на идолослужението. После свети Марко благоустроил в Александрия и прилежащите й градове църкви, ръкоположил за тях епископи и други клирици и напуснал Египетската страна. Накъде се е отправил отсам и дали е участвал на апостолския събор, е незнайно. Но когато деятел Павел, преди да тръгне на второто си апостолско странствуване, дружно с Варнава бил в Антиохия, съгласно свидетелството на книга " Деяния Апостолски ", свети Марко се среща с тях и отсам дружно с чичо си Варнава се насочва към неговата татковина Кипър. Марко се потрудил известно време дружно с Варнава в подвига на Христовото благовестие и за повторно поел към Египет, където по това време, или малко по-късно, дошъл и деятел Петър. Като благовестели в другите елементи на Египет и съграждали в тях църкви, по това време апостолите положили и основите на Христовата Църква в египетския град Вавилон, откъдето Петър написа своето първо съборно обръщение към малоазийските християни. В Египет свети Марко останал до осмата година от царуването на Нерон.
По-късно в Рим свети Марко още веднъж се събрал с деятел Павел и бил в цифрата на неговите сътрудници.
Тук свети Марко става очевидец на мъченическата гибел за Христа на двамата свои учители, великите първовърховни Христови апостоли Петър и Павел, които едновременно потърпевши за Христа в Рим; Павел, тъй като имал правата на римски жител, бил посечен с меч, а Петър - разпънат на кръст.
След кончината на великите си учители свети евангелист Марко още веднъж се отправил към Египет, с цел да благоустрои учредената от него черква. Той доста се потрудил в проповедта на христовата религия в самата Александрия. Александрия, столицата на Египет, била центърът на гръцката начетеност. Тук се намирало популярното книгохранилище, тук процъфтявала езическата наука; поради това отвред се стичали хора, тъй че градът бил претъпкан с учени, философи, ритори и стихотворци. Дори огромният брой иудеи, които живеели в Александрия, се увличали от езическата ерудиция. За да утвърди Христовата религия и за да противодейства на учените езичници и иудеи, свети Марко положил в Александрия основите на огласителното учебно заведение. Впоследствие то станало център за християнско просвещение и се популяризирало с това, че от него излезли популярни учители на Църквата, като Пантен, Климент и някои от отците на Църквата, като: Дионисий Александрийски, Григорий Чудотворец и други.
Благоустроявайки александрийската черква, свети евангелист Марко в грижите си за проповедта на Христовото обучение не лишавал от вниманието и усърдието си жителите и на другите градове и местности на Египет, само че като як и героичен подвижник, воден от Божия Дух, с цялото си старание и ревнивост на всички места бързал да проповядва Христовото обучение. Той посетил доста от вътрешните страни на Африка, бил в Ливия, Марморика, Киренайка и Пентапол. Тези страни тънели в мрака на езическото идолослужение. Навсякъде по градове и селища, и кръстопътища имало съградени капища с сложени в тях идоли, където се правели влъхвувания, гадателства и магьосничества. Обхождайки тези градове и селища с проповедта на Евангелието, свети Марко просвещавал сърцата на хората, от тъмата и мрака на идолослужението, със светлината на Божественото обучение, като в същото време правел измежду тях огромни чудеса. С една дума на Божествената берекет изцелявал заболели, очиствал прокажени, изгонвал нечисти и зли духове. И проповедта му, съпроводена от велики и дивни чудеса, имала голям триумф. Срутвали се капища, падали и се трошели идолите, хората се очиствали и просвещавали, кръщавайки се в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Навсякъде край евангелист Марко се съграждали Божии църкви и Христовата Църква в египетските страни процъфтявала. От въздействието на светите слова в проповедите на евангелист Марко и под въздействието на високата непорочност и святост на неговия благодетелен живот, египетските християни, при действието и на Божествената берекет, в подвизите си за постигане на избавление проявявали такава непорочност и висота на съвършенството, че техният живот, надвишаващ със светостта на християнските добродетели, предизвиквал огромно удивление и хвалба даже измежду езичниците и невярващите иудеи.
Такава благоуханна Христова градина насадил и отгледал с най-различните си писания свети евангелист Марко в египетските страни; той е първият свещеник със светителски трон в Александрия, където и претърпява мъченически край, и става първият страдалец на александрийската черква.
