Трима министри са гласували против идея на Асен Василев за прехвърляне на звено от МФ в МС
Към Мария Габриел изненадващо се включили Зарица Динкова и Галин Цоков
Мария Габриел и още двама министри не са подкрепили разпореждане на Министерския съвет (МС) на съвещанието предходната седмица . Това сподели информация на „ Флагман “ със стенограмата и протокола от него. Ситуацията е необикновена , тъй като по предписание решенията в Министерски съвет се взимат с единогласие . Гласуването «против» или «въздържал се» е рядко изключение.
В случая конфликтната обстановка е поради концепция на финансовия министър в оставка Асен Василев - съпредседател на партия «Продължаваме промяната». Тя касае функционални и структурни промени в Министерството на финансите (МФ) и администрацията на Министерския съвет.
Целта на нормативните промени е да се обезпечат по-добри условия за дейно осъществяване, да се усъвършенства координацията на централизираното възлагане на публични поръчки и да се увеличи конкуренцията и успеваемостта на обществените разноски, заяви предходната седмица държавният пресцентър по отношение на проблема.
В случая се синхронизират към този момент подхванати през Закона за държавния бюджет за 2024 година промени.
Съгласно тях, считано от 1 февруари 2024 година, министър-председателят, в качеството си на Централен орган за покупки (ЦОП), ще бъде подпомаган от дирекция „ Централизирано възлагане и публични поръчки ", която с целия си цифров състав минава от Министерството на финансите към администрацията на Министерския съвет.
Вицепремиерът и външен министър Мария Габриел обаче е изразила негативно мнение , сочи информация със стенограмата на Министерски съвет от 27 март.
Асен Василев тогава е декларирал: „ Срокът за структурната смяна е краят на март месец. Така че, това са предложенията, те са чисто механически – трансферира се една дирекция от Министерство на финансите в Министерски съвет. “
Мария Габриел , която е единственият формален представител на партия ГЕРБ в държавното управление в оставка, е възразила: „ Припомням, че в границите на междуведомственото координиране от страна на Министерство на външните работи и администрацията на Министерския съвет бяха дадени негативни мнения . Мотивите , както и тогава, по този начин и в този момент, остават едни и същи. Смятаме, че въвеждането на норма през Преходните и Заключителни разпореждания на Закона за държавния бюджет - § 25, по отношение на прекосяването на ЦОП от министъра на финансите към министър-председателя основава паралелна и спорна правна уредба на към този момент съществуващата в Закона за публичните поръчки – член 96, алинея 2. Разпоредбите в Закон за обществените поръчки не са анулирани, в същото време е призната тази в Закона за държавния бюджет, това основава колизия сред двете правни правила в специфичния и в общия закон. При подобен вид колизия правилото е, че специфичният закон – Закон за обществените поръчки дерогира общия закон . Тоест, до момента в който не бъде преодоляна тази колизия сред двете правни правила, не следва да се минава и към промени в настоящата подзаконова правна уредба.
Прехвърлянето на ЦОП, също по този начин посредством нормата от Закона за държавния бюджет, към този момент дано кажат и експертите, само че съгласно нас опонира на Конституцията, на министър-председателя, който е орган с обща подготвеност да разпорежда специфична подготвеност и тя е несъвместима с неговия парламентарен статут и правна норма. Междувременно министрите са централни и еднолични органи на изпълнителната власт със специфична подготвеност. “
Асен Василев не се е съгласил с причините на Габриел: „ По две от точките колизия няма , защото наредбите на Закон за обществените поръчки споделят, че Министерският съвет може да дефинира която и да е институция да дава отговор. Разпоредбата на Закона за държавния бюджет споделя коя да е тази институция, т.е. – то е в границите на това, което профилираният закон разрешава. Що се отнася до общата подготвеност, има профилирани дирекции в Министерския съвет, тук е примерно дирекция „ Концесии “, това е много профилирана активност. Така че, не виждам нещо друго по отношение на това, което в Министерски съвет към този момент съществува и до момента в който нямаме изговаряне на Конституционен съд или атакуване там, с цел да се анулира тази норма, ние би трябвало да я осъществим. “
След това министър председателят Николай Денков е предложил проектопостановлението въпреки всичко да се гласоподава макар неналичието на единогласие.
Аз бих предпочел в тази ситуация това решение да бъде взето и надлежно, в случай че има вероятни възражения, те да бъдат осъществени по съответния ред, е декларирал акад. Денков.
Последвало е гласоподаване, при което „ за “ са били 16 от членовете на Министерски съвет, един е бил „ срещу “, само че е имало и двама „ въздържал се “.
" Против " е била Мария Габриел. Кои обаче са били двамата " въздържал се "? Може да се допусна, че това са били вътрешният министър Калин Стоянов и министърът на електронното ръководство Александър Йоловски, които през последните месеци влязоха в изострен спор с „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ).
За изненада обаче протоколът от съвещанието на Министерски съвет демонстрира друго. Йоловски е бил „ за “, а Стоянов е отсъствал от съвещанието. „ Въздържал се “ пък са били министърката на туризма Зарица Динкова и министърът на образованието Галин Цоков. Двамата не са изложили причини.
Зарица Динкова бе измежду 11-те, които си направиха отказ , откакто номинираната за министър председател Мария Габриел на 19 март предложи несъгласуван с ПП-ДБ състав на държавно управление с първия изследователски мандат на ГЕРБ. Динкова взе участие и в конференцията на „ Продължаваме промяната – Демократична България “, когато от групировката се възмутиха от дейностите на Габриел.
