Малкият принц става шапкар
Когато шапката е „ погълнала “ слон. Или човек, или една цяла обич. Шапкарят е Малкият принц – мъничко пораснал, само че без да му тежи. Той е Влади Михайлов – в една история за шапки и хапки обич, отрязъци живот и кръпки фантазии...
Според Нея той, шапкарят, е и музикант, и композитор, и продавач, и психолог, а несъмнено и водопроводчик... На една видимо празна сцена се водят едни видимо празни приказки за... шапки. Един видимо лекомислен мъж напълно съществено и непривидно чака една специфична жена... В цялата тази скица от „ привидности “ той е всичко за себе си, а тя е всичко за него. Тя е красива, той е обаятелен, те са двойка – предопределена, натурализирана, споена, раздвоена в единението си и неизбежна в любовта си.
„ Аз и ти, преди ние “ е модерно story, като тези в Инстаграм, красиво, само че доста по-дълго и сантиментално, и основано от две сърца, изтощени от маратона на личното си (съвместно) живеене (и чатене). Преродени посредством търсенето и намирането – на единия в другия, на болката, на усмивката, на предишното и сегашното, на вярната шапка...
Дотук представлението в арт център „ Сити марк “ може и да звучи като сценичен чиклит, само че това също е видимо. Първо, тъй като създателят е мъж – Светльо Томов – психолог, сценарист и брачен партньор на вдъхновяващата с силата си актриса и драматург Здрава Каменова. Второ, тъй като той е основал не просто следващата пиеса за двойки и фамилни начала, а цялостен един код за разчитане на взаимоотношения, за път към свободата оттатък клишето, само че и за клишетата в нас – когато ти трансформираме в уникалности.
Снимка: Велико Балабанов
Погледът на Томов към мъжа и дамата в тази пиеса е свежарски, непоказен и подигравателен. И поднесен с динамичност, която те държи в идеалната среда – на осъзнаване и размисли, измежду които не се давиш, а придобиваш чувството, че започваш да плуваш.
„ Аз и ти, преди ние “ продължава единствено един астрономически, човешки, същински и логичен час. Този невероятен час е дебют в театъра за режисьора Димитрис Георгиев. Дебют е и за Влади Михайлов – на сцена, на която му се постанова освен да пее. За Йоанна Темелкова пък е завръщане в храма на Мелпомена след 3-годишна пауза. Тази тройна „ опасност “ се оказва кадем за представлението.
За Влади Михайлов това е следващата съвършено изпълнена задача – поради гения и лекотата, които реализира. Йоанна Темелкова „ звучи “ и „ стои “ на сцената по-уверена отвсякога, поглъщайки с цялото си създание уюта на зрителната зала. Очевидно е, че при тези резултати, реализирани от играта на двама артисти, светлини, сенки и безусловно „ бездекорие “, преобладаваща заслуга има и режисьорът Димитрис Георгиев.
Снимка: Велико Балабанов
Преди няколко години, роденият през 1994-а Димитрис, стана най-младият режисьор в най-голямата българска продуцентска кино компания, създател е на десетина късометражни филми, музикални клипове и на книга.
Първият му досег с театъра е ловък опит за излизане от рамките – и поради истинския метод към пространството, и въвличането на публиката в сюжета, без това да й основава дискомфорт. И поради безпощадната искреност и непорочност, която реализира от работата с актьорите. Част от това достижение е моментът, в който Влади Михайлов запява, и с това се слага кулминация на този непрекъснато преобръщащ се от личните си камъчета разговор.
В „ Аз и ти, преди ние “ има доста каламбури с шапки, само че по-ценни остават изреченията, които с мъчителна заостреност допират всяка (не)вярваща в себе си половинка. Защото, както споделя героинята на Йоанна Темелкова, „ не можем да бъдем пълноценни дружно, в случай че по настрана не сме цели “...
Представленията на " Фантомът на операта " в Музикалния спектакъл са разпродадени със седмици напред
