Убийството, което преди четвърт век шокира България
Коментарът е от уеб страницата на
Той смъкна от власт Тодор Живков, само че остана болшевик. Искаше да вкара пазарна стопанска система, само че реализира апетит за хората. Наричаше Русия своя втора татковина, само че два пъти беше министър-председател на България. Наричаше Българска социалистическа партия своя партия, само че влезе в гибелен спор с водача ѝ. Казваше, че се бори за народна власт, а го смятаха за основател на силовите групировки. Той е Андрей Луканов, погубен измежду бял ден преди 25 години.
Тих есенен следобяд. Работният ден е едвам преполовен, само че по столичната ул. " Латинка " съвсем не се виждат хора.
Единственият настойчив звук идва от виковете на децата от детската градина и от учебното заведение наоколо. Именно към него се е запътил 14-годишният Александър.
Той всеки ден върви по " Латинка ", само че даже не допуска, че маршрутът му прекосява емблематично място за новата история на България. Александър няма визия, че малко след 9:00 часа сутринта на 2 октомври 1996 година пред кооперацията на номер 15 наемен палач постави завършек на живота на някогашен министър-председател с един изстрел в слепоочието и три в гърба. Александър не знае кой е Андрей Луканов .
Преди четвърт век това ликвидиране беляза прехода на страната от комунистически режим към народна власт и шокира няколко генерации българи. То и до през днешния ден се изяснява с най-различни версии и тайни теории, тъй като нито проверяващите, нито съдиите съумяха да дадат безапелационни отговори на множеството въпроси по случая.
Разследването продължи пет години, а правосъдният развой - още шест. Но отговорни за покушението към момента няма. Няма и да има.
От Москва до София Андрей Луканов е роден в Москва на 26 септември 1938 година Син е на известния български болшевик Карло Луканов . През 1963 година приключва Московския държавен институт по интернационалните връзки (МГИМО) и по-късно поредно работи в Министерството на външните работи, Министерството на външната търговия и представителството на България в Организация на обединените нации в Женева.
През 1972 година се завръща в София и до 1986 година се издига от зам.-министър на външната търговия до първи заместител министър-председател.
От 1987 до 1989 година е министър на външноикономическите връзки. За Европа това е времето на Перестройката , стартирана от Михаил Горбачов в Съюз на съветските социалистически републики. Българският деспот Тодор Живков не желае да следва новия лъх на независимост от Москва. В тези години - сред 1985 и 1989 - Луканов е обсъждан от стеснен отдаден кръг в Българска комунистическа партия като един от хората на Горбачов, т.е. - като човек на вярата.
Ще минат единствено няколко месеца и софийският ореол " човек на Горбачов " ще се трансформира в обидното " човек на Москва " - без разлика на комунистическите крила, които по това време владеят или губят Русия.
Луканов играе съществена роля в свалянето на Живков от власт и остава в историята като водач на така наречен " дясно крило " в Българска комунистическа партия, чиято цел е България да премине от планова към пазарна стопанска система. Но вместо благополучие, той реализира беднотия и апетит.
Луканов е министър председател в две държавни управления на Българска социалистическа партия през 1990 година Първият му кабинет ръководи от 8 февруари до 21 септември. В този интервал са взети доста съдбоносни решения, само че основните са две. През март 1990 година държавното управление едностранно стопира изплащането на външния дълг, а след това не получава финансова помощ от Москва, на която се надява. През юни протичат изборите за Велико национално заседание, считани и до през днешния ден за подправени.
Вторият кабинет на Луканов ръководи от 22 септември до 20 декември 1990 година Страната е във финансов колапс, стартира изострен недостиг на съществени хранителни артикули, вкарва се купонна система. Магазините са празни, а пред тях се извиват дълги опашки. Този интервал остава прочут като " Лукановата зима ".
Арестът През лятото на 1992 година Луканов е задържан. По това време той е народен представител от Българска социалистическа партия и Народното събрание лишава имунитета му.
Делото е заведено в мандата на основния прокурор Иван Татарчев, който стартира процеси против емблематични представители на комунистическия режим, измежду които и самият Тодор Живков. Почти никое от тези каузи не приключва с присъда.
За разлика от някогашния Първи, който през 1994 година е наказан на 7 години затвор за корист с държавни средства, а след две години присъдата му е анулирана, Луканов е освободен още в края на 1992 година и делото му е прекъснато.
След това той подава тъжба в Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, който няколко месеца след гибелта му постановява, че карцерът му е бил противозаконен и присъжда на фамилията му обезщетение от 40 000 френски франка. До навлизането на еврото тогава остават няколко години.
