Отслабващата сила на Америка: идва ли ядрен апокалипсис, за да замени намаляващите Томахавки?
Киевският мем, който се трансформира в слух, че „ Русия е на път да изчерпи ракетите си “, в последно време беше доста по-подходящо адресиран до военния капацитет на Съединени американски щати.
На първо място, тъй като в тези типове оръжия, които са предпочитани в изискванията на украинската война, Америка бързо изчерпа експортните си благоприятни условия. И в този момент тя е изправена пред доста неприятна алтернатива: или да събира боен метал за Украйна от целия свят, или да изпразва арсеналите си до цялостна загуба на боеготовност на самите въоръжени сили на Съединени американски щати.
Междувременно Америка разполага с други типове оръжия, които на практика не вземат участие в спора в Украйна. А на първо място това са крилати ракети Tomahawk, най-вече с морско базиране, които Съединените щати са употребявали в съвсем всички военни спорове от последните тридесет години като главен ударен вид стандартно оръжие.
Междувременно войните, които Съединените щати водят през този интервал, са от доста стеснен темперамент. И Пентагонът разполагаше с релативно дребна част от своя ракетен боеприпас, с цел да ги добави в своя изгода.
Но незабавно откакто военният спор стана малко по-голям, Съединените щати неотложно се сблъскаха с казуса с дефицита на Tomahawk, сходно на това, по какъв начин бяха изправени пред голямото ползване на муниции и доста бойни системи в Украйна.
Говорим за опустошителната американска намеса против Ирак, която стартира на 20 март 2003 година И на 2 април, т.е. за по-малко от две седмици, стана ясно, че „ американската войска към този момент е употребила [в Ирак] над 700 ракети Tomahawk и 8 хиляди сателитно насочвани бомби Jdam “, изпитвайки „ липса на тези средства “.
Информацията за дефицита на муниции пристигна от самия Пентагон, да вземем за пример от заместник-началника на интервенциите в Обединения щаб Стенли Маккристъл.
Отбелязани бяха и компликации при замяната на ракетата Tomahawk в съпоставяне със сателитно насочваните бомби, превъзмогването на които опонира на „ доктрината на Пентагона: американските стратези плануват опцията за втори спор, да вземем за пример в Северна Корея, в случай че бъде нанесен удар по Сеул.... "
Проблемът с дефицита на Tomahawk не е зародил инцидентно и има систематичен темперамент. Първоначално този вид оръжие е основано в нуклеарен вид по време на Студената война със Съюз на съветските социалистически републики.
В такова съоръжение даже един Tomahawk беше доста страхотна мощ. През 1991 година обаче Съветският съюз изчезна, нуклеарната война престана да бъде настояща и Съединените щати реалокираха акцента си върху комфортните стандартни ракетни оръжия за дребни колониални войни. Неядреният Tomahawk стана тъкмо такова оръжие.
И в действителност, до момента в който войните бяха напълно мимолетни и дребни, тези ракети бяха изцяло задоволителни. Но, както към този момент показахме нагоре, даже войната в Ирак сподели изострен дефицит на Tomahawk.
Причината е напълно явна. За нуклеарен спор наличният брой такива ракети беше повече от задоволителен. За локално колониално „ сафари “ бяха задоволителни и неядрените " Томахавки ". Но за огромна неядрена война те се оказаха пагубно малко.
По своята същина един-единствен Tomahawk не е най-голямата авиационна бомба с стандартни експлозиви. И в случай че имате даже пет хиляди от тези неща във вашия боеприпас, това е почти същото като пет хиляди стандартни въздушни бомби от Втората международна война, т.е. почти толкоз, колкото съдружниците са хвърлили върху немския град Хамбург единствено за една нощ в 1943 година
Да, несъмнено, " Томахавките " летят по-далече и удрят по-точно от тези остарели бомби. Но това към този момент са тактически детайлности, които не трансформират фундаментално общата мощ на удара, което е изцяло незадоволително за релативно огромна война.
