Есен в Париж
Има ли по-подходящ сезон за посещаване на Париж от есента? В началото на есента, в случай че имаме шанс, съумяваме да забележим значимите изложения от предишния сезон, които са удължени заради огромен триумф, а в края на есента сме от първите гости на най-новите експозиции. Театралният плакат е възобновен, литературният календар е изпълнен с нови заглавия, а кулинарните новости изкушават от всеки ъгъл. Винаги подготвена за странствуване с детайлно квалифициран лист в ръка, ето какво бих направила, в случай че пътят ме води в Париж през тази есен. 1. Ще вървя след арт афишите
Няма да пропусна Le Paris de Gustave Eiffel в Музея на архитектурата и наследството – отдадена на стогодишнината от гибелта на Густав Айфел. Ретроспективата обрисува разнообразното и богато завещание, което той оставя в парижкия пейзаж, и наблюдава връзките, които свързват инженера с френската столица. Връзки, надхвърлящи известната „ Желязна дама “, която много постоянно засенчва другите негови достижения.
С интерес ще прегледам Ретроспективата на Никола дьо Стал в Le musée d’Art moderne de Paris. Френският художник от съветски генезис не стопира да учудва историците на изкуството. През относително късата си кариера основава към 1100 картини с доста разнообразни въздействия и в разнообразни стилове – абстракция, експресионизъм, импресионизъм, реализъм, фовизъм, кубизъм... Изложбата представя повече от 200 творби, картини, скици, гравюри…
Безспорно събитие в есенния културен календар е откриването на изложбата Amedeo Modigliani, Un peintre et son marchand в Музея Оранжери. Изложбата изследва връзките сред Модиляни и френския търговец на съвременно изкуство и колекционер Пол Гийом в парижкия артистичен и книжовен подтекст от 1910 г.Подготвям се да бъда прочувствено разтърсена от инсталацията Mass на австралийския актуален актьор Рон Муек (Ron Mueck), показана във Фондацията за модерно изкуство на Cartier.Искам да се потопя в изкуството на Шагал в галерията „ Ателие де люмиер “ със завладяващата галерия Chagall, Paris – New York, в която картини, облици, тематики се преплитат и „ танцуват “ по стените на експозиционното пространство.
С огромен интерес ще проследя съдействието сред карикатуриста Плантю и фотожурналиста Реза в тяхната взаимна галерия „ Плантю – Реза, кръстосани погледи “ (Plantu – Reza, regards croisés) в Музея на индивида.
2. Ще отида на концерт в La Sainte Chapelle
Готическото украшение в центъра на града е издигнато в средата на XIII век от Луи IX, бъдещия свети Луи, с цел да съхранява венеца на Исус Христос и част от кръста, на който е бил разпнат, реликви, добити от Балдуин Втори, последния император на Латинската империя от династията Куртене, през 1239 година след две години договаряния. Сградата, която трябвало да запази това неизмеримо благосъстояние, е проектирана като параклис, ситуиран в сърцето на резиденцията на династията на Капетингите на остров Сите.Той включва горно равнище, в който реликвите са били непокътнати за краля и неговите изтъкнати посетители, и низък параклис, обслужващ личния състав на двореца. Ако богослужебната функционалност на монумента е изчезнала (Сент Шапел не е употребена за свещенодействие от революцията насам), постройката към момента е един от най-необикновените шедьоври на готическата архитектура, а стъклописите ѝ ни поразяват с хубостта си. Тук постоянно се провеждат концерти на класическа музика.
3. Ще преоткрия музея Бурдел
С огромно предпочитание чакам да посетя още веднъж един от обичаните ми музеи – Музея Бурдел, който отвори още веднъж всичките си пространства предишния март след огромна реорганизация и консолидиране на най-старата си постройка. Ремонтът, иницииран от Кметството и Организацията на парижките музеи, осъществен с цялостно почитание към архитектурното завещание, продължи две години.Това направи допустимо възобновяване на работилницата на скулптора, само че и премисли експозиционните пространства. Беше отворен и нов кафе-ресторант, Le Rhodia, кръстен на името на дъщерята на Бурдел.
