Археолог със зловеща версия за смъртта на Людмила Живкова
Иля Прокопов е прочут български археолог, нумизмат, специалист по културни полезности и учител в ЮЗУ " Неофит Рилски ". В началото на 80-те години той става част от една незавършена задача, за която се приказва и до през днешния ден. Тогава Людмила Живков, щерка на комунистическия водач Тодор Живков, и пророчицата Ванга застават отпред на вълнуваща археологическа експедиция в Странджа.
Група откриватели потегля на задача, която би трябвало да открие информация от изключителна значимост за цялото човечество. Става дума за антични документи и предмети, съдържащи познание, което може да промени живота на цялата планета.
В групата, която потегля към Странджа, са Красимира Стоянова - племенница на Ванга, Кръстю Мутафчиев, историк и непосредствен другар на Людмила Живкова, както и още няколко доверени хора. Прокопов работи за експедицията като специалист по паметниците на културата. 33 години по-късно той споделя за " България Днес " забавни детайлности за задачата.
- Г-н Прокопов, вие имате неповторимия късмет да участвате в експедицията от 1981 година, проведена от Людмила Живкова и направлявана от пророчицата Ванга. Как бяхте определен да участвате в нея?
- Всеки един от участниците в тази експедиция е бил координиран персонално от Ванга. Нейната племенница Красимира Стоянова се допитвала до пророчицата за всяко настрана име, което да включи в задачата. Ванга е казвала - този може да взе участие, този не може. Бях безпределно сюрпризиран, когато един ден ме повикаха в Института по просвета и ми споделиха, че отивам командировка в Странджа. Без да ме питат дали желая, или не желая. Нямах право да откажа. Тогава системата не приемаше отводи. Заминах сякаш за малко. Върнах се след месеци.
- Каква в действителност беше задачата на задачата в Странджа?
- Информацията, с която разполагаше тази група, ръководена от Людмила Живкова, беше за места, съхраняващи доста огромни полезности. Наричам ги осведомителни депа, които биха могли да трансформират радикално визиите ни света подобен, какъвто го познаваме. Не ставаше дума за злато и съкровища, а за нещо доста по-глобално. За документи и предмети, завещани от други култури преди доста епохи. По време на задачата доста пъти се разясняваше, че територията, върху която през днешния ден е България, е била центърът на човешката цивилизация. Светая светих на знанието. За мен е ясно, че доста от нещата, които са откривани, не са оповестявани обществено. В недрата на българската земя, колкото и да са орязани нейните граници, към момента има две или три големи депа, съдържащи значима информация за цялото човечество. Чувал съм тези неща по време на експедицията от Кръстю Мутафчиев, който беше един от най-приближените до Людмила Живкова.
- Какви указания получихте преди началото на задачата?
- Не трябваше на никого и по никакъв мотив да се дава информация за експедицията. Нямахме право да приказваме даже пред хора от службите за сигурност. Явно Людмила Живкова към този момент е знаела, че към нея има предатели. През тези години изгубих благоволението на мои отколешни преподаватели и професори. Мълчах за задачата, а те се дразнеха от това. Моята задача в групата на Живкова беше да работя като специалист при вероятно разкриване на културни полезности.
- В един от източниците, свързани с вашата задача, написа, че още с идването си в Странджа сте станали очевидци на необичайно събитие - две светещи човешки фигури на хълма. Какво тъкмо се случи?
- Представете си скален масив, който наподобява на амфитеатър. Ние познавахме това място, тъй като от няколко дни към този момент работехме в региона. Бяхме огледали и документирали цялата околност. След консултация на Красимира Стоянова с вуйна Ванга трябваше да отидем там след залез слънце. Имаше нещо като доста тънка, фина мъгла. В нея се виждаше една висока, по-тънка човешка фигура и една по-ниска. Изглеждаха като живи и като че ли се движеха. Чудех се дали да споделя с другите това, което виждам. Притеснявах се да не ме вземат на майтап. Краси и един от другите сътрудници първи заговориха за странните фигури в мъглата. Започнахме да се питаме един различен какво се забелязали. Оказа се, че не всички сме видели едно и също. За себе си съм сигурен, че едното беше доста висок човек в бяло. Другите твърдяха, че са видели двама души, обърнати един към различен. Възможно е всеки да е видял нещо, което е уместно за неговия персонален чип.
