Котката на Шрьодингер е известен експеримент, който илюстрира точната квантова

Котката на Шрьодингер е прочут опит, който илюстрира точната квантова суперпозиция, като допуска, че една котка може да бъде жива или умряла, до момента в който не стартира нейното наблюдаване. Квантовите калкулации употребяват кубити в „ положението на котка “, с цел да извършват голям брой задания по едно и също време.

Учени от Йейл съумяват да реализират по този начин наречения „ двоен етап на котката “ в лаборатория за първи път. Това, както може да се досетите, е опция да се отвори още веднъж за квантовото пресмятане. Физиците са решили да разделят котката на Шрьодингер в две обособени кутии и по-късно създали изчисленията, с които да ревизират дали ще оцелее.

Отговорът, както знаете през цялото време, е „ оцелява и не оцелява “. Странният етап се записва, когато някой стартира да следи обекта. Преди това има единствено допускания, че котката е жива или мъртва. И тъкмо това прави цялата история още по-магическа. Квантовата физика е известна с това, че разпоредбите на познатия свят не важат. Изследването на учените от Йейл е оповестено за първи път на 26 май 2016 година

Изработено е върху правилото за суперпозицията, която е олицетворена благодарение на котката на Шрьодингер, разкрита за първи път през 1935 година И защото е необичайно, че някой поглежда една котка и тя умира или я поглежда и тя оцелява, дано разбираем и самата доктрина. Шрьодингер позволява, че всички атоми и неговите субатомни частици се намират в своята суперпозиция, до момента в който някой не стартира да ги следи. Той е вярвал, че същите одобряват един-единствен измерителен пункт на ориентировка, локация и енергийно равнище, до момента в който някой не стартира да ги следи.

Електроните имат свободата да заемат всяка една допустима локация, до момента в който човек не се опита да ги открие, тогава заемат единствено едно място. Котката е знак на суперпозиция, която не може да се откри в лабораторията – опитът е просто метод, с цел да се изясни неговото изобретение. Шрьодингер слага котката в кутия с радиоактивни частици и токсичен газ. Ако частиците се разпаднат и газът бъде вдишан, котката умира. Другият вид е да оцелее. Примерът демонстрира суперпозицията на частиците и частиците няма да се разпаднат или разпаднат, в случай че не бъдат следени. Котката е жива и мъртва по едно и също време, до момента в който никой не отвори кутията и не ревизира.

Шрьодингер е бъркал по отношение на този опит, тъй като даже и на микроскопично равнище се оказва, че частиците могат да се движат и да се намират в голям брой точки по едно и също време. Това качество дава големи очаквания за повишение на мощността на изчислителната техника. Доказателството, че Шрьодингер не е бил изключително прав в своето изобретение, в този момент публично трансформира разпоредбите при построяването на процесори.

Идеята е, че един компютър има две позиции – 1 и 0. Квантомият кюбит може да бъде и в двете положения по едно и също време, като това му разрешава да направи голям брой дейности по едно и също време. Ако свържем два кюбита, това значи, че могат да се правят голям брой дейности и интервенции по едно и също време. Кюбитите ще имат опцията да работят по едно и също време като едно цяло ядро.

Учените са се опитвали да потвърдят 2-странната модалност на котката за повече от 20 години, само че никой не е съумял до този миг. Има доста и най-различни опити да се потвърди едно ограничаване на модел, тъкмо затова идва и квантовата физика, която би трябвало с обикновени образци, от време на време даже глупави, да показва цялостния капацитет.

Професор Чен Уанг съумява да потвърди, че Шрьодингер не е бил прав. Неговият опит е обвързван с улавянето на микровълнови светлинни фотони – най-малкият съставен елемент в електромагнитно поле – в две обособени микровълнови пространства, употребявайки суперкондуктор. Серията от енергийни пулсове в двете полета демонстрира, че суперпозицията им и осцилацията е в две направления по едно и също време.

Уанг удостоверява, че получава резултата на струната – тя вибрира в две направления. Двустранните благоприятни условия на котката, могат да се преглеждат като две струни на китара, които не престават да вибрират и да излъчват тон. Звукът се синхронизира и потвърждава, че е вероятен повече от един етап. Благодарение на суперкондуктора, фотоните могат да се свържат. Квантовата физика е безапелационна, че когато два детайла съумеят да взаимодействат, те наложително се синхронизират. Чрез загубата на еднаквост, двата детайла могат умерено да разширят своята успеваемост.

Дори и след изключването на суперкондуктора, полетата продължавали да държат своето държание по този начин, като че ли са взаимодействали, въпреки и да няма физическа връзка. С други думи, котката на Шрьодингер може да съществува и в двата разновидността, в които суперпозицията съществува в две разнообразни местоположения по едно и също време. С други думи, тя може да е в разнородни положения, употребявайки всички налични променливи за опита. Благодарение на Шрьодингер, квантовата физика става необикновен предмет, който дава воля и на други по-интересни изказвания и проучвания, а това сигурно ще разреши на науката да даде повече отговори и да реши още повече проблеми във всекидневието.

И един от огромните проблеми на историята на физиката е, че самият Айнщайн е отказал теорията на квантовото усложнение. Оказва се, че е бъркал и е виновен за няколко генерации от учени, които са отричали въпросния феномен. Ако науката успее да надгради въпросното изобретение и го приложи в компютрите, това значи, че ще имаме доста повече отговори в полето на криптографията, откритието на медикаменти и основаването на сложни симулации, позволяващи нови открития и смели стъпки в софтуерно отношение.