АДРИАНА НИКОЛОВА-ПЕЧЕНКАТА: В бийтбокса музикантите печелят първите места
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
АДРИАНА НИКОЛОВА-ПЕЧЕНКАТА е родена на 21 октомври 1994 година в Плевен, в музикално семейство - майка й е пианистка и диригентка, татко й свири на саксофон и кларинет. Адриана от дребна свири на пиано. Завършва НМУ " Любомир Пипков ", компетентност " Оперно пеене ", тренира тенис на маса, обича да играе футбол със съучениците си. Дипломира се със компетентност " Оперно пеене " в Националната музикална академия. Започва да се занимава с бийтбокс през 2008 година, взе участие в национални шампионати, на които печели два пъти второ място. През 2012 година се явява на международното по бийтбокс в Берлин и го печели, в конкуренция с 20 девойки. Заема трето място в състезанието " Император на микрофона " в Австрия, където е единственото момиче, взело участие в миналото. След международната купа Печенката получава покана да взе участие в песента на Графа и Бобо " Дим да ме няма ". Няколко месеца по-късно излиза първият й независим клип - " Този бийт ". В началото на август т.г. в Берлин Адриана още веднъж стана международен първенец по бийтбокс.
- Адриана, спечелихте международното за повторно, откакто се заричахте, че няма да се подлагате на това тестване в никакъв случай повече. Световен първенец по бийтбокс - по какъв начин се усеща една млада жена като кралицата на бийтбокса, както постоянно Ви назовават?
- Слава на Бога! Да, откакто първия път завоювах международното, оттова насетне се осъществих като професионално жури. Винаги съм журирала международни шампионати, най-големите бийтбокс надпревари, фестивали. Реално видяно, нямах потребност да вземам участие още веднъж.
На 22 септември предходната година видях новината, която пусна ръководителят на Световната асоциация, че ще има международно, след 5 години пауза поради пандемията (последното се състоя през 2018 г.). И през главата ми мина една мушичка - дали да не вземам участие..., само че се разколебах. На идващия ден ми се обади ръководителят да ме пита дали ще журирам, както нормално, аз потвърдих и по този начин. Но една седмица не стопирах да мисля за това, че желая да вземам участие, че мога отново да го направя; най-после взех решение да стартира да се приготвям.
В доста моменти се питах защо ми е това - " на кого отново ще се доказваш ", само че истината е, че се борих със самата себе си, защото желаех да си потвърдя едни неща по отношение на надпреварите, които са по-дълбоки, в случай че човек схваща малко повече от това изкуство. Тъй като журирах доста актьори за миналите 11 години, желаех да видя дали мога да потвърдя една доктрина персонално за себе си и считам, че съумях.
- Защо има мнение, че това изкуство е най-вече за мъже?
- Защото те са повече, а може би дамите не се вълнуват от това да издават звуци с устата си... Но има дами - вокални изпълнителки, които боравят с машинките, с които ние боравим като музиканти. Има категория " Лууп стейшън ", в която нещата са напълно разнообразни - основава се музикално произведение.
- Като за повторно, към този момент Ви беше по-спокойно или таман назад - по-напрегнато, поради отговорността да си затвърдите купата?
- Точно по този начин - беше ме доста повече боязън. Първия път действително нямаше какво да изгубвам. Сега по принцип отново нямаше какво да изгубвам, само че за мен персонално... можеше да изгубя всичко.
- В какво се състои и какъв брой продължава подготовката за сходно съревнование?
- Ставам заран по-рано, преди да отида в Музикалната школа, два часа върша бийтбокс, отивам, правя си работата, вечерта се прибирам и още 3-4-5 часа върша бийтбокс, според от това какъв брой време имам и какъв брой съм изморена. Имаше дни - когато не работя, започвах от сутринта и свършвах през нощта.
