Учих в Куин Мери, за да стана диспечер в Пловдив
Калина е актьор и магистър по „ Съвременно изкуство и пърформанс “. Още в учебно заведение се увличала по актьорско майсторство. Събира храброст да продължи образованието си в Лондон. Отива там на 19 години с концепцията да учи „ Драма “, а пред нея се открива един нов свят. „ Тогава даже не знаех какво е пърформанс.
Във Англия осъзнах какъв брой обратно сме тук и по какъв начин младежите дори не знаят какви благоприятни условия имат. Още се пробвам да обясня на бабите с какво тъкмо се занимавам “, смее се младата дама.
С цялостно отличие и премия за изключителни достижения от университета " Куин Мери ", основател на голям брой пърформанси, пловдивчанката е определена за един от стоте нови „ водачи на бъдещето “ в интернационалния симпозиум St. Gallen през 2020 година
Надъхана и цялостна с сила, дамата се завръща с концепцията да продължи да твори и работи на родна земя. Въпреки желанието да подкрепи развиването на актуалното изкуство обаче, тя бързо се сблъсква със суровата действителност - работа за нея няма.
„ Ходила съм в бюрата по труда и в Пловдив, и в Асеновград. Казвам им, че желая да работя в областта на изкуството, те ми дават лист с компании, които търсят механици. А виждат какво обучение и какъв опит имам - учудена е Калина и продължава да споделя печалния си опит.
- Когато отидох, обясних на служителката, че съм учила в Лондон, имам магистърска степен и желая да се развъртвам тук. Уточних, че се интересувам от позиции като куратор да вземем за пример. Тя обаче не знаеше какво значи това. "
Какви са опциите й оттук насетне?
„ В България разновидностите ми за развиване са или да направя на собствен риск някаква организация, с която да развъртвам плановете си, или да взема докторска степен, с цел да стартира да преподавам в университет. "
И за нещо толкоз обикновено обаче би трябвало огромна промяна. Ако желае да е учител по модерно изкуство, първо би трябвало да се пребори, с цел да се сътвори такава компетентност. Тоест, даже и доста да желае, няма къде да отбрани докторска степен, с цел да има право да стане учител. Самата просветителна система лимитира и учащите, и преподавателите.
" Тоест, би трябвало да нагласям моя план по отношение на това какво се предлага във вузовете - обобщава младата дама. - Така се получава, че множеството българи, които се занимават със модерно изкуство, или нямат такова обучение, или са го получили някъде в чужбина. От дребни ни е втълпено, че изкуството не е значимо.
Още в учебно заведение, като те питат какво правиш в часовете по изобразително или музика, отговорът е „ нищо “. В България, като се каже " изкуство ", това значи натюрморт и Хамлет, а това е една стотна от цялото. Тук забравяме, че изкуството не включва единствено естетическото, то включва философското, общественото, политическото - включва безусловно всеки аспект от живота ", смята пловдивчанката, която би трябвало да се смята за " съумяла ". Само че не е!
„ Доскоро бях управител на план в културна неправителствена организация в Лондон. До предишния месец работех отдалечено, само че поради Брекзит към този момент нямам право да работя там и останах изцяло без работа. В момента съм най-обикновен диспечер в една логистична компания тук ", признава Калина.
Какво се търси
Най-много пари се вадят с информатика
МОН от години поддържа Национална рейтингова система, която дава ориентир на какви пари може да разчита висшистът, приключил съответна компетентност. Така да вземем за пример при приключилите Пловдивския университет със компетентност „ Информатика и компютърни науки “ междинният облагаем приход за 2020 година е бил 1769 лева, а при тези, приключили „ Психология “ - 1184 лева Справката във времето сочи, че заплатите и в двата бранша нарастват годишно.
Друг забавен индикатор е опцията за реализация по добитата компетентност. Изненадващ факт от статистиката сочи, че приложението на добитото висше обучение при психолозите е по-високо от това на компютърджиите с цели 14.48%.
Чуждите висши заведения залагат обаче освен на подготовка по съответната компетентност, само че подкрепят студентите си да развият нужните умения, тъй че да се оправят във взаимоотношенията си с работодателите.
