Св. Андрей, архиепископ Критски. Св. прав. Марта
Кратко животоописание
Св. Андрей Архиепископ Критски бил родом от Дамаск, наследник на благочестиви родители. До седемгодишна възраст бил глух и по превъзходен метод, като се причастил, проговорил.
Просиял в дивни добродетели. Съставил Великия покаен канон и други догми и църковни песнопения. Починал към 720 година.
† Траянополский свещеник Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Преподобный Андрей Критский
Св. преп. Андрей Критски - миниатюра в ръкопис от XII век
В памет на св. свети Андрей, архиепископ Критски
Св. Андрей Критски. Руска икона. източник: russned.ruСв. Андрей се родил в Дамаск през VІІ век. До седемгодишна възраст бил глух. Но един път, откакто се причастил със св. Тайни, той бил изцерен по превъзходен метод. Оттогава момчето почнало да се учи с огромно старание. Особено обикнало да чете божествените книги. Когато навършило 14 години, родителите му го завели в Йерусалим. Там св. патриарх Софроний го приел в църковния клир. Андрей водил най-строг живот. Всички го обикнали за неговата кроткост и добродетели. През негово време арамите завладяли Йерусалим. Но и по-късно печално събитие Андрей останал да живее в светия град.
В 680 година бил призован в Цариград Шестия космополитен събор срещу монотелитската разкол. Монотелитите признавали в Христа една божествена воля. С това те изопачавали св. Евангелие, което признава Господа Исуса Христа по едно и също време за Бог и човек. Лъжеучението било наказано от събора. В цифрата на най-ревностните бранители на евангелската истина бил и св. Андрей. Йерусалимският патриарх го пратил на събора, тъй като Андрей, към този момент архидякон, бил прекомерно прочут с необятното знание на Свещеното Писание, с огромното си благочестие и дълбока мъдрост.
След като се върнал от Йерусалим след завършването на събора, Андрей се предал на молитва и богоугодни каузи. Той се грижел за бедните, странниците и болните и на всички служел с старание и обич. След известно време бил назначен за архиепископ на остров Крит. Той умно управлявал паството си, като го поучавал посредством назидателно слово и добър образец. По време на неговото светителствуване остров Крит бил атакуван от сарацини. Андрей непрекъснато се молил Богу да резервира правилните си рожби. Сарацините се отдръпнали. Благодарните християни отдали това на усърдните молебствия на своя архиепископ Андрей.
Веднъж Андрей бил извикан в Цариград по църковни каузи. На връщане той предузнал близката си гибел и споделил на своите спътници, че няма към този момент да види Крит. Действително, като стигнал до остров Митилин, Андрей болен и безшумно предал Богу дух. Това било към 720 година
Св. Андрей Критски оставил няколко съчинения с духовно наличие: беседи на всякакви празници, догми и празнични стихири. Особено прочут е Великият канон на св. Андрей Критски. Той се чете на части в първите четири дни на Великия пост, а цялостен се чете в сряда на петата великопостна седмица. В тези богослужебни песни се показва надълбоко смирение и духовно обезсърчение за греховете.
Този Велик канон бил донесен от св. Андрей в Цариград дружно с повествованието за живота на св. Мария Египетска, написано от йерусалимския патриарх Софрония. Тогава тия две творения били включени във Великопостната работа.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
В памет на светия наш отец Андрей, архиепископ Критски
Свети Андрей се родил в град Дамаск и бил глух по рождение до седемгодишна възраст. Когато дружно с родителите си се причастил в църквата с божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови, при причастяването езикът му се развързал и той проговорил. Христос, истинният Син Божий, изрекъл хвалба на Себе Си посредством устата на това нямо дете, посочил какъв брой велика е силата, скрита в Пречистите Тайни.
След като получил посредством светото Причастие дара на словото, блаженият Андрей бил даден да се учи на божествените книги, а в четиринадесетата година от живота си бил отведен в светия град Иерусалим за служене на Бога. Светейшият Иерусалимски патриарх го приел и го причислил към клира и след време го назначил, като рационален човек, за нотарий. Свети Андрей водел доста благодетелен живот, подвизавайки се в непорочие, самоограничение и благост, тъй че му се удивлявал и самият патриарх; той бил сгоден на Бога и обичан от всички.
След доста години при царуването на император Константин Погонат в Константинопол бил призован Шестият космополитен събор на светите отци срещу злочестивата разкол на монотелитите за която може по-подробно да се прочете в житието на преподобни Максим Изповедник. На този събор от тогавашния светейши Иерусалимски патриарх Теодор бил изпратен и блаженият Андрей, който тогава бил в архидяконски сан; самият патриарх не могъл да отиде на събора в Константинопол, защото Иерусалим по това време бил под мюсюлманско господство. Тогава блаженият Андрей, по благодатта на Светия Дух, с която бил изпълнен, станал прочут на светите отци и на самия император. Те забелязали в него освен книжна премъдрост и надълбоко познаване на догматите на православната Църква, само че и свят, богоугоден живот. Той се проявявал срещу еретиците като героичен Христов боец и воювайки старателно за благочестието, доста помагал на събора на светите отци.