Подготовката е изпълнена с възходи и падения, защото това е креативен развой, всички неща, които бийтбоксърите вършат, са измислени персонално от тях. Това е все едно да създадем ария или музикално произведение, не би трябвало да копираме другите, защото при журирането има условие за автентичност. И в случай че съдиите чуят заимствуван бийт на различен бийтбоксър, лишават точки. Затова всичко би трябвало да е автентично, основано от самия реализатор.
- А по какъв начин се журира конкурс по бийтбокс? Какви са критериите, има ли наложителна стратегия или детайли?
- Задължителни детайли няма. Лично аз се надявам някой ден да има, с цел да може това изкуство да влезе и в олимпийските " спортове ", защото всички знаем, че брейкът към този момент е там, за какво да не е и бийтбоксът. Хората като професионални съдии и изпълнителите би трябвало да следват трендовете, да наблюдават всички бийтбоксъри и да познават техните творби.
Основните критерии са четири - благозвучност, автентичност, техника и театрално държание. Има хора, които тъкмо поради театралното държание губят борбата.
- По-лесно ли е, в случай че човек е музикант, да усвои това изкуство?
- Само едно ще кажа: музикантите печелят първите места.
- Дишането ли е най-важното в бийтбокса? Освен по това, по какво си наподобяват с оперното пеене, в което сте квалифициран експерт?
СНИМКИ ЛИЧЕН АРХИВ
- Дишането, колкото и клиширано да звучи, движи всичко, то е най-важното. Много е значимо да имаш добре развити дробове. Но не е изключено и да нямаш, и отново да си на приблизително равнище в бийтбокса, тъй като всеки основава творбите си по отношение на своите благоприятни условия. При мен, в школата, идват деца, които са астматици, и дръзвам да настоявам, че бийтбоксът им оказва помощ в лекуването. Все още науката не се е задълбочила толкоз доста в това изкуство, само че считам, че занапред ще стартира да се интересува. Аз даже бях част от теоретичен план преди 5-6 месеца в Германия, само че още не мога да издавам доста за това.
- От няколко години участвате в стратегиите на " Фортисимо ", също така основахте със свои сътрудници Музикалната школа за възпитаници XS Artists. Смятате ли, че заниманието с изкуство може да защищити децата от неприятното в актуалната реалност, от експанзията, която напоследък се демонстрира още в учебните години, сред съученици?
- Абсолютно подсигурявам за това, то е реалност. Работя с деца към този момент 10 години и виждам по време на летните музикални лагери по какъв начин всяко дете си е с характера - има по-палави, има по-тихички и скромни.
Ще ви дам свеж образец отпреди три седмици - направихме два музикални лагера от XS Artists. Всяко дете си минава по пътя, пубертетът е тегава работа... Моите деца са прелестни, само че имаше едно от тях, което беше тръгнало леко да кривва от правия път. В седмицата, прекарана с останалите деца, които не се смееха на простотиите му (с извинение) и му говореха да не прави по този начин, той разбра, че да основават музика и да вършат бийтбокс дружно е по-интересно и по-вълнуващо, в сравнение с да си пуска неговите простотии, а останалите да го гледат необичайно. И спря да го прави. Абсолютно подсигурявам, че изкуствата и спортът възпитават, учат на дисциплинираност, а в последна сметка това е най-важното.
- Още като ученичка сте се занимавали със спорт - тенис на маса.
- Бях в аматьорската лига, три години бях първенец.
- Имате ли време през днешния ден да го вършиме?
- През последните 12 месеца, да кажем, че съм играла 10 пъти тенис на маса. Но това, което се пробвах да върша, чисто за устойчивост, изключително най-после, преди самото съревнование - до момента в който си репетирах рундовете (подготвените творби, които траят по минута и половина), кляках, с цел да видя дали мога да устоя при по-екстремни обстановки. Защото, колкото и умел да е човек, адреналин има постоянно, изключително когато става дума за подобен сан съревнование.
- Пролетта споделихте, че подготвяте албум - каква музика ще съдържа?
