Анализ | Как ДПС реши да лицензира чуждите инвестиции
Жулиета Мандажиева, съучастник в Адвокатско съдружничество " Динев, Мандажиева, Близнакова и Калдамуков "
Опитът на Движението за права и свободи да си построи евроатлатическа и антируска аура е напът да създаде и основни отрицателни резултати за бизнес средата в България. Конкретно става въпрос за лансирания още в средата на 2023 година от депутати от партията план за промени в Закона за поощряване на вложенията (ЗНИ), които съгласно претекстовете на вносителите би трябвало да предпазят страната и Европейски Съюз от " вложения с " разяждащ капитал ", т.е. вложения или придобивания, които имат капацитета да навредят на националната сигурност и публичния ред ". Те стъпват и на европейски правилник (2019/452), който планува механизъм за скрининг на непознатите вложения.
Дали като издирван резултат или от недовиждане обаче детайлните текстове в законопроекта на практика вкарват лицензионен режим за голяма част от директните задгранични вложения (ПЧИ) в страната, които ще би трябвало да получават авансово утвърждение от особено основан за задачата орган - Междуведомствен съвет за скрининг на директните задгранични вложения, свързани със сигурността или публичния ред.
Едрата цедилка
По принцип в опита да се отсеят капитали, идващи от съмнителни лица или юрисдикции, които могат да имат зловредно въздействие, няма неприятно. Проблемът в тази ситуация идва главно от това, че през този филтър ще би трябвало да премине съвсем всеки вложител с акционерно присъединяване, друго от " българско ".
Реклама
В текста на вносителите (Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Станислав Атанасов, Петър Чобанов, Хамид Хамид и Халил Летифов) е планувано всяка ПЧИ да получава авансово позволение от съвета за скрининг, в случай че: има за предмет областите на активност, посочени в член 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2019/452 и чиято стойност надвишава прага от 1 000 000 евро или техния еквивалент в български левове.
Във въпросния текст обаче е даден един по-скоро уголемен лист на браншове, върху които дадена инвестиция има капацитет да повлияе. Тук преди всичко влиза " сериозна инфраструктура, била тя физическа или виртуална, в това число обвързвана с енергетиката, превоза, водите, опазването на здравето, връзките, медиите, обработката или съхраняването на данни, въздухоплаването, защитата, изборна или финансова инфраструктура, чувствителни уреди, както и земя и недвижимо имущество , които са от решаващо значение за потреблението на такава инфраструктура "
Отделно са посочени артикули с допустима двойна приложимост, където могат да попадат и " изкуствен интелект, роботика, полупроводници, киберсигурност, въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за запазване на силата, квантови и нуклеарни технологии, както и нанотехнологии и биотехнологии ". Проблемни могат и да са вложения в сериозни запаси (енергия, първични материали, продоволствия), достъпа до сензитивна информация (лични данни) и свободата и плурализма на медиите, както и всяка " високотехнологична компания ". Чрез отпратка към регламента скринингът в действителност би обхванал всяка компания, която има достъп до персонални данни.
Това прави един безграничен кръг от действия, при които всяко по-сериозно влагане ще би трябвало да предстои на позволение от Междуведомствения съвет, което на процедура урежда лицензионна процедура за всяка инвестиция, която не е с генезис на капиталите - България.
Проблемът е, че през този филтър ще би трябвало да премине съвсем всеки вложител с акционерно присъединяване, друго от " българско ". Реклама
След приемането на текста на първо четене са импортирани изменени критерии (от Йордан Цонев и Станислав Атанасов). Те оферират през особения режим да минават вложения, които дават отговор на най-малко две от изброени пет условия. Тази дефиниция значи, че е допустимо обект на надзор да станат и вложения в области, разнообразни от без друго необятно контури кръг, както и под минималния избран предел. Прагът на значителност е покачен на 2 млн. евро, само че пък е посочен и нов аршин, когато се задейства режимът - сдружение, което вложителят придобива, да прави високотехнологични действия, без значение от годишния му оборот, брой чиновници или предел на инвестицията.
Така излиза, че всяка софтуерна инвестиция в България би трябвало да става с държавна глоба . Тук сякаш най-малкият проблем е дали съветът ще има потенциал да преценя всички вложения и надлежно дали ще се оправя в заложените периоди, които сами по себе си ще забавят всяка инвестиция. А най-големият е, че звучи като рецепта за корупция.
Правните аспекти
От правна позиция планът на ЗИД на ЗНИ (който съгласно последните препоръчани редакции би трябвало да се прекръсти на Закон за поощряване и скрининг на инвестициите) може да се опише с думите на генералния юрист T. Ćapeta в заключението ѝ по дело СЕС-106/22 Xella Magyarország Építőanyagipari Kft.: " нещо като птицечовка ". Това е един вътрешно спорен акт по няколко аргументи.
От една страна, основанието за приемането на Регламент 2019/452 за скрининга е член 207, алинея 2 от Договора за действието на Европейски Съюз, създаващ прерогатив на Европейски Съюз във връзка с общата комерсиална политика. Всеки народен скринингов механизъм, учреден на Регламента, би трябвало да бъде стеснен от заложената в него рамка, в противоположен случай няма по какъв начин да черпи легитимност от правото на Европейски Съюз.