След завършването на събора свети Андрей се върнал в Иерусалим и обитавал в нормалните си богоугодни занимания, грижейки се, по предписание на патриарха, за сираците, хранейки странниците, служейки на болните. Във всичко това той бил толкоз старателен и грижлив, като че служел на Самия Христос.
По-късно при ръководството на император Юстиниан II Андрей бил назначен за архиепископ в Крит. Тук той бил светилник за света, осияващ Христовата Църква с боговдъхновеното си обучение и добродетелния си живот. Като несломим подвижник, от който се боят и бесовете (защото той ги изгонвал), Андрей бил чудовище за еретиците. Не единствено невидимите, само че и забележимите врагове бивали прогонвани по неговите молебствия.
Веднъж остров Крит бил атакуван от пристигнали на кораби сарацини. Те обсадили града, наименуван Друмеос, където се затворили християните със своя овчар свети Андрей. Но сарацините воювали безрезултатно и със позор отстъпили, прогонени не с оръжие, а от по-силните от всяко оръжие молебствия на светителя, които изливал със сълзи към Бога, и с тях, като със стрели, уязвявал враговете. Неговите молебствия имали огромна мощ: с тях той по време на бездъждие и суша измолил от Бога дъжд, който оросил критската земя и й дарил изобилие.
Христовият светител Андрей написал доста боговдъхновени трудове и Великия канон, който се пее в четвъртък на петата седмица на Великия пост, както и други догми. Той украсил Църквата с песнопения и уважил с доста похвали Пречистата Дева Богородица. Веднъж отишъл в Константинопол по някаква църковна работа и тук се оказал потребен за мнозина. Всеки се услаждал от наличието му и от медоточивите му слова, и се усъвършенствал духом. Затова и се стичали при него всички, търсещи избавление на душите си.
Имайки желание да се върне назад в Крит, светецът предузнал гибелта си и споделил на своите общителни другари в Христа, че повече няма да види острова. Като се дал прошка с тях с последно целуване, той се качил на транспортен съд и тръгнал на път. Когато стигнал до остров Митилена, болен, и на едно място, наречено Иерис, предал душата си в Божиите ръце.
Блаженият Андрей с чест пасял повереното му стадо от словесни овци и бил присъединен към лика на светите иерарси, идни пред престола на Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото се отдава популярност во веки. Амин.
Св. Андрей Архиепископ Критски бил родом от Дамаск, наследник на благочестиви родители. До седемгодишна възраст бил глух и по превъзходен метод, като се причастил, проговорил.
Просиял в дивни добродетели. Съставил Великия покаен канон и други догми и църковни песнопения. Починал към 720 година.
† Траянополский свещеник Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Преподобный Андрей Критский
Св. преп. Андрей Критски - миниатюра в ръкопис от XII век
В памет на св. свети Андрей, архиепископ Критски
Св. Андрей Критски. Руска икона. източник: russned.ruСв. Андрей се родил в Дамаск през VІІ век. До седемгодишна възраст бил глух. Но един път, откакто се причастил със св. Тайни, той бил изцерен по превъзходен метод. Оттогава момчето почнало да се учи с огромно старание. Особено обикнало да чете божествените книги. Когато навършило 14 години, родителите му го завели в Йерусалим. Там св. патриарх Софроний го приел в църковния клир. Андрей водил най-строг живот. Всички го обикнали за неговата кроткост и добродетели. През негово време арамите завладяли Йерусалим. Но и по-късно печално събитие Андрей останал да живее в светия град.
В 680 година бил призован в Цариград Шестия космополитен събор срещу монотелитската разкол. Монотелитите признавали в Христа една божествена воля. С това те изопачавали св. Евангелие, което признава Господа Исуса Христа по едно и също време за Бог и човек. Лъжеучението било наказано от събора. В цифрата на най-ревностните бранители на евангелската истина бил и св. Андрей. Йерусалимският патриарх го пратил на събора, тъй като Андрей, към този момент архидякон, бил прекомерно прочут с необятното знание на Свещеното Писание, с огромното си благочестие и дълбока мъдрост.
След като се върнал от Йерусалим след завършването на събора, Андрей се предал на молитва и богоугодни каузи. Той се грижел за бедните, странниците и болните и на всички служел с старание и обич. След известно време бил назначен за архиепископ на остров Крит. Той умно управлявал паството си, като го поучавал посредством назидателно слово и добър образец. По време на неговото светителствуване остров Крит бил атакуван от сарацини. Андрей непрекъснато се молил Богу да резервира правилните си рожби. Сарацините се отдръпнали. Благодарните християни отдали това на усърдните молебствия на своя архиепископ Андрей.
