Св. 45 мчци в Никопол Арменски
Житие на свети четиридесет и пет мъченици, потърпевши в Никопол Арменски
Град Никопол (в Армения) бил място на мъченическата гибел на Леонтий, Маврикий, Антоний, Александър и други с тях. Тези Божии угодници потърпевши поради безстрашното изповядване на християнската религия при царуването на Линикий в 319 година. След като мъчителите им ги изтезавали грубо, те им отрязали ръцете и краката, хвърлили ги в огън и най-накрая захвърлили костите им в река Ликос, където те се запазили в една плитчина до брега. Благочестиви люде ги взели и погребали. По-късно на същото място християните построили черква в чест на мъчениците.
Страдание на светите четиридесет и пет мъченици, потърпевши в Никопол арменски
Нечестивият цар ЛикинийРечник (император на източната половина на Римската империя от 304 година до 324 година, бел.ред.), признат от Константин Велики (управлявал Римската империя от 306 година до 337 година, бел.ред.) за шеф на източните страни, издал заповед да се предават на разнообразни мъчения и гибел християните, които не желаят да се поклонят на идолите и да се лишава имуществото им за изграждане на идолски капища и бани и за преустройство на градовете. Когато тази заповед достигнала в Никопол арменски, езичниците почнали да подготвят разнообразни оръдия за мъчения на християните и да хващат и водят мнозина правилни на изтезание. Тогава се събрали над четиридесет Христови раби и решили, без да чакат нечестивите да ги заловен, сами, по своя воля, да отидат на съд, да изповядат Христовото име и да се предадат на изтезание. От тях по-главните били Леонтий, Маврикий, Даниил, Антоний, Александър, хора, отличаващи се с жанр, обучение и благодетелен живот. Всички те тръгнали дружно при шефа на арменската област и оповестили, че са християни.
Управителят се удивил на единомислещото единодушие на толкоз хора и на мъжеството, с което те по лична воля идвали на мъчения, и ги попитал:
- Откъде сте вие и кой ви научи да не се покланяте на нашите богове?
Отговорил свети Александър:
- Тукашни сме, едни от града, други от селата, тази земя е наша татковина, а наш отец е небесният Христос. Той ни научи да не се покланяме на лъжливите богове, които са глухи и слепи и са дело на човешки ръце.
Хегемонът споделил:
- А къде е вашият Христос? Нали е бил разпънат и починал?
Свети Леонтий дал отговор:
- Ти знаеш, че нашият Христос е починал? Но тогава узнай, че Той и възкръсна от мъртвите и се възнесе на небето; Той умря за нас по Своя воля, само че възкръсна още веднъж, като Син Божий.
Хегемонът споделил:
- Жив ли е в този момент Христос?
Леонтий дал отговор:
- Хегемоне! Вашите богове не живеят след гибелта, а нашият Господ живее постоянно, въпреки и да умря в несъмнено време за нашето избавление. Но със гибелта Си Той ни избави от безконечната гибел, даде ни живот и ни научи да умираме за Него, с цел да живеем с Него безконечен живот.
А хегемонът почнал да хвали своите богове Зевс, Аполон, Асклепий и другите. На това свети Леонтий споделил:
- Нима Зевс е популярен господ?
- Той владее небето - отговори хегемонът, - той е татко на всички богове.
Леонтий възразил:
- На Бога прилича да бъде правоверен, чист и непогрешим, а ти какво ще кажеш за своя господ Зевс?
- Аз го назовавам правоверен, чист и непогрешим - споделил хегемонът.
На това свети Леонтий отвърнал:
- Ти казваш, че е правоверен, само че белким той не е свалил от престола своя татко Кронос? Казваш, че е чист и непогрешим, само че белким не той е взел за жена родната си сестра Хера и не е осквернил доста непознати дами? Той погубвал освен дами, само че и мъже, и вършел най-мерзки беззакония*. Но по какъв начин той, като е подобен виновник, може да бъде господ? Ако вашият господ е виновник, то за изправянето му е необходим различен господ, непогрешим.
* Трябва да се означи, че античните гърци придавали на своите богове освен позитивни, само че и негативни качества. Древногръцката митология приписвала на доста богове пристрастеност към закононарушения от всевъзможен жанр, изключително срещу нравствеността. Това има поради и свети Леонтий, разсъждавайки с хегемона. Бел.ред.
Хегемонът Лисий се разгневил и гневно споделил:
- Кой ти е дал право да съдиш нашите богове, зли дребосъче! Те са ми богове; няма да ви пощадя, само че грубо ще погубя всички!
Свети Леонтий споделил:
- Не се гневи, хегемоне, в случай че чуваш истината. Не са ли дадени на хората закони да нямат непозната жена, да не взимат за брачна половинка сестра си, да не наскърбяват, да не убиват никого? И в случай че някой се осмели да постъпи в нещо срещу законите, той се посочва нарушител и предстои на съд и смъртно наказване. А вашите богове хора са преизпълнени с всяко зло и безвластие: те са били блудници, прелюбодейци, човекоубийци и като законопрестъпници какъв брой пъти са подлежали на заплашителен съд и на смъртно наказване! Затова вашите беззаконници богове би трябвало да се подчинят на човешките закони и да подражават на хората, които строго пазят законите, а вие бъдете съдници на вашите богове, бъдете им богове и палачи, до момента в който не ги поправите.
