Кислородът съставлява около 21% от въздуха на Земята, като останалата

Кислородът съставлява към 21% от въздуха на Земята, като останалата част от атмосферата е най-вече азот. А множеството живи същества - в това число хората, както добре знаем - се нуждаят от О2, с цел да оцелеят.

Венера обаче, планетарната съседка на Земята, е много по-различна. Нейната гъста и нездравословна атмосфера е доминирана от въглероден диоксид - 96,5 % - с по-малки количества азот и микроорганизми. Кислородът съвсем отсъства. Всъщност защото на Венера се обръща доста по-малко научно внимание, в сравнение с други планети като Марс, директното разкриване на кислорода на нея не е лесна задача.

С помощта на инструмент на борда на въздушната обсерватория SOFIA - аероплан Boeing 747SP, модифициран да носи инфрачервен телескоп в границите на взаимен план на НАСА и Германския аерокосмически център - учените към този момент са разкрили атомен О2 в тъничък пласт, ситуиран сред два други пласта на венерианската атмосфера.

Те означават, че този атомен О2, който се състои от един кислороден атом, се разграничава от молекулярния О2, който се състои от два кислородни атома и може да се диша.

Изследователите за пръв път откриват непосредствено О2 на онази страна на Венера, обърната към Слънцето - където той фактически се създава в атмосферата - както и на страната, която не гледа към нашата звезда, където по-рано е бил засичан от наземен телескоп в Хавай. Венера се върти доста по-бавно от Земята.

" Атмосферата на Венера е доста плътна. Съставът й също е доста друг от този на Земята ", споделя физикът от Германския аерокосмически център Хайнц-Вилхелм Хюберс, водещ създател на проучването, оповестено в списание.

Гъстата атмосфера на втората планета от Слънцето задържа топлината вследствие на избухлив парников резултат.

" Венера не е гостоприемна, най-малко за организмите, които познаваме от Земята ", добави Хюберс.

Кислородът се създава на дневната страна на планетата от ултравиолетовата радиация на Слънцето, която разгражда атмосферния въглероден диоксид и въглероден оксид на кислородни атоми и други химикали, споделят откривателите. След това част от кислорода се придвижва от ветровете към нощната страна на Венера.

" Откриването на атомен О2 на Венера е директно доказателство за действието на фотохимията - провокирана от слънчевата ултравиолетова радиация - и за преместването на нейните артикули от ветровете в атмосферата на Венера ", сподели астрофизикът и съавтор на проучването Хелмут Визмайер от Института за радиоастрономия " Макс Планк " в Германия.

" На Земята нашият стратосферен озонов пласт, който пази живота, съставлява добре прочут образец за такава фотохимия ", добавя Визмайер.

На Венера има пласт от облаци, съдържащи сярна киселина, на височина до към 65 км над повърхността на планетата, а ураганните ветрове духат в посока, противоположна на въртенето на планетата. На височина към 120 км над повърхността на планетата духат мощни ветрове в същата посока като въртенето на планетата.

Установено е, че кислородът е съсредоточен сред тези два свирепи пласта, на височина към 100 км. Също по този начин знаем, че температурата на кислорода варира от към -120 градуса по Целзий в дневната част на планетата до -160 градуса по Целзий в нощната част.

Използваните преди този момент способи за разкриване на венерианския О2 от дневната страна са били косвени, учредени на измервания на други молекули в композиция с фотохимични модели.

Венера, с диаметър към 12 000 км, е малко по-малка от Земята. В нашата Слънчева система Земята се намира в " обитаемата зона " към Слънцето - дистанцията, което се смята, че не е прекомерно близо и не е прекомерно надалеч от звездата, с цел да може да одобри живот, като Венера е покрай вътрешната граница, а Марс - до външния край.

" Тепърва ни следва да научим повече за еволюцията на Венера и за какво тя е толкоз друга от Земята ", споделя Хюберс.

Източник: Ройтерс