Учащите на Запад имат опция да се срещнат с някогашни студенти, да основат мрежа от контакти, която им оказва помощ по-лесно да намерят своето място на пазара на труда. Освен това добиват усещане " от първа ръка " по какъв начин тъкмо минават процесите на селекция на претенденти в най-желаните за работа компании.
Експертът: Изборът на специалност стартира още в гимназията
Проблемите за младите фрагменти на пазара на труда се дефинират от подготовката, която те получават по време на образованието си - първо в учебно заведение, а по-късно и в университета. Това счита Илияна Калинова, която е психолог, посветил се на кариерното консултиране. Тя има дълготраен опит в съветването на възпитаници в гимназиална възраст, на които следва да решат в коя посока да поемат в професионалното си развиване. До 2018 година работи като кариерен съветник в ОДК - Пловдив, а сега прави консултациите в собствен кабинет.
Основен проблем на просветителната ни система е, че създава фрагменти, за които по-късно няма работни места заради пренасищане в съответната сфера. Например - голямото количество завършващи право. Като различен минус дамата показва, че
новости в стратегиите на образование се вкарват рядко
и мъчно, което отдалечава наличието им от бързоразвиващия се бизнес.
Предизвикателство се оказва и настройката на младежите, които не са привлечени от концепцията за стаж по време на следването, макар че това е една опция да добият на практика познания и умения. Нежеланието им да тръгнат от най-ниското ходило още повече задълбочава казуса. Все повече млади считат, че дипломите им подсигуряват шефски места. На този декор психологът разяснява и скритата безработица измежду учащите, които избират да се захванат с поредна магистратура, вместо да натрупат опит.
Илияна Калинова отбелязва като добра процедура годишната организация на събитието „ Дни на кариерата “, което среща лице в лице претендентите за работа с фирмите, търсещи експерти. В някои от случаите се оказва, че компаниите, макар че са попълнили щата с младежи, отново имат проблем, тъй като новоназначените не покриват условията им. Липсват им тъкмо умения, които би трябвало да се усвоят в хода на практиката. В момента фирмите правят оценка високо аналитичната мисъл и креативния метод към обстановките, които обаче се упражняват с опита. Други настоящи умения на пазара на труда са адаптивността и мотивацията за развиване.
Нетърпението на младежите се явява спънка за това те да се усъвършенстват,
отбелязва още психологът.
По този мотив страната поставя старания, с цел да запълни, доколкото е допустимо, неналичията, които се открояват като най-фрапантни на пазара на труда. Към МОН има основано звено за кариерно насочване на възпитаници и са създадени подобаващи електронни запаси. Разкрити са кариерни центрове към базите на общинските детски комплекси в страната, само че успеваемостта остава ниска. Причината за не изключително положителните резултати съгласно Илияна Калинова се крие в отсъстващото взаимоотношение сред просветителните звена и пазара. Ролята на фамилията също бива подценявана, а тя е основна при образуването на светогледа и полезностите на бъдещите експерти.
Илияна Калинова споделя, че по персонални наблюдения интерес към професионалното насочване демонстрират главно две групи младежи. Едните знаят какво желаят да реализират, само че имат потребност от съвет по какъв начин тъкмо да го създадат. Другите пък не са наясно с задачите в живота си и търсят способи да печелят пари, без да влагат старания в процеса на образование и работа. Посредствените познания, с които някои младежи стават висшисти у нас, объркват визиите им за реализация.
Съвкупността от пропуски в образованието и недоброто себепознаване
на младите дава опция за интерпретация на статистиката за последните години. Според информацията на кариерния съветник сред 10 и 12 % от приключилите в разнообразни специалности се осъществят като продавачи. Калинова изяснява, че аргументите за това могат да бъдат разнообразни, само че две се открояват като общественозначими. Едната касае пренасищането на пазара, а другата се отнася до ниските заплати в избрани браншове.