Хегемонът споделил:
- О, безумнико! Не вашият ли Бог е бил разпънат като изверг? А кой от нашите богове е бил разпънат?
Свети Леонтий дал отговор:
- Нашият Христос Бог се разпна за нас и ние се хвалим с кръста Му, а вашите богове треперят, боят се от нашия Разпнат Бог и бягат надалеч от кръстната мощ. Нашият Бог по Своя воля пострада на кръста, а вашите богове, без да желаят, са починали от горчива гибел. Нашият Бог е Спасител на човешкия жанр, а вашите богове са губители на хората. Нашият Бог е истинен, а вашите богове са лъжовни и не са богове, а бесове и пагубни прелъстители. Те самите погинали и покланящите им се водят към безконечна погибел.
Вбесен от тези думи на свети Леонтий, хегемонът заповядал да бият всички Христови изповедници с камъни по устата.
- Нека ги бият - казвал той - по устата, с които се изрича нападка към нашите богове.
Удряли светиите, а те говорели:
- Нека теб да бие Бог, прислужник на сатаната! Ти чу истината и съдиш незаслужено в безумието си, нечестиви!
След това мъчителят заповядал да оковат всички в стоманени вериги и да ги хвърлят в тюрма. Там светиите се веселили, като в дворец, за Бога, своя Спасител, и пели Давидови псалми: някои от тях били осведомени от детство с книгите. А свети Леонтий ободрявал всички с такива думи:
- Честни братя и Христови раби! Да понесем всичко търпеливо! Вие знаете от Свещеното Писание какъв брой е изтърпял праведният Иов* и какво е било страданието на нашия Господ, и по какъв начин са свършили други Негови свети раби. Свети Иоан Предтеча** бил обезглавен, свети Стефан*** бил пребит с камъни, деятел Петър**** бил разпънат с главата надолу, Тома***** е пронизан с копие, и други умрели за своя Господ с друга мъченическа гибел.
* Иов - старозаветен праведник, мъжествено издържал тежкото, изпратено му от Бога, тестване. Историята на неговия живот е изложена в библейската книга на негово име. Паметта му се чества от светата Църква на 6 май. Бел.ред.
** Паметта на свети оракул и Предтеча Господен Иоан се чества на 23 септември, 24 юни, 29 август и в други дни. Бел.ред.
*** Паметта на свети първомъченик Стефан се празнува на 27 декември и в други дни. Бел.ред.
**** Паметта на свети първовърховен деятел Петър се празнува на 29 юни. Бел.ред.
***** Паметта на свети деятел Тома се празнува на 6 октомври и 30 юни. Бел.ред.
Колко светии потърпевши при царуването на Адриан*, Деций, Максимиан и другите предходни нечестиви царе - освен мъже, само че и дами, както да вземем за пример слушаме за света Текла, Евфимия, Капитолина, Иулита** и други свети мъченици, чиито имена са записани на небето в книгите на живота. Как мъжествено са се подвизавали и са победили дявола! И в случай че дамите са били по този начин мъжествени, то ние, мъжете, би трябвало да бъдем още по-твърди и непреодолими и да поставим душите си за Христос, нашия Бог, положил Своята душа за нас на кръста.
* Споменатите императори царували: Адриан - от 117 година до 138 година, Деций - от 249 година до 251 година и Максимиан (Галерий) - от 305 година до 311 година Тези императори били доста жестоки гонители на християнството. Освен тях опетнили своето име в историята с изключително жестоки преследвания на християнството и Нерон (54-68 г.), Траян (98-117 г.) и Диоклетиан (284-305 г.). Бел.ред.
** Паметта на упоменатите свети мъченици се чества: Текла (първомъченица) - на 24 септември, Евфимия (великомъченица) - на 16 септември, Капитолина - 27 октомври, и Иулита (кападокийска мъченица) - 31 юли. Бел.ред.
С такива думи свети Леонтий ободрил братята и всички с подготвеност желаели да претърпят всевъзможни мъчения за Христа. Било горещо и светците се измъчвали от мощна жадност. В тъмницата пристигнала да ги навести една благородна и благочестива жена, на име Власиана, без никой да й попречи, донесла студена вода от близкия извор и утолила жаждата им.
Светците прекарали настъпилата нощ в молебствия и пеене на псалми. И хегемонът Лисий не спал през тази нощ: той обмислял на какви страдания да подложи държаните в тюрма Христови раби. Призори той задремал, явил му се насън бяс и споделил:
- Бъди корав, Лисий. Аз съм господ Асклипий. Мъчи безжалостно хулещите ни християни. Те наговориха доста глупости за нас в тъмницата. По-скоро ги погуби с всевъзможни мъчения.
Събудил се хегемонът, с настъпването на деня почнал съд и като сложил пред себе си светите пандизчии, им споделил:
- Поклонете се на боговете и ще бъдете другари на царете и на нас, ще ви дадат по двеста жълтици на всеки, хубави нови облекла, пояси, ще доведат момчета, ще принесем жертва, ще устроим гуляй и ще се повеселим дружно. А в случай че не ме послушате, ще ви мъчат грубо. Приканвам ви, не се лишавайте от този прелестен живот, не се разделяйте с вашите дами, деца и другари, принесете жертва най-малко на един, който и да е, от нашите богове:
Светиите дали отговор като че в един глас:
- Бъди прокълнат, мъчителю, със своите богове. Ние не ще принесем жертви на нечистите бесове, не ни би трябвало нито вашето злато, нито облеклата, нито пира, нито другарствата. Христос ни е Отец и най-скъп Приятел и за Него сме подготвени всичко да претърпим и да умрем.