Когато наближавал пресветлият празник на Пасхата свети Марко бил в Александрия. И не щеш ли на 24 април, в деня на светлото Христово Възкресение, с който тази година съвпадал езическият празник в чест на Серапис, езичниците намерили случай да заловят свети Марко. Светият евангелист в този ден правил Божествена работа. Нечестивите езичници видели в това комфортен случай и както се били събрали по случай своя празник на огромна навалица, ненадейно нападнали църквата. Хванали свети Марко, завързали го с въжета, повлекли го по улиците и покрайнините на града и закрещели:
- Да отведем този вол където му е мястото, тоест в неговия обор!
А свети Марко, претърпявайки мъченията, благодарял на Господа, като казвал:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че ме удостои да претърпя тези премеждия за Твоето име.
Влачели светеца по земя, постлана с остри камъни, и тялото му, разкъсвано от камъните, се покрило с рани; кръвта, която несметно изтичала от тях, обагрила целия път. Нечестивите езичници хвърлили изтерзания по този метод светец в тъмницата, а самите те с настъпването на вечерта се събрали да се поучават на каква гибел да го предадат. В среднощ на апостола страдалец се явил ангел Господен и го подкрепил в подвига на мъченичеството му, като му известил за небесното самодоволство, което му предстои; след това му се явил и Самият Господ Иисус Христос, като го утешил с явяването си. На следното утро неистова навалица езичници извлекли апостола от тъмницата и го повлекли из улиците на града. Светецът не издържал на тези страдания и скоро умрял, като благодарел на Бога, молейки Му се по този начин:
- В Твоите ръце, Господи, предавам духа си! Неутолимата завист на езичниците не се задоволила със гибелта на апостола: те решили да изгорят и тялото му. Огънят към този момент бил жарък, когато внезапно неочакван мрак, заплашителен гръм, земетресение, дъжд и град разпръснали тълпата на нечестивците, а дъждът угасил огъня. Благочестивите християни с страхопочитание взели тялото на светеца и го погребали в каменната гробница в мястото на своите молитвени събрания.
Над мощите на свети Марко през 310 година била издигната черква, и те останали в Александрия до IX век. През първата половина на този век, когато владичеството на арабите мохамедани и ереста на монофизитите напълно отслабили православието в Египет, мощите на светия Евангелист били пренесени във Венеция, покрай която (в Аквилея) той се подвизавал известно време, проповядвайки Евангелието: там те почиват и до момента във превъзходен храм, отдаден на неговото име. Тук се пази и най-древният ръкопис на Евангелието от Марко, написан на тъничък египетски папирус, съгласно преданието, от самия Евангелист.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Свети евангелист Марко, написал евангелие под управлението на деятел Петър, който загатва за него в своето Първо съборно обръщение с такива думи: " Поздравява ви определената дружно с вас черква във Вавилон, и наследник ми Марко " (1Петр. 5:13).
Пак свети деятел Петър го сложил за свещеник в град Александрия, където поради неговата проповед за Христа, идолопоклонниците го свързали, влачили го по камъните на градските улици и го пребили. В това време му се явил Господ Иисус Христос, Който го призовал към небесната популярност и апостолът Му предал своя дух.
Св. Димитрий Ростовски
Житие на свети евангелист Марк
Св. евангелист Марк, който се наричал още и Йоан, е един от седемдесетте апостоли на Иисуса Христа. По националност той бил евреин, а по занимание левит - духовник при храма.
Св. ап. Петър в първото си съборно обръщение го назовава " наследник ми Марко " (1Петр. 5:13). От тези думи заключаваме, че двамата са били доста близки между тях. Св. ап. Петър назовава евангелист Марк собствен наследник в нравствен смисъл, тъй като го обърнал в християнството и го кръстил.
За бащата на евангелист Марк не намираме сведения нито в Свещените книги на Новия Завет, нито в античната християнска литература. Църковното поверие също не приказва нищо за него. Очевидно, той е умрял още когато Марк е бил дребен.