Руският газ През 1995 година България се ръководи от Българска социалистическа партия, министър-председател е Жан Виденов . През лятото на тази година настъпват няколко светкавични събития, за които се твърди, че министър председателят не е квалифициран. Тогава Андрей Луканов напуща Народното събрание, в който е народен представител, и провежда основаването на руско-българско газово сдружение, наречено " Топенерджи ". В него Луканов е президент и член на борда.
В " Топенерджи " равни дялове имат съветският газов колос " Газпром " и българската държавна компания " Булгаргаз ". То е представяно като съветски план за транспорт на газ по тръбопроводи, които да минават през България.
В средата на 90-те " Газпром " към момента не е почнал експанзията си в Европа, която добива днешните си мащаби чак по времето на Владимир Путин. Но тази агресия е към този момент планувана, а зависимостта на България от съветския газ и тогава е тематика в политическия живот на страната.
Създаването на " Топенерджи ", осъществено, твърди се, без знанието на премиера Виденов, се трансформира в медийна сензация. Включително и поради обстоятелството, че на партийно ниво " кръгът " на Жан Виденов се въплъщава от " Орион " - враждебна към Луканов формация.
В началото на 1996 година нещата се усложняват в допълнение, тъй като се сменя съставът на акционерите в " Топенерджи ". На 8 януари 1996 година " Газпром " резервира квотата си от 50%, само че " Булгаргаз " понижава присъединяване си на 25.1%. Навлизат нови акционери - " Овергаз " с 8.25%, " Мултигруп " с 8.25%, Първа частна банка с 3.2%, Булбанк с 3.2% и " Химимпорт " с 2%.
© Живко Ангелов
Андрей Луканов и Илий Павлов при посрещането на ръководителя на " Газпром " Рем Вяхирев.
С това на газовия терен излизат хора, определяни тогава от медиите като креатури на Андрей Луканов. Най-силно усещане измежду тях прави наличието на основателя на " Мултигруп " Илия Павлов . През 1996 година това е името на мощния на деня измежду групировките.
Журналистически следствия от тези години откриват това, което по-късно откриват и следователите - че Илия Павлов съумява да изгони Луканов от " Топенерджи ". Седмици по-късно Луканов се връща в сдружението, само че към този момент като специалист на съветската страна.
Именно ползи в енергетиката и спор с Илия Павлов са в основата на първата версия за убийството на Луканов, която обаче бързо е отхвърлена. Разследването е поверено на тогавашния шеф на отдел " Убийства " в Министерство на вътрешните работи Ботьо Ботев и следователите Богдан Карайотов и Олег Янев.
Ботев и до ден-днешен твърди, че някогашният министър председател е погубен поради спор с така наречен кръг " Орион ", доближен на Виденов. Противопостовянето им с Луканов е обществено известно и върху него Ботев построява цялото си следствие.
© Живко Ангелов
Богдан Карайотов
Убийството Йово Николов е прочут престъпен и проверяващ публицист, работил години наред във вестниците " 24 часа ", " Континент " и " Капитал ". Той е измежду първите кореспонденти, които на 2 октомври 1996 година идват пред кооперацията на " Латинка " 15.
Николов споделя пред Свободна Европа, че още тогава му е направила усещане прекомерно непрофесионалната работа на Министерство на вътрешните работи при обработването на мястото на престъплението. Около 9:30 часа то още не е оградено, а пространството пред кооперацията на Луканов е цялостно освен с служители на реда, оперативни служащи от службите, само че и депутати, членове и чиновници на Министерския съвет и елементарни зяпачи.
Още в деня на покушението към тялото са открити няколко гилзи, които насочват проверяващите към револвер " Макаров ", с който няколко месеца по-рано е осъществено друго ликвидиране в България. Оръжието, с което е убит Луканов обаче не е намерено незабавно.
Случайно го намира възрастен мъж зад нагревател във входа на близката ул. " Димчо Дебелянов ". Оказва, че това е същият револвер, с който на 6 април 1996 година е погубен украинецът с престъпно минало Сергей Шанин. Следа, която кара Ботев и сътрудниците му да се концентрират единствено върху версията " Орион ".
Версиите Когато приказва за това ликвидиране, Йово Николов акцентира, че то би трябвало да бъде коментирано през призмата на всички предхождащи го събития. България се намира на прага на " Виденовата зима ", когато поради хиперинфлацията и внезапното обедняване на хората предстоят всеобщи митинги, които ще смъкват държавното управление. Борческите групировки към този момент са в напредък и лавината от показни убийства е почнала.