Тогава мъчителят заповядал да ги повесят всичките голи и да остъргват телата им с стоманени куки. И дълго, до самия обед, стъргали светите мъченици, до момента в който слънцето не почнало мощно да пече и хегемонът си тръгнал от това представление у дома. А светиите, остъргани до кости, по заповед на мъчителя, още веднъж били заключени в тъмницата. Благочестивата Власиана още веднъж пристигнала да ги посети и през прозореца напоила с вода мъчениците, изнемогнали от раните и горещината. Светиите се разхладили, благословили дамата, помолили се за нея и децата й и благодарили на Бога, че се удостоили да страдат за Него.
Когато светиите били в тъмницата, свети Леонтий видял, че някои от братята тежко страдат от раните и доста се безпокоил за тях да не би в извънредно изнемогване да отпаднат от вярата. Затова той молел Бога да им изпрати по-бързо довеждане докрай на подвига.
В града живеел прочут жител на име Ирод, богохулник, който като консултант се употребил с почитание от страна на хегемона. Този жител имал секретар Филин, обичан от свети Леонтий за положителния манталитет. Светецът изпратил за него и когато той се доближил до прозореца на тъмницата, му споделил:
- Братко Филин, кажи на своя стопанин Ирод, в случай че му се случи за нещо да отиде у хегемона, да подсети за нас и да посъветва да постанови на следващия ден смъртна присъда за нас.
Филин си тръгнал и предал това на господаря си. В това време извикали Ирод на вечеря у хегемона. Но той не тръгнал незабавно и хегемонът го чакал. Отново изпратили за него, само че той дошъл късно с думите:
- Аз не мога да хапвам. Видях по какъв начин стържеха наказаните, по какъв начин тече доста кръв и ми е обратно. Стомахът ми не може да приема храна. Тежко ми е.
Хегемонът попитал:
- Как ще ме посъветваш, какво да сторя с тях?
Ирод дал отговор:
- Нека умрат на следващия ден. Нали са нарушители на царската заповед и са почтени за гибел. Така че за какво да не бъдат осъдени още в този момент?
На това хегемонът дал клетвено заричане да ги умъртви на идващия ден. Веднага Филин побързал към тъмницата и съобщил за чутото на свети Леонтий. Разбрали за това всички братя и се зарадвали, че на следващия ден ще умрат за Христа. Те благословили Филин за труда му и почнали да се молят, приготвяйки се за гибелта. В молитвата казвали:
- Господи Боже на нашите отци, популяризира Твоето свято име в нас. Със съкрушена душа и преклонен дух Ти се молим. Приеми нас, които сами себе си принасяме на Тебе в жертва жива, като всесъжение на овце и агнета, по този начин дано да бъде нашата жертва пред Тебе и дано тя да Ти бъде угодна: няма непочтеност за надяващите се на Тебе. Ти знаеш, Господи, че ние Те обикнахме и поради Тебе се предадохме на гибел. Но укрепи всички ни, с цел да не се отдели нито един от тази тайфа и да не се надсмее и зарадва за него нашият зложелател.
Така се молели светиите и се ободрявали един различен, а в среднощ запели огромния псалом на погребението си: " блажени непорочните " (Пс. 118:1 и сл.) и т. н. След довеждане докрай на псалома пристигнал ангел Господен, извършил със светлина тъмницата и им споделил:
- Радвайте се, Христови раби, близо е краят ви, вашите имена са записани на небето, надявайте се, Бог е с вас.
След тези думи ангелът се отдръпнал. А те, като се поклонили, благодарили на Бога. В това време двама тъмнични стражи, Меней и Вирилад, родом египтяни, не спели, видели светлината, блеснала в тъмницата, и чули гласа на ангела, само че самия ангел не видели. И Меней споделил на Вирилад:
- Виждаш ли, брате, на какъв Цар са воини тези? От самото начало съчувствам на християните: те вървят не по беззаконния път, а по праведния и пазят вярата в своя Бог, денонощно Му се покланят. И в живота си с никого не постъпват неприятно, никого не наскърбяват, не търсят непознатия парцел, а дори раздават своя, всички обичат, на всички правят положително. Ти и самичък знаеш това. А какъв е животът на тези, които странстват в египетските пустини? Нима не е чудноват и изумителен? Те правят чудеса. Аз мисля да вляза при тях в тъмницата и да ги помоля да ме одобряват при себе си. А ти, братко, по какъв начин мислиш?
Вирилад дал отговор:
- Така, както и ти. Ето че и ние, недостойните, се удостоихме да забележим светлината, с която ги осия техният Бог, за Когото те умират с наслада. Ако ли някой бе почнал да принуждава хегемона да почине за Зевс или за Аполон, или за Асклипий, или за който и да било от останалите богове, би ли поискал той да почине? За нищо: безценен му е животът. А те не се щадят, без боязън отиват на гибел за своя Бог и се удостояват от Него с такава популярност, каквато боговете на никого от покланящите им се в никакъв случай не са явявали. Защо да не се обърнем към тези праведни хора и към истинния Бог?
