Уж има свободен пазар на ток, ама не съвсем
Коментар на Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система
Енергийните политика и законодателство в България от ден на ден наподобяват на упражнение от четвъртия кръг на пъкъла (по Данте Алегиери) – кипи неправилен труд, подправен с жестоки проклятия. От години измежду главните цели на ръководещите са енергийната сигурност и гарантирането на конкурентоспособни цени на енергийните запаси, а непрекъснато сме очевидци на митинги по отношение на цените на горивата, електрическата и топлинната сила, природния газ и така нататък Причината – пазарът на ток е свободен, само че е доминиран от държавни компании, освен това главните играчи са част от един държавен холдинг.
Последният епизод от тази комедия, след митингите за цените на горивата, стартира при започване на тази седмица с оповестеното прекъсване на фабрики в Стара Загора поради високата цена на електрическата сила, а малко по-късно последва и изпращането на отворено писмо до премиера по същия въпрос. Интересно, че по същото време предходната година работодателските организации още веднъж стана мъчително ясно, че цените на сякаш свободния пазар на електрическа сила се манипулират. Последваха митинги на работодатели, което докара до скоропостижни законодателни промени. Както се вижда от актуалните митинги по отношение на цените на свободния пазар, това не докара до стремежи резултат.
Последното не е изненадващо по няколко аргументи. Първата е, че измененията бяха направени прекомерно преждевременно и без нужната подготовка. Втората е, че вследствие на това липсва оценка на въздействието, оценка на рисковете и създаване на механизми за тяхното ръководство, което може да докара до тъкмо противоположния на стремежи резултат – по-ниско доверие в пазара. Третата е, че още през 2013 година Европейската комисия предложи „ да се обезпечи задоволителен на брой търговски участници на свободния пазар от страна както на търсенето, по този начин и на предлагането, с цел да се обезпечи ефикасна конкуренция”. Това умозаключение е доказано в отчета на Световната банка от 2017 година с допълнението, че „ обединяването с електроенергийния пазар на Европейски Съюз е единственият резистентен вид за отбягване на евентуален риск от нарушение на конкуренцията на пазара, заради обстоятелството, че България е относително дребен пазар с дребен брой производители”.
За страдание нито една от тези, а и от ред други, рекомендации не е изпълнена, заради което Комисията за енергийно и водно контролиране написа в отчета си до Европейската комисия, че „ може да се направи изводът, че пазарът е мощно съсредоточен и едва конкурентен”. И в случай че трите най-големи пазарни участника (държавни компании) на пазара на едро на електрическа сила образуват към 85% от търгуваните количества, то на пазара на природен газ към 99,5% се продава от една държавна компания – „ Булгаргаз”. С други думи обстановката е доста сходна с тази на пазара на горива.
Реално измененията от началото на тази година сложиха каруцата пред коня, защото „ изсипаха” огромни количества от страна както на търсенето, по този начин и на предлагането на свободния пазар без гаранции, че постигнатата на него цена може да се назова пазарна. За задачата от Световната банка оферират основаване на зони за внос/износ, което беше хубаво да се случи до края на 2016 или началото на 2017 година, а близо две години по-късно към момента не е реалност, а пазарът остава „ мощно съсредоточен и едва конкурентен”.
В условия на лимитирани пазарни сили би следвало да има мощни регулация, контрол и даже наказания, което значи също по този начин мощен и самостоятелен регулаторен орган в лицето на Комисията за енергийно и водно контролиране. С промени в Закона за енергетиката от средата на 2018 година комисията получи пълномощия за осъществяване на „ авансово изследване за съществуване на обосновано съмнение за осъществено нарушение”, въз основа на което може да образува „ произвеждане за определяне на нарушаване на член 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011[1]”. Това обаче е извънредно незадоволително, защото от години въпросът с действителната самостоятелност на регулатора не е решен, с други думи той продължава да е самостоятелен единствено на хартия. За задачата „ КЕВР ще би трябвало да построи вътрешен потенциал за използване на Регламента на ЕС”, изясняват от Световната банка. Личи си, че това не се е случило както по ниските разноски на комисията[2], по този начин и по напрежението в бранша.
Нещо повече – това не е първият случай. Както казахме, сходно напрежение имаше и в края на 2017 година, само че съответно подозрение за злоупотреби на цени под пазарните имаше през лятото на 2018 година Все още няма резултати от следствието. В началото на ноември регулаторът стартира нова инспекция, резултати от която се чакат при започване на идната година. С други думи това, че регулаторът има пълномощия да управлява търговията на борсата не значи, че това ще се случи или тъй като няма потенциала да го направи (липса на финансова независимост), или тъй като няма предпочитание (липса на политическа/корпоративна независимост).
На последно място, само че не и по значение, би трябвало да се означи, че трите компании, производители на електрическа сила, които образуват към 85% от търгуваните количества – АЕЦ “Козлодуй”, Топлоелектрическа централа “Марица Изток 2” и НЕК, са държавни и са част от държавния Българския енергиен холдинг (БЕХ). Именно те бяха и повода за влезлите в действие от началото на годината промени в търговията с електрическа сила, защото ръководещите избраха законодателни промени вместо да влязат в ролята си на принципал на тези сдружения и да прекратят порочните практики. На същия феномен ставаме очевидци и през днешния ден – държавни компании не престават да изкривяват пазара, държавният регулатор продължава да не съумява да приключи това, а ръководещите се държат все едно нищо не зависи от тях и все едно някой различен назначава управителните препоръки и изпълнителните шефове на тези сдружения.
