Любомир Денев: Мерилото ми е тишината в залата
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ЛЮБОМИР ДЕНЕВ е роден на 12 септември 1951 година във Видин. От най-ранно детство взима уроци по цигулка и акордеон. Завършва Софийското музикално учебно заведение в класа по ударни принадлежности на проф. Добри Палиев. Като възпитаник свири във филхармония " Пионер ", прави първите си композиционни опити основно в полето на джаза и поп музиката. В Музикалната академия заниманията му по комбинация са с проф. Цветан Цветанов и проф. Парашкев Хаджиев, дипломира се като оркестров диригент в класа на проф. Константин Илиев. Две години преди дипломирането си печели състезанието за стажант-диригент в ДМТ " Ст. Македонски ", където работи до 1986 година Усъвършенства диригентското майсторство в Сиена (Италия) при Фр. Ферара и в Нидерландия при Ед. Даунс, продължава образованието си по комбинация при проф. Анатол Виеру. През 1983-1984 година в Съединени американски щати, по Програмата за културен продан, се среща с мюзикълни продукции на Бродуей и работата по кино музика в Холивуд, изявява се и като джазмен. След 1986 година е композитор и диригент на свободна процедура, постоянно канен от най-хубавите симфонични оркестри в България и по света - като солист и за записи. В интервала 2008-2009 година е поканен от Министерството на културата на Бавария в Международния културен център " Вила Конкордия ", където твори, изнася лекции и концерти. Носител е на национални и интернационалните награди.
СНИМКА ЛИЧЕН АРХИВ
- Маестро Денев, най-новата Ви творба - музикалната драма " Стон, или Трагедията на Яворов ", която бе сложена в Старозагорската опера, е по действителни събития и е разположена в несъмнено време при започване на предишния век. Какво е особеното при основаването на музика, която да отразява духа на епохата и в същото време да пресъздава една толкоз персонална и трагична човешка история?
- Особеното е това, че трябваше да намеря такива изразни средства, които да сплотяват музикалния език на ранния XX век с моя музикален език, завършен 100 години по-късно. По-скоро следвах някаква моя визия за това време и през целия интервал на основаване на творбата се стремях музикалните изречения да звучат естествено с гласовете на героите, колкото и модерна да е мелодичната линия и хармонията. Никога не пиша с авансово открити способи, нямам така наречен " заготовки ". При мен стилистиката се построява в придвижване, паралелно с креативния развой и евентуално това е повода да имам произведения в толкоз разнообразни жанрове, то е като да приказваш няколко езика.
Но колкото и " съвременно " да е общото звучене, въпреки всичко интелигентният слушател ще открие в партитурата някои форми, присъщи за началото на XX век - и темп на танго, и ехтене от френски шансон или остаряла градска ария... Но главното, водещото при основаването на музикално-сценично произведение, е драматургията - в тази ситуация за мен въодушевяващ бе текстът на Бойко Илиев, както и опцията да " изпея " стиховете на Яворов.
- Отпразнувахте своя празник през 2021 година с премиера на джаз операта " Вечеря в Манхатън " - режисура на Нов спектакъл - НДК, в която съчетавате операта с изразните средства на джаза. Но Вие сте създател и на либретото - по-лесно ли е, когато самичък напасвате думите и музиката?
СНИМКА ДО СТАРА ЗАГОРА На премиерата на музикалната драма " Стон, или Трагедията на Яворов " в Старозагорската опера
- Определено да! Първо написах пиесата, като тук-там " чувах " и музиката и си я отбелязвах къде с ноти, къде с думи. В текста, който трябваше да се пее, търсех постоянно " певките ", добре звучащи думи. Когато започнах да пиша и музиката, музикалната форма към този момент бе избрана в личния ми текст, само че отново трябваше да се " отстраня ", да се абстрахирам от авторството и да плана драматургията отначало, все едно е основана от различен, т.е. получава се едно изключително раздвоение - хем е твое, хем се постанова да го възприемаш като непознато... мъчно ми е да го обясня...
- Бихте ли споделили по какъв начин протича работният развой с изпълнителите на Вашите композиции? А какво е особеното, когато самичък ги дирижирате?
- Това е най-интересната и най-приятната част - изваждането на смисъла от нотния лист, превръщането на всички тия кръгчета, чертички, знаци в жива звукова материя! Историята на музиката е цялостна с образци за композитори-диригенти, такива са били и Моцарт, и Бетовен, Малер, Щраус, Булез... Разликата е, че няма потребност да гадаеш какви са концепциите, всичко става по-бързо, предаването им и внушаването на изпълнителите е непосредствено, от извора. Имам шанса да работя с експерти, добре готови и на равнище, съответно на дилемите, неведнъж резултатите са изненадващи и за мен самия.