В политически проект конфликът сред лагерите на Виденов и Луканов се задълбочава, а Илия Павлов декларира все по-силно упоритостите си в енергетиката. Непосредствено преди покушението президентът на " Мултигруп " и някогашният министър председател даже стигат до скандал в Москва. Това се случва по време на съвещание на борда на " Топенерджи ", когато Павлов заема мястото на Луканов.
Неотдавна Ботев даже удостовери, че съгласно " приказки на някои хора, които са участвали ", предприемачът е блъснал пестник на някогашния министър председател. По тази причина Павлов е разпитан още при започване на следствието.
" [За] Илия Павлов в това, което през мен е минало, се обясни, че този случай няма никакво отношение към убийството и той престана да бъде интерес за нас ", описа преди време Ботев в предаването на бТВ " ".
Така на напред във времето излиза версията " Орион " - поради обществено известната злоба сред Луканов и водача на този стопански кръг - Румен Спасов .
Спасов е наследник на някогашния зам.-министър на вътрешните работи на Тодор Живков и началник на лагерите на гибелта в Ловеч и Скравена - Мирчо Спасов . През юни 1993 година Мирчо Спасов умира в дома си, до момента в който е под домакински арест, малко откакто Татарчев е пледирал пред съда за смъртна присъда по делото за зверствата в Ловеч.
Според Ботев синът Румен Спасов е упреквал персонално Луканов за гибелта на татко си, защото точно някогашният министър председател е главен идеолог на преустройството на комунистическия режим в народна власт.
Мотивът Бившият началник на следствието на убийството твърди, че образуването на претекста е станало, откакто се е схванало, че на 31 август 1996 година Румен Спасов е изискал от тогавашния началник на Националната работа за сигурност (НСС) Юри Георгиев да му спомага, с цел да се сдобри с Луканов.
Според Ботев съображението на Спасов е било, че враждата им е нездравословна и за Българска социалистическа партия, и за страната. Експолицаят дефинира този диалог като " последната частица, в която се е решавала ориста на Луканов ".
По думите на Ботев няколко дни по-късно Георгиев се среща с Луканов във вилата на близкия до Българска социалистическа партия оръжеен търговец Петър Манджуков, само че някогашният министър председател отхвърля да се сдобри с Румен Спасов.
Лидерът на " Орион " също е разпитван, само че проверяващите по този начин и не го свързват публично с убийството. Впоследствие той и брачната половинка му Веска Меджидиева бягат в ЮАР поради съмненията против тях за източване на Българската земеделска и промишлена банка. През 2009 година Спасов умира от рак в Кейптаун.
Съмненията " Версията " Орион " беше комфортна и мисля, че имаше и политическа причина за това. През 1997 година пристигна Съюз на демократичните сили на власт, някак беше комфортно на новото ръководство да фаворизира тази версия и да насочи фокуса върху борбите вътре в Българска социалистическа партия. [...]Поколенческата борба сред фамилиите на Мирчо Спасов и Андрей Луканов е титанична. Имаше конспирация в това нещо - единият клан в Българска комунистическа партия да унищожи другия, даже и физически ", разяснява Йово Николов.
Той твърди, че е бил осведомен в детайлности с дейностите на Министерство на вътрешните работи по случая, тъй като по това време има контакти с доста източници в и отвън службите. Според журналиста тогава са позволени голям брой процесуални нарушавания, поради които в естествена страна даже не би се стигнало до правосъдно дело.
" Това, което аз знам е, че имаше покупко-продажби с нарушители, които да свидетелстват против упрекнатите за убийството ", споделя той, припомняйки своя обява в " " от 2000 година
След убийството Николов получава информация, че Луканов е желал да отклони прехвърлянето на електрическа енергия през България към Сърбия и допуска, че това също е евентуална версия. Дори я е споделил с Ботев, само че той я отхвърлил.
" Бях получил информация, че два месеца преди убийството Луканов е ходил в Сърбия по този мотив. При по-нататъшни диалози с Ботьо Ботев той ми показа, че е ревизирал тази версия, само че тя не е достоверна. Аз обаче не получих друго удостоверение, че тя е била изследвана задълбочено - не усетих в диалозите ми с него той да е заинтересован от нея ", спомня си журналистът.
По това време в България се приказва, че Русия търси метод за трансфер на електрическа енергия към Турция през България, а идеолог на този проект е Илия Павлов. Така или другояче този сюжет в никакъв случай не става част от следствието.