Музеят е открит през 1949 година и е ситуиран в работилниците на скулптора Антоан Бурдел (1861–1929). 4. Ще хапвам бисквитка с лъжичка
Ще се поддам на манията по преди малко изпечените, ухаещи на масло, шоколад и карамел, с течащ център кукита. Без да се възнамерявам за следствията за фигурата ми, ще обиколя в търсене на съвършената бисквитка Ten Belles (53, rue du Cherche-Midi), Cookidiction (2, Rue François Ponsard), Colorova (47, rue de l’Abbé-Grégoire), Mamiche (45, rue Condorcet), The French Bastards (181, rue Saint-Denis). В Cupkie (26 rue Monge) бисквитката е съвсем течна и се сервира в купички с допълнение от сладолед, течен шоколад, ядки…
5. Ще сменя вероятността
… и ще погледна града отвисоко от питейните заведения на последните етажи на двата нови хотела Dame des Arts и Madame Rêve. Откриването на хотел Dame des Arts (4, rue Danton) бе чакано с голямо неспокойствие. Местоположението му (квартал Saint Germain), интериорният му дизайнер (Рафаел Наво), ресторантът (с мексикански и азиатски въздействия на началник Отониел Алварес Кастанеда) и барът несъмнено вълнуваха жадните за новости парижани.Хотелът се намира в реновирана постройка, строена през 50-те години на предишния век, която е приютявала театрално учебно заведение. Интериорът изобилства от творби на изкуството, свързани с квартала. Обзавеждането се пробва значително да резервира духа на мястото, само че си разрешава и леки индустриални въздействия. Барът на последния етаж е отворен от 17 до 23 ч. От него се разкриват гледки към Айфеловата кула, Сакре Кьор, Дома на инвалидите, Парижката Света Богородица. Авторските коктейли и богатият винен лист сигурно ще го трансфорат в едно от обичаните фешън места през топлите дни.В самия център на Париж, на метри от Лувъра, Търговската борса и Samaritaine, Madame Rêve (48, rue du Louvre) е новата първокласна парижка дестинация. Петзвездният хотел се намира в постройката на така наречен Поща на Лувъра. Предлага 82 стаи и жилища, а барът на последния етаж с неговата озеленена тераса и с гледки към църквата Сент Йосташ, Монмартър и Айфеловата кула е изключително прелъстителен.
6. Ще се изгубя по хълмовете на Монмартър
… в търсене на Hotel Particulier. Конфиденциалният адрес (23 Av. Junot, Pavillon D) е прикрит в уличките и зад жилищните здания във високата част на квартала. Това е най-малкият първокласен хотел в Париж със единствено 5 жилището, само че има една от най-големите градини.Сградата, същински градски замък, е строена през 1871 година и е била владеене на семейство Hermès. Фасадата и градината са монументи на културата и са оставени в достоверния си тип при реновацията. Интериорът е поверен на Пиер Лакроа, който се е въодушевил от естетиката на 20-те години на предишния век и е основал забавен баланс сред помпозност и фамилиарност. Всеки един от петте жилището (от 35 до 80 кв.м) е украсен по самостоятелен метод, само че тапетите с екзотични претекстове, тежките пердета, меките килими ни придвижват обратно във времето. Ако хотелът е затворен, тъй като е непокътнат напълно от някоя холивудска звезда или служи за фон на филм, безусловно ще се върна отново, с цел да се насладя на чай или коктейл в красивата градина.
7. Ще опитам суши като бургер, тако или roll
Обичам суши, само че с огромен интерес бих го пробвала под някаква друга форма. В Kimochi (24, galerie Montmartre – Passage Panoramas) го оферират като бургер, хлебчето е от ориз. В Noori (20 rue du Fbg Saint Martin ) е като тако – тук царевичното хлебче пък е от водорасли. А в Kaito (71, rue de Seine) e като roll (обвито е в листо от водорасли, само че не е нарязано на обособени парчета).
8. Ще отида на антикварен пазар
Не бих пропуснала да се разходя по алеите на антикварния пазар Paul Bert Serpette, същински музей навън, допускащ ни да пътуваме из времето и епохите. 9. Ще обсъдя литературните новости с другари на терасата на Le Drouant
Le Drouant (18 rue Gaillon), парижкият ресторант, в който се афишират две от най-престижните френски литературни награди – „ Гонкур ” и „ Ренодо ”, е същинска институция. Наскоро реновиран, той повече от век играе централна роля в литературния и културен парижки живот.
Историята му стартира през 1880 година, когато елзасецът Шарл Друан отваря дребен бар на живописното площадче Gaillon, наоколо до Операта и голям брой театри. Академия „ Гонкур “ се свързва вечно с Le Drouant, когато го избира за свое седалище, и през 1914 година афишира спечелилия точно оттова.Оттогава до през днешния ден членовете на журито се събират всеки първи вторник от месеца в ресторанта и, споделяйки апетитен обяд, разискват настоящия книжовен живот. Терасата на ресторанта е изключително привлекателна и е доста евентуално да споделите кафето или коктейла си с някой прочут публицист, пристигнал да приказва с издателя си за продажбите на последния си разказ. 
