“Блутфайн”: Мистериозната съдба на нацисткото „Кърваво знаме“
К огато става дума за нацистка Германия, малко артефакти са толкоз мистични и значими, колкото “Блутфайн ”, именуван още “Кървавото знаме ”. Тази ужасяваща емблема на нацистката всеотдайност и страдалчество, изцапана с кръвта на починалите бойци по време на “Бирения протест ” през 1923 година, се трансформира в събирателна точка за разрастващото се придвижване на Хитлер през 20-те и 30-те години на ХХ век.
Въпреки това ориста му остава забулена в тайнственост. Изчезнал измежду хаоса след Втората международна война, “Кървавото знаме ” провокира спекулации и интриги в продължение на десетилетия.
Дали “Кървавото знаме ” е било изнесено от падащия райх от бягащи нацисти? Дали е било унищожено или взето като трофей?
Richard Evans on Jan 6 versus Hitler's Beer Hall Putsch: " In place of the uniformed brownshirts of 1923, Jan 6 witnessed a motley and disorganized mob of often bizarrely dressed individuals. "
— Daniel Steinmetz-Jenkins (@daniel_dsj2110)
“Блутфайн ” и “Биреният пуч ”
За да се разбере смисъла на “Блутфайн ” за нацистите и по-специално за Хитлер, би трябвало да се върнем обратно до вечерта на 8 ноември 1923 година В тази хладна зимна нощ един относително незнаен политик, принадлежащ към маргинална немска политическа партия, влиза в бирария в Мюнхен и трансформира историята вечно. Партията е Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei, известна още като Националсоциалистическа немска работническа партия (НСДАП). Лесно е да се досетим кой е бил политикът.
Преди тази нощ нацистката партия е относително дребна и не изключително авторитетна. Самият Хитлер е основал дребен брой почитатели, като е работил като представител и агитатор на партията, и е спечелил благоволението на някои националисти и антисемитски групи, само че никой не е приемал нито него, нито партията му толкоз съществено.
Тази нощ обаче, паравоенните елементи на нацистката партия, мелодраматично наречени " щурмоваци ", обкръжават бирария " Бюргербройкелер " в Мюнхен, в Бавария, Югоизточна Германия. Вътре държавният комисар Густав Ритер декор Кан приказва пред аудитория от 3000 души. Преди да успее да приключи речта си, Хитлер нахлува вътре и афишира наличието си, като стреля с револвер в тавана.
" Избухна националната гражданска война! Залата е заобиколена от шестстотин души. На никого не е разрешено да напусне ", афишира Хитлер. Според него баварското държавно управление към този момент не съществува и е сменено от ново, ръководено от военачалник Ерих Лудендорф, воин от Първата международна война.
На идващия ден две хиляди последователи на Хитлер марширували по улиците на Мюнхен към баварското Министерство на защитата. Хитлер вярвал, че като сложи Лудендорф отпред на новото държавно управление, Германия ще си възвърне статута, който е изгубила след провалянето си в Първата международна война. Но наподобява, че известието на Хитлер е било малко прибързано. При идването си в министерството, нацистките главорези са били посрещнати от 130 баварски бойци и няколко въоръжени служители на реда. Неизбежно двете страни разкрили огън една против друга и мъже от двете страни били ранени и убити. Съобщава се за четирима починали служители на реда и 16 нацисти. Един от ранените, Хайнрих Трамбауер, по случайност носел знамето на НСДАП. На знамето била изобразена свастика.
След като бил ударен, той пуснал знамето. В същия миг мъжът, който марширувал паралелно с него, Андреас Бауридл, бил погубен, падайки върху знамето. Така, напоено с кръвта на един " страдалец ", знамето се разказва като “кърваво ”.
Какво се е случило по-късно, е малко неразбираемо. Хитлер съумява да избегне кървавата баня, само че по-късно е задържан и съден за държавна измяна. Той е приет за отговорен и наказан на пет години в пандиза “Ландсберг ”, само че излежава единствено 9 месеца. През това време той написа Mein Kampf ( “Моята битка ” - в дословен превод от немски ез. - бел.ред.).
Stained with the blood of fallen Nazis, the Blutfahne was a sacred flag to the Third Reich. But after the Second War it disappeared.
— Historic Mysteries (@HistoricMystery)
По отношение на “Блутфайн ” има две истории:
Първата споделя, че раненият Трамбауер съумял да избави това знаме, като го е скрил в сакото си и по-късно го дал на приятеля си Карл Егерс, с цел да го опази. Втората история споделя, че мюнхенската полиция е конфискувала знамето на мястото на случая, само че по-късно го е върнала, като го е предала на Егерс.
Не е ясно коя от версиите е вярна, макар че по-късно нацистката партия избира първата. Така или другояче, и двете истории приключват по един и същи метод. След предварителното освобождение на Хитлер от пандиза Егерс предава знамето на новото златно момче на нацистите.
