Запознайте се с най-малкия робот в света, сравним по маса с градинска мравка
Когато приказваме за софтуерната промишленост, не всеки път огромните размери превъзхождат дребните.
Например, мобилните телефони, първоначално бяха с размерите на тухла. След което, бяха положени доста старания за понижаване на размера на тези устройства, и сега те могат да се поберат в човешка длан.
Днес учените, са създали ново изобретение, което може да раздруса света на технологиите.
Те са създали мънички роботи, основани с потреблението на 3D принтер – и когато споделяме мънички, имаме поради доста мънички.
Тези дребни роботи са, с размерите на градинска мравка!
Те ще се управляват посредством трептения. Тези микро-машини могат да усетят най-фините промени в средата към тях и в случай че се обединят, могат да бъдат употребявани за преместване на тежки предмети.
Възможно е, едно от предназначението на тези дребни машинки, да бъде вкарването им в човешкото тяло за медицински цели.
Но по какъв начин ще е потребно, нещо толкоз малко?
Както се споделя в остаряла сентенция, огромните неща идват в дребни опаковки. Тези дребни роботи могат да събират доста мощ в своите компактни размери.
Те са с дължина към 2 мм, само че могат да изминават впечатляващи дистанции. Всеки един от тези роботи може да се движи с към 8 мм в секунда.
Азаде Ансари, която взе участие в основаването на роботите в Лабораторията за компютърно инженерство, Института на Джорджия, в качеството си на доцент, сподели следното за това откритие:
„ Ние работим, с цел да създадем тази технология здрава и надеждна, и имаме доста евентуални приложения в най-различни области. Работим в пресечната точка на механиката, електрониката, биологията и физиката. Това са доста област и има доста място за мултидисциплинарни концепции. “
Как се създават?
С помощта на 3D принтер, инженерство, гигантски равнища на самообладание и огромна доза умелост.
Първо, тялото е 3D-отпечатано и конструирано от полимер, който е конструиран от смола.
Използва се двуфотонна литография за полимеризация. Смолата се обработва благодарение на UV светлина на 3D принтер.
Ансари разказва процеса по този начин:
„ Това е по-скоро писане, а не обичайната литография. Структурата се оформя с лазер върху смолния материал. Процесът лишава много време, и търсим способи да го мащабираме, с цел да създадем стотици или хиляди микро роботи едновременно. Проведохме серия от опити, с цел да се откри крайната форма и настройка. “
И по какъв начин се движи нещо толкоз малко?
Роботите имат четири или шест крайници, според от това защо ще се употребяват.
Тялото е прикован о благодарение на лепило, и се слага пиезоелектричен задвижващ механизъм.
Този задвижващ механизъм употребява оловен цирконат титанат или PZT. Като се зареди с електрически волтажи, задвижването стартира да вибрира. И противоположното, когато задействащият механизъм вибрира той основава ток.
Вибрационната сила се обезпечава от външен пиезоелектричен източник.
Роботите също ще могат да употребяват ултразвукови или сонарни талази. Може да се употребява и дребен акустичен високоговорител.
Когато усетят трептения, пружинните крайници на робота отскачат отвесно. Това придвижва робота напред и му оказва помощ да покрие тези впечатляващи дистанции за такова малко време (8мм в секунда). Всеки робот с микро четка може да бъде съгласуван с съответно предопределение, като се взима избран набор от трептения или периодичност.
Ансари изяснява в допълнение този развой.
„ Докато микророботите се движат нагоре и надолу, отвесното придвижване се превежда в ориентирано придвижване, посредством усъвършенстване на дизайна на краката които наподобяват на четки. Краката на микроробота са проектирани с съответни ъгли, които им разрешават да се огъват и да се движат в една посока с резонансен отговор на вибрацията. “
Как се ръководят?
Тук механизмът за ръководство е в действителност революционен.Няма ръчни отдалечени. Вместо това роботите реагират на промени във вибрациите.
Това е по този начин, тъй като построяването на толкоз дребен робот идва с един доста явен проблем. Няма задоволително микроскопични акумулатори, които да го зареждат.
Управление се реализира и посредством свързване на два от роботите, с разнообразни форми и размери. Тези вариации вършат роботите с микро четки да реагират на разнообразни трептения и да се държат еднообразно. Това им пречи да се въртят в кръг още веднъж и още веднъж.
Колкото повече многообразие по честоти и амплитуди има, толкоз повече следени стават.
Коя е идната стъпка на тази софтуерна гражданска война?
Както споменахме по-рано, потреблението на тези роботи с микро четки, може да се приложи в региона на медицината. Но към момента сме доста надалеч от това.
В момента екипът опитва, с опциите и приложението на тези дребни роботи.
Ансари черпи ентусиазъм от най-трудолюбивите същества в царството на насекомите.
„ Можем да разгледаме груповото държание на мравките и да използван това, което научим от тях на нашите дребни роботи. Тези роботи с микро четки се разхождат добре в лабораторна среда, само че има още доста работа преди да могат да излязат във външния свят. “