10. Ще пия кафе в райско кътче
Поне по този начин наподобява на фотоси градината на ресторанта Maison Revka (59 av Raymond Poincaré), потънала в зеленина и цветя с прелестни култивиран мебели, създаващи приказна атмосфера.
Няма да пропусна Le Paris de Gustave Eiffel в Музея на архитектурата и наследството – отдадена на стогодишнината от гибелта на Густав Айфел. Ретроспективата обрисува разнообразното и богато завещание, което той оставя в парижкия пейзаж, и наблюдава връзките, които свързват инженера с френската столица. Връзки, надхвърлящи известната „ Желязна дама “, която много постоянно засенчва другите негови достижения.
С интерес ще прегледам Ретроспективата на Никола дьо Стал в Le musée d’Art moderne de Paris. Френският художник от съветски генезис не стопира да учудва историците на изкуството. През относително късата си кариера основава към 1100 картини с доста разнообразни въздействия и в разнообразни стилове – абстракция, експресионизъм, импресионизъм, реализъм, фовизъм, кубизъм... Изложбата представя повече от 200 творби, картини, скици, гравюри… Безспорно събитие в есенния културен календар е откриването на изложбата Amedeo Modigliani, Un peintre et son marchand в Музея Оранжери. Изложбата изследва връзките сред Модиляни и френския търговец на съвременно изкуство и колекционер Пол Гийом в парижкия артистичен и книжовен подтекст от 1910 г.Подготвям се да бъда прочувствено разтърсена от инсталацията Mass на австралийския актуален актьор Рон Муек (Ron Mueck), показана във Фондацията за модерно изкуство на Cartier.Искам да се потопя в изкуството на Шагал в галерията „ Ателие де люмиер “ със завладяващата галерия Chagall, Paris – New York, в която картини, облици, тематики се преплитат и „ танцуват “ по стените на експозиционното пространство.
С огромен интерес ще проследя съдействието сред карикатуриста Плантю и фотожурналиста Реза в тяхната взаимна галерия „ Плантю – Реза, кръстосани погледи “ (Plantu – Reza, regards croisés) в Музея на индивида.
2. Ще отида на концерт в La Sainte Chapelle Готическото украшение в центъра на града е издигнато в средата на XIII век от Луи IX, бъдещия свети Луи, с цел да съхранява венеца на Исус Христос и част от кръста, на който е бил разпнат, реликви, добити от Балдуин Втори, последния император на Латинската империя от династията Куртене, през 1239 година след две години договаряния. Сградата, която трябвало да запази това неизмеримо благосъстояние, е проектирана като параклис, ситуиран в сърцето на резиденцията на династията на Капетингите на остров Сите.Той включва горно равнище, в който реликвите са били непокътнати за краля и неговите изтъкнати посетители, и низък параклис, обслужващ личния състав на двореца. Ако богослужебната функционалност на монумента е изчезнала (Сент Шапел не е употребена за свещенодействие от революцията насам), постройката към момента е един от най-необикновените шедьоври на готическата архитектура, а стъклописите ѝ ни поразяват с хубостта си. Тук постоянно се провеждат концерти на класическа музика.
3. Ще преоткрия музея Бурдел С огромно предпочитание чакам да посетя още веднъж един от обичаните ми музеи – Музея Бурдел, който отвори още веднъж всичките си пространства предишния март след огромна реорганизация и консолидиране на най-старата си постройка. Ремонтът, иницииран от Кметството и Организацията на парижките музеи, осъществен с цялостно почитание към архитектурното завещание, продължи две години.Това направи допустимо възобновяване на работилницата на скулптора, само че и премисли експозиционните пространства. Беше отворен и нов кафе-ресторант, Le Rhodia, кръстен на името на дъщерята на Бурдел.