Посъветвали се по подобен метод, двамата стражи влезнали в тъмницата и се поклонили на светиите с думите:
- Господари наши, раби на Христос, истинния Бог, приемете и нас във вашето число: и ние имаме вяра в Господ Иисус Христос, Който вас обикна, и ви молим да Му се помолите, с цел да удостои и нас с идентична на вашата орис. Светиите се зарадвали на тяхното превръщане към Бога и ги приветствали, като споделили:
- Вие сте наши братя, защото нашият Господ ви прикани към изповядване на пресвятото Свое име и да ви даде идентична премия с нас, както и на пристигналите в единайсетия час на лозето Му (вж. притчата за служащите на лозето - Мат. 20:1-16, бел.ред.).
На следното утро хегемонът Лисий излязъл с бойци отвън града на мястото, където се канел да умъртви светите мъченици, близо до реката, наричана Ликос. Там той устроил съда и заповядал да доведат и изправят пред него светите мъченици. Като видял, че двама тъмнични стражи са се включили към светите пандизчии, той споделил на първия си консултант Апиан:
- Ето и тези безумци желаят да умрат! Нима живот не е по-добре от гибел?
Апиан дал отговор на това:
- Заповядай да ги мъчат с най-жестоки мъчения.
- Не - възразил хегемонът, - те ще се уплашат от мъченията и още веднъж ще се извърнат към боговете, и ще останат живи. А аз не желая да ги оставям измежду живите, дано умрат. На всички дружно ще издам смъртна присъда.
И когато изправили пред него на съд светите мъченици, той не им задал въпрос за вярата и не им назначил никакво мъчение, само че незабавно ги осъдил на гибел и написал следната присъда:
- На тези показани ми за съд четиридесет и пет индивида, с християнска религия, неподчинили се на царската заповед и хулещи боговете на своите предшественици, дефинирам почтено по делата им наказване: първо, да им се отсекат с секира ръцете и краката, след това да се хвърлят за изгаряне в огън и останалите след изгарянето им кости да се хвърлят в реката.
Слугите незабавно положили мъчениците на земята и почнали да им секат ръцете и краката. Бил огромен безоблачен зной и светите мъченици страдали от жадност, едни от болките в раните, други - от слънчевия задух. Някои умрели в тези премеждия, други едвам дишали, а трети мъжествено търпели. Един от тях, на име Ианикит, като гледал отсечените си ръце и крайници, се усмихнал и споделил:
- Виж по какъв начин жътварският сърп пожъна твоите членове, като класове!
Свети Сисиний, легнал в кървите си, се претърколил към случилия се наоколо камък и по този начин се помолил на Бога:
- Господи, Подателю на всички богатства, Който изля в миналото в пустинята вода от камъка и напои жадуващия Израил (Изх. 17:1-7), в този момент излей вода и от този камък и ме утоли малко: Ти виждаш нашата жадност, от която загиваме.
По молитвата му камъкът ненадейно се поместил и от него потекла изворна вода. Свети Сисиний изпил водата и благословил Господа, като споделил:
- Прославям Те, Боже мой, за това, че напои мен, жадния, като майка - детето си с мляко, лаская Те, Царю мой, че не презря мен, Твоя раб! Но апелирам Те, не презирай и обичаните ми братя, Твои раби, и разхлади и тях, които изнемогват от жадност, изливайки им невидимо росата на Твоята берекет и на всички ни дай неотстъпчивост да умрем дружно в Твоята вяра. А на изведения с Твоята мощ извор тук, посредством който Ти още веднъж яви античното знамение, повели да тече до свършека на света и дай на тази вода целебна берекет и мощ за Твоя популярност, Христе, на Твоя Отец и на Светия Дух, и в памет на нас, четирийсетте и пет мъченици, Твои раби, потърпевши за Теб.
В това време прислужниците разпалили приготвената голяма клада и почнали да взимат телата на мъчениците и да ги хвърлят в огъня. Едни от светиите били още живи, други към този момент били умрели. Предавали на изгаряне и мъртвите дружно с живите. Хвърляйки мъчениците в огъня, прислужниците ги броели и един се губел. Те се чудели и почнали да търсят. А свети Сисиний, легнал до камъка, от който потекла вода, се обадил:
- Ето ме! Вземете ме и ме носете в огъня!
Отнесли и него в огъня. Изгорили светите мъченици, огънят загаснал, а прислужниците почнали да търсят останалите в пепелта страдалчески кости и колкото разкрили, събрали в плат и отнесли и изсипали в река Ликос (Смъртта на светите мъченици станала към 319 година, бел.ред.).
Реката приела в себе си костите на светиите като скъпоценно богатство и ги запазила в едно недълбоко място към брега, като ги събрала със струите си дружно. После пристигнали благочестиви хора да ги търсят и без тъга ги намерили. Събрали всички до една и ги запазили на почетно място, до момента в който не умрял нечестивият цар Ликиний, съуправник на цар Константин, ръководещ източната половина на царството, и не се възцарил единствено Константин. Когато била дадена независимост на Христовата черква по цялата галактика, тогава и костите на тези свети мъченици били показани на всички и бил издигнат храм в тяхно име. От светите им кости се подавали изцеления, както и от извора, който избликнал по молитвите на свети Сисиний. Светите четирийсет и пет мъченици потърпевши на десети юли, в Никопол арменски, при хегемона Лисий, когато Ликиний царувал над Изтока. А над нас царства нашият Господ Иисус Христос, Комуто с Отца и Светия Дух се въздава чест и популярност, в този момент и в безкрайните епохи. Амин.