В книгата " Деяния на светите апостоли " са дадени някои сведения за майката на евангелист Марк. От Деян. 12:12 узнаваме, че тя се казвала Мария и че имала къща в Йерусалим. В тази къща отишъл св. ап. Петър, откакто по превъзходен метод бил освободен от тъмницата и се избавил от преследването на Ирода Агрипа. В къщата на Мария апостолът тогава намерил мнозина християни, събрани на молитва. Според едно антично църковно поверие в тази къща Иисус Христос направил Тайната вечеря с учениците Си, в нея Той се явил на апостолите след възкресението Си, в нея били събрани апостолите, когато Дух Свети слязъл върху тях в деня Петдесетница, в нея първите християни се събирали за молитва.
За живота и апостолската активност на евангелист Марк сведения намираме в книгата " Деяния на светите апостоли " и в посланията на апостолите Петър и Павел. Като възпитаник и помощник на св. ап. Петър той бил с него в Рим и там през 44 година написал своето Евангелие. В него, по настоятелна молба на римските християни, той изложил проповедта на св. ап. Петър.
Евангелист Марк е бил известно време сателит и асистент и на св. ап. Павел. Той го е придружавал през време на първото му странствуване. През 47-48 година е бил с него на остров Кипър.
Между 52 - 62 година евангелист Марк е проповядвал Христовото обучение в Египет. В Александрия, основен град на тази страна, той основал църковна община и бил пръв неин свещеник. Под неговото управление Александрийската черква скоро закрепнала и била една от най-важните църкви през първите епохи на християнството. Александрия станала първоначален пункт за проповед на християнството в близките на Египет страни. Първият човек, който проповядвал и се кръстил в Александрия, бил един майстор (обущар), на име Аниан, който евангелист Марк излекувал от рискова рана. След това цифрата на християните бързо се увеличавало. Смутени от този триумф на евангелската проповед, езичниците принудили Марка да напусне Александрия. Тогава той отишъл в прилежащите на Египет страни Ливия и Киринайка и там посял семената на словото Божие. В Александрия оставил за собствен заместител свещеник Ананий.
След 62 година евангелист Марк още веднъж посетил Рим. Там той се видял и с ап. Павел, който през 63 година бил още в окови, и с ап. Петър, който през 62 година също бил в Рим.След това пътувал в Мала Азия, изпратен от св. ап. Павел да извърши някои поръчки до малоазийските църкви. В Рим се завърнал дружно с ап. Тимотей към края на 66-та или при започване на 67 година, малко преди мъченическата гибел на първовърховните апостоли. След това още веднъж се завърнал в Александрия и траял своята проповедническа активност. За да приготви ръководители за вярващите, основал в Александрия учебно заведение, което скоро станало известно в целия Изток.
Близко до морския бряг евангелист Марк построил първия християнски храм, където се събирали доста християни, с цел да участват на богослужението. Езичниците не могли да гледат умерено, по какъв начин цифрата на вярващите в Христа се усилва всеки ден, и решили да убият евангелиста. Това свое решение те изпълнили на празника в чест на езическия господ Серапис. В същия ден, 24 април, тогава се паднал и най-големият християнски празник Великден. В навачерието на празника евангелист Марк съветвал народа да не взе участие в езическото празненство. Това озлобило езичниците и те, като нахлули в храма, където евангелистът правил свещенодействие, хванали го, извели го вън и, като го вързали за шията с въже, с крясъци го повели по градските улици. Кръвта на светия страдалец обагряла камъните на калдаръма. Той обаче твърдо понасял страданията, като не преставал да се моли: " Благодари Ти, Господе Иисусе Христе, че ме удостои да понасям премеждия за Твоето име ". Вечерта затворили мъченика в тюрма. През нощта му се явил ангел и му споделил, че неговото име ще бъде записано в книгата на живота, и че той ще бъде присъединен към светите апостоли, а паметта му няма да бъде забравена завинаги. След това му се явил самичък Спасителят и му споделил: " Мир не тебе, благовестителю Мой ".
На другия ден мъчението траяло с още по-голямо озлобление. Мъченикът - деятел не преставал да се моли. Най-после, като произнесъл думите: " В Твоите ръце, Господи, предавам духа си ", безшумно умрял. Това станало на 25 април. Тялото му погребали в издигнатата от него черква. Над неговите свети мощи дълго време ставало избирането на александрийските патриарси.