- Имате ли ваше пояснение за това необичайно събитие?
- Струва ми се, че в региона има доста мощни енергийни полета. Подобни на тези, които съществуват на Рилските езера. Занимавам се с просвета и научни проучвания. По-скоро съм песимист. Нямам тъкмо пояснение за това, което се случи тогава. Знам ли...
- Каква беше ролята на Ванга за експедицията в Странджа?
- Краси ходеше непрекъснато при вуйна си Ванга и се съветваше с нея за експедицията. Тогава за пръв и финален път бях на задача, при която данните и тълкуванията минаваха през сходен тип утвърждение. Всички наши ходове бяха съгласувани с нея. Подготовката, картата, която трябваше да ни заведе до крайната цел... Всичко беше в съгласие с пророчицата. Възникнеше ли някаква неизясненост, Красимира отиваше да приказва с вуйна си. Картата на местността, по която се водехме, съумях да я мерна два пъти. Но на мен тя нищо не ми говореше.
- Сбъдваха ли се нейните думи?
- В случая със Странджа не ставаше дума за едно съответно местенце, където да съсредоточим напъните си. Картата обрисуваше просторен периметър и ние изследвахме единствено неговата североизточна част. Не получихме опция да приключим изследванията си. Не е ясно до каква степен биха ни довели упътванията на Ванга, в случай че задачата ни не беше прекратена. В региона, където работехме, се натъкнахме на средновековна шахта за рандеман на метал.
- Какво се случи по-късно?
- Неочакваната гибел на Людмила Живкова промени всичко. Когато тя умря, заместник-премиерът професор Стаменов сподели че е заречен пред паметта й да докара експедицията в Странджа до дъно. Продължихме работа, само че не за дълго. Не мога да кажа, че са ни арестували, само че ни махнаха от региона и стопираха задачата. Казаха ни да се прибираме у дома и да стоим разполагаем. После започнаха да ни викат из кабинетите на Главно следствено ръководство и други злокобни места. Да се чудиш в България ли бяхме или в друга страна. За мен тези, които организираха наказателната акция против хора от нашата експедиция, изпълняваха нареждания от непозната страна.
- Един от участниците в експедицията - Кръстю Мутафчиев, е наказан на 20 години затвор " за злоупотреби и противозаконни археологически изследвания " през 1982 година Как той претърпя тази тежка присъда?
- Кръстю излезе по-рано от пандиза, само че към този момент беше болен от неприятна болест - подарък от признателното родно място. Всеки, който се е хванал да прави нещо положително за България, е смачкан. Кръстю беше пратен в Пазарджишкия затвор. Там какво му се е случвало дори не желая да си помислям.
- Кои бяха най-ценните ви находки в Странджа?
- Всичко, което е открито на това място, бяха дървени устройства от времето, когато в средновековната шахта са добивани метали. Дървени главини, части опори. Какво е станало с тях - нямам визия.
- Но не успяхте да достигнете до скъпите документи и осведомителни депа, които са били вашата последна цел?
- Не. Не ни разрешиха да работим повече.
- В част от изявленията, свързани с вашата задача в Странджа, се загатва името на египетската богиня Бастет, както и че се е обсъждала опцията нейно богатство да е прикрито в недрата на планината. Каква е истината?
- Това беше концепция на Кръстю Мутафчиев. Беше получил информация отнякъде, само че не споделяше всичко, а единствено съответни неща, свързани с настоящата работа. Най-общо ставаше дума за доста директна връзка на нашите земи с античен Египет. Искрата на знанието и построяването на проспериращи култури е тръгнала отсам и е оказала въздействие за пораждане на античните общества в Двуречието и Египет. През хилядолетията е съществувала непрекъсната многостранна връзка сред тези центрове.
- Колко време продължи цялата задача?