Когато вземам участие в осъществяването и като диригент, най-малко няма по какъв начин да обвиня някой различен, в случай че нещо не се получава, отговорността е изцяло моя. Но постоянно удовлетворението е още по-голямо, когато съм в залата, чувам и след това аплодирам, прекланям се... Имал съм случаи, когато ходя на концерт, без да съм дал никакви инструкции, не съм репетирал и не съм се срещал с изпълнителите - изненадата от положителния резултат ме прави благополучен!
СНИМКА НОВ ТЕАТЪР - НДК Маестро Любомир Денев с екипа на джаз операта " Вечеря в Манхатън "
- Вие сте създател както на огромни симфонични творби, по този начин и на камерни пиеси, поп и джаз песни. Свирите с огромни оркестри и с дребни обединения. Как тези разнообразни съдействия и изяви Ви допълват като създател и музикант?
- Аз съм един музикален бродяга, за мен тъкмо избрани граници сред жанровете не съществуват, и това се потвърждава от международната модерна музикална процедура. Елементи от класиката се свързват с джаза, театърът, операта и мюзикълът се сплотяват с киното и дори с цирка, свободната импровизация навлиза в камерната музика и така нататък Това е едно взаимно навлизане и обогатяване. При мен персонално тези неща се съчетаха напълно естествено, тъй като цялостното ми създаване като музикант и актьор на млади години мина веднъж - от детския хор на В. Бобевски, от фолклора през поп музиката към джаза, паралелно на барабаните в студентския оркестър " Метроном " и филхармония " Пионер ", в Академията - хорово диригентство, оркестрово диригентство и комбинация... една просвета, натрупвана с десетилетия, от Орландо ди Ласо през " Бийтълс ", Дюк Елингтън към Бетовен до Гершуин и Стравински, и така нататък
- Известно е, че обичате да предавате своите познания, умения и опит на младежи - в креативните работилници, които водите, също и в основаването на композиции особено за избрани реализатори. Има ли музиканти, които най-добре схващат и показват Вашата музика?
- Слава Богу, има, и това са хората, с които ме свързва дългогодишно партньорство, само че да не ги изреждам. Мога да споделя " звездни " моменти - преди доста години огромният хоров диригент Васил Арнаудов извърши моята хорова ария " Ситен дъжд " - отидох на концерта в зала 11 на НДК, без да съм участвал на подготовка, и останах учуден от цялостното съвпадане на моята визия за партитурата и това, което чух! Цигуларката Елмира Дърварова преди няколко години извърши " Виолетовата цигулка ", композирана за нея, ослепително - без никакви инструкции от мен, а неотдавна на авторския ми концерт в Ню Йорк младата певица Елизабет Поуп бе съвсем съвършена в две мои вокални произведения, незабравимо е и партньорството ми с известния джаз-кларинетист Кен Пепловски...
- Преди няколко години в Софийската опера бе сложена детската Ви опера " Лили и вълшебното бисерче " по приказката на Валери Петров " Пук ". С какво се разграничава основаването на творби за деца, които с изключение на да ги забавляват, имат значима роля и във възпитаването им в схващане и обич към музиката?
- За деца би трябвало да се написа по този начин, както и за възрастни, единствено че по-хубаво, те не трябва да бъдат подценявани, реагират непринудено, имат мощна вътрешен глас и не могат да бъдат излъгани. Разбира се, постоянно давам най-хубавото от себе си, постаравам се да поддържам връзка с детската публика на понятен за нея език и да подкрепям интереса й със свежи хрумвания и нюанс. Мерилото ми е тишината в залата - когато я има, знам, че съм съумял.
- С какви нови композиции и концерти ще ни зарадвате в близко време?
- Предстои джаз фестивалът в Банско - 5-12 август, на който съм поканен дружно с други мои сътрудници да оказваме помощ на младите реализатори в подготовката им за техните изяви. Вярвам, че опитът би трябвало да се предава, да има последователност и по тази причина поздравявам концепцията на уредниците за основаването на тази самобитна Академия - това е същинска грижа за поколението, което ще ни наследи.
