Проф. Овчаров: Сбогом, Наско и не припарвай повече до културата!
КОМЕНТАР ЗА " 24 ЧАСА "
В Светото Писание е казано: „ По делата им ще ги познаете “ (Матей 7:20). Всъщност това е и мотото на всяка една равносметка в политиката. Защото предизборните лозунги отшумяват още с края на самите избори. Идва времето на действителните дейности. А резултатите от тях не могат да бъдат скрити от хората. Макар от време на време до си мисля, че българите в последно време постоянно се подлъгват от всевъзможни никнещи като гъби партии и партийни планове. И след това горчиво съжаляват.
Не съм единствен, който споделя, че миналото ръководство на четворната коалиция бе пагубно за страната в не по-малка степен от станалата нарицателно „ Виденова зима “. Днес виждаме неподдържаните с месеци и към този момент години пътища, спрените градежи на автомагистрали, пробитата енергетика, затъващата стопанска система. Няма подозрение, че за тези провали има роля и тежкото интернационално състояние, породено най-много от войната в Украйна. Но също по този начин е вън от подозрение крайната непросветеност на мнозина от ръководещите. В това отношение са изключително осезаеми проблемите в полето на интернационалната политика и на културата.
Всички видяхме цялостната неразбория по отношение на това, изнася ли се или не оръжие за Украйна, би трябвало или не би трябвало да се гонят по 70 съветски дипломати едновременно и т. н. Но управленческата отпадналост бе най-отчетлива по комплицирания въпрос за връзките със Северна Македония, чиято развръзка се случи точно през последните месеци.
Още първоначално държавното управление подходи извънредно лековато по тази болна за цялото българско общество тематика. Всичко щяло да се реши с една-две визити и стартирането на самолетче от София до Скопие. После стартира огромният напън от нашите сътрудници в Европейски Съюз и господин Кирил Петков се оказа напълно неопитен за това. Нещо повече, разбра се, че от наша страна е водена странна двойна външна политика, като функционалностите на външен министър в действителност са били нелегално конфискувани от премиера и неговия „ сив кардинал”, съветничката Весела Чернева.
Всичко това стана до болежка ясно при чуването на министъра на външните работи Теодора Генчовска в Народно събрание на 15 юни 2022 година В него тя сподели безусловно: „ На 5 април т. година външнополитическият консултант на премиера (г-жа Весела Чернева – бел. наша) изпрати собствен план на актуализация на рамковата позиция. Съдържанието предполагаше проверка на българската национална позиция. В него не фигурираше позиция за македонския език. Там бяха обединени частични хрумвания на Министерство на външните работи за използване на двустранния контракт, без явен механизъм в преговорната рамка “.
Така непоследователната политика на държавното управление на господин Кирил Петков изправи страната пред дипломатически неуспех, без значение от заявените положителни планове. Както акцентира проф. Пламен Павлов, аматьорщината и импровизациите са неприемливи, когато става дума за външната ни политика, изключително на тематика „ Македония”, имаща своите дълбоки проекции в самото българско общество.
Слава-Богу, сагата с РСМ завърши много сполучливо, основно поради добре свършената работа от екипа на министър Генчовска и от сериозния публичен напън, оказан от неправителствени организации като Националния кръг „ За Македония “. Не инцидентно неговите представители професорите Николай Овчаров, Ана Кочева, Пламен Павлов и доцент Спас Ташев направиха ударен рейд на юнската сесия на Европейски Съюз в Страсбург, където обясниха детайлно българските позиции. За страдание това се случи много късно, а можеше тази разяснителна активност да стартира доста по-рано.
Основният рефрен на държавното управление във връзка с РСМ бе: стига с тази история и език, дайте да се занимаваме със сериозните проблеми на икономическото съдействие сред двете страни. Е, видя се, че точно историческите и езиковите проблеми се оказват най-трудните и без тяхното разрешаване не може да се върви напред и в останалото. Сега те залягат в преговорната рамка и бъдещите държавни управления следва да наблюдават прецизно за тяхното осъществяване от страна на северните македонци.
Отново историческата проблематика се оказа препъни-камък в работата на Министерството на културата. Твърде младият и самонадеян министър Атанасов, печално прочут със своите селфита в министерския кабинет, безусловно провали археологическия сезон, който още не е почнал на доста обекти. А една от най-големите му „ заслуги “ е практическото очистване на концепцията за културно-исторически туризъм в България.
Става дума за започнатото през последните години особено финансиране посредством държавния бюджет на няколко археологически обекта. Ще напомня на българите, че става дума за римската провинциална столица Рациария край Видин; късноантичния и феодален град Мисионис край Търговище; праисторическия паметен център „ Солниците” край Провадия; античния град Хераклея Синтика до Петрич и скалния град Перперикон в Източните Родопи.