- Участвах за няколко месеца през 1981 година, само че подготовката стартира много преди този момент. Предишната година са правени обходи на местността по отношение на експедицията. От Кръстю Мутафчиев знам, че Людмила Живкова е имала срещи в Англия във връзка със Странджа. Говорила е с извънредно високопоставени хора от техните разследващи служби.
- Тодор Живков вълнуваше ли се от вашите открития?
- Нямам визия.
- Защото в България по времето, когато той беше на власт, всичко зависеше от него...
- Да, само че очевидно даже той не е съумял да устои на натиска на руските си приятели. Те бяха чугунени глави - потеглят и газят. Една дребна страна не може да си разреши да се опълчва на велика мощ като Съюз на съветските социалистически републики.
- Имате ли своя версия за гибелта на Людмила?
- На Людмила Живкова са й помогнали да почине. Тя беше безпределно неуместна. На границата на два мегаблока в геополитически проект, тя си разреши да направи доста неща, които извисяваха националното самоуважение на България. В този океан от комунистически интернационализъм не се позволяваше никой да бъде по-голям от руския слон. Тогава и писмеността беше руска, и слонът беше руски... Живкова си разреши да направи ходове, които въобще не попадаха в границите на тази политика. Не можеха и да я управляват, тъй като тя бе член на Политбюро. Катастрофата, която тя претърпява, също е доста странна. Вследствие на този случай Живкова имаше платинен имплант в главата. Интересно по какъв начин по този начин нейната служебна кола е била блъсната от някакъв камион. Много измама... Но там, където пипат тайните служби, следи няма. Няма и явен отговор на въпроса по какъв начин умря Людмила Живкова.
- Живкова усещаше ли, че може да й се случи нещо неприятно?
- Не съм контактувал с нея персонално. Най-вероятно - да. Ходеше постоянно при Ванга и там са си споделяли всякакви неща. Людмила Живкова имаше доверие на шепа хора и не инцидентно не искаше службите да знаят за експедицията в Странджа.
- Връщали ли сте се в Странджа след експедицията от 1981 година?
- Бяха минали няколко години и по различен мотив бях в Странджа. Единственият човек от селището, който участваше в нашата експедиция, беше основният монтьор на мината. Казваше се Георги, не му помня семейството. Разказа ми по какъв начин по време на военно обучение на Варшавския контракт през 1982 година всичко там е било заградено и единствено изхвърчали и кацали руски хеликоптери. Само руски, без български. Но това са думи на локални хора.
По-късно, когато бях шеф на Националния исторически музей, пристигнаха при мен двама души, живеещи в непозната страна. Те ме попитаха дали, в случай че предложат контракт на нашето държавно управление може да се направи нова експедиция в Странджа. Казаха ми, че на територията на нашата страна има две огромни депа за информация, останали от древността и аз съм бил на едното от тях. Съвършено ясно е, че към региона на Странджа и още няколко такива места в България има извънреден интерес от непознати страни. Интерес, който даже не може да бъде прикрит.
- Бихте ли взели участие в нова археологическа задача там?
- Бих се върнал, само че не при тези условия. Нямаме национално виновни ръководители на страната. Управляват ни хора, които имат корпоративно, апаратно партийно мислене, само че не и държавническо. Те са като глутница. Въртят се да оглозгат това, което е останало.
- Значи ли това, че тази скъпа информация, която може би се намира в недрата на Странджа, ще си остане там още дълго време?
- Кой знае? Кой може да бъде сигурен, че Творецът няма да ни разтресе по този начин, че да ни пристигна акълът внезапно. Кому е дадено утрето? На никого. Дънов беше споделил нещо доста забавно и след това Ванга го цитираше. " Не жалете за земите, които са отнети на България. Те ще бъдат под вода. Тука да седите. Лошо ке биде по света, само че вие тука да седите. " Доста неща към този момент се знаят, само че информацията се крие.