7/ As we delve into the annals of history, the search for the Blutfahne persists, reminding us of the importance of confronting the past to shape a more enlightened future. Its mystery endures, a silent witness to the complexities of human nature and the quest for meaning.
— War_Watcher
Въпреки това ориста му остава забулена в тайнственост. Изчезнал измежду хаоса след Втората международна война, “Кървавото знаме ” провокира спекулации и интриги в продължение на десетилетия.
Дали “Кървавото знаме ” е било изнесено от падащия райх от бягащи нацисти? Дали е било унищожено или взето като трофей?
Richard Evans on Jan 6 versus Hitler's Beer Hall Putsch: " In place of the uniformed brownshirts of 1923, Jan 6 witnessed a motley and disorganized mob of often bizarrely dressed individuals. "
— Daniel Steinmetz-Jenkins (@daniel_dsj2110)
“Блутфайн ” и “Биреният пуч ”
За да се разбере смисъла на “Блутфайн ” за нацистите и по-специално за Хитлер, би трябвало да се върнем обратно до вечерта на 8 ноември 1923 година В тази хладна зимна нощ един относително незнаен политик, принадлежащ към маргинална немска политическа партия, влиза в бирария в Мюнхен и трансформира историята вечно. Партията е Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei, известна още като Националсоциалистическа немска работническа партия (НСДАП). Лесно е да се досетим кой е бил политикът.
Преди тази нощ нацистката партия е относително дребна и не изключително авторитетна. Самият Хитлер е основал дребен брой почитатели, като е работил като представител и агитатор на партията, и е спечелил благоволението на някои националисти и антисемитски групи, само че никой не е приемал нито него, нито партията му толкоз съществено.
Тази нощ обаче, паравоенните елементи на нацистката партия, мелодраматично наречени " щурмоваци ", обкръжават бирария " Бюргербройкелер " в Мюнхен, в Бавария, Югоизточна Германия. Вътре държавният комисар Густав Ритер декор Кан приказва пред аудитория от 3000 души. Преди да успее да приключи речта си, Хитлер нахлува вътре и афишира наличието си, като стреля с револвер в тавана.
" Избухна националната гражданска война! Залата е заобиколена от шестстотин души. На никого не е разрешено да напусне ", афишира Хитлер. Според него баварското държавно управление към този момент не съществува и е сменено от ново, ръководено от военачалник Ерих Лудендорф, воин от Първата международна война.
На идващия ден две хиляди последователи на Хитлер марширували по улиците на Мюнхен към баварското Министерство на защитата. Хитлер вярвал, че като сложи Лудендорф отпред на новото държавно управление, Германия ще си възвърне статута, който е изгубила след провалянето си в Първата международна война. Но наподобява, че известието на Хитлер е било малко прибързано. При идването си в министерството, нацистките главорези са били посрещнати от 130 баварски бойци и няколко въоръжени служители на реда. Неизбежно двете страни разкрили огън една против друга и мъже от двете страни били ранени и убити. Съобщава се за четирима починали служители на реда и 16 нацисти. Един от ранените, Хайнрих Трамбауер, по случайност носел знамето на НСДАП. На знамето била изобразена свастика.
След като бил ударен, той пуснал знамето. В същия миг мъжът, който марширувал паралелно с него, Андреас Бауридл, бил погубен, падайки върху знамето. Така, напоено с кръвта на един " страдалец ", знамето се разказва като “кърваво ”.
Какво се е случило по-късно, е малко неразбираемо. Хитлер съумява да избегне кървавата баня, само че по-късно е задържан и съден за държавна измяна. Той е приет за отговорен и наказан на пет години в пандиза “Ландсберг ”, само че излежава единствено 9 месеца. През това време той написа Mein Kampf ( “Моята битка ” - в дословен превод от немски ез. - бел.ред.).
Stained with the blood of fallen Nazis, the Blutfahne was a sacred flag to the Third Reich. But after the Second War it disappeared.
— Historic Mysteries (@HistoricMystery)
По отношение на “Блутфайн ” има две истории:
Първата споделя, че раненият Трамбауер съумял да избави това знаме, като го е скрил в сакото си и по-късно го дал на приятеля си Карл Егерс, с цел да го опази. Втората история споделя, че мюнхенската полиция е конфискувала знамето на мястото на случая, само че по-късно го е върнала, като го е предала на Егерс.
Не е ясно коя от версиите е вярна, макар че по-късно нацистката партия избира първата. Така или другояче, и двете истории приключват по един и същи метод. След предварителното освобождение на Хитлер от пандиза Егерс предава знамето на новото златно момче на нацистите.
7/ As we delve into the annals of history, the search for the Blutfahne persists, reminding us of the importance of confronting the past to shape a more enlightened future. Its mystery endures, a silent witness to the complexities of human nature and the quest for meaning.
— War_Watcher
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