Черна Мида
Когато става въпрос за миди, асоциациите свързват тези морски жители с вкусно ястие, приготвено с морския деликатес. Наистина черната мида е известна с това, че е обект на икономически улов и развъждане в особено основани стопанства по целия свят. Затова и взе участие в доста предписания с миди.
Този тип е разполагаем и в нашето Черно море, само че запасите в черноморския шелф са лимитирани поради бурното разпространяване на различен инвазивен морски тип - рапанът, който хранейки се с черна мида, заплашва да унищожи този забавен морски тип в акваторията на морето.
Популярната черна мида е забавен морски жител, за който е добре да се научи повече от тези, които се интересуват от морската фауна, както и от тези, които са заинтригувани от мидите най-много поради кулинарни пристрастия.
Класификация на черната мида
Черната мида с латинско наименование Mytilus galloprovincialis е двучерупчесто морско мекотело от семейство Mytilidae. Те са инвазивен тип в доста елементи на света, а също и обект на аквакултури. Любима храна за някои морски хищници.
Mytilus galloprovincialis е един от трите съществени тясно свързани типа в комплекса на сините миди, които дружно са необятно публикувани в умерените и субарктическите крайбрежия на Северното и Южното полукълбо и постоянно са преобладаващи жители на твърди субстрати на приливни и крайбрежни местообитания.
Mytilus galloprovincialis постоянно се хибридизира със своите сестрински таксони, тясно свързани със сините миди - Mytilus edulis и Mytilus trossulis, когато се намират на едно и също място.
Разпространение на черната мида
Mytilus galloprovincialis се счита за най-толерантния към водата тип от трите и има най-южното разпространяване в Европа и Северна Америка.
В Европа Mytilus galloprovincialis се среща в Средиземно и Черно море и по крайбрежията на Атлантическия океан, в Португалия, на север от Франция и на Британските острови и Норвегия. Този тип се среща и в европейската част на Арктика, в това число Северна Норвегия.
В северната част на Тихия океан се среща по крайбрежието на Калифорния, където типът е пренесен в Европа посредством човешка активност. Присъства като инвазивен тип и в азиатското крайбрежие, цяла Япония и Северна Корея и към Владивосток в Русия.
Mytilus galloprovincialis участва и като локален генезис в елементи от Южното полукълбо. Има и популации на черна мида, въведени от север с човешка активност.
В Южна Африка са живели истински популации на Mytilus, само че черната мида е въведена от Европа през 1984 година и в този момент е преобладаващ тип. Среща се също в Нова Зеландия, Австралия и Южна Америка.
Описание на черната мида
Това морско животно пораства до 5-8 сантиметра дължина, само че може да доближи и до 14 сантиметра. Раковината на животното се състои от две черупки, които са еднообразно завършени и обгръщат тялото. Те са свързани между тях с мускули, които ги държат крепко стегнати.
Черупката на черната мида е построена от 3 пласта, а наличието на калциев карбонат в тях е съвсем 90 %. На цвят е черна или мрачно сива, от време на време се следят кафеникави оттенъци. Отвътре е покрита със пласт седеф, а най-външен е роговият пласт. Той е химически резистентен и по подобен метод обезпечава спомагателни защитни функционалности на мекотелото.
В черупката върху седефения пласт се намира мекотелото. Отгоре е мантията, която обгръща всички вътрешни органи, и мускули, които затварят двете черупки. В единия завършек на черупката се намират 2 отвора. Входящият и изходящият отвори са ситуирани противоположно на мускулестия крайник, който е на другата страна. С него мекотелото се придвижва постепенно и се закрепва върху скалите или се зарива в пясъка.
Най-ценното в това мекотело е месото на черната мида. По отношение на наличието на белтъчини то е близко с говеждото, само че в мидата има 11 пъти по-голямо количество калций, а 2 пъти повече е фосфорът. Месото е към 20-30 % от цялата им маса. В наличието се отличават мазнините, белтъчините, въглехидратите, витамините от група В, витамин С, желязото, йодът, манганът, кобалтът и други.
Бисусната им жлеза секретира нишките, които държат черупката затворена. Тя се намира в мускулестия крайник, който е изгубил двигателната си функционалност поради съвсем неподвижния метод на живот.
Местообитания на черната мида
Черната мида живее на скалисти, пясъчни или тинести грундове на дълбочина до 15 метра. Най-продуктивният пласт се намира сред 3 и 10 метра под водата.
Този тип избира бързо движещата се вода, в която не се задържа наслойка, усеща се добре и се развъжда бурно във вода, която е богата на хранителни субстанции. Най-активна е през летните месеци, които става и размножаването.
Снимка: joycemay/pixabay.com Размножаване на черната мида
Мидите доближават полова зрялост на 1, 5 години и живеят до 10-15 години. Оплождането при черните миди става външно, а колкото по-възрастни са, толкоз са по-плодовити.
Женската изхвърля от 5 до 12 милиона яйца, а може да доближи и до 25 милиона при по-едри и по-възрастни женски. Те биват оплодени от семенната течност на мъжкия. Той я изхвърля на интервали 2 или 3 пъти, като при първото изхвърляне тя е най-жизнена и продуктивна.
Размножаването при черните миди става 1-2 пъти годишно в естествени условия и 4-5 пъти при развъждане във ферми.
Около 20 часа откакто са оплодени, от яйцата се появяват ларви, наречени велигерови ларви. Те са свободно плаващи личинки и живеят като планктон към 2 седмици след излюпването си според от водната температура, храната и местата за закрепване.
Когато изискванията не са удобни, личинковият метод на живот е по-дълъг и продължава от време на време до няколко месеца. Имат потребност и от повече светлина. Когато са с размери 0, 2-0, 3 милиметра те се откриват на дъното.
При удобни условия те търпят трансформация и се трансформират в дребни мидички. Постепенно дребните мидички стартират миграция до дълбочина, която е подобаваща за растежа им.
Около 10-15 дни по-късно към този момент могат да се видят дребни миди с неясно кафяв цвят. Когато станат 1 сантиметър, те трансформират цвета си.
Мъжките черни миди имат бял цвят на месото, а при женските месото е неясно жълто до оранжево. Месото им се назовава ядка и е деликатес във всички кухни.
Хранене на черната мида
Мидата се храни, филтририайки водата. Всеки организъм филтрира по 2-3 литра вода на час и яде цъфтящият планктон, като и зоопланктона, само че храненето на черната мида е изборно.
От реките и езерата, които се вливат в морето, са с по-ниска соленост и това прави характерния усет на миденото месо в действителност извънреден. Те са способни да си набират всичката им нужна храна от околната среда.
Значение на черната мида
Стопанското значение на този тип е голямо. Тъй като са харесвана храна от хората, в доста страни е развита промишленост за развъждане на черни миди във ферми.
В кулинарията за приготвянето им са основани безчет предписания за подготвяне на черни миди посредством разнообразни способи на термична обработка, която е наложителна, защото суровата или полусуровата мида може да докара до отравяне и развиване на разнообразни болести.
Това животно е натурален филтър на водата в регионите, където живее, и по тази причина е значим детайл от екосистемата. Служи също за храна на доста морски типове животни, а рапанът заплашва съществуването му като тип. Затова хората се пробват да контролират популациите за опазване на скъпата морска суровина, каквато черната мида съставлява. Също по този начин могат да послужат са храна на видри, птици, водни птици, миещи мечки, някои патици и разнообразни хищници.
