Китай оказва натиск върху уйгурите, живеещи в чужбина, да шпионират активисти за правата на човека, като заплашва семейства у дома, твърдят изследователи. Бежанци и активисти казват на BBC, че сплашващите тактики разкъсват общностите.
„Най-скъпият ми син“, каза майката на Алим, когато се появи в полезрението. „Не мислех, че ще те видя, преди да умра.“
Алим – не истинското му име – казва, че е бил победен от момента. Повторната среща чрез видео разговор беше първият им контакт от шест години, откакто той избяга като бежанец в Обединеното кралство.
Но беше горчиво: някой друг беше в контрол на разговора. Както всички уйгури - предимно мюсюлманско малцинство от северозападен Китай - майката на Алим живее под интензивно наблюдение и контрол. Те никога не можеха да се обадят директно един на друг.
Вместо това посредник се обади на Алим и майка му от два различни мобилни телефона. Той държеше екраните на телефона един срещу друг, така че двойката можеше да вижда колебливи изображения един на друг - и да чува приглушен звук от високоговорителите.
Алим казва, че едва проговори и прекара по-голямата част от разговора в сълзи.
Той не знае дали обикновената бяла стена, която виждаше зад майка си, е била в нейната къща в Синдзян или лагер за интернирани, където се твърди, че китайското правителство е задържало повече от милион уйгури. Китай отдавна отрича тези обвинения.
Но Алим казва, че е знаел, че този контакт с майка му ще има цена - защото мъжът, който е посредничил при обаждането, е китайска полиция офицер.
