Причини, поради които децата не се справят добре в клас
Има безчет аргументи, поради които детето може да не се показва задоволително добре в учебно заведение, да изпитва усложнения и да получава по-ниски оценки. Важно е да открием източника на казуса, с цел да могат да се вземат съответни ограничения в точния момент. Специалисти в региона на детската логика на психиката показват някои от главните и най-често срещани фактори, виновни за неприятните резултати на децата, свързани с образователния развой:
Когнитивен недостиг и усложнения в образованието – първото нещо, за което експертите наблюдават и ревизират, е дали детето има някакъв когнитивен недостиг. Тази инспекция е като някаква вариация на тестванията за просветеност (IQ) и включва вербална, невербална или перцептивна работна памет и скорост на обработка. Важно е да се открият действителните благоприятни условия на детето, а не да се приема, че той/тя би трябвало да се оправя по-добре и на по-високо равнище от тях. Понякога детето има естествен коефициент на просветеност, само че има условен недостиг в някоя от когнитивните области, изброени нагоре. Може да има и усложнения с избран вид образование или схващане, да вземем за пример невербална връзка или дислексия (неспособност за четене и схващане на прочетеното поради вероятни разбърквания и бъркане на букви и думи). Консултацията и провеждането на тест с психолог са целесъобразни като първа стъпка за определяне на повода за по-слаби резултати и изцяло показване в клас;
Социално-емоционални усложнения - доста деца се оправят доста добре с академичната и образователна част в учебно заведение, само че срещат усложнения в неакадемични области като обществена връзка и прочувствена регулация. Това не значи, че тези деца имат аутизъм, само че може да се смята, че имат социално-емоционален недостиг. Някои признаци за това са неловкостта в обществените условия, компликации със започване на диалог и неналичието на обществено взаимоотношение с другите деца. Емоционалната страна може да включва ненадейно неспокойствие или елементарно осуетяване, което пречи на детето да остане съсредоточено в процеса на обучение;
Хиперактивност с недостиг на внимание (ADHD) и изпълнителна дисфункция - има спорни доказателства дали това е свръхдиагностицирано положение. Според психолозите, доста деца и възрастни биха могли да отговорят на критериите за тази диагноза, само че доста от тях в действителност имат други аргументи за затрудненото си концентриране, справяне със задача или неспособност за осъществяване на планове. Причините могат да включват безпокойствие, меланхолия, сложен характер, проблеми с образованието, както и компликации с изпълнителната функционалност. Тази функционалност включва умствени процеси като обмисляне, образуване, подбиране, контролиране, установяване на цели и абстракция. Това са значими качества както в академично-образователни, по този начин и в професионални функции (те са ситуирани в частта от мозъка, която се развива последно при хората – централния лоб). Консултацията със експерт може да помогне за определяне и нареждане на другите благоприятни условия за диагноза и подобаваща терапия;
Различни стресори – тормоз от съученици (физически и психически), безпорядък и недоразумение вкъщи, разлъка с родителите заради бракоразвод или претрупан работен график, неуместни физически промени - има повече евентуални аргументи, в сравнение с могат да бъдат изброени, само че значимият миг е, че стресът може да повлияе отрицателно на учебните резултати. Когато децата се усещат некомфортно и изпитват непрекъснат страх/несигурност заради външни въздействия, те не могат да се съсредоточат върху образователния развой и даже да са готови чудесно, стресът блокира мозъка им и пречи да разпрострат цялостния си капацитет, познания и умения. В този случай детето демонстрира и други признаци на стрес като поява на тревога, горест или предпочитание да заобикаля учебно заведение. Особено значимо е да се откри подобаващ метод за диалог, който да предразположи детето към шерване какво/кой го тормози и тормози. Установяването на първоизточника ще помогне и за намиране на най-хубавия вид за справяне със обстановката и попречване на по-сериозни проблеми.
Запомнете, че всяко дете се развива със лично движение и има разнообразни самостоятелни качества. Напълно обикновено е да се оправя по-трудно и постепенно в някои области - постоянно ще има предмети, които ще са по-лесни за едни и по-сложни за други деца. Не бързайте да сравнявате резултати и оценки. Наблюдавайте децата си и се постарайте да изградите здрава връзка, доверие и открита връзка с тях, с цел да можете да реагирате бързо и да се справите с евентуална проблематична обстановка. Можете да си служите с помощни въпроси, с цел да се ориентирате и насочите по-добре от къде идва затруднението. При нужда, не се тормозете да потърсите и консултация със експерт. Колкото по-бързо се откри повода и стресовите фактори, които пречат на детето, толкоз по-добре и сполучливо ще могат да се овладеят и преодолеят, а резултатите ще се подобрят.