Град Никопол (в Армения) бил място на мъченическата гибел на Леонтий, Маврикий, Антоний, Александър и други с тях. Тези Божии угодници потърпевши поради безстрашното изповядване на християнската религия при царуването на Линикий в 319 година. След като мъчителите им ги изтезавали грубо, те им отрязали ръцете и краката, хвърлили ги в огън и най-накрая захвърлили костите им в река Ликос, където те се запазили в една плитчина до брега. Благочестиви люде ги взели и погребали. По-късно на същото място християните построили черква в чест на мъчениците.
Страдание на светите четиридесет и пет мъченици, потърпевши в Никопол арменски
Нечестивият цар ЛикинийРечник (император на източната половина на Римската империя от 304 година до 324 година, бел.ред.), признат от Константин Велики (управлявал Римската империя от 306 година до 337 година, бел.ред.) за шеф на източните страни, издал заповед да се предават на разнообразни мъчения и гибел християните, които не желаят да се поклонят на идолите и да се лишава имуществото им за изграждане на идолски капища и бани и за преустройство на градовете. Когато тази заповед достигнала в Никопол арменски, езичниците почнали да подготвят разнообразни оръдия за мъчения на християните и да хващат и водят мнозина правилни на изтезание. Тогава се събрали над четиридесет Христови раби и решили, без да чакат нечестивите да ги заловен, сами, по своя воля, да отидат на съд, да изповядат Христовото име и да се предадат на изтезание. От тях по-главните били Леонтий, Маврикий, Даниил, Антоний, Александър, хора, отличаващи се с жанр, обучение и благодетелен живот. Всички те тръгнали дружно при шефа на арменската област и оповестили, че са християни.
Управителят се удивил на единомислещото единодушие на толкоз хора и на мъжеството, с което те по лична воля идвали на мъчения, и ги попитал:
- Откъде сте вие и кой ви научи да не се покланяте на нашите богове?
Отговорил свети Александър:
- Тукашни сме, едни от града, други от селата, тази земя е наша татковина, а наш отец е небесният Христос. Той ни научи да не се покланяме на лъжливите богове, които са глухи и слепи и са дело на човешки ръце.
Хегемонът споделил:
- А къде е вашият Христос? Нали е бил разпънат и починал?
Свети Леонтий дал отговор:
- Ти знаеш, че нашият Христос е починал? Но тогава узнай, че Той и възкръсна от мъртвите и се възнесе на небето; Той умря за нас по Своя воля, само че възкръсна още веднъж, като Син Божий.
Хегемонът споделил:
- Жив ли е в този момент Христос?
Леонтий дал отговор:
- Хегемоне! Вашите богове не живеят след гибелта, а нашият Господ живее постоянно, въпреки и да умря в несъмнено време за нашето избавление. Но със гибелта Си Той ни избави от безконечната гибел, даде ни живот и ни научи да умираме за Него, с цел да живеем с Него безконечен живот.
А хегемонът почнал да хвали своите богове Зевс, Аполон, Асклепий и другите. На това свети Леонтий споделил:
- Нима Зевс е популярен господ?
- Той владее небето - отговори хегемонът, - той е татко на всички богове.
Леонтий възразил:
- На Бога прилича да бъде правоверен, чист и непогрешим, а ти какво ще кажеш за своя господ Зевс?
- Аз го назовавам правоверен, чист и непогрешим - споделил хегемонът.
На това свети Леонтий отвърнал:
- Ти казваш, че е правоверен, само че белким той не е свалил от престола своя татко Кронос? Казваш, че е чист и непогрешим, само че белким не той е взел за жена родната си сестра Хера и не е осквернил доста непознати дами? Той погубвал освен дами, само че и мъже, и вършел най-мерзки беззакония*. Но по какъв начин той, като е подобен виновник, може да бъде господ? Ако вашият господ е виновник, то за изправянето му е необходим различен господ, непогрешим.
* Трябва да се означи, че античните гърци придавали на своите богове освен позитивни, само че и негативни качества. Древногръцката митология приписвала на доста богове пристрастеност към закононарушения от всевъзможен жанр, изключително срещу нравствеността. Това има поради и свети Леонтий, разсъждавайки с хегемона. Бел.ред.
Хегемонът Лисий се разгневил и гневно споделил:
- Кой ти е дал право да съдиш нашите богове, зли дребосъче! Те са ми богове; няма да ви пощадя, само че грубо ще погубя всички!
Свети Леонтий споделил:
- Не се гневи, хегемоне, в случай че чуваш истината. Не са ли дадени на хората закони да нямат непозната жена, да не взимат за брачна половинка сестра си, да не наскърбяват, да не убиват никого? И в случай че някой се осмели да постъпи в нещо срещу законите, той се посочва нарушител и предстои на съд и смъртно наказване. А вашите богове хора са преизпълнени с всяко зло и безвластие: те са били блудници, прелюбодейци, човекоубийци и като законопрестъпници какъв брой пъти са подлежали на заплашителен съд и на смъртно наказване! Затова вашите беззаконници богове би трябвало да се подчинят на човешките закони и да подражават на хората, които строго пазят законите, а вие бъдете съдници на вашите богове, бъдете им богове и палачи, до момента в който не ги поправите.
Хегемонът споделил:
- О, безумнико! Не вашият ли Бог е бил разпънат като изверг? А кой от нашите богове е бил разпънат?