Та въпросният министър на културата трябваше просто да напише „ да “ под писмото на Министерството на финансите, с което бе известен, че средства за тези обекти са планувани. Вместо това, той отговори с „ не! “, с което зачерта самата концепция за културно-исторически туризъм у нас. Защото, с цел да изградят подобен в прилежащи Турция и Гърция, тези страни наливат милиони и милиарди в разкриването и експонирането на големи антични и средновековни градове като Атина, Ефес, Коринт, Мистра и други
Обърканите отговори на разнообразни парламентарни питания на Атанасов демонстрираха, че той изобщо не е наясно с проблемите и спецификата на финансирането на археологическите изследвания у нас. Чиновниците му бяха написали някакви общи приказки за „ бистрота “ при разпределението на средствата. Министърът още веднъж сподели, че не е вникнал в разликата сред постоянните археологически разкопки, чието финансиране минава през МК, и целевото подкрепяне на избрани български общини със задачата за развиване на културно-историческия туризъм.
Не помогнаха и обясненията, които даваха на Наско депутати и от управническата коалиция, и от опозицията. А министърът на туризма господин Христо Проданов, един от читавите политици в този злополучен кабинет, даже написа просторно писмо в поддръжка на това целево финансиране за развиване на културно-историческия туризъм. Уви, глас в пустиня!
И по този начин, археологическите обекти в Северна и Южна България, които трябваше да бъдат стожери в развиването на стопанската система на своите региони, през тази година ще буренясват или ще се разкриват с дребното средства, отпуснати от съответните общини съгласно техните благоприятни условия. Заради ината на някой си Наско от Хасково.
Добрата вест е, че „ момчето си отива “, както се споделяше в хитовия филм с присъединяване на починалия Филип Трифонов. Като загатнах за артисти, се досетих за ръководителя на Съюза на българските актьори Христо Мутафчиев, който тези дни Наско изпрати при директния му шеф в Народния спектакъл Васил Василев да го моли да му увеличи заплатата. Естествено известният актьор не му оставаше задължен и малко по-рано бе пратил неуспелия артист Атанасов на едно „ място злачно… “
И по този начин, довиждане Наско! И не припарвай повече до културата, не е за твоята уста лъжица! Опитай още веднъж със селската читалищна активност, може и да се получи!
Проф. Николай Овчаров, Археолог
В Светото Писание е казано: „ По делата им ще ги познаете “ (Матей 7:20). Всъщност това е и мотото на всяка една равносметка в политиката. Защото предизборните лозунги отшумяват още с края на самите избори. Идва времето на действителните дейности. А резултатите от тях не могат да бъдат скрити от хората. Макар от време на време до си мисля, че българите в последно време постоянно се подлъгват от всевъзможни никнещи като гъби партии и партийни планове. И след това горчиво съжаляват.
Не съм единствен, който споделя, че миналото ръководство на четворната коалиция бе пагубно за страната в не по-малка степен от станалата нарицателно „ Виденова зима “. Днес виждаме неподдържаните с месеци и към този момент години пътища, спрените градежи на автомагистрали, пробитата енергетика, затъващата стопанска система. Няма подозрение, че за тези провали има роля и тежкото интернационално състояние, породено най-много от войната в Украйна. Но също по този начин е вън от подозрение крайната непросветеност на мнозина от ръководещите. В това отношение са изключително осезаеми проблемите в полето на интернационалната политика и на културата.
Всички видяхме цялостната неразбория по отношение на това, изнася ли се или не оръжие за Украйна, би трябвало или не би трябвало да се гонят по 70 съветски дипломати едновременно и т. н. Но управленческата отпадналост бе най-отчетлива по комплицирания въпрос за връзките със Северна Македония, чиято развръзка се случи точно през последните месеци.
Още първоначално държавното управление подходи извънредно лековато по тази болна за цялото българско общество тематика. Всичко щяло да се реши с една-две визити и стартирането на самолетче от София до Скопие. После стартира огромният напън от нашите сътрудници в Европейски Съюз и господин Кирил Петков се оказа напълно неопитен за това. Нещо повече, разбра се, че от наша страна е водена странна двойна външна политика, като функционалностите на външен министър в действителност са били нелегално конфискувани от премиера и неговия „ сив кардинал”, съветничката Весела Чернева.
Всичко това стана до болежка ясно при чуването на министъра на външните работи Теодора Генчовска в Народно събрание на 15 юни 2022 година В него тя сподели безусловно: „ На 5 април т. година външнополитическият консултант на премиера (г-жа Весела Чернева – бел. наша) изпрати собствен план на актуализация на рамковата позиция. Съдържанието предполагаше проверка на българската национална позиция. В него не фигурираше позиция за македонския език. Там бяха обединени частични хрумвания на Министерство на външните работи за използване на двустранния контракт, без явен механизъм в преговорната рамка “.