© Асен Тонев
Ботьо Ботев
Според някогашния сътрудник на Николов в " 24 часа " и сегашен основен редактор на уеб страницата " " Иван Бакалов обаче, главната версия на проверяващите е най-правдоподобна. Той също е участвал на първичния оглед на убийството и даже е арестуван за малко, защото е желал да снима.
" Мисля, че убийствто на Луканов е политическо, тъй като той персонално беше посочен от Тодор Живков като основен съзаклятник против него. [...] Това е моя оценка, под която се подписвам - това ликвидиране е проведено от някаква живковистка клика без никакви съществени аргументи, с изключение на за възмездие за това, че той е съзаклятник и изменник, свалил Тодор Живков ", споделя Бакалов, наблягайки, че откритото оръжие и останалите доказателства по делото недвусмислено сочат към подсъдимите по случая.
© Красимир Юскеселиев
Ангел Василев
Процесът През 2001 година пред Софийския градски съд (СГС) за убийството на Луканов са изправени строителният бизнесмен Ангел Василев , водачът му Юрий Ленев , племенникът му Георги Георгиев-Гопе и украинците Александър Русов и Алексей Кичатов . Василев е свързван с кръга " Орион " и е упрекнат като гарант, Ленев и Георгиев - като медиатори, Кичатов - като помощник, който е обезпечил револвера, а Русов - като физически причинител на покушението.
Освен револвера, прокуратурата разполага и със самопризнанията на двамата украинци и Ленев. Обвинителната теза показва Николай Кокинов, който по-късно ще оглави Софийската градска прокуратура.
Още при започване на процеса обаче тримата се отказат от признанията си и декларират, че са били измъчвани в така наречен " къща на ужасите " в Копривщица - база на Министерство на вътрешните работи от времето на Държавна сигурност. Въпреки това на 28 ноемрви 2003 година петимата са наказани на първа инстанция - Василев, Георгиев, Русов и Кичатов получават пожизнен затвор без право на подмяна, а Ленев - пожизнен затвор, само че с право на подмяна.
В Софийския апелативен съд (САС) делото обаче претърпява поврат и петимата са оправдани на 8 юни 2006 година, а на 15 март 2007 година Върховният касационен съд (ВКС) удостоверява дефинитивно това решение и поставя точка на процеса, акцентирайки, че по случая липсват биологични следи, които да свързват оръжието с двамата украинци, упрекнати като помощник и причинител.
В си съставът, ръководен от някогашния зам.-председател на Върховен касационен съд и някогашен парламентарен арбитър Румен Ненков, отбелязва, че " напълно не без съображение предходните инстанции са приели, че директно след задържането им Кичатов, Георгиев и Ленев са били обект на физическо принуждение, явно ориентирано към психическо влияние за изтръгване на признания ".
" В тази тенденция гласните доказателства не са изолирани, а са доказани от здравна документи и експертни съдебно-медицински изводи. С цялостно право [САС] е отхвърлил тезата на прокуратурата, че Кичатов и Ленев са дали достоверни пояснения в поддръжка на обвиняването след приключване на доста време от прекратяване на насилието. Не може да не се има поради, че през целия този интервал двамата са били арестувани под стража и страхът от възобновяване на принудата е бил напълно действителен ", стимулират се висшите съдии.
© Георги Кожухаров
Обвиняемите Александър Русов,, Росен Проценков и Алексей Кичатов.
Ботьо Ботев и до през днешния ден отхвърля тримата да са били измъчвани и нееднократно е призовавал, в случай че това е по този начин, военната прокуратурата да го проверява и упрекна. Но това не се случи. Трима други служители на реда бяха подведени под отговорност по такива обинения, само че военните съдии ги оправдаха през 2007 година
Иван Бакалов също счита, че сюжетът с изтезанията е бил мощно пресилен, само че съгласно Йово Николов делото е било " минирано " през цялото време.
" Наблюдавайки цялото следствие с всички неточности, които бяха направени от оперативните служащи и следователите, тогава ми се струваше неуместно да бъдат наказани и физически причинител, и гарант, и помагачи. Не съм сигурен, че в оня миг самото Министерство на вътрешните работи имаше потенциал да се оправи с толкоз комплицирано ликвидиране в една доста комплицирана оперативна конюнктура с убийства под път и над път ", обобщава Николов.