За да не се обезсмислят дипломите, Илияна Калинова счита, че би трябвало да има по-добра информираност за кариерното развиване след довеждане докрай на образованието. Сред главните цели на просветителния развой би трябвало да залегне основаването на верни упования у младите. Осъвременяването на стратегиите и включването на стажове ще бъде стъпка в помощ както на учащите се фрагменти, по този начин и на бизнеса у нас.
Във Англия осъзнах какъв брой обратно сме тук и по какъв начин младежите дори не знаят какви благоприятни условия имат. Още се пробвам да обясня на бабите с какво тъкмо се занимавам “, смее се младата дама.
С цялостно отличие и премия за изключителни достижения от университета " Куин Мери ", основател на голям брой пърформанси, пловдивчанката е определена за един от стоте нови „ водачи на бъдещето “ в интернационалния симпозиум St. Gallen през 2020 година
Надъхана и цялостна с сила, дамата се завръща с концепцията да продължи да твори и работи на родна земя. Въпреки желанието да подкрепи развиването на актуалното изкуство обаче, тя бързо се сблъсква със суровата действителност - работа за нея няма.
„ Ходила съм в бюрата по труда и в Пловдив, и в Асеновград. Казвам им, че желая да работя в областта на изкуството, те ми дават лист с компании, които търсят механици. А виждат какво обучение и какъв опит имам - учудена е Калина и продължава да споделя печалния си опит.
- Когато отидох, обясних на служителката, че съм учила в Лондон, имам магистърска степен и желая да се развъртвам тук. Уточних, че се интересувам от позиции като куратор да вземем за пример. Тя обаче не знаеше какво значи това. "
Какви са опциите й оттук насетне?
„ В България разновидностите ми за развиване са или да направя на собствен риск някаква организация, с която да развъртвам плановете си, или да взема докторска степен, с цел да стартира да преподавам в университет. "
И за нещо толкоз обикновено обаче би трябвало огромна промяна. Ако желае да е учител по модерно изкуство, първо би трябвало да се пребори, с цел да се сътвори такава компетентност. Тоест, даже и доста да желае, няма къде да отбрани докторска степен, с цел да има право да стане учител. Самата просветителна система лимитира и учащите, и преподавателите.
" Тоест, би трябвало да нагласям моя план по отношение на това какво се предлага във вузовете - обобщава младата дама. - Така се получава, че множеството българи, които се занимават със модерно изкуство, или нямат такова обучение, или са го получили някъде в чужбина. От дребни ни е втълпено, че изкуството не е значимо.
Още в учебно заведение, като те питат какво правиш в часовете по изобразително или музика, отговорът е „ нищо “. В България, като се каже " изкуство ", това значи натюрморт и Хамлет, а това е една стотна от цялото. Тук забравяме, че изкуството не включва единствено естетическото, то включва философското, общественото, политическото - включва безусловно всеки аспект от живота ", смята пловдивчанката, която би трябвало да се смята за " съумяла ". Само че не е!
„ Доскоро бях управител на план в културна неправителствена организация в Лондон. До предишния месец работех отдалечено, само че поради Брекзит към този момент нямам право да работя там и останах изцяло без работа. В момента съм най-обикновен диспечер в една логистична компания тук ", признава Калина.
Какво се търси
Най-много пари се вадят с информатика
МОН от години поддържа Национална рейтингова система, която дава ориентир на какви пари може да разчита висшистът, приключил съответна компетентност. Така да вземем за пример при приключилите Пловдивския университет със компетентност „ Информатика и компютърни науки “ междинният облагаем приход за 2020 година е бил 1769 лева, а при тези, приключили „ Психология “ - 1184 лева Справката във времето сочи, че заплатите и в двата бранша нарастват годишно.
Друг забавен индикатор е опцията за реализация по добитата компетентност. Изненадващ факт от статистиката сочи, че приложението на добитото висше обучение при психолозите е по-високо от това на компютърджиите с цели 14.48%.
Чуждите висши заведения залагат обаче освен на подготовка по съответната компетентност, само че подкрепят студентите си да развият нужните умения, тъй че да се оправят във взаимоотношенията си с работодателите.
Учащите на Запад имат опция да се срещнат с някогашни студенти, да основат мрежа от контакти, която им оказва помощ по-лесно да намерят своето място на пазара на труда. Освен това добиват усещане " от първа ръка " по какъв начин тъкмо минават процесите на селекция на претенденти в най-желаните за работа компании.