Мощите на св. евангелист Марк били наречени " Първо богатство в Александрия ". През 827 година те били пренесени от венециански търговци в гр. Венеция. Върху мястото, където били положени, през десети век бил повдигнат възвишен храм на негово име. Евангелист Марк и до момента се смята за настойник на град Венеция.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Житие и страдалчество на свети деятел и евангелист Марк
Свети Марко, евреин по рождение, произлиза от Левииното коляно, от племето на свещениците, и в началото живял в Йерусалим. На еврейски Марко се наричал Йоан; името му Марко е латинско. Той прибавил това име към еврейското си след това, преди да се насочи към непознатата страна, когато заминавал дружно с деятел Петър за проповед на Евангелието в столицата на тогавашния свят - Рим. Според признатото от Православната черква поверие, според свидетелството на някои антични писатели, той е от цифрата на седемдесетте възпитаници на Господа и затова - очевидец и свидетел на някои събития от живота на Господ Иисус Христос.
Книгата " Деяния Апостолски " свидетелства, че майката на евангелист Марко - Мария - имала в Йерусалим собствен дом, където и намерил кей деятел Петър, откакто ангелът чудно го извел от тъмницата (Деян. 12-12). След Възнесението на Господа на небето, при гоненията на християните, този дом служел като място за молитвени събрания на мнозина от вярващите в Йерусалим и кей за доста апостоли. Така свети Марко в дома на майка си получил опция непрекъснато да поддържа връзка с християните, участвайки в техните молитвени събрания, и да се сближи със самите апостоли. Особено доста се сближил с деятел Петър, който изпитвал към него съвсем бащинска обич и благоволение, както се вижда от думите на самия деятел Петър, който в своето обръщение назовава Марко собствен наследник, като споделя: " Поздравява ви определената дружно с вас черква във Вавилон, и наследник ми Марко " (1Петр. 5:13).
Чичо на свети Марко е свети деятел Варнава (Кол. 4:10), левит по генезис, роден на остров Кипър. Чрез него свети деятел Марко станал прочут и на другия висш деятел - свети Павел, когато той след чудесното си превръщане към вярата в Христа, дошъл за първи път в Йерусалим.
Общувайки от близко с двамата първовърховни апостоли, Петър и Павел, свети Марко станал най-близкият помощник и реализатор на нарежданията, които му възлагали ту единият, ту другият.
Около 44 или 45 година след Рождество Христово огромно злополучие сполетяло иерусалимските християни. При типа на увеличаващите се християни в Йерусалим, злобата на иудеите - враговете на Христовата религия - достигнала до краен лимит. Изгаряни от ненавистта си към християните, юдеите нападнали домовете им, разграбили безпощадно цялото им имущество и християните били подложени на огромен апетит. Като чули за бедственото състояние на братята в Христа, антиохийските християни се притекли на помощ, събрали между тях средства и поръчали персонално на Варнава и Павел, които по това време били в Антиохия, да ги доставят на християните в Йерусалим. Варнава и Павел пристигнали в Йерусалим и откакто изпълнили поръчението на антиохийските християни, се върнали в Антиохия и този път взели със себе си Марко. Оттогава Марко станал помощник на Варнава и Павел и понесъл върху себе си великия героизъм на апостолските писания по благовестието на Христовата религия измежду иудеите и езичниците. Заедно с Павел и Варнава свети Марко взел участие в тяхното първо апостолско странствуване из Антиохия, като непосредствен техен асистент в проповедта на Евангелието.
Заедно с Павел и Варнава Марко отишъл в крайморския град Селевкия, откъдето отплавал за остров Кипър и го обходил от изток до запад, от Саламин до Пафа. Kогато пристигнали в град Пергий, Марко напуснал апостолите Павел и Варнава и се върнал в Йерусалим, в дома на майка си. След като дошъл в Йерусалим, Марко се включил към деятел Петър и не след дълго дружно с него се отправил на апостолско странствуване за проповед на Евангелието в Рим.
