Изключително притеснително е, че последните години публичната реч, особено политическата

Изключително притеснително е, че последните години обществената тирада, изключително политическата тирада, постанова модели на речева експанзия, които постоянно по-късно виждаме да стават модели и в общуването в нашето общество. Това е една извънредно неприятна наклонност, която разясняваме от повече от 15 години. Това сподели езиковедът и учител в СУ " Климент Охридски “ доцент Владислав Миланов в предаването " Цветовете на България “ на Радио " Фокус “.

" Ние свикнахме и се научихме да виждаме в тази тирада и комичното, и ироничното, и сатирата, само че истината е, че ние въпреки всичко чакаме тази тирада да бъде наситена с ясни съответни послания, тази тирада да бъде във високия указател на общуването, тази тирада да бъде информативна, само че да бъде и образна, да бъде метафорична, “ означи той и добави, че е неприемливо обидата и обидното говорене с такива мащаби да навлизат в общественото говорене, и че би трябвало да бъдем непримирими към тази доста неприятна наклонност.  

По думите му речта прави по този начин, че да доближаваме един до различен, даже когато не одобряваме хипотезите на съперника си. " И когато един политик през речта си не може да доближи до хората, когато един политик през речта си не показва ценностната си система, това към този момент е сериозен проблем, “ счита той.

Основните заключения от научните проучвания на доцент Владислав Миланов, свързани с българския език в политически подтекст, са, че някои граници в положителния звук в общуването от дълго време са трансферирани. " Голяма част от българските политици не знаят с какъв темпоритъм да приказват, не знаят, че би трябвало да задържат вниманието на този, който слуша, без да го напрягат, и в случай че приказват прекомерно бързо в така наречен телеграфен жанр, който ние следим изключително по време на парламентарния надзор, го губят. Другата наклонност е неумението едно комплицирано изречение да бъде произнесено по този начин, че да доближи ясно и разбираемо до този, който го възприема. Накъсана тирада, доста постоянно разпадащ се синтаксис – това събитие следим изключително у някой политици, при които се смесват въздействие от непознати езици, смесва се разговорната немарливост, а и някои пропуски още от учебното обучение. И ние проучваме едни реплики, в които не можем да намерим фокус на изречението, “ изясни експертът и добави, че друга постоянно срещана наклонност е, че въпреки и дълги и многословни, речите на политиците се отличават с извънредно бедната си пълнота.  

Всички тези трендове съгласно него демонстрират неуважение, немарливост в изрече, което се изяснява с една политическа обстановка, която е в изключителна рецесия, и от тази рецесия сякаш няма излаз, само че виждаме по какъв начин се задълбочават трендовете към речева експанзия, към клишета, към небрежна разговорност. " Езикът е доста комплицирано събитие. Какъвто е индивидът, подобен е и неговият език. За страдание през последните години по речта мъчно можем да идентифицираме личността на политиците, тъй като те се научиха да се крият зад клишетата, да приказват с подготвени формули, зад които мъчно разграничаваме наличие, и зад които има бездна сред думите и това, което следва от думите. Тази рецесия в страната намира своя израз и в речта, “ заключи доцент Владислав Миланов.  

Калина СВЕЖИН