Експертът: Изборът на специалност стартира още в гимназията
Проблемите за младите фрагменти на пазара на труда се дефинират от подготовката, която те получават по време на образованието си - първо в учебно заведение, а по-късно и в университета. Това счита Илияна Калинова, която е психолог, посветил се на кариерното консултиране. Тя има дълготраен опит в съветването на възпитаници в гимназиална възраст, на които следва да решат в коя посока да поемат в професионалното си развиване. До 2018 година работи като кариерен съветник в ОДК - Пловдив, а сега прави консултациите в собствен кабинет.
Основен проблем на просветителната ни система е, че създава фрагменти, за които по-късно няма работни места заради пренасищане в съответната сфера. Например - голямото количество завършващи право. Като различен минус дамата показва, че
новости в стратегиите на образование се вкарват рядко
и мъчно, което отдалечава наличието им от бързоразвиващия се бизнес.
Предизвикателство се оказва и настройката на младежите, които не са привлечени от концепцията за стаж по време на следването, макар че това е една опция да добият на практика познания и умения. Нежеланието им да тръгнат от най-ниското ходило още повече задълбочава казуса. Все повече млади считат, че дипломите им подсигуряват шефски места. На този декор психологът разяснява и скритата безработица измежду учащите, които избират да се захванат с поредна магистратура, вместо да натрупат опит.
Илияна Калинова отбелязва като добра процедура годишната организация на събитието „ Дни на кариерата “, което среща лице в лице претендентите за работа с фирмите, търсещи експерти. В някои от случаите се оказва, че компаниите, макар че са попълнили щата с младежи, отново имат проблем, тъй като новоназначените не покриват условията им. Липсват им тъкмо умения, които би трябвало да се усвоят в хода на практиката. В момента фирмите правят оценка високо аналитичната мисъл и креативния метод към обстановките, които обаче се упражняват с опита. Други настоящи умения на пазара на труда са адаптивността и мотивацията за развиване.
Нетърпението на младежите се явява спънка за това те да се усъвършенстват,
отбелязва още психологът.
По този мотив страната поставя старания, с цел да запълни, доколкото е допустимо, неналичията, които се открояват като най-фрапантни на пазара на труда. Към МОН има основано звено за кариерно насочване на възпитаници и са създадени подобаващи електронни запаси. Разкрити са кариерни центрове към базите на общинските детски комплекси в страната, само че успеваемостта остава ниска. Причината за не изключително положителните резултати съгласно Илияна Калинова се крие в отсъстващото взаимоотношение сред просветителните звена и пазара. Ролята на фамилията също бива подценявана, а тя е основна при образуването на светогледа и полезностите на бъдещите експерти.
Илияна Калинова споделя, че по персонални наблюдения интерес към професионалното насочване демонстрират главно две групи младежи. Едните знаят какво желаят да реализират, само че имат потребност от съвет по какъв начин тъкмо да го създадат. Другите пък не са наясно с задачите в живота си и търсят способи да печелят пари, без да влагат старания в процеса на образование и работа. Посредствените познания, с които някои младежи стават висшисти у нас, объркват визиите им за реализация.
Съвкупността от пропуски в образованието и недоброто себепознаване
на младите дава опция за интерпретация на статистиката за последните години. Според информацията на кариерния съветник сред 10 и 12 % от приключилите в разнообразни специалности се осъществят като продавачи. Калинова изяснява, че аргументите за това могат да бъдат разнообразни, само че две се открояват като общественозначими. Едната касае пренасищането на пазара, а другата се отнася до ниските заплати в избрани браншове.
За да не се обезсмислят дипломите, Илияна Калинова счита, че би трябвало да има по-добра информираност за кариерното развиване след довеждане докрай на образованието. Сред главните цели на просветителния развой би трябвало да залегне основаването на верни упования у младите. Осъвременяването на стратегиите и включването на стажове ще бъде стъпка в помощ както на учащите се фрагменти, по този начин и на бизнеса у нас.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