Свети Леонтий дал отговор:
- Нашият Христос Бог се разпна за нас и ние се хвалим с кръста Му, а вашите богове треперят, боят се от нашия Разпнат Бог и бягат надалеч от кръстната мощ. Нашият Бог по Своя воля пострада на кръста, а вашите богове, без да желаят, са починали от горчива гибел. Нашият Бог е Спасител на човешкия жанр, а вашите богове са губители на хората. Нашият Бог е истинен, а вашите богове са лъжовни и не са богове, а бесове и пагубни прелъстители. Те самите погинали и покланящите им се водят към безконечна погибел.
Вбесен от тези думи на свети Леонтий, хегемонът заповядал да бият всички Христови изповедници с камъни по устата.
- Нека ги бият - казвал той - по устата, с които се изрича нападка към нашите богове.
Удряли светиите, а те говорели:
- Нека теб да бие Бог, прислужник на сатаната! Ти чу истината и съдиш незаслужено в безумието си, нечестиви!
След това мъчителят заповядал да оковат всички в стоманени вериги и да ги хвърлят в тюрма. Там светиите се веселили, като в дворец, за Бога, своя Спасител, и пели Давидови псалми: някои от тях били осведомени от детство с книгите. А свети Леонтий ободрявал всички с такива думи:
- Честни братя и Христови раби! Да понесем всичко търпеливо! Вие знаете от Свещеното Писание какъв брой е изтърпял праведният Иов* и какво е било страданието на нашия Господ, и по какъв начин са свършили други Негови свети раби. Свети Иоан Предтеча** бил обезглавен, свети Стефан*** бил пребит с камъни, деятел Петър**** бил разпънат с главата надолу, Тома***** е пронизан с копие, и други умрели за своя Господ с друга мъченическа гибел.
* Иов - старозаветен праведник, мъжествено издържал тежкото, изпратено му от Бога, тестване. Историята на неговия живот е изложена в библейската книга на негово име. Паметта му се чества от светата Църква на 6 май. Бел.ред.
** Паметта на свети оракул и Предтеча Господен Иоан се чества на 23 септември, 24 юни, 29 август и в други дни. Бел.ред.
*** Паметта на свети първомъченик Стефан се празнува на 27 декември и в други дни. Бел.ред.
**** Паметта на свети първовърховен деятел Петър се празнува на 29 юни. Бел.ред.
***** Паметта на свети деятел Тома се празнува на 6 октомври и 30 юни. Бел.ред.
Колко светии потърпевши при царуването на Адриан*, Деций, Максимиан и другите предходни нечестиви царе - освен мъже, само че и дами, както да вземем за пример слушаме за света Текла, Евфимия, Капитолина, Иулита** и други свети мъченици, чиито имена са записани на небето в книгите на живота. Как мъжествено са се подвизавали и са победили дявола! И в случай че дамите са били по този начин мъжествени, то ние, мъжете, би трябвало да бъдем още по-твърди и непреодолими и да поставим душите си за Христос, нашия Бог, положил Своята душа за нас на кръста.
* Споменатите императори царували: Адриан - от 117 година до 138 година, Деций - от 249 година до 251 година и Максимиан (Галерий) - от 305 година до 311 година Тези императори били доста жестоки гонители на християнството. Освен тях опетнили своето име в историята с изключително жестоки преследвания на християнството и Нерон (54-68 г.), Траян (98-117 г.) и Диоклетиан (284-305 г.). Бел.ред.
** Паметта на упоменатите свети мъченици се чества: Текла (първомъченица) - на 24 септември, Евфимия (великомъченица) - на 16 септември, Капитолина - 27 октомври, и Иулита (кападокийска мъченица) - 31 юли. Бел.ред.
С такива думи свети Леонтий ободрил братята и всички с подготвеност желаели да претърпят всевъзможни мъчения за Христа. Било горещо и светците се измъчвали от мощна жадност. В тъмницата пристигнала да ги навести една благородна и благочестива жена, на име Власиана, без никой да й попречи, донесла студена вода от близкия извор и утолила жаждата им.
Светците прекарали настъпилата нощ в молебствия и пеене на псалми. И хегемонът Лисий не спал през тази нощ: той обмислял на какви страдания да подложи държаните в тюрма Христови раби. Призори той задремал, явил му се насън бяс и споделил:
- Бъди корав, Лисий. Аз съм господ Асклипий. Мъчи безжалостно хулещите ни християни. Те наговориха доста глупости за нас в тъмницата. По-скоро ги погуби с всевъзможни мъчения.
Събудил се хегемонът, с настъпването на деня почнал съд и като сложил пред себе си светите пандизчии, им споделил:
- Поклонете се на боговете и ще бъдете другари на царете и на нас, ще ви дадат по двеста жълтици на всеки, хубави нови облекла, пояси, ще доведат момчета, ще принесем жертва, ще устроим гуляй и ще се повеселим дружно. А в случай че не ме послушате, ще ви мъчат грубо. Приканвам ви, не се лишавайте от този прелестен живот, не се разделяйте с вашите дами, деца и другари, принесете жертва най-малко на един, който и да е, от нашите богове:
Светиите дали отговор като че в един глас:
- Бъди прокълнат, мъчителю, със своите богове. Ние не ще принесем жертви на нечистите бесове, не ни би трябвало нито вашето злато, нито облеклата, нито пира, нито другарствата. Христос ни е Отец и най-скъп Приятел и за Него сме подготвени всичко да претърпим и да умрем.
