Изобилието от стилове, течения и възгледи в съвременния танц изправя

Изобилието от стилове, течения и възгледи в актуалния танц изправя експертите пред непредвидени провокации. Днес слагането на безапелационни етикети е много рисковано - доста повече се приказва за въздействия, заимствания, сходства и от време на време за открития. Индивидуалността се показва в правото на избор както от страна на хореографа, по този начин и от страна на публиката и рецензията. Пресечните точки на тези избори оформят мненията за дадена пиеса, заради което те могат да са най-разнообразни, изключително в случай че тя излиза от нормите на „ общоприетото “.

Премиерното показване на „ Ромео и Жулиета “, с което Балет Арабеск откри своя 50-ти юбилеен сезон е образец за независимост на израза и отменяне на общоприетото разбиране за модерно изкуство, доколкото то от ден на ден се отъждествява с агресивно-екстатични провокации и студен до яловост концептуализъм.

Постановката на Боряна Сечанова не се занимава с външни резултати, а с облагородяване на афекта. Тя употребява музиката на Сергей Прокофиев, чийто трагизъм не отстъпва по мощ на шекспировата покруса. Пиесата е разположена в сценографията на Иван Токаджиев, построена от високи правоъгълни, тъмносиви колони и тежък саркофаг, който играе ролята и на легло. Хладното и тъмно наличие на сценографията, за което способства и приглушеното, пастелно осветяване, оформя суровата среда, в която се развива ориста на героите. Невинността на Ромео и Жулиета изпъква контрастно на гранитно-черния декор на заобикалящата ги действителност. Две чисти души изживяват краткотрайната си, обречена обич, затисната и прегазена от безмилостното обграждане.

Сюжетът е прочут повече от този на Библията, по тази причина можем да разсъждаваме само върху метода му на показване. В този случай, той е тънък, грациозен, динамичен и музикално съдбоносен, без самоцелни официални залитания, правилен на сюжетното развиване на пиесата на Шекспир, с разнороден, само че еднороден език, изпълнен на огромна техническа висота.

Когато приказваме за „ модерно изкуство “, определенията и разсъжденията имат необятен набор. Дефинициите са също разнородни и изтъкващи разнообразни характерности. Сложно е да се дефинира степента на иновативност, тъй като тя включва израните средства, концепциите и езикът, а те сякаш е мъчно да бъдат нови след многочислените открития и нововъведения през последните десетилетия.

В постановката на Боряна Сечанова „ новостта “ и „ модерността “ не са самоцел. Тя не кокетира, нито спекулира със свръхоригинални решения, концепции и визии, с каквито актуалното театрално пространство е предостатъчно пренаселено. Атракцията на тази пиеса се намира на друго равнище – равнището на високия усет и на високото майсторство. Всеки един от съставените елементи на спектакъла – хореография, визия, наличие на танцьорите, пазят това изискано равнище на самоотказване от евтини трикове и „ доразкрасяване “ или „ доразвиване “ на шекспировата покруса. Респектът към Шекспир тук се показва посредством всеки жест на сцената – от каменните колони до стърчащата прическа на Меркуцио.

Костюмите, по-скоро сантиментални, в сравнение с ренесансови, обгръщат телата на танцьорите и довършват придвижванията им със същата приказност, с която допълват мекотата и изяществото на цялостната картина, доближаваща се на моменти до привидение.

Танцьорите на Арабеск са сплотени в лекотата на поднасянето на хореографския текст. Те се движат виртуозно от общата рафинирана сила на овладяната пристрастеност. Освен лирично присъстващите Филип Миланов (Ромео) и Виктория Петрова ( Жулиета), се открояват с артистизма и експресивността си Васил Дипчиков – своенравният Меркуцио, Ангелина Гаврилова - властната сеньора Капулети, Даниела Иванова - тревожната дойка и Асен Наков - демоничният свещеник Лоренцо, който сякаш въплъщава съдбовността в тъмната й страна.

Но, въпреки всичко, какво бихме могли да назовем модерно в една толкоз точно изваяна пиеса? Един от най-влиятелните модерни идеолози на танца Уилям Форсайт приказва доста за „ отърсването от заблудите ” и ясния взор към действителността, които ни дават дарба да виждаме нещата с безспорна изясненост. От неговата позиция, нововъведения и автентичност могат да се реализиран единствено, в случай че сме наясно със личните си очаквания и страхове и освобождавайки се от тях реализираме „ ясновидство “. Така погледната постановката на Боряна Сечанова е свръхреалистична, прехвърляща през времето концепцията за въздействието на социума върху персоналната орис и върху най-интимния свят на индивида – този свят, който се сътворява и построява от любовта. Любовта се оказва невъзможна в среда изтъкана от ненавист. Знаем го, само че е добре, когато изкуството ни го напомня по толкоз грациозен метод.

Ако би трябвало да дефинира с една дума характерността на майсторството, тя ще бъде ЛЕКОТА. Така може да се дефинира и спектакълът, с който Арабеск откри своя 50-ти, юбилеен сезон. " Ромео и Жулиета" на Боряна Сечанова е проява на майсторство във всичките си съставни елементи. Един излят с музикалността и артистичността си театър, същинско наслаждение за ценителите на танца и заслужен знак за 50-годишната еволюция на трупата. /БГНЕС

----------

Мила Искренов, хореограф. Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС.

[i]„ Ромео и Жулиета “ откриват 50-ия сезон на Арабеск.

Музика: Сергей Прокофиев; Хореография: Боряна Сечанова; Сценография: Иван Токаджиев; Костюми – Николина Костова-Богданова; Репетитор – Олеся Пантикина.

Премиерата се състоя на 30 септември, 2017[/i]