Опитът на Движението за права и свободи да си построи евроатлатическа и антируска аура е напът да създаде и основни отрицателни резултати за бизнес средата в България. Конкретно става въпрос за лансирания още в средата на 2023 година от депутати от партията план за промени в Закона за поощряване на вложенията (ЗНИ), които съгласно претекстовете на вносителите би трябвало да предпазят страната и Европейски Съюз от " вложения с " разяждащ капитал ", т.е. вложения или придобивания, които имат капацитета да навредят на националната сигурност и публичния ред ". Те стъпват и на европейски правилник (2019/452), който планува механизъм за скрининг на непознатите вложения.
Дали като издирван резултат или от недовиждане обаче детайлните текстове в законопроекта на практика вкарват лицензионен режим за голяма част от директните задгранични вложения (ПЧИ) в страната, които ще би трябвало да получават авансово утвърждение от особено основан за задачата орган - Междуведомствен съвет за скрининг на директните задгранични вложения, свързани със сигурността или публичния ред.
Едрата цедилка
По принцип в опита да се отсеят капитали, идващи от съмнителни лица или юрисдикции, които могат да имат зловредно въздействие, няма неприятно. Проблемът в тази ситуация идва главно от това, че през този филтър ще би трябвало да премине съвсем всеки вложител с акционерно присъединяване, друго от " българско ".
Реклама
В текста на вносителите (Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Станислав Атанасов, Петър Чобанов, Хамид Хамид и Халил Летифов) е планувано всяка ПЧИ да получава авансово позволение от съвета за скрининг, в случай че: има за предмет областите на активност, посочени в член 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2019/452 и чиято стойност надвишава прага от 1 000 000 евро или техния еквивалент в български левове.
Във въпросния текст обаче е даден един по-скоро уголемен лист на браншове, върху които дадена инвестиция има капацитет да повлияе. Тук преди всичко влиза " сериозна инфраструктура, била тя физическа или виртуална, в това число обвързвана с енергетиката, превоза, водите, опазването на здравето, връзките, медиите, обработката или съхраняването на данни, въздухоплаването, защитата, изборна или финансова инфраструктура, чувствителни уреди, както и земя и недвижимо имущество , които са от решаващо значение за потреблението на такава инфраструктура "
Отделно са посочени артикули с допустима двойна приложимост, където могат да попадат и " изкуствен интелект, роботика, полупроводници, киберсигурност, въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за запазване на силата, квантови и нуклеарни технологии, както и нанотехнологии и биотехнологии ". Проблемни могат и да са вложения в сериозни запаси (енергия, първични материали, продоволствия), достъпа до сензитивна информация (лични данни) и свободата и плурализма на медиите, както и всяка " високотехнологична компания ". Чрез отпратка към регламента скринингът в действителност би обхванал всяка компания, която има достъп до персонални данни.
Това прави един безграничен кръг от действия, при които всяко по-сериозно влагане ще би трябвало да предстои на позволение от Междуведомствения съвет, което на процедура урежда лицензионна процедура за всяка инвестиция, която не е с генезис на капиталите - България.
Проблемът е, че през този филтър ще би трябвало да премине съвсем всеки вложител с акционерно присъединяване, друго от " българско ". Реклама
След приемането на текста на първо четене са импортирани изменени критерии (от Йордан Цонев и Станислав Атанасов). Те оферират през особения режим да минават вложения, които дават отговор на най-малко две от изброени пет условия. Тази дефиниция значи, че е допустимо обект на надзор да станат и вложения в области, разнообразни от без друго необятно контури кръг, както и под минималния избран предел. Прагът на значителност е покачен на 2 млн. евро, само че пък е посочен и нов аршин, когато се задейства режимът - сдружение, което вложителят придобива, да прави високотехнологични действия, без значение от годишния му оборот, брой чиновници или предел на инвестицията.
Така излиза, че всяка софтуерна инвестиция в България би трябвало да става с държавна глоба . Тук сякаш най-малкият проблем е дали съветът ще има потенциал да преценя всички вложения и надлежно дали ще се оправя в заложените периоди, които сами по себе си ще забавят всяка инвестиция. А най-големият е, че звучи като рецепта за корупция.
Правните аспекти
От правна позиция планът на ЗИД на ЗНИ (който съгласно последните препоръчани редакции би трябвало да се прекръсти на Закон за поощряване и скрининг на инвестициите) може да се опише с думите на генералния юрист T. Ćapeta в заключението ѝ по дело СЕС-106/22 Xella Magyarország Építőanyagipari Kft.: " нещо като птицечовка ". Това е един вътрешно спорен акт по няколко аргументи.
От една страна, основанието за приемането на Регламент 2019/452 за скрининга е член 207, алинея 2 от Договора за действието на Европейски Съюз, създаващ прерогатив на Европейски Съюз във връзка с общата комерсиална политика. Всеки народен скринингов механизъм, учреден на Регламента, би трябвало да бъде стеснен от заложената в него рамка, в противоположен случай няма по какъв начин да черпи легитимност от правото на Европейски Съюз.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