ОББ: Реален ръст на БВП от 2% за полугодието
Инвестициите порастват за трето следващо тримесечие Заплатите още веднъж нагоре, само че по-умерено Инфлацията през юли още веднъж набъбна – за пръв път от края на 2022 г.
Анализирайки последните налични данни за макроикономическите знаци, ОББ разяснява основните трендове в динамичността на Брутният вътрешен продукт, безработицата, междинната работна заплата и инфлацията в страната.
Анализаторите на банката регистрират, че съгласно предварителните изгладени данни на Национален статистически институт през второто тримесечие на 2023 година българската стопанска система набъбна с 1.8% действително на годишна база.
-->
„ Ръстът през тримесечието се очакваше да бъде по-нисък от този за първото тримесечие (2.3%), заради към момента високата и устойчива инфлация, която подкопава потреблението, криза в най-големия търговски сътрудник Германия, покачване на лихвите за компаниите и други “, разяснява основният икономист на ОББ доктор Емил Калчев.
През второто тримесечие растежът на Брутният вътрешен продукт се движеше от крайното ползване, което се форсира умерено - с 1.3% по отношение на съответното тримесечие на 2022 година, и от вложенията, чието действително нарастване доближи 3.4% на годишна база.
„ Въпреки че потреблението набъбна умерено, поради огромния си условен дял (76.5% от БВП), то стабилизира растежа на стопанската система като цяло, който в допълнение се ускори от по-интензивния растеж при вложенията, въпреки техния по-нисък условен дял (19.2% от БВП). Наистина, позитивен факт за тримесечието бе растежът на вложенията, за трето следващо тримесечие, след седем тримесечия на спад преди този момент. Освен това и чистият износ бе позитивен, заради годишно стесняване на износа с 0.8% и закъснение на вноса с 6.7%. “, добави Калчев.
„ За първото шестмесечие на годината се обрисува действителен растеж от към 2.0%, а за второто шестмесечие чакаме известно закъснение до към 1.5% в благозвучие с световната наклонност. Според нас растежът за цялата 2023 година ще доближи 1.8%, оставайки умерено оптимистични за динамичността на икономическата интензивност през третото и изключително през четвъртото тримесечие на годината, когато се обрисува скупчване на някои опасности – повишаване на лихвеното ниво, на цените на енергоносителите, проинфлационни настроения от страна на бизнеса и потребителите и други “, предвижда доктор Калчев.
Хармонизираната безработица в края на второто тримесечие се задържа на равнището си от края на първото от 4.0%.
„ Тенденцията за поддържане на ниска безработица, близка до така наречен естествена безработица, се предопределя от демографски фактори и отразява понижаващото се качеството на образованието и отворения темперамент на националната стопанската система в Европейски Съюз. На този декор, междинната работна заплата разумно още веднъж се увеличи (спрямо края на второто тримесечие на 2022 г.), само че осезаемо се забави до 12.6% (от 16.3%), което отново е напредък над темпа на годишната инфлация, само че по-умерен и здравословен за стопанската система. “, обясни Емил Калчев
Инфлацията през юли набъбна – от 7.5% към юни (хармонизирана) на 7.8% (спрямо юли 2022 г.), прекъсвайки тренда си на спад от края на 2022 година Базисната инфлация (без храни и горива) надлежно също набъбна – от 10.0% на 10.3% през юли. От своя страна, потребителската инфлация (по националната методология) продължи да се забавя, като регистрираше малко по-високи стойности от хармонизираната и по-ниски от базисната.
„ Причина за към момента двуцифрената базисна инфлация е по-бързото намаляване при цените на силата и храните спрямо тези на останалите потребителски артикули и услуги. Във етапа на повишаване, точно силата и храните движеха инфлацията. Впоследствие тя се популяризира към останалите артикули и услуги, чиито цени в този момент спадат по-бавно от силата и храните, с което задържат и общата инфлация на релативно високи равнища. “, заключи господин Калчев.
Анализирайки последните налични данни за макроикономическите знаци, ОББ разяснява основните трендове в динамичността на Брутният вътрешен продукт, безработицата, междинната работна заплата и инфлацията в страната.
Анализаторите на банката регистрират, че съгласно предварителните изгладени данни на Национален статистически институт през второто тримесечие на 2023 година българската стопанска система набъбна с 1.8% действително на годишна база.
-->
„ Ръстът през тримесечието се очакваше да бъде по-нисък от този за първото тримесечие (2.3%), заради към момента високата и устойчива инфлация, която подкопава потреблението, криза в най-големия търговски сътрудник Германия, покачване на лихвите за компаниите и други “, разяснява основният икономист на ОББ доктор Емил Калчев.
През второто тримесечие растежът на Брутният вътрешен продукт се движеше от крайното ползване, което се форсира умерено - с 1.3% по отношение на съответното тримесечие на 2022 година, и от вложенията, чието действително нарастване доближи 3.4% на годишна база.
„ Въпреки че потреблението набъбна умерено, поради огромния си условен дял (76.5% от БВП), то стабилизира растежа на стопанската система като цяло, който в допълнение се ускори от по-интензивния растеж при вложенията, въпреки техния по-нисък условен дял (19.2% от БВП). Наистина, позитивен факт за тримесечието бе растежът на вложенията, за трето следващо тримесечие, след седем тримесечия на спад преди този момент. Освен това и чистият износ бе позитивен, заради годишно стесняване на износа с 0.8% и закъснение на вноса с 6.7%. “, добави Калчев.
„ За първото шестмесечие на годината се обрисува действителен растеж от към 2.0%, а за второто шестмесечие чакаме известно закъснение до към 1.5% в благозвучие с световната наклонност. Според нас растежът за цялата 2023 година ще доближи 1.8%, оставайки умерено оптимистични за динамичността на икономическата интензивност през третото и изключително през четвъртото тримесечие на годината, когато се обрисува скупчване на някои опасности – повишаване на лихвеното ниво, на цените на енергоносителите, проинфлационни настроения от страна на бизнеса и потребителите и други “, предвижда доктор Калчев.
Хармонизираната безработица в края на второто тримесечие се задържа на равнището си от края на първото от 4.0%.
„ Тенденцията за поддържане на ниска безработица, близка до така наречен естествена безработица, се предопределя от демографски фактори и отразява понижаващото се качеството на образованието и отворения темперамент на националната стопанската система в Европейски Съюз. На този декор, междинната работна заплата разумно още веднъж се увеличи (спрямо края на второто тримесечие на 2022 г.), само че осезаемо се забави до 12.6% (от 16.3%), което отново е напредък над темпа на годишната инфлация, само че по-умерен и здравословен за стопанската система. “, обясни Емил Калчев
Инфлацията през юли набъбна – от 7.5% към юни (хармонизирана) на 7.8% (спрямо юли 2022 г.), прекъсвайки тренда си на спад от края на 2022 година Базисната инфлация (без храни и горива) надлежно също набъбна – от 10.0% на 10.3% през юли. От своя страна, потребителската инфлация (по националната методология) продължи да се забавя, като регистрираше малко по-високи стойности от хармонизираната и по-ниски от базисната.
„ Причина за към момента двуцифрената базисна инфлация е по-бързото намаляване при цените на силата и храните спрямо тези на останалите потребителски артикули и услуги. Във етапа на повишаване, точно силата и храните движеха инфлацията. Впоследствие тя се популяризира към останалите артикули и услуги, чиито цени в този момент спадат по-бавно от силата и храните, с което задържат и общата инфлация на релативно високи равнища. “, заключи господин Калчев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