Мария Габриел и още двама министри не са подкрепили разпореждане на Министерския съвет (МС) на съвещанието предходната седмица . Това сподели информация на „ Флагман “ със стенограмата и протокола от него. Ситуацията е необикновена , тъй като по предписание решенията в Министерски съвет се взимат с единогласие . Гласуването «против» или «въздържал се» е рядко изключение.
В случая конфликтната обстановка е поради концепция на финансовия министър в оставка Асен Василев - съпредседател на партия «Продължаваме промяната». Тя касае функционални и структурни промени в Министерството на финансите (МФ) и администрацията на Министерския съвет.
Целта на нормативните промени е да се обезпечат по-добри условия за дейно осъществяване, да се усъвършенства координацията на централизираното възлагане на публични поръчки и да се увеличи конкуренцията и успеваемостта на обществените разноски, заяви предходната седмица държавният пресцентър по отношение на проблема.
В случая се синхронизират към този момент подхванати през Закона за държавния бюджет за 2024 година промени.
Съгласно тях, считано от 1 февруари 2024 година, министър-председателят, в качеството си на Централен орган за покупки (ЦОП), ще бъде подпомаган от дирекция „ Централизирано възлагане и публични поръчки ", която с целия си цифров състав минава от Министерството на финансите към администрацията на Министерския съвет.
Вицепремиерът и външен министър Мария Габриел обаче е изразила негативно мнение , сочи информация със стенограмата на Министерски съвет от 27 март.
Асен Василев тогава е декларирал: „ Срокът за структурната смяна е краят на март месец. Така че, това са предложенията, те са чисто механически – трансферира се една дирекция от Министерство на финансите в Министерски съвет. “
Мария Габриел , която е единственият формален представител на партия ГЕРБ в държавното управление в оставка, е възразила: „ Припомням, че в границите на междуведомственото координиране от страна на Министерство на външните работи и администрацията на Министерския съвет бяха дадени негативни мнения . Мотивите , както и тогава, по този начин и в този момент, остават едни и същи. Смятаме, че въвеждането на норма през Преходните и Заключителни разпореждания на Закона за държавния бюджет - § 25, по отношение на прекосяването на ЦОП от министъра на финансите към министър-председателя основава паралелна и спорна правна уредба на към този момент съществуващата в Закона за публичните поръчки – член 96, алинея 2. Разпоредбите в Закон за обществените поръчки не са анулирани, в същото време е призната тази в Закона за държавния бюджет, това основава колизия сред двете правни правила в специфичния и в общия закон. При подобен вид колизия правилото е, че специфичният закон – Закон за обществените поръчки дерогира общия закон . Тоест, до момента в който не бъде преодоляна тази колизия сред двете правни правила, не следва да се минава и към промени в настоящата подзаконова правна уредба.
Прехвърлянето на ЦОП, също по този начин посредством нормата от Закона за държавния бюджет, към този момент дано кажат и експертите, само че съгласно нас опонира на Конституцията, на министър-председателя, който е орган с обща подготвеност да разпорежда специфична подготвеност и тя е несъвместима с неговия парламентарен статут и правна норма. Междувременно министрите са централни и еднолични органи на изпълнителната власт със специфична подготвеност. “
Асен Василев не се е съгласил с причините на Габриел: „ По две от точките колизия няма , защото наредбите на Закон за обществените поръчки споделят, че Министерският съвет може да дефинира която и да е институция да дава отговор. Разпоредбата на Закона за държавния бюджет споделя коя да е тази институция, т.е. – то е в границите на това, което профилираният закон разрешава. Що се отнася до общата подготвеност, има профилирани дирекции в Министерския съвет, тук е примерно дирекция „ Концесии “, това е много профилирана активност. Така че, не виждам нещо друго по отношение на това, което в Министерски съвет към този момент съществува и до момента в който нямаме изговаряне на Конституционен съд или атакуване там, с цел да се анулира тази норма, ние би трябвало да я осъществим. “
След това министър председателят Николай Денков е предложил проектопостановлението въпреки всичко да се гласоподава макар неналичието на единогласие.
Аз бих предпочел в тази ситуация това решение да бъде взето и надлежно, в случай че има вероятни възражения, те да бъдат осъществени по съответния ред, е декларирал акад. Денков.
Последвало е гласоподаване, при което „ за “ са били 16 от членовете на Министерски съвет, един е бил „ срещу “, само че е имало и двама „ въздържал се “.
" Против " е била Мария Габриел. Кои обаче са били двамата " въздържал се "? Може да се допусна, че това са били вътрешният министър Калин Стоянов и министърът на електронното ръководство Александър Йоловски, които през последните месеци влязоха в изострен спор с „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ).
За изненада обаче протоколът от съвещанието на Министерски съвет демонстрира друго. Йоловски е бил „ за “, а Стоянов е отсъствал от съвещанието. „ Въздържал се “ пък са били министърката на туризма Зарица Динкова и министърът на образованието Галин Цоков. Двамата не са изложили причини.
Зарица Динкова бе измежду 11-те, които си направиха отказ , откакто номинираната за министър председател Мария Габриел на 19 март предложи несъгласуван с ПП-ДБ състав на държавно управление с първия изследователски мандат на ГЕРБ. Динкова взе участие и в конференцията на „ Продължаваме промяната – Демократична България “, когато от групировката се възмутиха от дейностите на Габриел.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