Искам да ти кажа: Безотказно, без колебание, безусловно е до нас. Баба ми
" Жената, която ми е пособия най-вече, е баба ми Олга - една българка родом от Босилеград. През 1942-1943 година е на 4 години, когато прародител ми Петър взема решение да реалокира цялото семейство в България. Установяват се в Кюстендилско.
Откакто се помня, тя е до мен и майка ми в сложните моменти от най-ранна детска възраст. Когато съм се родила баба е била 39-40г.. Докато растях, ми се струваше доста строга, на моменти студена, само че в действителност тя е криела сълзите си от мен, просто не е желала ненужно да ме натоварва. От две годишна не пребивавам в Горна Оряховица, само че постоянно във всеки тежък миг е била до мен, безотказно, без съмнение, без сметка, абсолютно, с цялостно отдаване.
Когато вуйна ми - прелестната ми лелинка и близначка на майка, си отиде, баба просто се прибра в себе си и тъгува скрито, прикрито от нас. И ние по този начин сторихме, скрихме се и всеки скрито от другия тъгува, с цел да не пречим и да не дотягаме. Това остави голям отпечатък върху нея, само че тя се изправи и резервира човещинката в себе си, нещо което не се случва на всеки - да не загубиш себе си макар протичащото се.
Когато второто ми дете се роди прибързано, тя беше индивидът, който ми оказа помощ да създадем от кости 2,100 кг. човек. За което ще съм и признателна цялостен живот. Не бях на себе си в тоя интервал и в случай че не беше нейното надълбоко самообладание и съпричастност, надали щях да се оправя с подобен триумф. За моя най-голяма наслада дребосъкът наподобява на нея. Винаги ме е удивлявала със способността си за адекватността с която подхожда към новите ситуации и обстановки, само че може би фактът, че толкоз дребна се постанова да се мести от едно обитаемо място на друго и да се приспособява, не знам...А може би някои хора просто се раждат такива космополитни и хора без значение къде живеят дали в хубавия Кюстендил или при ромите в Горна Оряховица. И постоянно, но постоянно мога да си приказвам с нея защо ли не. Благодаря на Господ, че ме срещна с тази персона, която употребявам за опора прекомерно постоянно!
Не мисля, че в миналото бих могла да й се отблагодаря. Единственото, което бих могла да помоля Господ, е да съм задоволително дълго жива и здрава, с цел да бъда един ден най-малко на половина толкоз от изгода и скъпа за децата на моите деца.
Пожелавам си Баба ми да ми е жива и здрава още години за напред, да е част от живота ни и ние от нейния!
Благодаря и на другата ми баба, на вуйна ми (Бог да ги прости), на майка ми. На всички дами съученички, учителки, работодателки, колежки, приятелки (и не съвсем) На всички, които са пресичали живота ми и са ме научили, а някои които още с в него и не престават да ме учат във всевъзможен аспект, на хубаво, на неприятно. Благодарение на тях всички разбрах, че животът е разнолик и в никакъв случай, но напълно в никакъв случай един човек е единствено добър или единствено неприятен и че всеки е движен най-много от своите персонални претекстове.
На вас здраве и ви приветствам за чудесната самодейност!
Хубави празници! "
Анелия Иванова
Откакто се помня, тя е до мен и майка ми в сложните моменти от най-ранна детска възраст. Когато съм се родила баба е била 39-40г.. Докато растях, ми се струваше доста строга, на моменти студена, само че в действителност тя е криела сълзите си от мен, просто не е желала ненужно да ме натоварва. От две годишна не пребивавам в Горна Оряховица, само че постоянно във всеки тежък миг е била до мен, безотказно, без съмнение, без сметка, абсолютно, с цялостно отдаване.
Когато вуйна ми - прелестната ми лелинка и близначка на майка, си отиде, баба просто се прибра в себе си и тъгува скрито, прикрито от нас. И ние по този начин сторихме, скрихме се и всеки скрито от другия тъгува, с цел да не пречим и да не дотягаме. Това остави голям отпечатък върху нея, само че тя се изправи и резервира човещинката в себе си, нещо което не се случва на всеки - да не загубиш себе си макар протичащото се.
Когато второто ми дете се роди прибързано, тя беше индивидът, който ми оказа помощ да създадем от кости 2,100 кг. човек. За което ще съм и признателна цялостен живот. Не бях на себе си в тоя интервал и в случай че не беше нейното надълбоко самообладание и съпричастност, надали щях да се оправя с подобен триумф. За моя най-голяма наслада дребосъкът наподобява на нея. Винаги ме е удивлявала със способността си за адекватността с която подхожда към новите ситуации и обстановки, само че може би фактът, че толкоз дребна се постанова да се мести от едно обитаемо място на друго и да се приспособява, не знам...А може би някои хора просто се раждат такива космополитни и хора без значение къде живеят дали в хубавия Кюстендил или при ромите в Горна Оряховица. И постоянно, но постоянно мога да си приказвам с нея защо ли не. Благодаря на Господ, че ме срещна с тази персона, която употребявам за опора прекомерно постоянно!
Не мисля, че в миналото бих могла да й се отблагодаря. Единственото, което бих могла да помоля Господ, е да съм задоволително дълго жива и здрава, с цел да бъда един ден най-малко на половина толкоз от изгода и скъпа за децата на моите деца.
Пожелавам си Баба ми да ми е жива и здрава още години за напред, да е част от живота ни и ние от нейния!
Благодаря и на другата ми баба, на вуйна ми (Бог да ги прости), на майка ми. На всички дами съученички, учителки, работодателки, колежки, приятелки (и не съвсем) На всички, които са пресичали живота ми и са ме научили, а някои които още с в него и не престават да ме учат във всевъзможен аспект, на хубаво, на неприятно. Благодарение на тях всички разбрах, че животът е разнолик и в никакъв случай, но напълно в никакъв случай един човек е единствено добър или единствено неприятен и че всеки е движен най-много от своите персонални претекстове.
На вас здраве и ви приветствам за чудесната самодейност!
Хубави празници! "
Анелия Иванова
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