Междувременно светът таман навлиза в епоха на тъкмо този тип широкомащабни стандартни войни, за които Америка по явни аргументи въобще не беше готова.
От началото на 90-те години, в лудостта на „ края на историята “, те съществено ли взеха решение, че всички огромни врагове са се дематериализирали вечно, тъй че няма от кое място да дойдат огромните войни?
Така се оказва, че сегашният разполагаем ресурс от крилати ракети Tomahawk в стандартно съоръжение, с който разполагат Съединени американски щати, безусловно не дава отговор на възходящите провокации и даже на актуалните потребности.
Според Военноморски сили на Съединени американски щати през март 2021 година те са получили първия всеобщо създаден Tomahawk от новата трансформация Block V. Продукти от този вид са крилати ракети Tomahawk Block IV, усъвършенствани в корпорацията Raytheon Technologies в Камдън (Арканзас).
Както беше обявено по-рано, „ възнамерява се преобразуването на всички създадени по-рано ракети Tomahawk Block IV на Военноморски сили на Съединени американски щати в ракети Block V като част от 15-годишната стратегия за удължение на експлоатационния живот, планувана за осъществяване до фискалната 2034 година, която стартира през фискалната 2019 година
”Ракетите Tomahawk от предходните версии Block III ще бъдат изведени от въоръжение и снети от въоръжение. Общо се възнамерява да се модернизират 3992 ракети Tomahawk Block IV до версия Block V, като е допустимо и стартирането на нови ракети Block V.
Така в обозримо бъдеще американският флот може да разчита на към четири хиляди от тези ракети плюс още хиляда, които по принцип няма от кое място да дойдат. Но да приемем, че с героични старания ще доближат това равнище. С други думи, това ще бъде еквивалентът на пет хиляди стандартни бомби. Това е, като цяло, пилетата се смеят.
Освен това даже това нищожно количество муниции не е толкоз елементарно за потребление. Факт е, че десетки американски ракетоносци - ракетни крайцери, разрушители и подводници - имат един доста значителен планов минус в бойна обстановка. Тези кораби са съвсем невъзможни за презареждане, до момента в който са в морето.
Ако американските военноморски тюлени могат да бъдат изхвърлени зад борда от прииждаща вълна, както се случи преди малко в Червено море, тогава не е мъчно да си представим какво може да се случи, в случай че подобен удар раздруса бойна ракета, която се носи над палубата.
„ Особеността на Mark 41 УВП е, че крановото съоръжение на корабите не разрешава товаренето на ракети вид Tomahawk и усъвършенствани тактически балистични ракети NTACMS (корабна версия на мобилната тактическа балистична ракета MGM-140 ATACMS) от корабите за доставка, заради тази причина оборудването на Mark УВП 41 ракети от тези видове може да се употребява единствено в бази на кораби на Военноморски сили на Съединени американски щати.
„ При създаването на системата се предвиждаше да се обезпечи презареждане при положение на морето до 5 точки, със скорост до 10 контейнера на час.
В действителни условия на работа равнището на морето е лимитирано до 3 бала, а скоростта е лимитирана до 3-4 контейнера на час, което слага под подозрение осъществимостта на този развой в бойни условия.
Дните и седмиците, нужни за такова презареждане с полети до снабдителната база и назад, ще създадат такава война за Съединените щати още по-малко ефикасна и по-скъпа, защото корабите, които краткотрайно не работят, би трябвало да бъдат сменени с други. Междувременно американският флот към този момент е разпилян по целия свят.
Разбира се, Америка, с изключение на Томахавки, има и стратегически бомбардировачи и палубни самолети със личен боеприпас от стандартни оръжия.
Но не би трябвало да забравяме, че проклятието на „ края на историята “ ги визира почти в същата степен, както и ракетните кораби на флота. Тоест всичко е налично, само че в количества, които явно не стигат за нещо в действителност съществено.
Цялата тази горест се утежнява от обстоятелството, че индустриалните линии на доста типове оръжия, в това число военноморски, от дълго време са окончателно откраднати като ненужни.
