Лудият трапер Джонсън и една от най-суровите канадски битки
Както постоянно се споделя, психопатите би трябвало да живеят някъде. Понякога може да бъдат наши съседи, различен път може да са просто хората, с които се разминаваме, а в доста случаи даже няма да заподозрем какви тъмни хрумвания минават в съзнанието им. На 31 декември 1931 година кралската канадска планинска полиция изпраща Алфред Кинг и Джо Бернард до далечна хижа надълбоко в леденетара прегръдка на Североизточна Канада. Полицаите би трябвало да изминат повече от 120-130 километра, с цел да стигнат до точката на интерес.
През това време пътуват няколко дни, борят се с най-жестоки условия. Тяхната съществена цел е да претърсят хижата на Албърт Джонсън. След като проведат претърсването и вероятно зададат няколко въпроса, униформените ще си тръгнат и най-вероятно няма да се върнат в никакъв случай повече. Едва ли биха били доброволци за идната разходка, изключително откакто Канада през зимата е изключително негостоприемна локация. Когато наближават дома на Албърт, хората са посрещнати от пукотевица.
Полицаите сигурно не предизвикат офанзивата и не могат да си обяснят какво в действителност се случва. Отговорите и до през днешния ден са най-различни. Албърт Джонсън продължава да е мистична фигура и още не е несъмнено дали това въобще е неговото същинско име. Като доста други хора с психологични проблеми, Албърт избира тишината, рядко демонстрира страсти, приказва с лек скандинавски акцент и хората подозират, че е преселник от Швеция или Дания. Почти 177 сантиметра, със сини очи и кафява коса, мнозина считат, че е някъде на към 35 години. Неговото лице е доста по-състарено, само че по тази причина може да се вини суровият канадски климат.
Снимка: By WS Carter – http://www.virtualmuseum.ca/Exhibitions/Force/includes/imgWindow.php?id=234&lang=en, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14905488
Като доста други поданици, принудени да търсят издръжка на север, Албърт най-вероятно е пристигнал с новите заселници. Голямата меланхолия е съумяла да разори мнозина и с последните си пари, хората отпътуват в ледената пустощ. Повечето стартират да търгуват с кожи, а и на север има задоволително животни, които да дават материал за бързо и елементарно замогване. Арктическата лисица да вземем за пример се оказва един доста скъп образец. Проблемът на множеството е, че даже не осъзнавали силата на канадската зима и в резултат на тази неточност, голяма част заселниците не доживявали идната година.
Изненадващо за мнозина, Албърт освен оцелява на суровия климат, само че даже се оправя забележително добре като човек, дошъл от надалеч по-топлите американски щати. Когато служителите на реда чукат на врата му и се пробват да връчат заповедта за претършуване, отговор няма. При опит да разбият вратата, от другата страна се чува изстрел, който поваля Кинг на земята. Колегата взема решение да заведе падналия служител на реда назад към цивилизацията и избират да оставят Албърт за различен ден.
След много дълъг преход, Кинг съумява да се изправи на крайници, само че до момента в който това се случва, Бернард взима със себе си още 9 служителя на реда и 42 кучета, с които се връща назад в ледената котловина за втори рунд с Албърт. Когато се завръщат през януари, униформените публично отхвърлят да употребяват закона и няма да рискуват второ път да се пробват да го задържат, не и преди Албърт самичък да реши да се съобщи. Ето за какво слагат няколко пръчки динамит на покрива на хижата и ги взривяват.
Кабината пада мигновено и управляващите стартират да търсят тялото на рисковия трапер. От руините изплува за следващ път този дребен човек и открива огън. Никой не знае даже кой го е обучил на военно дело, само че се оказва, че Албърт схваща чудесно разпоредбите на играта и е подготвен да даде доста сериозен отпор. Следва 15-часова гонка, в която траперът продължава да заобикаля служителите на реда. За благополучие никой не е ранен, само че когато температурите минават в негативната страна на нулата, още веднъж е време за отбой и набиране на нови сили.