- Тепърва ще работя по него. Бийтбокс е, не е изключено да има и опера, само че поднесена по съвременен метод, слушаемо. Тъй като зная, че, за жалост, младото потомство не се интересува доста от този жанр музика.
- Всеки има в своята специалност персони, от които се учи, на които се възхищава или чийто образец следва. За Вас има ли такива, да вземем за пример от оперната сцена?
- Много съм признателна на моите преподаватели от Музикалната академия - Свилен Райчев и Габриела Георгиева, само че, за жалост, взех решение за себе си, най-малко към този момент, да не се занимавам професионално с опера. Хубавото на оперното изкуство е, че може да се развива и в по-зряла възраст. Тъй като би трябвало да предпочитам - или едното, или другото, а към този момент реализацията ми е доста по-успешна с бийтбокса, не мога да си разреша да се занимавам с опера. И поради обстоятелството, че, за жалост, това изкуство много бързо стартира да замира, не знам до каква степен ще ме докара...
- Вашите родители ли са първите Ви слушатели? Тъй като са професионални музиканти, на тях ли се доверявате за мнение за новите Ви произведения?
- Да, първо на тях ги демонстрирам. Получавам по-скоро рецензии, само че от време на време си разрешавам да влезе през едното ухо и да излезе от другото... Но те са първите хора, които чуват новите ми работи.
- Пътувате по света, имате гения и опциите да развиете кариера в чужбина. Минават ли Ви сходни мисли?
- Точно това е повода, заради която също не избрах оперното изкуство. В България, в случай че би трябвало да се реализираш с опера, скърбя, че ще го кажа, е неуместно. Изказвам състрадание към моите сътрудници от операта, които работят за жълти стотинки... Смея да настоявам, че българският глас е един от най-хубавите гласове в целия свят. Живея в България, в моята татковина, обаждат ми се от чужбина, канят ме да работя там за несъмнено време, отивам, работя и се прибирам още веднъж тук. Защо ми е да оставам някъде?!>
АДРИАНА НИКОЛОВА-ПЕЧЕНКАТА е родена на 21 октомври 1994 година в Плевен, в музикално семейство - майка й е пианистка и диригентка, татко й свири на саксофон и кларинет. Адриана от дребна свири на пиано. Завършва НМУ " Любомир Пипков ", компетентност " Оперно пеене ", тренира тенис на маса, обича да играе футбол със съучениците си. Дипломира се със компетентност " Оперно пеене " в Националната музикална академия. Започва да се занимава с бийтбокс през 2008 година, взе участие в национални шампионати, на които печели два пъти второ място. През 2012 година се явява на международното по бийтбокс в Берлин и го печели, в конкуренция с 20 девойки. Заема трето място в състезанието " Император на микрофона " в Австрия, където е единственото момиче, взело участие в миналото. След международната купа Печенката получава покана да взе участие в песента на Графа и Бобо " Дим да ме няма ". Няколко месеца по-късно излиза първият й независим клип - " Този бийт ". В началото на август т.г. в Берлин Адриана още веднъж стана международен първенец по бийтбокс.
- Адриана, спечелихте международното за повторно, откакто се заричахте, че няма да се подлагате на това тестване в никакъв случай повече. Световен първенец по бийтбокс - по какъв начин се усеща една млада жена като кралицата на бийтбокса, както постоянно Ви назовават?
- Слава на Бога! Да, откакто първия път завоювах международното, оттова насетне се осъществих като професионално жури. Винаги съм журирала международни шампионати, най-големите бийтбокс надпревари, фестивали. Реално видяно, нямах потребност да вземам участие още веднъж.