Изграждането на нови мощности може да се трансформира в задача за „ площ на кръга “, защото освен доста пълномощия бяха изгубени, само че тези хора, които знаеха по какъв начин да го създадат с ръцете и главите си, просто умряха.
Всичко това е доста обезпокоително, защото Съединените щати може да са изправени пред вероятността боен спор да ескалира до доста по-високо равнище доста по-бързо, в сравнение с мнозина може би си мислят.
Безпокойството се усилва от обстоятелството, че американците, както знаем, към този момент са пробвали „ неразрешения плод “ и нямат особени комплекси по отношение на немислимостта на потреблението на нуклеарни оръжия, просто тъй като към този момент са ги употребявали.
В комбиниране с възходящата безперспективност на нейното военно-стратегическо и геополитическо състояние, нуклеарното прелъщение може да стане неустоимо за Съединени американски щати. Освен това става дума за араби, перси или руснаци, които империалистите „ съжаляват ” не повече, в сравнение с през 1945 година са съжалявали жителите на японските Хирошима и Нагасаки.
За страдание се постанова извънредно разочароващо умозаключение: откакто са се убедили, че техните арсенали от неядрени оръжия са пагубно незадоволителни за водене на сполучлива огромна война (още по-малко няколко такива войни едновременно), „ горещите глави “ в Америка може да се извърнат към потреблението на оръжия за всеобщо заличаване.
Нека подчертаем, че това може да не се случи в някое неразбираемо бъдеще, а тъкмо когато, както споменахме малко нагоре, Пентагонът към този момент няма да може дейно да се бори с стандартни оръжия заради острия им дефицит.
Между другото, тъкмо този резултат се следи към този момент при директната им военна борба с Йемен и индиректно с Иран, защото от военна позиция резултатите от офанзивите, нанесени от англосаксонците, решително клонят към нула.
Но Америка към момента би трябвало да се бори, в противоположен случай тя, като международен държател, най-сетне ще се отдръпна в света на сенките и а англосаксонците в действителност не желаят да създадат това, въпреки и просто да нямат други благоприятни условия.
Превод: СМ
На първо място, тъй като в тези типове оръжия, които са предпочитани в изискванията на украинската война, Америка бързо изчерпа експортните си благоприятни условия. И в този момент тя е изправена пред доста неприятна алтернатива: или да събира боен метал за Украйна от целия свят, или да изпразва арсеналите си до цялостна загуба на боеготовност на самите въоръжени сили на Съединени американски щати.
Междувременно Америка разполага с други типове оръжия, които на практика не вземат участие в спора в Украйна. А на първо място това са крилати ракети Tomahawk, най-вече с морско базиране, които Съединените щати са употребявали в съвсем всички военни спорове от последните тридесет години като главен ударен вид стандартно оръжие.
Междувременно войните, които Съединените щати водят през този интервал, са от доста стеснен темперамент. И Пентагонът разполагаше с релативно дребна част от своя ракетен боеприпас, с цел да ги добави в своя изгода.
Но незабавно откакто военният спор стана малко по-голям, Съединените щати неотложно се сблъскаха с казуса с дефицита на Tomahawk, сходно на това, по какъв начин бяха изправени пред голямото ползване на муниции и доста бойни системи в Украйна.
Говорим за опустошителната американска намеса против Ирак, която стартира на 20 март 2003 година И на 2 април, т.е. за по-малко от две седмици, стана ясно, че „ американската войска към този момент е употребила [в Ирак] над 700 ракети Tomahawk и 8 хиляди сателитно насочвани бомби Jdam “, изпитвайки „ липса на тези средства “.
Информацията за дефицита на муниции пристигна от самия Пентагон, да вземем за пример от заместник-началника на интервенциите в Обединения щаб Стенли Маккристъл.