Връзка с античен Египет
" Тази книга ще провокира може би най-голямото археологическо изобретение на нашия век " - написа Кръстю Мутафчиев в своята историческа информация, озаглавена " За произхода на хомо сапиенс ". - Гробницата на божеството Бастет в Странджа планина ще се окаже, най-вероятно, създание на строителите на египетските пирамиди... И ще отреди най-сетне почтено място на българите в международната история като носители на човешката цивилизация. "
Мутафчиев е измежду най-доверените хора на Людмила Живкова. В края на 70-те години и началото на 80-те той е началник на работа " Културно завещание " в Комитета за просвета. Води експедицията в Странджа, само че след гибелта на Живкова изпада в недружелюбност. По скалъпени обвинявания е наказан в заграбване на държавна благосъстоятелност и е вкаран в Пазарджишкия затвор за 20 години. Излежава 8 години от присъдата си, след което е освободен, само че здравето му е разрушено. Умира през 2004 година след дълго боледуване.
Група откриватели потегля на задача, която би трябвало да открие информация от изключителна значимост за цялото човечество. Става дума за антични документи и предмети, съдържащи познание, което може да промени живота на цялата планета.
В групата, която потегля към Странджа, са Красимира Стоянова - племенница на Ванга, Кръстю Мутафчиев, историк и непосредствен другар на Людмила Живкова, както и още няколко доверени хора. Прокопов работи за експедицията като специалист по паметниците на културата. 33 години по-късно той споделя за " България Днес " забавни детайлности за задачата.
- Г-н Прокопов, вие имате неповторимия късмет да участвате в експедицията от 1981 година, проведена от Людмила Живкова и направлявана от пророчицата Ванга. Как бяхте определен да участвате в нея?
- Всеки един от участниците в тази експедиция е бил координиран персонално от Ванга. Нейната племенница Красимира Стоянова се допитвала до пророчицата за всяко настрана име, което да включи в задачата. Ванга е казвала - този може да взе участие, този не може. Бях безпределно сюрпризиран, когато един ден ме повикаха в Института по просвета и ми споделиха, че отивам командировка в Странджа. Без да ме питат дали желая, или не желая. Нямах право да откажа. Тогава системата не приемаше отводи. Заминах сякаш за малко. Върнах се след месеци.
- Каква в действителност беше задачата на задачата в Странджа?
- Информацията, с която разполагаше тази група, ръководена от Людмила Живкова, беше за места, съхраняващи доста огромни полезности. Наричам ги осведомителни депа, които биха могли да трансформират радикално визиите ни света подобен, какъвто го познаваме. Не ставаше дума за злато и съкровища, а за нещо доста по-глобално. За документи и предмети, завещани от други култури преди доста епохи. По време на задачата доста пъти се разясняваше, че територията, върху която през днешния ден е България, е била центърът на човешката цивилизация. Светая светих на знанието. За мен е ясно, че доста от нещата, които са откривани, не са оповестявани обществено. В недрата на българската земя, колкото и да са орязани нейните граници, към момента има две или три големи депа, съдържащи значима информация за цялото човечество. Чувал съм тези неща по време на експедицията от Кръстю Мутафчиев, който беше един от най-приближените до Людмила Живкова.
- Какви указания получихте преди началото на задачата?
- Не трябваше на никого и по никакъв мотив да се дава информация за експедицията. Нямахме право да приказваме даже пред хора от службите за сигурност. Явно Людмила Живкова към този момент е знаела, че към нея има предатели. През тези години изгубих благоволението на мои отколешни преподаватели и професори. Мълчах за задачата, а те се дразнеха от това. Моята задача в групата на Живкова беше да работя като специалист при вероятно разкриване на културни полезности.
- В един от източниците, свързани с вашата задача, написа, че още с идването си в Странджа сте станали очевидци на необичайно събитие - две светещи човешки фигури на хълма. Какво тъкмо се случи?
- Представете си скален масив, който наподобява на амфитеатър. Ние познавахме това място, тъй като от няколко дни към този момент работехме в региона. Бяхме огледали и документирали цялата околност. След консултация на Красимира Стоянова с вуйна Ванга трябваше да отидем там след залез слънце. Имаше нещо като доста тънка, фина мъгла. В нея се виждаше една висока, по-тънка човешка фигура и една по-ниска. Изглеждаха като живи и като че ли се движеха. Чудех се дали да споделя с другите това, което виждам. Притеснявах се да не ме вземат на майтап. Краси и един от другите сътрудници първи заговориха за странните фигури в мъглата. Започнахме да се питаме един различен какво се забелязали. Оказа се, че не всички сме видели едно и също. За себе си съм сигурен, че едното беше доста висок човек в бяло. Другите твърдяха, че са видели двама души, обърнати един към различен. Възможно е всеки да е видял нещо, което е уместно за неговия персонален чип.