Следващото завръщане е на 14 януари 1932 година Снежна стихия удря с огромна мощ региона и служителите на реда считат, че Албърт най-вероятно няма да избяга, изключително откакто те самите не могат да се предвижат. Понеже и колибата била унищожена, униформените се подготвяли за търсенето на заледенето тяло на обвинения. С възобновяването на издирването, следите на Албърт демонстрират, че освен е жив, само че е съумял да пробие още по-дълбоко в ледената прегръдка на Канада.
Снимка: By Royal Canadian Mounted Police – http://www.virtualmuseum.ca/Exhibitions/Force/includes/imgWindow.php?id=236&lang=en, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14905278
Преследването продължава на север, употребяват се кучешки впрягове, а температурите не престават да бъдат ледени даже денем. Докато преследването продължава, медиите към този момент популяризират историята на лудия трапер и описват каква жестока съпротива е той. Както нормално, някои планинари са безапелационни, че този човек няма да оцелее в дивото, изключително с толкоз малко провизи и без никакъв подслон. В Канада даже една неверна стъпка може да коства живот.
Минават седмици и полицията продължава да открива единствено следи, само че не и тяло, легендата за лудия трапер се движи от уста на уста и най-после, откакто началото на годината е задоволително грубо, мнозина чакат с боязън новините, с цел да схванат дали това гонене е съумяло да стигне до някакъв край. На 30 януари е видян в дупка на канара, където е съумял да направи добър подслон и да се крие благодарение на насъбраната снежна маса пред входа. Докато вършат поредна маневра да се спуснат към него и да го задържат, Албърт още веднъж проговаря с барут, а не с разсъдък.
Траперът съумява да избяга, само че преследвачите не се отхвърлят. При поредна замяна на патрони, Джонсън се скрива зад дърво и повече не се демонстрира, като че ли е оцелен. Огънят е преустановен и няколко пъти се предлага помирение от страна на полицията – отговор няма. Властите чакат към 2 часа, преди да стартират да съкратяват дистанцията. Избират се двама доброволци, които потеглят с вдигнато оръжие зад дървото, където се допуска, че се е скрил траперът. С мудни стъпки, господата деликатно понижават дистанцията с метри, когато се чува нов изстрел, освен това от локация, която няма нищо общо с хипотетичната на преследвания.
Докато всички отвръщат на огъня на сляпо, Джонсън създава още два изстрела и този път съумява да смъкна един от служителите на реда. Раненият е изтеглен назад в прикритието си благодарение на едно от впрегнатите кучета от шейните. За страдание се оказва, че Албърт е съумял да създаде прецизен изстрел в сърцето, освен това в извънредно ниска видимост и от толкоз съществено разстояние. Докато властта се завърне за следващ път в града и изпрати тялото на към този момент починалия Милън, Албърт Джонсън още веднъж е намерил подслон надълбоко в гората. Когато се преглежда мястото на престрелката, управляващите откриват, че траперът в никакъв случай не е бил ранен.
Успял е да изкопае дребен окоп и да се придвижи изцяло неусетно, с което да откри нова точка за пукотевица. Другата изненада е, че е съумял да се скрие в пещерата, откоято е изкаран със пукотевица, освен това с минимална екипировка, което подсказвало, че преследваният можел умерено да се разхожда в планините. На финалът е извикан аероплан, който да кръжи и да прави огледи в опит да открие нарушителя. Съответно благодарение на авиацията, провизиите можели да се придвижват по въздуха и самият Джонсън нямало къде да се скрие.
Натискът на преследвачите също е споделил тежката си дума. Албърт е гладувал, не е можел да употребява оръжието си, с цел да улови храна и с изключение на всичко, трябвало да се бори с температури, които даже денем не надвишавали нулата. През февруари 1932 година траперът е видян в северните точки на страната. На 17 февруари два гарнизона от служители на реда стартира гонене и обкръжава Албърт. Офицерите стартират пукотевица от голям брой точки, само че даже тогава Албърт съумява да отвърне на огъня и да рани един от нападателите си.