На 22 септември предходната година видях новината, която пусна ръководителят на Световната асоциация, че ще има международно, след 5 години пауза поради пандемията (последното се състоя през 2018 г.). И през главата ми мина една мушичка - дали да не вземам участие..., само че се разколебах. На идващия ден ми се обади ръководителят да ме пита дали ще журирам, както нормално, аз потвърдих и по този начин. Но една седмица не стопирах да мисля за това, че желая да вземам участие, че мога отново да го направя; най-после взех решение да стартира да се приготвям.
В доста моменти се питах защо ми е това - " на кого отново ще се доказваш ", само че истината е, че се борих със самата себе си, защото желаех да си потвърдя едни неща по отношение на надпреварите, които са по-дълбоки, в случай че човек схваща малко повече от това изкуство. Тъй като журирах доста актьори за миналите 11 години, желаех да видя дали мога да потвърдя една доктрина персонално за себе си и считам, че съумях.
- Защо има мнение, че това изкуство е най-вече за мъже?
- Защото те са повече, а може би дамите не се вълнуват от това да издават звуци с устата си... Но има дами - вокални изпълнителки, които боравят с машинките, с които ние боравим като музиканти. Има категория " Лууп стейшън ", в която нещата са напълно разнообразни - основава се музикално произведение.
- Като за повторно, към този момент Ви беше по-спокойно или таман назад - по-напрегнато, поради отговорността да си затвърдите купата?
- Точно по този начин - беше ме доста повече боязън. Първия път действително нямаше какво да изгубвам. Сега по принцип отново нямаше какво да изгубвам, само че за мен персонално... можеше да изгубя всичко.
- В какво се състои и какъв брой продължава подготовката за сходно съревнование?
- Ставам заран по-рано, преди да отида в Музикалната школа, два часа върша бийтбокс, отивам, правя си работата, вечерта се прибирам и още 3-4-5 часа върша бийтбокс, според от това какъв брой време имам и какъв брой съм изморена. Имаше дни - когато не работя, започвах от сутринта и свършвах през нощта.
Подготовката е изпълнена с възходи и падения, защото това е креативен развой, всички неща, които бийтбоксърите вършат, са измислени персонално от тях. Това е все едно да създадем ария или музикално произведение, не би трябвало да копираме другите, защото при журирането има условие за автентичност. И в случай че съдиите чуят заимствуван бийт на различен бийтбоксър, лишават точки. Затова всичко би трябвало да е автентично, основано от самия реализатор.
- А по какъв начин се журира конкурс по бийтбокс? Какви са критериите, има ли наложителна стратегия или детайли?
- Задължителни детайли няма. Лично аз се надявам някой ден да има, с цел да може това изкуство да влезе и в олимпийските " спортове ", защото всички знаем, че брейкът към този момент е там, за какво да не е и бийтбоксът. Хората като професионални съдии и изпълнителите би трябвало да следват трендовете, да наблюдават всички бийтбоксъри и да познават техните творби.
Основните критерии са четири - благозвучност, автентичност, техника и театрално държание. Има хора, които тъкмо поради театралното държание губят борбата.
- По-лесно ли е, в случай че човек е музикант, да усвои това изкуство?
- Само едно ще кажа: музикантите печелят първите места.
- Дишането ли е най-важното в бийтбокса? Освен по това, по какво си наподобяват с оперното пеене, в което сте квалифициран експерт?
СНИМКИ ЛИЧЕН АРХИВ
- Дишането, колкото и клиширано да звучи, движи всичко, то е най-важното. Много е значимо да имаш добре развити дробове. Но не е изключено и да нямаш, и отново да си на приблизително равнище в бийтбокса, тъй като всеки основава творбите си по отношение на своите благоприятни условия. При мен, в школата, идват деца, които са астматици, и дръзвам да настоявам, че бийтбоксът им оказва помощ в лекуването. Все още науката не се е задълбочила толкоз доста в това изкуство, само че считам, че занапред ще стартира да се интересува. Аз даже бях част от теоретичен план преди 5-6 месеца в Германия, само че още не мога да издавам доста за това.