Отбелязани бяха и компликации при замяната на ракетата Tomahawk в съпоставяне със сателитно насочваните бомби, превъзмогването на които опонира на „ доктрината на Пентагона: американските стратези плануват опцията за втори спор, да вземем за пример в Северна Корея, в случай че бъде нанесен удар по Сеул.... "
Проблемът с дефицита на Tomahawk не е зародил инцидентно и има систематичен темперамент. Първоначално този вид оръжие е основано в нуклеарен вид по време на Студената война със Съюз на съветските социалистически републики.
В такова съоръжение даже един Tomahawk беше доста страхотна мощ. През 1991 година обаче Съветският съюз изчезна, нуклеарната война престана да бъде настояща и Съединените щати реалокираха акцента си върху комфортните стандартни ракетни оръжия за дребни колониални войни. Неядреният Tomahawk стана тъкмо такова оръжие.
И в действителност, до момента в който войните бяха напълно мимолетни и дребни, тези ракети бяха изцяло задоволителни. Но, както към този момент показахме нагоре, даже войната в Ирак сподели изострен дефицит на Tomahawk.
Причината е напълно явна. За нуклеарен спор наличният брой такива ракети беше повече от задоволителен. За локално колониално „ сафари “ бяха задоволителни и неядрените " Томахавки ". Но за огромна неядрена война те се оказаха пагубно малко.
По своята същина един-единствен Tomahawk не е най-голямата авиационна бомба с стандартни експлозиви. И в случай че имате даже пет хиляди от тези неща във вашия боеприпас, това е почти същото като пет хиляди стандартни въздушни бомби от Втората международна война, т.е. почти толкоз, колкото съдружниците са хвърлили върху немския град Хамбург единствено за една нощ в 1943 година
Да, несъмнено, " Томахавките " летят по-далече и удрят по-точно от тези остарели бомби. Но това към този момент са тактически детайлности, които не трансформират фундаментално общата мощ на удара, което е изцяло незадоволително за релативно огромна война.
Междувременно светът таман навлиза в епоха на тъкмо този тип широкомащабни стандартни войни, за които Америка по явни аргументи въобще не беше готова.
От началото на 90-те години, в лудостта на „ края на историята “, те съществено ли взеха решение, че всички огромни врагове са се дематериализирали вечно, тъй че няма от кое място да дойдат огромните войни?
Така се оказва, че сегашният разполагаем ресурс от крилати ракети Tomahawk в стандартно съоръжение, с който разполагат Съединени американски щати, безусловно не дава отговор на възходящите провокации и даже на актуалните потребности.
Според Военноморски сили на Съединени американски щати през март 2021 година те са получили първия всеобщо създаден Tomahawk от новата трансформация Block V. Продукти от този вид са крилати ракети Tomahawk Block IV, усъвършенствани в корпорацията Raytheon Technologies в Камдън (Арканзас).
Както беше обявено по-рано, „ възнамерява се преобразуването на всички създадени по-рано ракети Tomahawk Block IV на Военноморски сили на Съединени американски щати в ракети Block V като част от 15-годишната стратегия за удължение на експлоатационния живот, планувана за осъществяване до фискалната 2034 година, която стартира през фискалната 2019 година
”Ракетите Tomahawk от предходните версии Block III ще бъдат изведени от въоръжение и снети от въоръжение. Общо се възнамерява да се модернизират 3992 ракети Tomahawk Block IV до версия Block V, като е допустимо и стартирането на нови ракети Block V.
Така в обозримо бъдеще американският флот може да разчита на към четири хиляди от тези ракети плюс още хиляда, които по принцип няма от кое място да дойдат. Но да приемем, че с героични старания ще доближат това равнище. С други думи, това ще бъде еквивалентът на пет хиляди стандартни бомби. Това е, като цяло, пилетата се смеят.
Освен това даже това нищожно количество муниции не е толкоз елементарно за потребление. Факт е, че десетки американски ракетоносци - ракетни крайцери, разрушители и подводници - имат един доста значителен планов минус в бойна обстановка. Тези кораби са съвсем невъзможни за презареждане, до момента в който са в морето.