Снимка: By WS Carter – http://www.virtualmuseum.ca/Exhibitions/Force/includes/imgWindow.php?id=235&lang=en, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14905367
Джонсън поема три патрона и още веднъж е поканен да се съобщи. Той няма такова желание и продължава стрелбата. В един миг от неговата позиция стопира произвеждането на огън, а служителите на реда още веднъж са сигурни, че това е номер, който ще приключи с цената на още един живот. Налага се самолетът да премине няколко пъти, с цел да стане ясно дали въобще нарушителят е на мястото си. След много очакване и залози, няколко служителя на реда още веднъж вършат заход и осъзнават, че най-суровият човек на канадската пустощ е в действителност мъртъв – този път.
Когато претърсват тялото, служителите на реда не намират никакви документи, никакви фотоси, бележки и никаква информация за този човек. В хижата му също няма нищо. Вместо това са открити към 2000 $ – канадски и американски, няколко перли, няколко хапчета за заболели бъбреци, бутилка цялостна със златни зъби, които по никакъв метод не пасвали и не отговаряли на неговата челюст. Аутопсията продължава с мистерията. Смята се, че траперът е бил на към 30 години, само че новият му метод на живот го е състарил съществено.
Няма татуировки, липсват всевъзможни отличителни белези, най-вероятно не е прекосявал през нито една комплицирана интервенция, отпечатъците му не съответстват с нито едно в досиетата на полицията. До този миг лицето е било известно като „ лудият трапер “, само че в този момент още веднъж оставали без отговор. Преди погребението му са направени няколко фотоси, които обаче резервират лудостта и яростта и надали биха могли да оказват помощ за идентификацията. Едва през 1937 година трапери от езеро Дас пишат, че фотографията припомня доста на господин Артър Нелсън – човек, който те са виждали преди близо 13 години.
Също като Албърт, Артър имал финландски акцент и бил прочут с тишината и спокойствието си. Обичал да слуша истории за изгубени мини и се опитвал да откри следващата златна такава. Не приказвал доста и рядко разрешавал на някого да върви след него. Единственият случай и демонстрация на експанзия се следил, когато един от траперите взел пушката му, с цел да направи комплимент, без да осъзнава, че Албърт/Артър към този момент дишал във врата му. Хората си спомнят, че в миналото Артър закупил и към 6 кашона с лекарство за заболели бъбреци и по-късно липсващ.
И въпреки да има вяра за идентификацията на този човек, господата още веднъж удрят на камък и осъзнават за следващ път, че Артър Нелсън също се е появил от въздуха и е липсващ по същия метод. Дори изказванията за европейските му корени са отхвърлени, изключително откакто излиза наяве, че се е хранил с царевица и най-вероятно идва ннякъде от Съединени американски щати. Никой не знае каква тъкмо била и професионалната му активност преди този момент. Някои хора считат, че е палач, други подозират, че е наемник.
Факт е, че има редица изчезнали хора, когато Артър/Албърт върлува в региона. Много постоянно отдалечени трапери и миньори в никакъв случай не се завръщат. Онези, които са открити, са се разделили с главите си. Дори и съмненията, че може да бъде евентуален палач се отхвърлят, тъй като никой не може да удостовери, че в миналото са му продавани непознати движимости. Някои подозират, че даже е съумял да откри злато и се е опитвал да изплаши всички останали, които са желали да навлязат в неговата територия. Практически и до през днешния ден няма никаква визия кой тъкмо е бил този човек и за какво е основал толкоз доста главоболия на управляващите.
Заглавна фотография: By Royal Canadian Mounted Police – https://www.flickr.com/photos/rouleau/163896615/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14905114
