Как ли би се развила Втората световна война, ако нацистка

Как ли би се развила Втората международна война, в случай че нацистка Германия бе изпълнила своя Мадагаскарски проект?

Планът Мадагаскар е концепцията наложително да се изпратят европейските евреи на остров Мадагаскар вместо да се убиват в лагерите. Тук ще преглеждаме осъществимостта на този проект, неговото отменяне и дали не е бил просто фасада за същинските задачите на нацистите.

Пейзаж от природата на Мадагаскар

Антисемитизмът не е ново събитие през 30-те години на предишния век, когато нацистите идват на власт в Германия; Има към този момент няколко проекта за презаселване на европейските евреи, които предхождат проекта на нацистите за острова. Първият път, когато Мадагаскар се преглежда като евентуално „ решение “ на „ еврейския въпрос “ е в края на 19 век, само че набира скорост след Първата международна война.

През 1926 година новата самостоятелна полска страна вижда острова като евентуално решение на казуса с пренаселеността на селските региони. Година по-късно Япония също демонстрира интерес към изпращането на хора на острова. И двете държавни управления обаче стигат до заключението, че почвата и изискванията там не разрешават основаването на едно такова населено място. В последна сметка французите стигат до същото умозаключение.

Полското държавно управление насочва още веднъж вниманието си към Мадагаскар десетилетие по-късно, през 1937 година като този път се тормози за еврейските си поданици, смятайки 1 милион евреи в страната за прекалено много. И през същата година то изпраща комисия от трима души, с цел да изследва опцията за пренасяне на еврейските поляци там. След 13-седмично следствие комисията стига до заключението, че до 5000-7000 еврейски фамилии могат да се заселят, само че по-реалистично е островът да побере единствено 500 фамилии.

На 9 декември 1938 година френският външен министър Жорж Боне осведоми немския външен министър Йоахим декор Рибентроп, че с цел да се отърват от 10 000 еврейски бежанци във Франция, ще е належащо да ги изпратят другаде. Така нацисткият режим взема решение, че техният отговор на „ еврейския въпрос “ се крие в всеобщата наложителна емиграция.

От 1938 година натам доста нацистки чиновници загатват проекта Мадагаскар, само че няма доказателства за фактически обмисляне за преселване на евреи чак до юни 1940 година През пролетта на 1940 година става явно, че проектът Ниско, който приканва за депортирането на евреи в анексирани елементи на Полша, няма да работи. Така след рухването на Франция, нацистка Германия стартира публично да преглежда всеобщата еврейска емиграция в Мадагаскар.

Рибентроп

Идеята за проекта е препоръчана от Франц Радемахер, началник на така наречен еврейско бюро на немското външно министерство. В предлагането си, по отношение на Мадагаскар и идното неизбежно рухване на Франция, Радемахер написа: „ Наближаващата победа дава на Германия опцията, а съгласно мен също и задължението да реши „ еврейския въпрос “ в Европа. Желаното решение е: Всички евреи – вън от Европа. “ След това проектът на Радемахер отива при Йоахим декор Рибентроп, който в допълнение го разисква с Адолф Хитлер.

Този проект се популяризира до всички равнища на немската администрация, участващи в генералното ръководство през лятото на 1940 година Всъщност във Варшава проектите за създаване на две гета в края на града, започвайки през юли 1940 година, са спрени точно поради проекта Мадагаскар.

В последна сметка Райнхард Хайдрих, шеф на Главното ръководство за имперска сигурност, научава за предлагането и желае надзорът върху него да бъде трансфериран на Управлението му. С утвърждението на Хитлер, Адолф Айхман издава меморандум на 15 август 1940 година Планът планува презаселването на 1 милион евреи годишно в продължение на 4 години в Мадагаскар. Самият остров ще бъде полицейска страна, ръководена от Секретен сътрудник. Айхман даже предлага два кораба всеки ден да потеглят от Европа като всеки да транспортира 1500 евреи.

Нацистите възнамеряват да извършат депортирането на европейски евреи посредством английски търговски кораби. Когато оферират своя проект, Айхман допуска, че Германия сполучливо ще нахлуе във Англия и ще има разполагаем въпросните търговски кораби, с цел да реалокира евреите.

След като германците обаче губят борбата за Англия, нахлуването им в Обединеното кралство е отсрочено за неопределен срок. Това значи, че Германия няма да разполага с английския флот, което стопира и проекта.

През август 1940 година е обновено построяването на варшавските гета. А цялата работа с Мадагаскар е публично изоставена през 1942 година – по-конкретно, през януари 1942 година на Ванзейската конференция е препоръчано „ окончателното решение “, т.е. систематичното изтребване на европейското еврейско население. Малко след тази конференция в цяла Полша са основани лагери на гибелта за използване на това решение на нацистите.

Вила Марлир, където се организира Ванзейската конференция. Сега е Мемориален център на Холокоста

Историците спекулират дали проектът Мадагаскар не е някаква фасада за Холокоста и дали проектът в действителност е бил съществено премислян от нацистите или не. Някои от тях настояват, че същинската съществена цел на проекта е да обезпечи прикритие, което да заблуди останалата част от Европа от същинското „ дефинитивно решение “ на нацистите – систематичното изтребване на евреите.

Но въпреки всичко нацистката партия в началото наподобява въодушевена от проекта, а Хитлер и Айхман даже създават нужните логистични стъпки за депортирането на хората. Важно е обаче да се означи, че проектът Мадагаскар постоянно е включвал и геноциден аспект.

Нацистите чакат доста евреи да загинат по време на пътуването до острова, както и многото смъртни случаи от другите детайли в Мадагаскар. В този смисъл преместването им е просто естествено заличаване, а не редовно.