- От няколко години участвате в стратегиите на " Фортисимо ", също така основахте със свои сътрудници Музикалната школа за възпитаници XS Artists. Смятате ли, че заниманието с изкуство може да защищити децата от неприятното в актуалната реалност, от експанзията, която напоследък се демонстрира още в учебните години, сред съученици?
- Абсолютно подсигурявам за това, то е реалност. Работя с деца към този момент 10 години и виждам по време на летните музикални лагери по какъв начин всяко дете си е с характера - има по-палави, има по-тихички и скромни.
Ще ви дам свеж образец отпреди три седмици - направихме два музикални лагера от XS Artists. Всяко дете си минава по пътя, пубертетът е тегава работа... Моите деца са прелестни, само че имаше едно от тях, което беше тръгнало леко да кривва от правия път. В седмицата, прекарана с останалите деца, които не се смееха на простотиите му (с извинение) и му говореха да не прави по този начин, той разбра, че да основават музика и да вършат бийтбокс дружно е по-интересно и по-вълнуващо, в сравнение с да си пуска неговите простотии, а останалите да го гледат необичайно. И спря да го прави. Абсолютно подсигурявам, че изкуствата и спортът възпитават, учат на дисциплинираност, а в последна сметка това е най-важното.
- Още като ученичка сте се занимавали със спорт - тенис на маса.
- Бях в аматьорската лига, три години бях първенец.
- Имате ли време през днешния ден да го вършиме?
- През последните 12 месеца, да кажем, че съм играла 10 пъти тенис на маса. Но това, което се пробвах да върша, чисто за устойчивост, изключително най-после, преди самото съревнование - до момента в който си репетирах рундовете (подготвените творби, които траят по минута и половина), кляках, с цел да видя дали мога да устоя при по-екстремни обстановки. Защото, колкото и умел да е човек, адреналин има постоянно, изключително когато става дума за подобен сан съревнование.
- Пролетта споделихте, че подготвяте албум - каква музика ще съдържа?
- Тепърва ще работя по него. Бийтбокс е, не е изключено да има и опера, само че поднесена по съвременен метод, слушаемо. Тъй като зная, че, за жалост, младото потомство не се интересува доста от този жанр музика.
- Всеки има в своята специалност персони, от които се учи, на които се възхищава или чийто образец следва. За Вас има ли такива, да вземем за пример от оперната сцена?
- Много съм признателна на моите преподаватели от Музикалната академия - Свилен Райчев и Габриела Георгиева, само че, за жалост, взех решение за себе си, най-малко към този момент, да не се занимавам професионално с опера. Хубавото на оперното изкуство е, че може да се развива и в по-зряла възраст. Тъй като би трябвало да предпочитам - или едното, или другото, а към този момент реализацията ми е доста по-успешна с бийтбокса, не мога да си разреша да се занимавам с опера. И поради обстоятелството, че, за жалост, това изкуство много бързо стартира да замира, не знам до каква степен ще ме докара...
- Вашите родители ли са първите Ви слушатели? Тъй като са професионални музиканти, на тях ли се доверявате за мнение за новите Ви произведения?
- Да, първо на тях ги демонстрирам. Получавам по-скоро рецензии, само че от време на време си разрешавам да влезе през едното ухо и да излезе от другото... Но те са първите хора, които чуват новите ми работи.
- Пътувате по света, имате гения и опциите да развиете кариера в чужбина. Минават ли Ви сходни мисли?
- Точно това е повода, заради която също не избрах оперното изкуство. В България, в случай че би трябвало да се реализираш с опера, скърбя, че ще го кажа, е неуместно. Изказвам състрадание към моите сътрудници от операта, които работят за жълти стотинки... Смея да настоявам, че българският глас е един от най-хубавите гласове в целия свят. Живея в България, в моята татковина, обаждат ми се от чужбина, канят ме да работя там за несъмнено време, отивам, работя и се прибирам още веднъж тук. Защо ми е да оставам някъде?!>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