Заключението на Бакалов пък е завоалирано: " Това е един прекрасен материал за предстоящ сериал или игрален филм, в който може да се окаже, че на едни хора им е платено да убият някакъв човек с заричане да бъдат измъкнати и да не лежат в пандиза. "
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Той смъкна от власт Тодор Живков, само че остана болшевик. Искаше да вкара пазарна стопанска система, само че реализира апетит за хората. Наричаше Русия своя втора татковина, само че два пъти беше министър-председател на България. Наричаше Българска социалистическа партия своя партия, само че влезе в гибелен спор с водача ѝ. Казваше, че се бори за народна власт, а го смятаха за основател на силовите групировки. Той е Андрей Луканов, погубен измежду бял ден преди 25 години.
Тих есенен следобяд. Работният ден е едвам преполовен, само че по столичната ул. " Латинка " съвсем не се виждат хора.
Единственият настойчив звук идва от виковете на децата от детската градина и от учебното заведение наоколо. Именно към него се е запътил 14-годишният Александър.
Той всеки ден върви по " Латинка ", само че даже не допуска, че маршрутът му прекосява емблематично място за новата история на България. Александър няма визия, че малко след 9:00 часа сутринта на 2 октомври 1996 година пред кооперацията на номер 15 наемен палач постави завършек на живота на някогашен министър-председател с един изстрел в слепоочието и три в гърба. Александър не знае кой е Андрей Луканов .
Преди четвърт век това ликвидиране беляза прехода на страната от комунистически режим към народна власт и шокира няколко генерации българи. То и до през днешния ден се изяснява с най-различни версии и тайни теории, тъй като нито проверяващите, нито съдиите съумяха да дадат безапелационни отговори на множеството въпроси по случая.
Разследването продължи пет години, а правосъдният развой - още шест. Но отговорни за покушението към момента няма. Няма и да има.
От Москва до София Андрей Луканов е роден в Москва на 26 септември 1938 година Син е на известния български болшевик Карло Луканов . През 1963 година приключва Московския държавен институт по интернационалните връзки (МГИМО) и по-късно поредно работи в Министерството на външните работи, Министерството на външната търговия и представителството на България в Организация на обединените нации в Женева.
През 1972 година се завръща в София и до 1986 година се издига от зам.-министър на външната търговия до първи заместител министър-председател.
От 1987 до 1989 година е министър на външноикономическите връзки. За Европа това е времето на Перестройката , стартирана от Михаил Горбачов в Съюз на съветските социалистически републики. Българският деспот Тодор Живков не желае да следва новия лъх на независимост от Москва. В тези години - сред 1985 и 1989 - Луканов е обсъждан от стеснен отдаден кръг в Българска комунистическа партия като един от хората на Горбачов, т.е. - като човек на вярата.
Ще минат единствено няколко месеца и софийският ореол " човек на Горбачов " ще се трансформира в обидното " човек на Москва " - без разлика на комунистическите крила, които по това време владеят или губят Русия.
Луканов играе съществена роля в свалянето на Живков от власт и остава в историята като водач на така наречен " дясно крило " в Българска комунистическа партия, чиято цел е България да премине от планова към пазарна стопанска система. Но вместо благополучие, той реализира беднотия и апетит.
Луканов е министър председател в две държавни управления на Българска социалистическа партия през 1990 година Първият му кабинет ръководи от 8 февруари до 21 септември. В този интервал са взети доста съдбоносни решения, само че основните са две. През март 1990 година държавното управление едностранно стопира изплащането на външния дълг, а след това не получава финансова помощ от Москва, на която се надява. През юни протичат изборите за Велико национално заседание, считани и до през днешния ден за подправени.
Вторият кабинет на Луканов ръководи от 22 септември до 20 декември 1990 година Страната е във финансов колапс, стартира изострен недостиг на съществени хранителни артикули, вкарва се купонна система. Магазините са празни, а пред тях се извиват дълги опашки. Този интервал остава прочут като " Лукановата зима ".
Арестът През лятото на 1992 година Луканов е задържан. По това време той е народен представител от Българска социалистическа партия и Народното събрание лишава имунитета му.
Делото е заведено в мандата на основния прокурор Иван Татарчев, който стартира процеси против емблематични представители на комунистическия режим, измежду които и самият Тодор Живков. Почти никое от тези каузи не приключва с присъда.
За разлика от някогашния Първи, който през 1994 година е наказан на 7 години затвор за корист с държавни средства, а след две години присъдата му е анулирана, Луканов е освободен още в края на 1992 година и делото му е прекъснато.
След това той подава тъжба в Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, който няколко месеца след гибелта му постановява, че карцерът му е бил противозаконен и присъжда на фамилията му обезщетение от 40 000 френски франка. До навлизането на еврото тогава остават няколко години.
