Кокосова Захар
Кокосовата захар съставлява естествен подсладител, който се отличава със златист до кафеникав цвят и кристална или леко гранулеста конструкция. Тъй като тя се състои най-вече от захароза, усетът ѝ може да се съпостави с този на карамел.
Кокосовата захар се добива от кокосовите палми /Сoco nucifera/. Този тип растение принадлежи към семейство Палмови и се среща в Индонезия, Индия, Филипините, Виетнам, Индия, Шри Ланка, Мексико, Танзания и Малайзия.
Кокосовата палма може да нарасне до към тридесет метра на височина. Тя има зелени, перести листа, които доближават дължина от четири до шест метра. След като листата остареят, те изпадат и стволът на растенията остава гол и равен.
Палмите дават сред 10 и 150 плода годишно, които тежат до 2.5 кг. Всеки кокосов орех има във вътрешността си бяла твърда ядка, която се употребява, както и кокосова вода, която също може да се използва за хранителни цели.
Интересно обаче е, че кокосовата захар не се получава от плода на кокосовите палми, а от техните цветове. Тя се използва като обичаен подсладител и то към този момент епохи наред от народите в Югоизточна Азия, където вирее огромно количество от тези дървета.
Съдържание на кокосова захар
Кокосовата захар е източник на витамини и минерали. Тъй като този тип подсладител не е обработен, в него се намират същите шестнадесет аминокиселени, които участват в течността, от която се създава.
Оказва се, че в състава му има аспарагинова киселина, глутаминова киселина, серин, треонин, а също и неголеми количества от всякакви други основни и несъществени аминокиселини.
Междувременно в кокосовата захар са поместени и скъпи минерали като магнезий, калий, фосфор, азот, манган, мед, сяра, натрий, хлор, бор, цинк, желязо, протеини, мазнини и въглехидрати. Този естествен подсладител е източник и на витамин В1, витамин В2, витамин В3, витамин В6, витамин В8 и витамин В12.
Производство на кокосова захар
За да се създаде кокосова захар, преди този момент би трябвало да се добие сок от цветовете на кокосовата палма. За задачата цветовете се разрязват и от тях потича съвсем транспарантна течна субстанция. След това сокът се събира в специфични бамбукови съдове.
Така добитият материал се подлага на нагряване, с цел да може да се освободи от наличие на вода. След този развой се получава гъста субстанция, който пък се подлага на изстудяване, с цел да се получи предлаганата на пазара кокосова захар.
Готвене с кокосова захар
Кокосовата захар може да се употребява за подслаждане на кафе, чайове, натурални сокове и смутита, само че също по този начин и при приготвянето на домашни сладкиши като торти - и в кремовете и тестото дава изключително фина текстура, за разлика от елементарната захар.
Обикновено за торти се стопява след 5 минути в течността, нужна за състава (мляко, масло, кисело мляко, течна сметана, плодов сос, разтопено масло и др.). Не са нужни специфични трикове в рецептите: просто заменете нормалното количество захар, належащо за тази рецепта, с еквивалентно количество кокосова захар. Получените печива ще имат по-порест тип заради гранулирането на захарта.
Въпреки че е относително нов артикул у нас, кокосовата захар от доста време се използва в задграничната кулинария. Тъй като тя се приближава до кафявата захар, може да замести както нея, по този начин и бялата захар, меда и кленовия сироп в голям брой предписания.
През последните години тя става заслужен заместител и на агавето в огромна част от веганските предписания, както и в сладките изкушения, желани от суровоядците. Обикновено замества бялата захар в съответствие 1:1.
Подходяща е за приложимост в предписания за бисквити, мъфини, кексове, торти, саралии, кремове, мусове, бонбони, шоколади, рула, вафли, гофрети, палачинки, сладоледи, конфитюри и други.
Може да се употребява за подслаждане и на плодови салати, плодови млека и печени плодове. Особено подобаваща е за овкусяване на нектари, сокове и топли питиета като кафе и чай.
Ползи от кокосова захар
Смята се, че този естествен артикул е доста потребен за нашия организъм и превъзхожда в доста връзки други подсладители (най-вече аспартама, цикламата и захарина).