Тогава мъчителят заповядал да ги повесят всичките голи и да остъргват телата им с стоманени куки. И дълго, до самия обед, стъргали светите мъченици, до момента в който слънцето не почнало мощно да пече и хегемонът си тръгнал от това представление у дома. А светиите, остъргани до кости, по заповед на мъчителя, още веднъж били заключени в тъмницата. Благочестивата Власиана още веднъж пристигнала да ги посети и през прозореца напоила с вода мъчениците, изнемогнали от раните и горещината. Светиите се разхладили, благословили дамата, помолили се за нея и децата й и благодарили на Бога, че се удостоили да страдат за Него.
Когато светиите били в тъмницата, свети Леонтий видял, че някои от братята тежко страдат от раните и доста се безпокоил за тях да не би в извънредно изнемогване да отпаднат от вярата. Затова той молел Бога да им изпрати по-бързо довеждане докрай на подвига.
В града живеел прочут жител на име Ирод, богохулник, който като консултант се употребил с почитание от страна на хегемона. Този жител имал секретар Филин, обичан от свети Леонтий за положителния манталитет. Светецът изпратил за него и когато той се доближил до прозореца на тъмницата, му споделил:
- Братко Филин, кажи на своя стопанин Ирод, в случай че му се случи за нещо да отиде у хегемона, да подсети за нас и да посъветва да постанови на следващия ден смъртна присъда за нас.
Филин си тръгнал и предал това на господаря си. В това време извикали Ирод на вечеря у хегемона. Но той не тръгнал незабавно и хегемонът го чакал. Отново изпратили за него, само че той дошъл късно с думите:
- Аз не мога да хапвам. Видях по какъв начин стържеха наказаните, по какъв начин тече доста кръв и ми е обратно. Стомахът ми не може да приема храна. Тежко ми е.
Хегемонът попитал:
- Как ще ме посъветваш, какво да сторя с тях?
Ирод дал отговор:
- Нека умрат на следващия ден. Нали са нарушители на царската заповед и са почтени за гибел. Така че за какво да не бъдат осъдени още в този момент?
На това хегемонът дал клетвено заричане да ги умъртви на идващия ден. Веднага Филин побързал към тъмницата и съобщил за чутото на свети Леонтий. Разбрали за това всички братя и се зарадвали, че на следващия ден ще умрат за Христа. Те благословили Филин за труда му и почнали да се молят, приготвяйки се за гибелта. В молитвата казвали:
- Господи Боже на нашите отци, популяризира Твоето свято име в нас. Със съкрушена душа и преклонен дух Ти се молим. Приеми нас, които сами себе си принасяме на Тебе в жертва жива, като всесъжение на овце и агнета, по този начин дано да бъде нашата жертва пред Тебе и дано тя да Ти бъде угодна: няма непочтеност за надяващите се на Тебе. Ти знаеш, Господи, че ние Те обикнахме и поради Тебе се предадохме на гибел. Но укрепи всички ни, с цел да не се отдели нито един от тази тайфа и да не се надсмее и зарадва за него нашият зложелател.
Така се молели светиите и се ободрявали един различен, а в среднощ запели огромния псалом на погребението си: " блажени непорочните " (Пс. 118:1 и сл.) и т. н. След довеждане докрай на псалома пристигнал ангел Господен, извършил със светлина тъмницата и им споделил:
- Радвайте се, Христови раби, близо е краят ви, вашите имена са записани на небето, надявайте се, Бог е с вас.
След тези думи ангелът се отдръпнал. А те, като се поклонили, благодарили на Бога. В това време двама тъмнични стражи, Меней и Вирилад, родом египтяни, не спели, видели светлината, блеснала в тъмницата, и чули гласа на ангела, само че самия ангел не видели. И Меней споделил на Вирилад:
- Виждаш ли, брате, на какъв Цар са воини тези? От самото начало съчувствам на християните: те вървят не по беззаконния път, а по праведния и пазят вярата в своя Бог, денонощно Му се покланят. И в живота си с никого не постъпват неприятно, никого не наскърбяват, не търсят непознатия парцел, а дори раздават своя, всички обичат, на всички правят положително. Ти и самичък знаеш това. А какъв е животът на тези, които странстват в египетските пустини? Нима не е чудноват и изумителен? Те правят чудеса. Аз мисля да вляза при тях в тъмницата и да ги помоля да ме одобряват при себе си. А ти, братко, по какъв начин мислиш?
Вирилад дал отговор:
- Така, както и ти. Ето че и ние, недостойните, се удостоихме да забележим светлината, с която ги осия техният Бог, за Когото те умират с наслада. Ако ли някой бе почнал да принуждава хегемона да почине за Зевс или за Аполон, или за Асклипий, или за който и да било от останалите богове, би ли поискал той да почине? За нищо: безценен му е животът. А те не се щадят, без боязън отиват на гибел за своя Бог и се удостояват от Него с такава популярност, каквато боговете на никого от покланящите им се в никакъв случай не са явявали. Защо да не се обърнем към тези праведни хора и към истинния Бог?