Музеят е открит през 1949 година и е ситуиран в работилниците на скулптора Антоан Бурдел (1861–1929). 4. Ще хапвам бисквитка с лъжичка
Ще се поддам на манията по преди малко изпечените, ухаещи на масло, шоколад и карамел, с течащ център кукита. Без да се възнамерявам за следствията за фигурата ми, ще обиколя в търсене на съвършената бисквитка Ten Belles (53, rue du Cherche-Midi), Cookidiction (2, Rue François Ponsard), Colorova (47, rue de l’Abbé-Grégoire), Mamiche (45, rue Condorcet), The French Bastards (181, rue Saint-Denis). В Cupkie (26 rue Monge) бисквитката е съвсем течна и се сервира в купички с допълнение от сладолед, течен шоколад, ядки…
5. Ще сменя вероятността … и ще погледна града отвисоко от питейните заведения на последните етажи на двата нови хотела Dame des Arts и Madame Rêve. Откриването на хотел Dame des Arts (4, rue Danton) бе чакано с голямо неспокойствие. Местоположението му (квартал Saint Germain), интериорният му дизайнер (Рафаел Наво), ресторантът (с мексикански и азиатски въздействия на началник Отониел Алварес Кастанеда) и барът несъмнено вълнуваха жадните за новости парижани.Хотелът се намира в реновирана постройка, строена през 50-те години на предишния век, която е приютявала театрално учебно заведение. Интериорът изобилства от творби на изкуството, свързани с квартала. Обзавеждането се пробва значително да резервира духа на мястото, само че си разрешава и леки индустриални въздействия. Барът на последния етаж е отворен от 17 до 23 ч. От него се разкриват гледки към Айфеловата кула, Сакре Кьор, Дома на инвалидите, Парижката Света Богородица. Авторските коктейли и богатият винен лист сигурно ще го трансфорат в едно от обичаните фешън места през топлите дни.В самия център на Париж, на метри от Лувъра, Търговската борса и Samaritaine, Madame Rêve (48, rue du Louvre) е новата първокласна парижка дестинация. Петзвездният хотел се намира в постройката на така наречен Поща на Лувъра. Предлага 82 стаи и жилища, а барът на последния етаж с неговата озеленена тераса и с гледки към църквата Сент Йосташ, Монмартър и Айфеловата кула е изключително прелъстителен.
6. Ще се изгубя по хълмовете на Монмартър
… в търсене на Hotel Particulier. Конфиденциалният адрес (23 Av. Junot, Pavillon D) е прикрит в уличките и зад жилищните здания във високата част на квартала. Това е най-малкият първокласен хотел в Париж със единствено 5 жилището, само че има една от най-големите градини.Сградата, същински градски замък, е строена през 1871 година и е била владеене на семейство Hermès. Фасадата и градината са монументи на културата и са оставени в достоверния си тип при реновацията. Интериорът е поверен на Пиер Лакроа, който се е въодушевил от естетиката на 20-те години на предишния век и е основал забавен баланс сред помпозност и фамилиарност. Всеки един от петте жилището (от 35 до 80 кв.м) е украсен по самостоятелен метод, само че тапетите с екзотични претекстове, тежките пердета, меките килими ни придвижват обратно във времето. Ако хотелът е затворен, тъй като е непокътнат напълно от някоя холивудска звезда или служи за фон на филм, безусловно ще се върна отново, с цел да се насладя на чай или коктейл в красивата градина.
7. Ще опитам суши като бургер, тако или roll
Обичам суши, само че с огромен интерес бих го пробвала под някаква друга форма. В Kimochi (24, galerie Montmartre – Passage Panoramas) го оферират като бургер, хлебчето е от ориз. В Noori (20 rue du Fbg Saint Martin ) е като тако – тук царевичното хлебче пък е от водорасли. А в Kaito (71, rue de Seine) e като roll (обвито е в листо от водорасли, само че не е нарязано на обособени парчета).
8. Ще отида на антикварен пазар
Не бих пропуснала да се разходя по алеите на антикварния пазар Paul Bert Serpette, същински музей навън, допускащ ни да пътуваме из времето и епохите. 9. Ще обсъдя литературните новости с другари на терасата на Le Drouant
Le Drouant (18 rue Gaillon), парижкият ресторант, в който се афишират две от най-престижните френски литературни награди – „ Гонкур ” и „ Ренодо ”, е същинска институция. Наскоро реновиран, той повече от век играе централна роля в литературния и културен парижки живот.
Историята му стартира през 1880 година, когато елзасецът Шарл Друан отваря дребен бар на живописното площадче Gaillon, наоколо до Операта и голям брой театри. Академия „ Гонкур “ се свързва вечно с Le Drouant, когато го избира за свое седалище, и през 1914 година афишира спечелилия точно оттова.Оттогава до през днешния ден членовете на журито се събират всеки първи вторник от месеца в ресторанта и, споделяйки апетитен обяд, разискват настоящия книжовен живот. Терасата на ресторанта е изключително привлекателна и е доста евентуално да споделите кафето или коктейла си с някой прочут публицист, пристигнал да приказва с издателя си за продажбите на последния си разказ. 10. Ще пия кафе в райско кътче
Поне по този начин наподобява на фотоси градината на ресторанта Maison Revka (59 av Raymond Poincaré), потънала в зеленина и цветя с прелестни култивиран мебели, създаващи приказна атмосфера.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