- Имате ли ваше пояснение за това необичайно събитие?
- Струва ми се, че в региона има доста мощни енергийни полета. Подобни на тези, които съществуват на Рилските езера. Занимавам се с просвета и научни проучвания. По-скоро съм песимист. Нямам тъкмо пояснение за това, което се случи тогава. Знам ли...
- Каква беше ролята на Ванга за експедицията в Странджа?
- Краси ходеше непрекъснато при вуйна си Ванга и се съветваше с нея за експедицията. Тогава за пръв и финален път бях на задача, при която данните и тълкуванията минаваха през сходен тип утвърждение. Всички наши ходове бяха съгласувани с нея. Подготовката, картата, която трябваше да ни заведе до крайната цел... Всичко беше в съгласие с пророчицата. Възникнеше ли някаква неизясненост, Красимира отиваше да приказва с вуйна си. Картата на местността, по която се водехме, съумях да я мерна два пъти. Но на мен тя нищо не ми говореше.
- Сбъдваха ли се нейните думи?
- В случая със Странджа не ставаше дума за едно съответно местенце, където да съсредоточим напъните си. Картата обрисуваше просторен периметър и ние изследвахме единствено неговата североизточна част. Не получихме опция да приключим изследванията си. Не е ясно до каква степен биха ни довели упътванията на Ванга, в случай че задачата ни не беше прекратена. В региона, където работехме, се натъкнахме на средновековна шахта за рандеман на метал.
- Какво се случи по-късно?
- Неочакваната гибел на Людмила Живкова промени всичко. Когато тя умря, заместник-премиерът професор Стаменов сподели че е заречен пред паметта й да докара експедицията в Странджа до дъно. Продължихме работа, само че не за дълго. Не мога да кажа, че са ни арестували, само че ни махнаха от региона и стопираха задачата. Казаха ни да се прибираме у дома и да стоим разполагаем. После започнаха да ни викат из кабинетите на Главно следствено ръководство и други злокобни места. Да се чудиш в България ли бяхме или в друга страна. За мен тези, които организираха наказателната акция против хора от нашата експедиция, изпълняваха нареждания от непозната страна.
- Един от участниците в експедицията - Кръстю Мутафчиев, е наказан на 20 години затвор " за злоупотреби и противозаконни археологически изследвания " през 1982 година Как той претърпя тази тежка присъда?
- Кръстю излезе по-рано от пандиза, само че към този момент беше болен от неприятна болест - подарък от признателното родно място. Всеки, който се е хванал да прави нещо положително за България, е смачкан. Кръстю беше пратен в Пазарджишкия затвор. Там какво му се е случвало дори не желая да си помислям.
- Кои бяха най-ценните ви находки в Странджа?
- Всичко, което е открито на това място, бяха дървени устройства от времето, когато в средновековната шахта са добивани метали. Дървени главини, части опори. Какво е станало с тях - нямам визия.
- Но не успяхте да достигнете до скъпите документи и осведомителни депа, които са били вашата последна цел?
- Не. Не ни разрешиха да работим повече.
- В част от изявленията, свързани с вашата задача в Странджа, се загатва името на египетската богиня Бастет, както и че се е обсъждала опцията нейно богатство да е прикрито в недрата на планината. Каква е истината?
- Това беше концепция на Кръстю Мутафчиев. Беше получил информация отнякъде, само че не споделяше всичко, а единствено съответни неща, свързани с настоящата работа. Най-общо ставаше дума за доста директна връзка на нашите земи с античен Египет. Искрата на знанието и построяването на проспериращи култури е тръгнала отсам и е оказала въздействие за пораждане на античните общества в Двуречието и Египет. През хилядолетията е съществувала непрекъсната многостранна връзка сред тези центрове.
