Майър Лански – счетоводител на мафията, кръстник на Куба и легенда за Холивуд
Има двама души, с които в никакъв случай не би трябвало да се карате на една работна позиция – началникът и счетоводителят. Някои счетоводители управляват корпорации за милиарди долари, само че мнозина ще признаят, че един от най-известните е Майър Лански. Ако го чувате за първи път, това е индивидът, през който минават всички финансови интервенции на италианската мафия по време на нейния напредък в Съединени американски щати. През 1934 година е осведомен с лудите пари, които минават през ръцете му и доста скоро е дясната ръка на една незаконна корпорация, която умерено може да сътвори една лична страна.
Марио Пузо ще се въодушеви от този воин и ще сътвори персонаж по неговия облик. Легендата и приказката за Лански завършва с неговата гибел през 1983 година и въпреки всичко ще открием, че продължава да печели вниманието на аудиторията. Макар и единственото, което ФБР има за него е присъда за незаконен хазарт, Лански съумява да избяга от Куба, като се знае единствено, че разполага със сумата от 20 милиона $ или 195 милиона $ в днешни пари. Историята на този по-специален кадър стартира в Гродно, сегашен Беларус. Майър Лански се ражда Майър Сучовлански и е с полско-еврейски генезис. До края на живота си ще се дефинира като поляк, тъй като Гродно е част от Полската империя, най-малко в предишното. Успява да стигне в Съединени американски щати през Одеса, дружно с майка си и брат си Якоб. Баща им идва едвам през 1909 година и фамилията се открива в бедната част на Манхатън.
Заедно с Бенджамин „ Бъгсби “ Сийгъл ще се занимават с незаконна търговия на алкохол и притеглят вниманието и на Чарлз „ Лъки “ Лучано. Лучано се пробва да изнудва Лански за пари и го е правил още в детството му. Никога не съумява да вземе и стотинка от него, което е почтено за почитание, само че при проявата на финансов усет е предстоящо да завоюва освен това от почитание – поле за изява. Оказва се, че когато италианец и евреин се съберат на едно място, могат да открият нови хоризонти. През 1936 година Лански към този момент има незаконни казина във Флорида, Ню Орлиънс и Куба. Като един добър математик, той бързо пресмята кои игри дават най-високи шансове и цялостни казината си тъкмо с тях. Неговата връзка с проведената престъпност доставя нужната защита. Лански става основен вложител на хотела „ Фламинго “ в Лас Вегас.
За разлика от глупавите осъществявания на Ал Капоне, той взема решение да трансферира всички свои незаконни средства в швейцарска банка. Неговата анонимност е подсигурява с банковите закони от 1934 година и благодарение на една офшорка, милионите се изпращат изцяло безвредно до крайната дестинация. Като човек с еврейско родословие, Лански обръща внимание на Европа и събитията към войната. Присъства на немско-американска колекция на нацисти в немския квартал в Ню Йорк и отива от чисто любознание, само че сега, в който стартира да се приказва с обиди за неговия народ, Лански, дружно с някои свои другари е хвърлил някои от последователите през прозореца.
Малцина знаят, само че мафията работи в интерес на държавното управление, когато Съединени американски щати влиза във войната. Лански приема тази задача с особено предпочитание и даже сключва договорка. Уговорката е, че в случай че влезе в пандиза ще бъде неотложно освободен, в случай че се стигне до там, а в подмяна държавното управление желае подчинените на счетоводителя да бъдат на пристанището и да наблюдават за възможни саботажи. Както се досещате, флотата не е наранена и някои от най-хубавите кораби са напуснали пристанището изцяло невредими.
След войната ще открием, че счетоводителят е поканен, с цел да разиска поемането на хотел Фламинго. Неговата задача е да оправи сметките и да го направи печелившо. По това време мафията е вложила прекалено много, само че не получава задоволително средства и по всичко проличава, че Фламинго ще бъде заличено. За съжаление с него ще има и освобождение на г-н Сийгъл в метафизичния свят. Той продължава да бъде един от най-големите другари на Лански. Лавирането и опитите за даване на втори късмет за италианеца са огромни. Сийгъл в действителност получава краткотрайно помилван, само че казиното продължава да пропада.
На втората среща, Лански публично е квалифициран за присъдата, само че малко преди нея, бизнесът въпреки всичко потръгва, най-сетне и благодарение на Лански и Лучано, Сийгъл получава още малко време, само че единствено една неточност ще коства вечно животът му. Легендата споделя, че Лански финален е трябвало да даде единодушието си или да заплати със своя личен живот. На 20 юни 1947 година един от първите съдържатели на казино в Лас Вегас е убит в Калифорния. След 20 минути от убийството, във Фламинго влизат Гъз Грийнбаум и Мо Сидуей, с цел да поемат контрола.
До през днешния ден ФБР счита, че счетоводителят е съумял да резервира финансовите потоци от това казино. Години наред, Майър продължава да твърди, че в случай че е зависило от него, неговият другар щял да бъде жив, само че за жал няма толкоз въздействие. Макар и счетоводните му книги в никакъв случай да не са открити, той е подозиран и за финансови препоръки към чикагския необут Тони Акардо. След освобождението на Лучано от пандиза, неговата присъда е да бъде депортиран в Сицилия. Вместо това, мафиотът се мести скрито в Куба и по този начин отдалечено управлява своята организация. Точно там се ражда и концепцията за основаването на казина в Куба. Президентът Батиста предлага да се отворят хотели и казина в цяла Куба, като инвестицията на Лански и Лучано ще бъде посрещната с още една такава от страна на Куба – договорката е $ за $. Мафиотите получават правото да управляват всички казина и спортни писти, които се изградят.