Свети деятел Петър със своята проповед и чудеса, при съдействието на свети Марко, още повече популяризирал и утвърдил Христовата черква в Рим, като обърнал към Христа голям брой хора и от иудеите, и от езичниците. Слушайки светите слова на Евангелската проповед от устата на апостолите и възпламенени от вярата в Господ Иисус Христос, римските християни не се задоволили единствено с устната проповед на Апостолите за Иисуса Христа, а поискали да имат за себе си и писмен монумент на устно преподаденото им обучение. Те се обърнали към спътника на деятел Петър свети Марко и с молба изпросили от него да запише всички свети слова, които дружно с Петър им бил споделил за Христа Господа, и да им остави това свето писание като монумент. Марко извършил богатството предпочитание на римските християни и написал за тях свое Евангелие, в което, излагайки събитията от живота на Господ Иисус Христос по време на Неговото престояване на земята, записал с акуратност, доколкото бил запомнил, това, на което учел и което вършел Господ, като усърдно внимавал да не пропусне нещо от чутото или да не го преиначи. Марко предал написаното на деятел Петър, с цел да го прегледа, и свети Петър със своето удостоверение удостоверил истинността на написаното от Марко Евангелие и го одобрил за четене в църквите. Затова Евангелието на Марко било признато от всички църкви без никакво несъгласие, като писание апостолско, боговдъхновено.
След като се потрудил в Рим, свети Марко, по разпореждане на деятел Петър, се отправил да проповядва Евангелието в град Аквилея, ситуиран на северния бряг на Адриатическо море. В този богат град, наименуван втори Рим, Марко основал църква; освен това, проповядвайки Евангелието, посетил и други места по брега на Адриатическо море, като на всички места устройвал Божии църкви. След това свети Марко по предписание на деятел Петър се отправил за проповед на Евангелието в Египет.
Kогато Марко, пръв от апостолите, дошъл в Египет и почнал да проповядва Евангелието, известявайки на хората, че са освободени от дявола, още при започване на неговата проповед огромно голям брой мъже и дами повярвали в Христа. В самата Александрия, основния град на Египет, свети Марко основал черква и станал първият неин свещеник.
Тук свети Марко доста се потрудил в подвига на просвещаването с Христовата религия както на иудеите, по този начин и на езичниците, които до тогава били в мрака на идолослужението. После свети Марко благоустроил в Александрия и прилежащите й градове църкви, ръкоположил за тях епископи и други клирици и напуснал Египетската страна. Накъде се е отправил отсам и дали е участвал на апостолския събор, е незнайно. Но когато деятел Павел, преди да тръгне на второто си апостолско странствуване, дружно с Варнава бил в Антиохия, съгласно свидетелството на книга " Деяния Апостолски ", свети Марко се среща с тях и отсам дружно с чичо си Варнава се насочва към неговата татковина Кипър. Марко се потрудил известно време дружно с Варнава в подвига на Христовото благовестие и за повторно поел към Египет, където по това време, или малко по-късно, дошъл и деятел Петър. Като благовестели в другите елементи на Египет и съграждали в тях църкви, по това време апостолите положили и основите на Христовата Църква в египетския град Вавилон, откъдето Петър написа своето първо съборно обръщение към малоазийските християни. В Египет свети Марко останал до осмата година от царуването на Нерон.
По-късно в Рим свети Марко още веднъж се събрал с деятел Павел и бил в цифрата на неговите сътрудници.
Тук свети Марко става очевидец на мъченическата гибел за Христа на двамата свои учители, великите първовърховни Христови апостоли Петър и Павел, които едновременно потърпевши за Христа в Рим; Павел, тъй като имал правата на римски жител, бил посечен с меч, а Петър - разпънат на кръст.
След кончината на великите си учители свети евангелист Марко още веднъж се отправил към Египет, с цел да благоустрои учредената от него черква. Той доста се потрудил в проповедта на христовата религия в самата Александрия. Александрия, столицата на Египет, била центърът на гръцката начетеност. Тук се намирало популярното книгохранилище, тук процъфтявала езическата наука; поради това отвред се стичали хора, тъй че градът бил претъпкан с учени, философи, ритори и стихотворци. Дори огромният брой иудеи, които живеели в Александрия, се увличали от езическата ерудиция. За да утвърди Христовата религия и за да противодейства на учените езичници и иудеи, свети Марко положил в Александрия основите на огласителното учебно заведение. Впоследствие то станало център за християнско просвещение и се популяризирало с това, че от него излезли популярни учители на Църквата, като Пантен, Климент и някои от отците на Църквата, като: Дионисий Александрийски, Григорий Чудотворец и други.