Руският газ През 1995 година България се ръководи от Българска социалистическа партия, министър-председател е Жан Виденов . През лятото на тази година настъпват няколко светкавични събития, за които се твърди, че министър председателят не е квалифициран. Тогава Андрей Луканов напуща Народното събрание, в който е народен представител, и провежда основаването на руско-българско газово сдружение, наречено " Топенерджи ". В него Луканов е президент и член на борда.
В " Топенерджи " равни дялове имат съветският газов колос " Газпром " и българската държавна компания " Булгаргаз ". То е представяно като съветски план за транспорт на газ по тръбопроводи, които да минават през България.
В средата на 90-те " Газпром " към момента не е почнал експанзията си в Европа, която добива днешните си мащаби чак по времето на Владимир Путин. Но тази агресия е към този момент планувана, а зависимостта на България от съветския газ и тогава е тематика в политическия живот на страната.
Създаването на " Топенерджи ", осъществено, твърди се, без знанието на премиера Виденов, се трансформира в медийна сензация. Включително и поради обстоятелството, че на партийно ниво " кръгът " на Жан Виденов се въплъщава от " Орион " - враждебна към Луканов формация.
В началото на 1996 година нещата се усложняват в допълнение, тъй като се сменя съставът на акционерите в " Топенерджи ". На 8 януари 1996 година " Газпром " резервира квотата си от 50%, само че " Булгаргаз " понижава присъединяване си на 25.1%. Навлизат нови акционери - " Овергаз " с 8.25%, " Мултигруп " с 8.25%, Първа частна банка с 3.2%, Булбанк с 3.2% и " Химимпорт " с 2%.
© Живко Ангелов
Андрей Луканов и Илий Павлов при посрещането на ръководителя на " Газпром " Рем Вяхирев.
С това на газовия терен излизат хора, определяни тогава от медиите като креатури на Андрей Луканов. Най-силно усещане измежду тях прави наличието на основателя на " Мултигруп " Илия Павлов . През 1996 година това е името на мощния на деня измежду групировките.
Журналистически следствия от тези години откриват това, което по-късно откриват и следователите - че Илия Павлов съумява да изгони Луканов от " Топенерджи ". Седмици по-късно Луканов се връща в сдружението, само че към този момент като специалист на съветската страна.
Именно ползи в енергетиката и спор с Илия Павлов са в основата на първата версия за убийството на Луканов, която обаче бързо е отхвърлена. Разследването е поверено на тогавашния шеф на отдел " Убийства " в Министерство на вътрешните работи Ботьо Ботев и следователите Богдан Карайотов и Олег Янев.
Ботев и до ден-днешен твърди, че някогашният министър председател е погубен поради спор с така наречен кръг " Орион ", доближен на Виденов. Противопостовянето им с Луканов е обществено известно и върху него Ботев построява цялото си следствие.
© Живко Ангелов
Богдан Карайотов
Убийството Йово Николов е прочут престъпен и проверяващ публицист, работил години наред във вестниците " 24 часа ", " Континент " и " Капитал ". Той е измежду първите кореспонденти, които на 2 октомври 1996 година идват пред кооперацията на " Латинка " 15.
Николов споделя пред Свободна Европа, че още тогава му е направила усещане прекомерно непрофесионалната работа на Министерство на вътрешните работи при обработването на мястото на престъплението. Около 9:30 часа то още не е оградено, а пространството пред кооперацията на Луканов е цялостно освен с служители на реда, оперативни служащи от службите, само че и депутати, членове и чиновници на Министерския съвет и елементарни зяпачи.
Още в деня на покушението към тялото са открити няколко гилзи, които насочват проверяващите към револвер " Макаров ", с който няколко месеца по-рано е осъществено друго ликвидиране в България. Оръжието, с което е убит Луканов обаче не е намерено незабавно.
Случайно го намира възрастен мъж зад нагревател във входа на близката ул. " Димчо Дебелянов ". Оказва, че това е същият револвер, с който на 6 април 1996 година е погубен украинецът с престъпно минало Сергей Шанин. Следа, която кара Ботев и сътрудниците му да се концентрират единствено върху версията " Орион ".
Версиите Когато приказва за това ликвидиране, Йово Николов акцентира, че то би трябвало да бъде коментирано през призмата на всички предхождащи го събития. България се намира на прага на " Виденовата зима ", когато поради хиперинфлацията и внезапното обедняване на хората предстоят всеобщи митинги, които ще смъкват държавното управление. Борческите групировки към този момент са в напредък и лавината от показни убийства е почнала.