При повече захарозаместители гликемичният показател е над 69, а при рафинираната захар може да доближи даже 90. За сметка на това при кокосовата захар той е едвам 35, което ще рече, че след банкет на продукта, организмът се освобождава уравновесено от придошлата сила, без това да въздейства фрапантно в равнищата на кръвната захар. Точно това скъпо качество на кокосовата захар я прави извънредно подобаваща за хората, които страдат от диабет, както и за тези от нас, които са предразположени към болестта.
Безспорно най-осезаемото свойство на кокосовата захар е способността ѝ да зарежда организма с сила. Приета заран с кафето, тя бързо ободрява, а вечер-спомага за превъзмогване на насъбраната денем отмалялост.
Положителните качества на този подсладител обаче не свършват дотук. Както стана дума към този момент, тя е източник на витамини, минерали, заменими и незаменими аминокиселини. Всички те са нужни за вярното действие на мозъка и нервната система.
Оказва се, че приемът на този тип подсладител спомага за избавянето от депресии и за освобождението от възприятието за тревога. Също по този начин оказват въздействие и върху човешкия метаболизъм. Освен това са нужни за израстването и възобновяване на клетките, както и при производството на хормони.
Кокосовата захар от доста време се употребява в Азия, само че освен като подсладител в сладките изкушения, само че и като добавка при някои билкови медикаменти. Истинската и качествена кокосова захар не съдържа консерванти или други добавки и затова у нас може да се откри в профилираните биомагазини.
Според организацията по издръжка и земеделие (Food and Agriculture Organization, FAO) този тип захарозаместител е измежду най-устойчивите подсладители, откривани за момента.
Кокосовата захар може да одобри формата на:
- захарна паста;
- пудра захар;
- елементарни захарни гранули;
- блокчета захар.
По този метод кокосовата захар има разнообразни цветове: от доста светложълто до тъмнокафяво.
Кокосовата захар е по-малко обработена от останалите типове захар, по-малко сладка, само че по-питателна, цялостна с минерали и витамини.
Кокосовата захар също се преработва, само че тя не минава през толкоз доста стадии на пречистване, колкото елементарната захар, да вземем за пример бялата захар. И в този случай приказваме за най-малък стадий на обработка.
Което я трансформира в доста по-естествен подсладител, който резервира огромна част от питателните си субстанции: желязо, цинк, калций, магнезий, калий, витамин С, витамин В8, полифеноли, фитонутриенти, флавоноиди, антиоксиданти, жизненоважни за нашето тяло. Кои други захари и подсладители са толкоз хранителни и потребни?
Инулинът, който се намира във фибрите на сока, от който се извлича кокосова захар, има доста по-нисък гликемичен показател от елементарната комерсиална захар (т.е. 35 против 60).
Това значи, че кокосовата захар не покачва равнищата на кръвната Ви захар и е единственият натурален подсладител, който може да направи това. Освен това кокосовата захар оказва помощ за намаление на неприятния холестерол в организма.
Дори наличието на фруктоза в кокосовата захар е доста по-ниско от това на другите подсладители: 45% спрямо 90% фруктоза, открита да вземем за пример в сироп от агаве. Всичко това в последна сметка се трансформира в доста по-малко сладостен усет от другите типове захар и подсладители. В същото време би трябвало да знаем, че ароматът и усетът варират според от типа на палмата, от която е извлечена кокосовата захар.
Вреди от кокосова захар
Както множеството подсладители, по този начин и кокосовата захар може да нанесе известни вреди на организма. Такива явения могат да се следят, ако тя се приема регулярно в прекомерно огромни количества. Тогава съществува риск продуктът да аргументи наднормено тегло или даже затлъстяване.
Макар и малко по-здравословна от тръстиковата захар, " общата ", с която сме привикнали, кокосовата захар би трябвало да се употребява умерено, в дребни количества и след полемика с диетолог, изключително в случай че страдаме от диабет, метаболитни болести, храносмилателни, чернодробна или бъбречна. Лекарят може да ни каже в какво количество и комбинации можем да консумираме кокосова захар.
Освен това не би трябвало да забравяме, че този подсладител съдържа и фруктоза, тип захар, която бързо се трансформира в мазнини в тялото ни. Следователно не би трябвало да консумираме огромни количества фруктоза, с изключение на тази, която получаваме от пресни плодове. По подразбиране не би трябвало да използваме огромни количества кокосова захар всеки ден, а единствено понякога - когато желаеме да приготвим торта, да вземем за пример.