Посъветвали се по подобен метод, двамата стражи влезнали в тъмницата и се поклонили на светиите с думите:
- Господари наши, раби на Христос, истинния Бог, приемете и нас във вашето число: и ние имаме вяра в Господ Иисус Христос, Който вас обикна, и ви молим да Му се помолите, с цел да удостои и нас с идентична на вашата орис. Светиите се зарадвали на тяхното превръщане към Бога и ги приветствали, като споделили:
- Вие сте наши братя, защото нашият Господ ви прикани към изповядване на пресвятото Свое име и да ви даде идентична премия с нас, както и на пристигналите в единайсетия час на лозето Му (вж. притчата за служащите на лозето - Мат. 20:1-16, бел.ред.).
На следното утро хегемонът Лисий излязъл с бойци отвън града на мястото, където се канел да умъртви светите мъченици, близо до реката, наричана Ликос. Там той устроил съда и заповядал да доведат и изправят пред него светите мъченици. Като видял, че двама тъмнични стражи са се включили към светите пандизчии, той споделил на първия си консултант Апиан:
- Ето и тези безумци желаят да умрат! Нима живот не е по-добре от гибел?
Апиан дал отговор на това:
- Заповядай да ги мъчат с най-жестоки мъчения.
- Не - възразил хегемонът, - те ще се уплашат от мъченията и още веднъж ще се извърнат към боговете, и ще останат живи. А аз не желая да ги оставям измежду живите, дано умрат. На всички дружно ще издам смъртна присъда.
И когато изправили пред него на съд светите мъченици, той не им задал въпрос за вярата и не им назначил никакво мъчение, само че незабавно ги осъдил на гибел и написал следната присъда:
- На тези показани ми за съд четиридесет и пет индивида, с християнска религия, неподчинили се на царската заповед и хулещи боговете на своите предшественици, дефинирам почтено по делата им наказване: първо, да им се отсекат с секира ръцете и краката, след това да се хвърлят за изгаряне в огън и останалите след изгарянето им кости да се хвърлят в реката.
Слугите незабавно положили мъчениците на земята и почнали да им секат ръцете и краката. Бил огромен безоблачен зной и светите мъченици страдали от жадност, едни от болките в раните, други - от слънчевия задух. Някои умрели в тези премеждия, други едвам дишали, а трети мъжествено търпели. Един от тях, на име Ианикит, като гледал отсечените си ръце и крайници, се усмихнал и споделил:
- Виж по какъв начин жътварският сърп пожъна твоите членове, като класове!
Свети Сисиний, легнал в кървите си, се претърколил към случилия се наоколо камък и по този начин се помолил на Бога:
- Господи, Подателю на всички богатства, Който изля в миналото в пустинята вода от камъка и напои жадуващия Израил (Изх. 17:1-7), в този момент излей вода и от този камък и ме утоли малко: Ти виждаш нашата жадност, от която загиваме.
По молитвата му камъкът ненадейно се поместил и от него потекла изворна вода. Свети Сисиний изпил водата и благословил Господа, като споделил:
- Прославям Те, Боже мой, за това, че напои мен, жадния, като майка - детето си с мляко, лаская Те, Царю мой, че не презря мен, Твоя раб! Но апелирам Те, не презирай и обичаните ми братя, Твои раби, и разхлади и тях, които изнемогват от жадност, изливайки им невидимо росата на Твоята берекет и на всички ни дай неотстъпчивост да умрем дружно в Твоята вяра. А на изведения с Твоята мощ извор тук, посредством който Ти още веднъж яви античното знамение, повели да тече до свършека на света и дай на тази вода целебна берекет и мощ за Твоя популярност, Христе, на Твоя Отец и на Светия Дух, и в памет на нас, четирийсетте и пет мъченици, Твои раби, потърпевши за Теб.
В това време прислужниците разпалили приготвената голяма клада и почнали да взимат телата на мъчениците и да ги хвърлят в огъня. Едни от светиите били още живи, други към този момент били умрели. Предавали на изгаряне и мъртвите дружно с живите. Хвърляйки мъчениците в огъня, прислужниците ги броели и един се губел. Те се чудели и почнали да търсят. А свети Сисиний, легнал до камъка, от който потекла вода, се обадил:
- Ето ме! Вземете ме и ме носете в огъня!
Отнесли и него в огъня. Изгорили светите мъченици, огънят загаснал, а прислужниците почнали да търсят останалите в пепелта страдалчески кости и колкото разкрили, събрали в плат и отнесли и изсипали в река Ликос (Смъртта на светите мъченици станала към 319 година, бел.ред.).
Реката приела в себе си костите на светиите като скъпоценно богатство и ги запазила в едно недълбоко място към брега, като ги събрала със струите си дружно. После пристигнали благочестиви хора да ги търсят и без тъга ги намерили. Събрали всички до една и ги запазили на почетно място, до момента в който не умрял нечестивият цар Ликиний, съуправник на цар Константин, ръководещ източната половина на царството, и не се възцарил единствено Константин. Когато била дадена независимост на Христовата черква по цялата галактика, тогава и костите на тези свети мъченици били показани на всички и бил издигнат храм в тяхно име. От светите им кости се подавали изцеления, както и от извора, който избликнал по молитвите на свети Сисиний. Светите четирийсет и пет мъченици потърпевши на десети юли, в Никопол арменски, при хегемона Лисий, когато Ликиний царувал над Изтока. А над нас царства нашият Господ Иисус Христос, Комуто с Отца и Светия Дух се въздава чест и популярност, в този момент и в безкрайните епохи. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