Каквито и планове да си е правил човек преди пътуване,

Каквито и проекти да си е правил човек преди пътешестване, хубаво е да излезе от тях най-малко за малко. Тогава попада на непредвидени места, които допират тънката струна на удоволствието, макар че са били " отвън програмата ". Гданск е място, което може да предложи на всекиго по нещо. В него има толкоз доста история, борби и митове за рицари и взаимност, че няма по какъв начин да видите всичко единствено за седмица. Едно от местата, които никога не трябва да пропускате, е Музеят на кехлибара. Гарантирам, мястото няма да е скучно даже и за господа, които се изприщват единствено като чуят думи като " музей " или " бижута ". Е, по този начин и не разбрах за какво са избрали да нареждат сходен музей тъкмо в постройката на

някогашен затвор

Твърдят, че Гданск е международната столица на кехлибара. Затова е разумно, че градът си има място, отдадено на добива му, преработката и чудесиите, направени от него. Музеят на кехлибара се намира в остарелия град, както към този момент издадох - в постройка, която в предишното е била единственият затвор в града. Разположен е на няколко етажа, които безусловно преливат от експонати.

Всичко стартира с безчет дребни слънчеви камъчета, подредени педантично, съвсем като в лаборатория на първия етаж. В скрити на пръв взор ниши има и микроскопи, които усилват с хиляди пъти тайните, " уловени " в камъчетата преди безчет години. Посетителите се усещат като първолак в първия образователен ден, а на място освен от бележките край експонатите, само че и от софтуерни машинки може да се просветите за типовете кехлибар, интервалите и събитията към образуването им и още куп детайлности....

Музеят не е единствено за просвета, в него място са намерили и легендите за кехлибара. Една от тях споделя за Големия потоп. 40 дни и нощи хората плакали за своето злощастие, а сълзите им падали във водата. От

сълзите на почтените

и дребните деца се образувал светлият кехлибар, този, който е подобаващ за лекове, мъниста за бижута и други " хубави и занимателни неща ". От сълзите на разкаяли се грешници идва тъмният, мъгляв кехлибар, който се употребява за тамян, лули, кутии за емфие и дръжки на бастуни. Сълзите на неприятни хора, богохулници и пияници са виновни за " мръсния " кехлибар за бои, катран и други " по-маловажни неща ".

Музейната експозиция е подредена тематично - всеки етаж открива нов интервал или аспект от чудните качества на кехлибара. До всяка зала се стига с " секрети " порти и вити стълби, а особено подбраното осветяване единствено придава спомагателна магия на прекарването.

От камъчетата на първия етаж минавате през специфичните кехлибари с растения и животинки в тях, след това през дребните кутийки за емфие и бижута на втория етаж. В залите може да се видят прелестни лули и първокласни артикули за всекидневието. Религиозни знаци и икони с кехлибар съжителстват под един покрив с яйца от вида " Фаберже ". Има зашеметяваща сбирка от кехлибарено изкуство от XVI, XVII, XVIII век, както и модерни художествени бижута.

Всичко приключва на върха на кула, а там... Там е мястото за писъка на модата - вършат се разнообразни експозиции, от време на време има и изложения. Когато аз попаднах там, по стените вървяха видеа на известна фешън марка и последното й ревю, представящо тоалети с... кехлибар, естествено.

Не единствено за децата същински интерес провокира кътът за

вълшебства и лекуване

Оказва се, че в едни по-други времена кехлибарът е считан за знамение в медицината и предсказанията. За лаиците поляците са изготвили и задоволително материали, в които изясняват по какъв начин слънчевите камъчета са употребявани за лекуване на нервност, " женски заболявания, ревматизъм, тиф, подагра ", че даже за астма или бронхит. Предполагало се, че носенето на кехлибарена огърлица успокоява редица признаци на разнородни заболявания. Ловджиите пък носели талисмани от кехлибар, с цел да си обезпечат сполучлив лов.

Има си и ъгъл, в който се описват фолклорни обичаи и традиции - при съществуването на толкоз доста кехлибар наподобява разумно той да заема значимо място даже в сватбените мигове.

Служителите на музея са съвсем невидими. Те обаче пазят деликатно. Имало хора, които се изкушавали да си откъснат листо от хубавото цвете - единствено при деликатен взор от близко осъзнаваш, че то не е живо, а всичко по него е от оранжеви и скъпи камъчета....

Музеят е прелестен, а в двора на постройката има чудни магазинчета с прелестни обици, гривни, огърлици и всевъзможни бижута. Дори и да ги пропуснете обаче, в целия Гданск, изключително в уличките по центъра, може да намерите сходни магазини или сергии с кехлибарени магии. И за всичко си има документ. Твърдят, че даже стадионът в Гданск бил издигнат във формата на кехлибарен камък.

А напълно наоколо е река Молтава, която също има какво да ви покаже... За нея и останалите благосъстояния на Гданск ще ви опиша различен път.