Устата изригна: Кой позволи на Джон Малкович да се гаври с българите в Народния театър?
Кой разреши на Джон Малкович да се гаври с българите в Народен Театър „ Иван Вазов “? Така е озаглавено Отвореното писмо на артиста Иван Динев - Устата до Васил Василев – Директор на Народен спектакъл „ Иван Вазов “ и Найден Тодоров – Служебен министър на Културата.
Писмото е предизвикано от редица публикации в публични български медии, че американският артист Джон Малкович е провел кастинг в България за български артисти в пиесата, която той като режисьор ще сложи в Народен татър „ Иван Вазов “.
“Дотук няма нищо неприятно, даже в противен случай........но пиесата, която той възнамерява да сложи през месец Ноември е по творбата на Бърнард Шоу „ Оръжията и индивидът “, която напълно намерено се гаври с българите като нация и то по време на Сръбско-Българската война през 1885 година. Бърнард Шоу е притежател на Нобелова премия за литература само че е „ безспорен профан по география и история “ – това не са мои думи, а на самия него.
Нямам визия дали поради „ шоуто “ в името си избира Българо-Сръбската война за деяние на своята пиеса, само че в нея макар непознаването на България и българите което самият той в никакъв случай не е крил, напълно целеустремено се наскърбява българската нация от това време с изтъкването на нелепи обстоятелства като това, че цялостен живот не се къпят, че в България има сериозна опозиция на сапуна, че домовете им са обзаведени безвкусно, че неналичието им на хигиена ги прави варвари, че имат една единствена библиотека в цялата страна единствено с два рафта и няколко оръфани книги на нея.
С всички тези внушения в тъкмо тази пиеса Шоу постанова в международен мащаб визията за един замърсен и незаслужаващ почитание народ.
Тази пиеса не е превеждана на български език близо 130 години (първото и издание е през 2018та) и е забранявана неведнъж в международен мащаб. През 1903 година е неразрешена във Виенския " Бургтеатър ", а през 1921 година български студенти освиркват „ комедията “ в Берлин и Виена, където в следствие спектаклите са свалени от репертоара.
Тогава Бърнард Шоу упреква българите в липса на възприятие за комизъм и некадърност да се надсмиват над себе си. Разбира се не е прав, само че мога да го оправдая, защото с изключение на българския народ не е познавал и българската литература с произведения като „ Бай Ганьо “ и „ Криворазбраната цивилизация “, отбелязва Устата.
“Проблемът с Бърнард Шоу тогава, а и с Джон Малкович през днешния ден, е че те се гаврят с една нация и нейните национални герои. Но най-големият проблем е за Директора на Народния Театър и за всички нас като българи – това ли би трябвало да приветстваме в салоните? Замислете се чие име носи Народният Театър и какво е написал Иван Вазов по същото това време в „ Новото гробище над Сливница “:
" Българио, за тебе те умряха,
една бе ти почтена зарад тях,
и те за теб почтени, майко, бяха... "
А почтена ли е съгласно вас тази пиеса за Народния спектакъл? Знаете ли каква война е това за България? Колко доброволци хващат пушките и отиват да пазят одеве основаното Отечество, Родина, Свободна България?
Знаете ли, че един от тези доброволци, до момента в който пътува с влака за фронта, написва едно стихотворение, няколко стиха за Родината, която отива да пази? Той, за благополучие, оцелява. Казва се Цветан Радославов, а стиховете му звучат и ще не престават да звучат по този начин:
„ Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней...... “
Точно тези няколко стиха стават горделивост за всеки същински българин. А вие българи ли сте?
Тази пиеса е засегнатост за всеки българин и не трябва да бъде допускано тя да бъде поставяна на която и да е сцена в България, минимум на тази на Народния Театър „ Иван Вазов “.
Обратното освен би означавало, че сме съгласни с написаното в нея, а и че сме народ, който самичък не почита себе си и предците си, починали за неговата независимост ”, приключва писмото си Иван Динев-Устата.
Писмото е предизвикано от редица публикации в публични български медии, че американският артист Джон Малкович е провел кастинг в България за български артисти в пиесата, която той като режисьор ще сложи в Народен татър „ Иван Вазов “.
“Дотук няма нищо неприятно, даже в противен случай........но пиесата, която той възнамерява да сложи през месец Ноември е по творбата на Бърнард Шоу „ Оръжията и индивидът “, която напълно намерено се гаври с българите като нация и то по време на Сръбско-Българската война през 1885 година. Бърнард Шоу е притежател на Нобелова премия за литература само че е „ безспорен профан по география и история “ – това не са мои думи, а на самия него.
Нямам визия дали поради „ шоуто “ в името си избира Българо-Сръбската война за деяние на своята пиеса, само че в нея макар непознаването на България и българите което самият той в никакъв случай не е крил, напълно целеустремено се наскърбява българската нация от това време с изтъкването на нелепи обстоятелства като това, че цялостен живот не се къпят, че в България има сериозна опозиция на сапуна, че домовете им са обзаведени безвкусно, че неналичието им на хигиена ги прави варвари, че имат една единствена библиотека в цялата страна единствено с два рафта и няколко оръфани книги на нея.
С всички тези внушения в тъкмо тази пиеса Шоу постанова в международен мащаб визията за един замърсен и незаслужаващ почитание народ.
Тази пиеса не е превеждана на български език близо 130 години (първото и издание е през 2018та) и е забранявана неведнъж в международен мащаб. През 1903 година е неразрешена във Виенския " Бургтеатър ", а през 1921 година български студенти освиркват „ комедията “ в Берлин и Виена, където в следствие спектаклите са свалени от репертоара.
Тогава Бърнард Шоу упреква българите в липса на възприятие за комизъм и некадърност да се надсмиват над себе си. Разбира се не е прав, само че мога да го оправдая, защото с изключение на българския народ не е познавал и българската литература с произведения като „ Бай Ганьо “ и „ Криворазбраната цивилизация “, отбелязва Устата.
“Проблемът с Бърнард Шоу тогава, а и с Джон Малкович през днешния ден, е че те се гаврят с една нация и нейните национални герои. Но най-големият проблем е за Директора на Народния Театър и за всички нас като българи – това ли би трябвало да приветстваме в салоните? Замислете се чие име носи Народният Театър и какво е написал Иван Вазов по същото това време в „ Новото гробище над Сливница “:
" Българио, за тебе те умряха,
една бе ти почтена зарад тях,
и те за теб почтени, майко, бяха... "
А почтена ли е съгласно вас тази пиеса за Народния спектакъл? Знаете ли каква война е това за България? Колко доброволци хващат пушките и отиват да пазят одеве основаното Отечество, Родина, Свободна България?
Знаете ли, че един от тези доброволци, до момента в който пътува с влака за фронта, написва едно стихотворение, няколко стиха за Родината, която отива да пази? Той, за благополучие, оцелява. Казва се Цветан Радославов, а стиховете му звучат и ще не престават да звучат по този начин:
„ Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней...... “
Точно тези няколко стиха стават горделивост за всеки същински българин. А вие българи ли сте?
Тази пиеса е засегнатост за всеки българин и не трябва да бъде допускано тя да бъде поставяна на която и да е сцена в България, минимум на тази на Народния Театър „ Иван Вазов “.
Обратното освен би означавало, че сме съгласни с написаното в нея, а и че сме народ, който самичък не почита себе си и предците си, починали за неговата независимост ”, приключва писмото си Иван Динев-Устата.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