Извън това предложение, Батиста предлага да се построи хотел на стойност от 1 милион $, като парите ще бъдат предоставени непосредствено от данъкоплатците. С такава оферта Лански незабавно звъни на своите сътрудници и прави събиране в Куба. Срещата се случва на 22 декември 1946 година в хотел Национал. Това е първата най-голяма среща на американската мафия след сбирката в Чикаго през 1932 година Първи идва Лучано, който към този момент е депортиран в Италия, само че употребява подправен паспорт. Всички останали се отзовават на поканата, откакто счетоводителят е декларирал, че ще ги позлати. По това време Лански към този момент има реномето на един от аналитиците в хазарта. Той разкрива проекта и изисква две неща – всеки един необут да направи вярната инвестиция, с цел да може Куба да се трансформира в хазартна дестинация. Следващото значимо условие е Лански да се трансформира в необут на кубинските игрални зали.
Той ще остане на тази позиция, до момента в който не получи правото да се върне назад в Съединени американски щати със същите проекти за построяването на града на прегрешението. Сред гостите е поканен даже Франк Синатра, който идва в Куба с другари. Съществува само един проблем в проекта, през 1952 година президент е Карлос Прио Сокарас, той е спечелил изборите и не знае за предходните договаряния. Лански се среща с него, с цел да предложи сумата от 250 000 $ за позицията му, като изискването е, че Сокарас ще би трябвало да отстъпи позицията си. Това е цената за един кубински президент и Батиста се връща на остарелия си стол, продължавайки да финансира интервенцията на мафията. Докато Лански получава годишна заплата от 25 000 $, с цел да играе ролята на казино министър в Куба, до 1955 година се приготвя нов закон, който дава автоматизирано лиценз на всеки един вложител със сумата от 1 милион $, съпроводен с още една инвестиция от 200 000 $ за отварянето на нощен клуб на територията на страната.
Докато Лас Вегас желае информация и информация за произхода на средствата, Куба няма никакви ползи да проверява привлечените клиенти. За хора, които поддържат незаконен бизнес на стойност от милиони долари и зелена светлина за инвестиция, не е мъчно да насочат своя златен поток на острова. Всеки с пари е добре пристигнал да ги влага. Куба прибира сумата от 250 000 $ от всеки нов лиценз и % от всяко едно казино. В страната се доставят към 10 000 слот машини, в това число и такива, които пускат дребни награди за децата. Приказката в действителност работи и туристите потеглят след прегрешението. Куба се оказва съвършената платформа за развлечение, а всяка вечер от казината се изпращат обещаните 10 % на Батиста. По калкулации Куба печели близо 1 милион $, само че дано не забравяме, че подкупите и рушветите също носят капитали.
През 1959 година Батиста към този момент се приготвя за бягство в Доминиканската република, а по-късно и в Испания, където ще остане в заточение до гибелта си през 1973 година По същото време Лански чества първите 3 милиона от своята казино империя, насъбрани единствено от първата година. И до момента в който всичко наподобява повече от розово и Куба може да се похвали с впечатляващи доходи, като парите стигат даже за рушвети, огромната злополука идва, само че този път от изток.
На сцената се появява Фидел Кастро и в навечерието на Нова година съумява да разбие редица от нощните заведения. На 8 януари 1959 година влиза като победител в Хавана, слага командването си в хотел Хилтън, Лански съумява да изчезне на време за Бахамите, а новият президент Мануел Урита Лиео поема контрола на казината. В началото на 60-те години на предишния век се прави национализация на страната и се затриват всички доходи на счетоводителя, счита се, че е изгубил сумата от 7 милиона $. Ударени са и казината му в Маями, като единствените приходите идват само от бизнесите в Лас Вегас.
След като за една вечер остава без безусловно никакви средства, Лански стартира да вади кирливи ризи с вярата, чe ще може да получи средства и да се пенсионира. Легендата споделя, че е разполагал с някои неприлични фотоси на шефа на ФБР – Джей Едгар Хувър. Няма информация какво в действителност се е случило, само че през 70-те години на предишния век, Лански съумява да избяга в Израел, с цел да се скрие от налозите на Съединени американски щати. Макар и законът за приемането на евреи да е сладкодумен по тематиката и да приема абсолютно своите жители, изключение се прави за нарушителите.
След 2 години там, счетоводителят е върнат назад в Съединени американски щати, където го чака съд. Така и не лежи в пандиза, не е ясно и каква информация споделя, само че след няколко разпита е изпратен в пенсия. До края на живота си се радва на мира в дома си в Маями, без да притегля внимание и без да задейства своите знания в хазарта. През 1983 година умира от рак на белите дробове. Дори и в този миг ФБР вярвали, че има към 300 милиона $ в банкови сметки, само че в никакъв случай парите не са открити. През 70-те години на предишния век излиза наяве, че синът му е получил подаяние от 15 милиона $, само че прехвърлянето е пресечен от данъчните. Не е ясно какви пари е завоюва Майър, само че можем да подозираме, че версията на ФБР е единствено върха от една доста сериозна финансова империя.