В политически проект конфликът сред лагерите на Виденов и Луканов се задълбочава, а Илия Павлов декларира все по-силно упоритостите си в енергетиката. Непосредствено преди покушението президентът на " Мултигруп " и някогашният министър председател даже стигат до скандал в Москва. Това се случва по време на съвещание на борда на " Топенерджи ", когато Павлов заема мястото на Луканов.
Неотдавна Ботев даже удостовери, че съгласно " приказки на някои хора, които са участвали ", предприемачът е блъснал пестник на някогашния министър председател. По тази причина Павлов е разпитан още при започване на следствието.
" [За] Илия Павлов в това, което през мен е минало, се обясни, че този случай няма никакво отношение към убийството и той престана да бъде интерес за нас ", описа преди време Ботев в предаването на бТВ " ".
Така на напред във времето излиза версията " Орион " - поради обществено известната злоба сред Луканов и водача на този стопански кръг - Румен Спасов .
Спасов е наследник на някогашния зам.-министър на вътрешните работи на Тодор Живков и началник на лагерите на гибелта в Ловеч и Скравена - Мирчо Спасов . През юни 1993 година Мирчо Спасов умира в дома си, до момента в който е под домакински арест, малко откакто Татарчев е пледирал пред съда за смъртна присъда по делото за зверствата в Ловеч.
Според Ботев синът Румен Спасов е упреквал персонално Луканов за гибелта на татко си, защото точно някогашният министър председател е главен идеолог на преустройството на комунистическия режим в народна власт.
Мотивът Бившият началник на следствието на убийството твърди, че образуването на претекста е станало, откакто се е схванало, че на 31 август 1996 година Румен Спасов е изискал от тогавашния началник на Националната работа за сигурност (НСС) Юри Георгиев да му спомага, с цел да се сдобри с Луканов.
Според Ботев съображението на Спасов е било, че враждата им е нездравословна и за Българска социалистическа партия, и за страната. Експолицаят дефинира този диалог като " последната частица, в която се е решавала ориста на Луканов ".
По думите на Ботев няколко дни по-късно Георгиев се среща с Луканов във вилата на близкия до Българска социалистическа партия оръжеен търговец Петър Манджуков, само че някогашният министър председател отхвърля да се сдобри с Румен Спасов.
Лидерът на " Орион " също е разпитван, само че проверяващите по този начин и не го свързват публично с убийството. Впоследствие той и брачната половинка му Веска Меджидиева бягат в ЮАР поради съмненията против тях за източване на Българската земеделска и промишлена банка. През 2009 година Спасов умира от рак в Кейптаун.
Съмненията " Версията " Орион " беше комфортна и мисля, че имаше и политическа причина за това. През 1997 година пристигна Съюз на демократичните сили на власт, някак беше комфортно на новото ръководство да фаворизира тази версия и да насочи фокуса върху борбите вътре в Българска социалистическа партия. [...]Поколенческата борба сред фамилиите на Мирчо Спасов и Андрей Луканов е титанична. Имаше конспирация в това нещо - единият клан в Българска комунистическа партия да унищожи другия, даже и физически ", разяснява Йово Николов.
Той твърди, че е бил осведомен в детайлности с дейностите на Министерство на вътрешните работи по случая, тъй като по това време има контакти с доста източници в и отвън службите. Според журналиста тогава са позволени голям брой процесуални нарушавания, поради които в естествена страна даже не би се стигнало до правосъдно дело.
" Това, което аз знам е, че имаше покупко-продажби с нарушители, които да свидетелстват против упрекнатите за убийството ", споделя той, припомняйки своя обява в " " от 2000 година
След убийството Николов получава информация, че Луканов е желал да отклони прехвърлянето на електрическа енергия през България към Сърбия и допуска, че това също е евентуална версия. Дори я е споделил с Ботев, само че той я отхвърлил.
" Бях получил информация, че два месеца преди убийството Луканов е ходил в Сърбия по този мотив. При по-нататъшни диалози с Ботьо Ботев той ми показа, че е ревизирал тази версия, само че тя не е достоверна. Аз обаче не получих друго удостоверение, че тя е била изследвана задълбочено - не усетих в диалозите ми с него той да е заинтересован от нея ", спомня си журналистът.
По това време в България се приказва, че Русия търси метод за трансфер на електрическа енергия към Турция през България, а идеолог на този проект е Илия Павлов. Така или другояче този сюжет в никакъв случай не става част от следствието.