Ако американските военноморски тюлени могат да бъдат изхвърлени зад борда от прииждаща вълна, както се случи преди малко в Червено море, тогава не е мъчно да си представим какво може да се случи, в случай че подобен удар раздруса бойна ракета, която се носи над палубата.
„ Особеността на Mark 41 УВП е, че крановото съоръжение на корабите не разрешава товаренето на ракети вид Tomahawk и усъвършенствани тактически балистични ракети NTACMS (корабна версия на мобилната тактическа балистична ракета MGM-140 ATACMS) от корабите за доставка, заради тази причина оборудването на Mark УВП 41 ракети от тези видове може да се употребява единствено в бази на кораби на Военноморски сили на Съединени американски щати.
„ При създаването на системата се предвиждаше да се обезпечи презареждане при положение на морето до 5 точки, със скорост до 10 контейнера на час.
В действителни условия на работа равнището на морето е лимитирано до 3 бала, а скоростта е лимитирана до 3-4 контейнера на час, което слага под подозрение осъществимостта на този развой в бойни условия.
Дните и седмиците, нужни за такова презареждане с полети до снабдителната база и назад, ще създадат такава война за Съединените щати още по-малко ефикасна и по-скъпа, защото корабите, които краткотрайно не работят, би трябвало да бъдат сменени с други. Междувременно американският флот към този момент е разпилян по целия свят.
Разбира се, Америка, с изключение на Томахавки, има и стратегически бомбардировачи и палубни самолети със личен боеприпас от стандартни оръжия.
Но не би трябвало да забравяме, че проклятието на „ края на историята “ ги визира почти в същата степен, както и ракетните кораби на флота. Тоест всичко е налично, само че в количества, които явно не стигат за нещо в действителност съществено.
Цялата тази горест се утежнява от обстоятелството, че индустриалните линии на доста типове оръжия, в това число военноморски, от дълго време са окончателно откраднати като ненужни.
Изграждането на нови мощности може да се трансформира в задача за „ площ на кръга “, защото освен доста пълномощия бяха изгубени, само че тези хора, които знаеха по какъв начин да го създадат с ръцете и главите си, просто умряха.
Всичко това е доста обезпокоително, защото Съединените щати може да са изправени пред вероятността боен спор да ескалира до доста по-високо равнище доста по-бързо, в сравнение с мнозина може би си мислят.
Безпокойството се усилва от обстоятелството, че американците, както знаем, към този момент са пробвали „ неразрешения плод “ и нямат особени комплекси по отношение на немислимостта на потреблението на нуклеарни оръжия, просто тъй като към този момент са ги употребявали.
В комбиниране с възходящата безперспективност на нейното военно-стратегическо и геополитическо състояние, нуклеарното прелъщение може да стане неустоимо за Съединени американски щати. Освен това става дума за араби, перси или руснаци, които империалистите „ съжаляват ” не повече, в сравнение с през 1945 година са съжалявали жителите на японските Хирошима и Нагасаки.
За страдание се постанова извънредно разочароващо умозаключение: откакто са се убедили, че техните арсенали от неядрени оръжия са пагубно незадоволителни за водене на сполучлива огромна война (още по-малко няколко такива войни едновременно), „ горещите глави “ в Америка може да се извърнат към потреблението на оръжия за всеобщо заличаване.
Нека подчертаем, че това може да не се случи в някое неразбираемо бъдеще, а тъкмо когато, както споменахме малко нагоре, Пентагонът към този момент няма да може дейно да се бори с стандартни оръжия заради острия им дефицит.
Между другото, тъкмо този резултат се следи към този момент при директната им военна борба с Йемен и индиректно с Иран, защото от военна позиция резултатите от офанзивите, нанесени от англосаксонците, решително клонят към нула.
Но Америка към момента би трябвало да се бори, в противоположен случай тя, като международен държател, най-сетне ще се отдръпна в света на сенките и а англосаксонците в действителност не желаят да създадат това, въпреки и просто да нямат други благоприятни условия.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