Благоустроявайки александрийската черква, свети евангелист Марко в грижите си за проповедта на Христовото обучение не лишавал от вниманието и усърдието си жителите и на другите градове и местности на Египет, само че като як и героичен подвижник, воден от Божия Дух, с цялото си старание и ревнивост на всички места бързал да проповядва Христовото обучение. Той посетил доста от вътрешните страни на Африка, бил в Ливия, Марморика, Киренайка и Пентапол. Тези страни тънели в мрака на езическото идолослужение. Навсякъде по градове и селища, и кръстопътища имало съградени капища с сложени в тях идоли, където се правели влъхвувания, гадателства и магьосничества. Обхождайки тези градове и селища с проповедта на Евангелието, свети Марко просвещавал сърцата на хората, от тъмата и мрака на идолослужението, със светлината на Божественото обучение, като в същото време правел измежду тях огромни чудеса. С една дума на Божествената берекет изцелявал заболели, очиствал прокажени, изгонвал нечисти и зли духове. И проповедта му, съпроводена от велики и дивни чудеса, имала голям триумф. Срутвали се капища, падали и се трошели идолите, хората се очиствали и просвещавали, кръщавайки се в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Навсякъде край евангелист Марко се съграждали Божии църкви и Христовата Църква в египетските страни процъфтявала. От въздействието на светите слова в проповедите на евангелист Марко и под въздействието на високата непорочност и святост на неговия благодетелен живот, египетските християни, при действието и на Божествената берекет, в подвизите си за постигане на избавление проявявали такава непорочност и висота на съвършенството, че техният живот, надвишаващ със светостта на християнските добродетели, предизвиквал огромно удивление и хвалба даже измежду езичниците и невярващите иудеи.
Такава благоуханна Христова градина насадил и отгледал с най-различните си писания свети евангелист Марко в египетските страни; той е първият свещеник със светителски трон в Александрия, където и претърпява мъченически край, и става първият страдалец на александрийската черква.
Когато наближавал пресветлият празник на Пасхата свети Марко бил в Александрия. И не щеш ли на 24 април, в деня на светлото Христово Възкресение, с който тази година съвпадал езическият празник в чест на Серапис, езичниците намерили случай да заловят свети Марко. Светият евангелист в този ден правил Божествена работа. Нечестивите езичници видели в това комфортен случай и както се били събрали по случай своя празник на огромна навалица, ненадейно нападнали църквата. Хванали свети Марко, завързали го с въжета, повлекли го по улиците и покрайнините на града и закрещели:
- Да отведем този вол където му е мястото, тоест в неговия обор!
А свети Марко, претърпявайки мъченията, благодарял на Господа, като казвал:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че ме удостои да претърпя тези премеждия за Твоето име.
Влачели светеца по земя, постлана с остри камъни, и тялото му, разкъсвано от камъните, се покрило с рани; кръвта, която несметно изтичала от тях, обагрила целия път. Нечестивите езичници хвърлили изтерзания по този метод светец в тъмницата, а самите те с настъпването на вечерта се събрали да се поучават на каква гибел да го предадат. В среднощ на апостола страдалец се явил ангел Господен и го подкрепил в подвига на мъченичеството му, като му известил за небесното самодоволство, което му предстои; след това му се явил и Самият Господ Иисус Христос, като го утешил с явяването си. На следното утро неистова навалица езичници извлекли апостола от тъмницата и го повлекли из улиците на града. Светецът не издържал на тези страдания и скоро умрял, като благодарел на Бога, молейки Му се по този начин:
- В Твоите ръце, Господи, предавам духа си! Неутолимата завист на езичниците не се задоволила със гибелта на апостола: те решили да изгорят и тялото му. Огънят към този момент бил жарък, когато внезапно неочакван мрак, заплашителен гръм, земетресение, дъжд и град разпръснали тълпата на нечестивците, а дъждът угасил огъня. Благочестивите християни с страхопочитание взели тялото на светеца и го погребали в каменната гробница в мястото на своите молитвени събрания.
Над мощите на свети Марко през 310 година била издигната черква, и те останали в Александрия до IX век. През първата половина на този век, когато владичеството на арабите мохамедани и ереста на монофизитите напълно отслабили православието в Египет, мощите на светия Евангелист били пренесени във Венеция, покрай която (в Аквилея) той се подвизавал известно време, проповядвайки Евангелието: там те почиват и до момента във превъзходен храм, отдаден на неговото име. Тук се пази и най-древният ръкопис на Евангелието от Марко, написан на тъничък египетски папирус, съгласно преданието, от самия Евангелист.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