© Асен Тонев
Ботьо Ботев
Според някогашния сътрудник на Николов в " 24 часа " и сегашен основен редактор на уеб страницата " " Иван Бакалов обаче, главната версия на проверяващите е най-правдоподобна. Той също е участвал на първичния оглед на убийството и даже е арестуван за малко, защото е желал да снима.
" Мисля, че убийствто на Луканов е политическо, тъй като той персонално беше посочен от Тодор Живков като основен съзаклятник против него. [...] Това е моя оценка, под която се подписвам - това ликвидиране е проведено от някаква живковистка клика без никакви съществени аргументи, с изключение на за възмездие за това, че той е съзаклятник и изменник, свалил Тодор Живков ", споделя Бакалов, наблягайки, че откритото оръжие и останалите доказателства по делото недвусмислено сочат към подсъдимите по случая.
© Красимир Юскеселиев
Ангел Василев
Процесът През 2001 година пред Софийския градски съд (СГС) за убийството на Луканов са изправени строителният бизнесмен Ангел Василев , водачът му Юрий Ленев , племенникът му Георги Георгиев-Гопе и украинците Александър Русов и Алексей Кичатов . Василев е свързван с кръга " Орион " и е упрекнат като гарант, Ленев и Георгиев - като медиатори, Кичатов - като помощник, който е обезпечил револвера, а Русов - като физически причинител на покушението.
Освен револвера, прокуратурата разполага и със самопризнанията на двамата украинци и Ленев. Обвинителната теза показва Николай Кокинов, който по-късно ще оглави Софийската градска прокуратура.
Още при започване на процеса обаче тримата се отказат от признанията си и декларират, че са били измъчвани в така наречен " къща на ужасите " в Копривщица - база на Министерство на вътрешните работи от времето на Държавна сигурност. Въпреки това на 28 ноемрви 2003 година петимата са наказани на първа инстанция - Василев, Георгиев, Русов и Кичатов получават пожизнен затвор без право на подмяна, а Ленев - пожизнен затвор, само че с право на подмяна.
В Софийския апелативен съд (САС) делото обаче претърпява поврат и петимата са оправдани на 8 юни 2006 година, а на 15 март 2007 година Върховният касационен съд (ВКС) удостоверява дефинитивно това решение и поставя точка на процеса, акцентирайки, че по случая липсват биологични следи, които да свързват оръжието с двамата украинци, упрекнати като помощник и причинител.
В си съставът, ръководен от някогашния зам.-председател на Върховен касационен съд и някогашен парламентарен арбитър Румен Ненков, отбелязва, че " напълно не без съображение предходните инстанции са приели, че директно след задържането им Кичатов, Георгиев и Ленев са били обект на физическо принуждение, явно ориентирано към психическо влияние за изтръгване на признания ".
" В тази тенденция гласните доказателства не са изолирани, а са доказани от здравна документи и експертни съдебно-медицински изводи. С цялостно право [САС] е отхвърлил тезата на прокуратурата, че Кичатов и Ленев са дали достоверни пояснения в поддръжка на обвиняването след приключване на доста време от прекратяване на насилието. Не може да не се има поради, че през целия този интервал двамата са били арестувани под стража и страхът от възобновяване на принудата е бил напълно действителен ", стимулират се висшите съдии.
© Георги Кожухаров
Обвиняемите Александър Русов,, Росен Проценков и Алексей Кичатов.
Ботьо Ботев и до през днешния ден отхвърля тримата да са били измъчвани и нееднократно е призовавал, в случай че това е по този начин, военната прокуратурата да го проверява и упрекна. Но това не се случи. Трима други служители на реда бяха подведени под отговорност по такива обинения, само че военните съдии ги оправдаха през 2007 година
Иван Бакалов също счита, че сюжетът с изтезанията е бил мощно пресилен, само че съгласно Йово Николов делото е било " минирано " през цялото време.
" Наблюдавайки цялото следствие с всички неточности, които бяха направени от оперативните служащи и следователите, тогава ми се струваше неуместно да бъдат наказани и физически причинител, и гарант, и помагачи. Не съм сигурен, че в оня миг самото Министерство на вътрешните работи имаше потенциал да се оправи с толкоз комплицирано ликвидиране в една доста комплицирана оперативна конюнктура с убийства под път и над път ", обобщава Николов.
Заключението на Бакалов пък е завоалирано: " Това е един прекрасен материал за предстоящ сериал или игрален филм, в който може да се окаже, че на едни хора им е платено да убият някакъв човек с заричане да бъдат измъкнати и да не лежат в пандиза. "
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