Така непоследователната политика на държавното управление на господин Кирил Петков изправи страната пред дипломатически неуспех, без значение от заявените положителни планове. Както акцентира проф. Пламен Павлов, аматьорщината и импровизациите са неприемливи, когато става дума за външната ни политика, изключително на тематика „ Македония”, имаща своите дълбоки проекции в самото българско общество.
Слава-Богу, сагата с РСМ завърши много сполучливо, основно поради добре свършената работа от екипа на министър Генчовска и от сериозния публичен напън, оказан от неправителствени организации като Националния кръг „ За Македония “. Не инцидентно неговите представители професорите Николай Овчаров, Ана Кочева, Пламен Павлов и доцент Спас Ташев направиха ударен рейд на юнската сесия на Европейски Съюз в Страсбург, където обясниха детайлно българските позиции. За страдание това се случи много късно, а можеше тази разяснителна активност да стартира доста по-рано.
Основният рефрен на държавното управление във връзка с РСМ бе: стига с тази история и език, дайте да се занимаваме със сериозните проблеми на икономическото съдействие сред двете страни. Е, видя се, че точно историческите и езиковите проблеми се оказват най-трудните и без тяхното разрешаване не може да се върви напред и в останалото. Сега те залягат в преговорната рамка и бъдещите държавни управления следва да наблюдават прецизно за тяхното осъществяване от страна на северните македонци.
Отново историческата проблематика се оказа препъни-камък в работата на Министерството на културата. Твърде младият и самонадеян министър Атанасов, печално прочут със своите селфита в министерския кабинет, безусловно провали археологическия сезон, който още не е почнал на доста обекти. А една от най-големите му „ заслуги “ е практическото очистване на концепцията за културно-исторически туризъм в България.
Става дума за започнатото през последните години особено финансиране посредством държавния бюджет на няколко археологически обекта. Ще напомня на българите, че става дума за римската провинциална столица Рациария край Видин; късноантичния и феодален град Мисионис край Търговище; праисторическия паметен център „ Солниците” край Провадия; античния град Хераклея Синтика до Петрич и скалния град Перперикон в Източните Родопи.
Та въпросният министър на културата трябваше просто да напише „ да “ под писмото на Министерството на финансите, с което бе известен, че средства за тези обекти са планувани. Вместо това, той отговори с „ не! “, с което зачерта самата концепция за културно-исторически туризъм у нас. Защото, с цел да изградят подобен в прилежащи Турция и Гърция, тези страни наливат милиони и милиарди в разкриването и експонирането на големи антични и средновековни градове като Атина, Ефес, Коринт, Мистра и други
Обърканите отговори на разнообразни парламентарни питания на Атанасов демонстрираха, че той изобщо не е наясно с проблемите и спецификата на финансирането на археологическите изследвания у нас. Чиновниците му бяха написали някакви общи приказки за „ бистрота “ при разпределението на средствата. Министърът още веднъж сподели, че не е вникнал в разликата сред постоянните археологически разкопки, чието финансиране минава през МК, и целевото подкрепяне на избрани български общини със задачата за развиване на културно-историческия туризъм.
Не помогнаха и обясненията, които даваха на Наско депутати и от управническата коалиция, и от опозицията. А министърът на туризма господин Христо Проданов, един от читавите политици в този злополучен кабинет, даже написа просторно писмо в поддръжка на това целево финансиране за развиване на културно-историческия туризъм. Уви, глас в пустиня!
И по този начин, археологическите обекти в Северна и Южна България, които трябваше да бъдат стожери в развиването на стопанската система на своите региони, през тази година ще буренясват или ще се разкриват с дребното средства, отпуснати от съответните общини съгласно техните благоприятни условия. Заради ината на някой си Наско от Хасково.
Добрата вест е, че „ момчето си отива “, както се споделяше в хитовия филм с присъединяване на починалия Филип Трифонов. Като загатнах за артисти, се досетих за ръководителя на Съюза на българските актьори Христо Мутафчиев, който тези дни Наско изпрати при директния му шеф в Народния спектакъл Васил Василев да го моли да му увеличи заплатата. Естествено известният актьор не му оставаше задължен и малко по-рано бе пратил неуспелия артист Атанасов на едно „ място злачно… “
И по този начин, довиждане Наско! И не припарвай повече до културата, не е за твоята уста лъжица! Опитай още веднъж със селската читалищна активност, може и да се получи!
Проф. Николай Овчаров, Археолог
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