Надявам се идния сезон Росен Идеалов да направи премиера на най-новия ми опус - Фантазия за кларинет и оркестър, а за цикъла " Джазът в класиката " на Биг бенда на БНР идната пролет към този момент оформям много обемист репертоар - авторски джаз-версии по тематики на Хендел, Шуман, Шопен, Дебюси, Владигеров, Паганини... с две думи: работа, работа!>
ЛЮБОМИР ДЕНЕВ е роден на 12 септември 1951 година във Видин. От най-ранно детство взима уроци по цигулка и акордеон. Завършва Софийското музикално учебно заведение в класа по ударни принадлежности на проф. Добри Палиев. Като възпитаник свири във филхармония " Пионер ", прави първите си композиционни опити основно в полето на джаза и поп музиката. В Музикалната академия заниманията му по комбинация са с проф. Цветан Цветанов и проф. Парашкев Хаджиев, дипломира се като оркестров диригент в класа на проф. Константин Илиев. Две години преди дипломирането си печели състезанието за стажант-диригент в ДМТ " Ст. Македонски ", където работи до 1986 година Усъвършенства диригентското майсторство в Сиена (Италия) при Фр. Ферара и в Нидерландия при Ед. Даунс, продължава образованието си по комбинация при проф. Анатол Виеру. През 1983-1984 година в Съединени американски щати, по Програмата за културен продан, се среща с мюзикълни продукции на Бродуей и работата по кино музика в Холивуд, изявява се и като джазмен. След 1986 година е композитор и диригент на свободна процедура, постоянно канен от най-хубавите симфонични оркестри в България и по света - като солист и за записи. В интервала 2008-2009 година е поканен от Министерството на културата на Бавария в Международния културен център " Вила Конкордия ", където твори, изнася лекции и концерти. Носител е на национални и интернационалните награди.
СНИМКА ЛИЧЕН АРХИВ
- Маестро Денев, най-новата Ви творба - музикалната драма " Стон, или Трагедията на Яворов ", която бе сложена в Старозагорската опера, е по действителни събития и е разположена в несъмнено време при започване на предишния век. Какво е особеното при основаването на музика, която да отразява духа на епохата и в същото време да пресъздава една толкоз персонална и трагична човешка история?
- Особеното е това, че трябваше да намеря такива изразни средства, които да сплотяват музикалния език на ранния XX век с моя музикален език, завършен 100 години по-късно. По-скоро следвах някаква моя визия за това време и през целия интервал на основаване на творбата се стремях музикалните изречения да звучат естествено с гласовете на героите, колкото и модерна да е мелодичната линия и хармонията. Никога не пиша с авансово открити способи, нямам така наречен " заготовки ". При мен стилистиката се построява в придвижване, паралелно с креативния развой и евентуално това е повода да имам произведения в толкоз разнообразни жанрове, то е като да приказваш няколко езика.
Но колкото и " съвременно " да е общото звучене, въпреки всичко интелигентният слушател ще открие в партитурата някои форми, присъщи за началото на XX век - и темп на танго, и ехтене от френски шансон или остаряла градска ария... Но главното, водещото при основаването на музикално-сценично произведение, е драматургията - в тази ситуация за мен въодушевяващ бе текстът на Бойко Илиев, както и опцията да " изпея " стиховете на Яворов.
- Отпразнувахте своя празник през 2021 година с премиера на джаз операта " Вечеря в Манхатън " - режисура на Нов спектакъл - НДК, в която съчетавате операта с изразните средства на джаза. Но Вие сте създател и на либретото - по-лесно ли е, когато самичък напасвате думите и музиката?
СНИМКА ДО СТАРА ЗАГОРА На премиерата на музикалната драма " Стон, или Трагедията на Яворов " в Старозагорската опера
- Определено да! Първо написах пиесата, като тук-там " чувах " и музиката и си я отбелязвах къде с ноти, къде с думи. В текста, който трябваше да се пее, търсех постоянно " певките ", добре звучащи думи. Когато започнах да пиша и музиката, музикалната форма към този момент бе избрана в личния ми текст, само че отново трябваше да се " отстраня ", да се абстрахирам от авторството и да плана драматургията отначало, все едно е основана от различен, т.е. получава се едно изключително раздвоение - хем е твое, хем се постанова да го възприемаш като непознато... мъчно ми е да го обясня...
- Бихте ли споделили по какъв начин протича работният развой с изпълнителите на Вашите композиции? А какво е особеното, когато самичък ги дирижирате?
- Това е най-интересната и най-приятната част - изваждането на смисъла от нотния лист, превръщането на всички тия кръгчета, чертички, знаци в жива звукова материя! Историята на музиката е цялостна с образци за композитори-диригенти, такива са били и Моцарт, и Бетовен, Малер, Щраус, Булез... Разликата е, че няма потребност да гадаеш какви са концепциите, всичко става по-бързо, предаването им и внушаването на изпълнителите е непосредствено, от извора. Имам шанса да работя с експерти, добре готови и на равнище, съответно на дилемите, неведнъж резултатите са изненадващи и за мен самия.