Когнитивен недостиг и усложнения в образованието – първото нещо, за което експертите наблюдават и ревизират, е дали детето има някакъв когнитивен недостиг. Тази инспекция е като някаква вариация на тестванията за просветеност (IQ) и включва вербална, невербална или перцептивна работна памет и скорост на обработка. Важно е да се открият действителните благоприятни условия на детето, а не да се приема, че той/тя би трябвало да се оправя по-добре и на по-високо равнище от тях. Понякога детето има естествен коефициент на просветеност, само че има условен недостиг в някоя от когнитивните области, изброени нагоре. Може да има и усложнения с избран вид образование или схващане, да вземем за пример невербална връзка или дислексия (неспособност за четене и схващане на прочетеното поради вероятни разбърквания и бъркане на букви и думи). Консултацията и провеждането на тест с психолог са целесъобразни като първа стъпка за определяне на повода за по-слаби резултати и изцяло показване в клас; Социално-емоционални усложнения - доста деца се оправят доста добре с академичната и образователна част в учебно заведение, само че срещат усложнения в неакадемични области като обществена връзка и прочувствена регулация. Това не значи, че тези деца имат аутизъм, само че може да се смята, че имат социално-емоционален недостиг. Някои признаци за това са неловкостта в обществените условия, компликации със започване на диалог и неналичието на обществено взаимоотношение с другите деца. Емоционалната страна може да включва ненадейно неспокойствие или елементарно осуетяване, което пречи на детето да остане съсредоточено в процеса на обучение; Хиперактивност с недостиг на внимание (ADHD) и изпълнителна дисфункция - има спорни доказателства дали това е свръхдиагностицирано положение. Според психолозите, доста деца и възрастни биха могли да отговорят на критериите за тази диагноза, само че доста от тях в действителност имат други аргументи за затрудненото си концентриране, справяне със задача или неспособност за осъществяване на планове. Причините могат да включват безпокойствие, меланхолия, сложен характер, проблеми с образованието, както и компликации с изпълнителната функционалност. Тази функционалност включва умствени процеси като обмисляне, образуване, подбиране, контролиране, установяване на цели и абстракция. Това са значими качества както в академично-образователни, по този начин и в професионални функции (те са ситуирани в частта от мозъка, която се развива последно при хората – централния лоб). Консултацията със експерт може да помогне за определяне и нареждане на другите благоприятни условия за диагноза и подобаваща терапия; Различни стресори – тормоз от съученици (физически и психически), безпорядък и недоразумение вкъщи, разлъка с родителите заради бракоразвод или претрупан работен график, неуместни физически промени - има повече евентуални аргументи, в сравнение с могат да бъдат изброени, само че значимият миг е, че стресът може да повлияе отрицателно на учебните резултати. Когато децата се усещат некомфортно и изпитват непрекъснат страх/несигурност заради външни въздействия, те не могат да се съсредоточат върху образователния развой и даже да са готови чудесно, стресът блокира мозъка им и пречи да разпрострат цялостния си капацитет, познания и умения. В този случай детето демонстрира и други признаци на стрес като поява на тревога, горест или предпочитание да заобикаля учебно заведение. Особено значимо е да се откри подобаващ метод за диалог, който да предразположи детето към шерване какво/кой го тормози и тормози. Установяването на първоизточника ще помогне и за намиране на най-хубавия вид за справяне със обстановката и попречване на по-сериозни проблеми. Запомнете, че всяко дете се развива със лично движение и има разнообразни самостоятелни качества. Напълно обикновено е да се оправя по-трудно и постепенно в някои области - постоянно ще има предмети, които ще са по-лесни за едни и по-сложни за други деца. Не бързайте да сравнявате резултати и оценки. Наблюдавайте децата си и се постарайте да изградите здрава връзка, доверие и открита връзка с тях, с цел да можете да реагирате бързо и да се справите с евентуална проблематична обстановка. Можете да си служите с помощни въпроси, с цел да се ориентирате и насочите по-добре от къде идва затруднението. При нужда, не се тормозете да потърсите и консултация със експерт. Колкото по-бързо се откри повода и стресовите фактори, които пречат на детето, толкоз по-добре и сполучливо ще могат да се овладеят и преодолеят, а резултатите ще се подобрят.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