Веднъж Андрей бил извикан в Цариград по църковни каузи. На връщане той предузнал близката си гибел и споделил на своите спътници, че няма към този момент да види Крит. Действително, като стигнал до остров Митилин, Андрей болен и безшумно предал Богу дух. Това било към 720 година
Св. Андрей Критски оставил няколко съчинения с духовно наличие: беседи на всякакви празници, догми и празнични стихири. Особено прочут е Великият канон на св. Андрей Критски. Той се чете на части в първите четири дни на Великия пост, а цялостен се чете в сряда на петата великопостна седмица. В тези богослужебни песни се показва надълбоко смирение и духовно обезсърчение за греховете.
Този Велик канон бил донесен от св. Андрей в Цариград дружно с повествованието за живота на св. Мария Египетска, написано от йерусалимския патриарх Софрония. Тогава тия две творения били включени във Великопостната работа.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
В памет на светия наш отец Андрей, архиепископ Критски
Свети Андрей се родил в град Дамаск и бил глух по рождение до седемгодишна възраст. Когато дружно с родителите си се причастил в църквата с божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови, при причастяването езикът му се развързал и той проговорил. Христос, истинният Син Божий, изрекъл хвалба на Себе Си посредством устата на това нямо дете, посочил какъв брой велика е силата, скрита в Пречистите Тайни.
След като получил посредством светото Причастие дара на словото, блаженият Андрей бил даден да се учи на божествените книги, а в четиринадесетата година от живота си бил отведен в светия град Иерусалим за служене на Бога. Светейшият Иерусалимски патриарх го приел и го причислил към клира и след време го назначил, като рационален човек, за нотарий. Свети Андрей водел доста благодетелен живот, подвизавайки се в непорочие, самоограничение и благост, тъй че му се удивлявал и самият патриарх; той бил сгоден на Бога и обичан от всички.
След доста години при царуването на император Константин Погонат в Константинопол бил призован Шестият космополитен събор на светите отци срещу злочестивата разкол на монотелитите за която може по-подробно да се прочете в житието на преподобни Максим Изповедник. На този събор от тогавашния светейши Иерусалимски патриарх Теодор бил изпратен и блаженият Андрей, който тогава бил в архидяконски сан; самият патриарх не могъл да отиде на събора в Константинопол, защото Иерусалим по това време бил под мюсюлманско господство. Тогава блаженият Андрей, по благодатта на Светия Дух, с която бил изпълнен, станал прочут на светите отци и на самия император. Те забелязали в него освен книжна премъдрост и надълбоко познаване на догматите на православната Църква, само че и свят, богоугоден живот. Той се проявявал срещу еретиците като героичен Христов боец и воювайки старателно за благочестието, доста помагал на събора на светите отци.
След завършването на събора свети Андрей се върнал в Иерусалим и обитавал в нормалните си богоугодни занимания, грижейки се, по предписание на патриарха, за сираците, хранейки странниците, служейки на болните. Във всичко това той бил толкоз старателен и грижлив, като че служел на Самия Христос.
По-късно при ръководството на император Юстиниан II Андрей бил назначен за архиепископ в Крит. Тук той бил светилник за света, осияващ Христовата Църква с боговдъхновеното си обучение и добродетелния си живот. Като несломим подвижник, от който се боят и бесовете (защото той ги изгонвал), Андрей бил чудовище за еретиците. Не единствено невидимите, само че и забележимите врагове бивали прогонвани по неговите молебствия.
Веднъж остров Крит бил атакуван от пристигнали на кораби сарацини. Те обсадили града, наименуван Друмеос, където се затворили християните със своя овчар свети Андрей. Но сарацините воювали безрезултатно и със позор отстъпили, прогонени не с оръжие, а от по-силните от всяко оръжие молебствия на светителя, които изливал със сълзи към Бога, и с тях, като със стрели, уязвявал враговете. Неговите молебствия имали огромна мощ: с тях той по време на бездъждие и суша измолил от Бога дъжд, който оросил критската земя и й дарил изобилие.
Христовият светител Андрей написал доста боговдъхновени трудове и Великия канон, който се пее в четвъртък на петата седмица на Великия пост, както и други догми. Той украсил Църквата с песнопения и уважил с доста похвали Пречистата Дева Богородица. Веднъж отишъл в Константинопол по някаква църковна работа и тук се оказал потребен за мнозина. Всеки се услаждал от наличието му и от медоточивите му слова, и се усъвършенствал духом. Затова и се стичали при него всички, търсещи избавление на душите си.
Имайки желание да се върне назад в Крит, светецът предузнал гибелта си и споделил на своите общителни другари в Христа, че повече няма да види острова. Като се дал прошка с тях с последно целуване, той се качил на транспортен съд и тръгнал на път. Когато стигнал до остров Митилена, болен, и на едно място, наречено Иерис, предал душата си в Божиите ръце.
Блаженият Андрей с чест пасял повереното му стадо от словесни овци и бил присъединен към лика на светите иерарси, идни пред престола на Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото се отдава популярност во веки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