Когато вземам участие в осъществяването и като диригент, най-малко няма по какъв начин да обвиня някой различен, в случай че нещо не се получава, отговорността е изцяло моя. Но постоянно удовлетворението е още по-голямо, когато съм в залата, чувам и след това аплодирам, прекланям се... Имал съм случаи, когато ходя на концерт, без да съм дал никакви инструкции, не съм репетирал и не съм се срещал с изпълнителите - изненадата от положителния резултат ме прави благополучен!
СНИМКА НОВ ТЕАТЪР - НДК Маестро Любомир Денев с екипа на джаз операта " Вечеря в Манхатън "
- Вие сте създател както на огромни симфонични творби, по този начин и на камерни пиеси, поп и джаз песни. Свирите с огромни оркестри и с дребни обединения. Как тези разнообразни съдействия и изяви Ви допълват като създател и музикант?
- Аз съм един музикален бродяга, за мен тъкмо избрани граници сред жанровете не съществуват, и това се потвърждава от международната модерна музикална процедура. Елементи от класиката се свързват с джаза, театърът, операта и мюзикълът се сплотяват с киното и дори с цирка, свободната импровизация навлиза в камерната музика и така нататък Това е едно взаимно навлизане и обогатяване. При мен персонално тези неща се съчетаха напълно естествено, тъй като цялостното ми създаване като музикант и актьор на млади години мина веднъж - от детския хор на В. Бобевски, от фолклора през поп музиката към джаза, паралелно на барабаните в студентския оркестър " Метроном " и филхармония " Пионер ", в Академията - хорово диригентство, оркестрово диригентство и комбинация... една просвета, натрупвана с десетилетия, от Орландо ди Ласо през " Бийтълс ", Дюк Елингтън към Бетовен до Гершуин и Стравински, и така нататък
- Известно е, че обичате да предавате своите познания, умения и опит на младежи - в креативните работилници, които водите, също и в основаването на композиции особено за избрани реализатори. Има ли музиканти, които най-добре схващат и показват Вашата музика?
- Слава Богу, има, и това са хората, с които ме свързва дългогодишно партньорство, само че да не ги изреждам. Мога да споделя " звездни " моменти - преди доста години огромният хоров диригент Васил Арнаудов извърши моята хорова ария " Ситен дъжд " - отидох на концерта в зала 11 на НДК, без да съм участвал на подготовка, и останах учуден от цялостното съвпадане на моята визия за партитурата и това, което чух! Цигуларката Елмира Дърварова преди няколко години извърши " Виолетовата цигулка ", композирана за нея, ослепително - без никакви инструкции от мен, а неотдавна на авторския ми концерт в Ню Йорк младата певица Елизабет Поуп бе съвсем съвършена в две мои вокални произведения, незабравимо е и партньорството ми с известния джаз-кларинетист Кен Пепловски...
- Преди няколко години в Софийската опера бе сложена детската Ви опера " Лили и вълшебното бисерче " по приказката на Валери Петров " Пук ". С какво се разграничава основаването на творби за деца, които с изключение на да ги забавляват, имат значима роля и във възпитаването им в схващане и обич към музиката?
- За деца би трябвало да се написа по този начин, както и за възрастни, единствено че по-хубаво, те не трябва да бъдат подценявани, реагират непринудено, имат мощна вътрешен глас и не могат да бъдат излъгани. Разбира се, постоянно давам най-хубавото от себе си, постаравам се да поддържам връзка с детската публика на понятен за нея език и да подкрепям интереса й със свежи хрумвания и нюанс. Мерилото ми е тишината в залата - когато я има, знам, че съм съумял.
- С какви нови композиции и концерти ще ни зарадвате в близко време?
- Предстои джаз фестивалът в Банско - 5-12 август, на който съм поканен дружно с други мои сътрудници да оказваме помощ на младите реализатори в подготовката им за техните изяви. Вярвам, че опитът би трябвало да се предава, да има последователност и по тази причина поздравявам концепцията на уредниците за основаването на тази самобитна Академия - това е същинска грижа за поколението, което ще ни наследи.
Надявам се идния сезон Росен Идеалов да направи премиера на най-новия ми опус - Фантазия за кларинет и оркестър, а за цикъла " Джазът в класиката " на Биг бенда на БНР идната пролет към този момент оформям много обемист репертоар - авторски джаз-версии по тематики на Хендел, Шуман, Шопен, Дебюси, Владигеров, Паганини... с две думи: работа, работа!>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