Редактор: Деница Райкова
Енергийните политика и законодателство в България от ден на ден наподобяват на упражнение от четвъртия кръг на пъкъла (по Данте Алегиери) – кипи неправилен труд, подправен с жестоки проклятия. От години измежду главните цели на ръководещите са енергийната сигурност и гарантирането на конкурентоспособни цени на енергийните запаси, а непрекъснато сме очевидци на митинги по отношение на цените на горивата, електрическата и топлинната сила, природния газ и така нататък Причината – пазарът на ток е свободен, само че е доминиран от държавни компании, освен това главните играчи са част от един държавен холдинг.
Последният епизод от тази комедия, след митингите за цените на горивата, стартира при започване на тази седмица с оповестеното прекъсване на фабрики в Стара Загора поради високата цена на електрическата сила, а малко по-късно последва и изпращането на отворено писмо до премиера по същия въпрос. Интересно, че по същото време предходната година работодателските организации още веднъж стана мъчително ясно, че цените на сякаш свободния пазар на електрическа сила се манипулират. Последваха митинги на работодатели, което докара до скоропостижни законодателни промени. Както се вижда от актуалните митинги по отношение на цените на свободния пазар, това не докара до стремежи резултат.
Последното не е изненадващо по няколко аргументи. Първата е, че измененията бяха направени прекомерно преждевременно и без нужната подготовка. Втората е, че вследствие на това липсва оценка на въздействието, оценка на рисковете и създаване на механизми за тяхното ръководство, което може да докара до тъкмо противоположния на стремежи резултат – по-ниско доверие в пазара. Третата е, че още през 2013 година Европейската комисия предложи „ да се обезпечи задоволителен на брой търговски участници на свободния пазар от страна както на търсенето, по този начин и на предлагането, с цел да се обезпечи ефикасна конкуренция”. Това умозаключение е доказано в отчета на Световната банка от 2017 година с допълнението, че „ обединяването с електроенергийния пазар на Европейски Съюз е единственият резистентен вид за отбягване на евентуален риск от нарушение на конкуренцията на пазара, заради обстоятелството, че България е относително дребен пазар с дребен брой производители”.
За страдание нито една от тези, а и от ред други, рекомендации не е изпълнена, заради което Комисията за енергийно и водно контролиране написа в отчета си до Европейската комисия, че „ може да се направи изводът, че пазарът е мощно съсредоточен и едва конкурентен”. И в случай че трите най-големи пазарни участника (държавни компании) на пазара на едро на електрическа сила образуват към 85% от търгуваните количества, то на пазара на природен газ към 99,5% се продава от една държавна компания – „ Булгаргаз”. С други думи обстановката е доста сходна с тази на пазара на горива.
Реално измененията от началото на тази година сложиха каруцата пред коня, защото „ изсипаха” огромни количества от страна както на търсенето, по този начин и на предлагането на свободния пазар без гаранции, че постигнатата на него цена може да се назова пазарна. За задачата от Световната банка оферират основаване на зони за внос/износ, което беше хубаво да се случи до края на 2016 или началото на 2017 година, а близо две години по-късно към момента не е реалност, а пазарът остава „ мощно съсредоточен и едва конкурентен”.
В условия на лимитирани пазарни сили би следвало да има мощни регулация, контрол и даже наказания, което значи също по този начин мощен и самостоятелен регулаторен орган в лицето на Комисията за енергийно и водно контролиране. С промени в Закона за енергетиката от средата на 2018 година комисията получи пълномощия за осъществяване на „ авансово изследване за съществуване на обосновано съмнение за осъществено нарушение”, въз основа на което може да образува „ произвеждане за определяне на нарушаване на член 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011[1]”. Това обаче е извънредно незадоволително, защото от години въпросът с действителната самостоятелност на регулатора не е решен, с други думи той продължава да е самостоятелен единствено на хартия. За задачата „ КЕВР ще би трябвало да построи вътрешен потенциал за използване на Регламента на ЕС”, изясняват от Световната банка. Личи си, че това не се е случило както по ниските разноски на комисията[2], по този начин и по напрежението в бранша.
Нещо повече – това не е първият случай. Както казахме, сходно напрежение имаше и в края на 2017 година, само че съответно подозрение за злоупотреби на цени под пазарните имаше през лятото на 2018 година Все още няма резултати от следствието. В началото на ноември регулаторът стартира нова инспекция, резултати от която се чакат при започване на идната година. С други думи това, че регулаторът има пълномощия да управлява търговията на борсата не значи, че това ще се случи или тъй като няма потенциала да го направи (липса на финансова независимост), или тъй като няма предпочитание (липса на политическа/корпоративна независимост).
На последно място, само че не и по значение, би трябвало да се означи, че трите компании, производители на електрическа сила, които образуват към 85% от търгуваните количества – АЕЦ “Козлодуй”, Топлоелектрическа централа “Марица Изток 2” и НЕК, са държавни и са част от държавния Българския енергиен холдинг (БЕХ). Именно те бяха и повода за влезлите в действие от началото на годината промени в търговията с електрическа сила, защото ръководещите избраха законодателни промени вместо да влязат в ролята си на принципал на тези сдружения и да прекратят порочните практики. На същия феномен ставаме очевидци и през днешния ден – държавни компании не престават да изкривяват пазара, държавният регулатор продължава да не съумява да приключи това, а ръководещите се държат все едно нищо не зависи от тях и все едно някой различен назначава управителните препоръки и изпълнителните шефове на тези сдружения.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