- Колко време продължи цялата задача?
- Участвах за няколко месеца през 1981 година, само че подготовката стартира много преди този момент. Предишната година са правени обходи на местността по отношение на експедицията. От Кръстю Мутафчиев знам, че Людмила Живкова е имала срещи в Англия във връзка със Странджа. Говорила е с извънредно високопоставени хора от техните разследващи служби.
- Тодор Живков вълнуваше ли се от вашите открития?
- Нямам визия.
- Защото в България по времето, когато той беше на власт, всичко зависеше от него...
- Да, само че очевидно даже той не е съумял да устои на натиска на руските си приятели. Те бяха чугунени глави - потеглят и газят. Една дребна страна не може да си разреши да се опълчва на велика мощ като Съюз на съветските социалистически републики.
- Имате ли своя версия за гибелта на Людмила?
- На Людмила Живкова са й помогнали да почине. Тя беше безпределно неуместна. На границата на два мегаблока в геополитически проект, тя си разреши да направи доста неща, които извисяваха националното самоуважение на България. В този океан от комунистически интернационализъм не се позволяваше никой да бъде по-голям от руския слон. Тогава и писмеността беше руска, и слонът беше руски... Живкова си разреши да направи ходове, които въобще не попадаха в границите на тази политика. Не можеха и да я управляват, тъй като тя бе член на Политбюро. Катастрофата, която тя претърпява, също е доста странна. Вследствие на този случай Живкова имаше платинен имплант в главата. Интересно по какъв начин по този начин нейната служебна кола е била блъсната от някакъв камион. Много измама... Но там, където пипат тайните служби, следи няма. Няма и явен отговор на въпроса по какъв начин умря Людмила Живкова.
- Живкова усещаше ли, че може да й се случи нещо неприятно?
- Не съм контактувал с нея персонално. Най-вероятно - да. Ходеше постоянно при Ванга и там са си споделяли всякакви неща. Людмила Живкова имаше доверие на шепа хора и не инцидентно не искаше службите да знаят за експедицията в Странджа.
- Връщали ли сте се в Странджа след експедицията от 1981 година?
- Бяха минали няколко години и по различен мотив бях в Странджа. Единственият човек от селището, който участваше в нашата експедиция, беше основният монтьор на мината. Казваше се Георги, не му помня семейството. Разказа ми по какъв начин по време на военно обучение на Варшавския контракт през 1982 година всичко там е било заградено и единствено изхвърчали и кацали руски хеликоптери. Само руски, без български. Но това са думи на локални хора.
По-късно, когато бях шеф на Националния исторически музей, пристигнаха при мен двама души, живеещи в непозната страна. Те ме попитаха дали, в случай че предложат контракт на нашето държавно управление може да се направи нова експедиция в Странджа. Казаха ми, че на територията на нашата страна има две огромни депа за информация, останали от древността и аз съм бил на едното от тях. Съвършено ясно е, че към региона на Странджа и още няколко такива места в България има извънреден интерес от непознати страни. Интерес, който даже не може да бъде прикрит.
- Бихте ли взели участие в нова археологическа задача там?
- Бих се върнал, само че не при тези условия. Нямаме национално виновни ръководители на страната. Управляват ни хора, които имат корпоративно, апаратно партийно мислене, само че не и държавническо. Те са като глутница. Въртят се да оглозгат това, което е останало.
- Значи ли това, че тази скъпа информация, която може би се намира в недрата на Странджа, ще си остане там още дълго време?
- Кой знае? Кой може да бъде сигурен, че Творецът няма да ни разтресе по този начин, че да ни пристигна акълът внезапно. Кому е дадено утрето? На никого. Дънов беше споделил нещо доста забавно и след това Ванга го цитираше. " Не жалете за земите, които са отнети на България. Те ще бъдат под вода. Тука да седите. Лошо ке биде по света, само че вие тука да седите. " Доста неща към този момент се знаят, само че информацията се крие.
Връзка с античен Египет
" Тази книга ще провокира може би най-голямото археологическо изобретение на нашия век " - написа Кръстю Мутафчиев в своята историческа информация, озаглавена " За произхода на хомо сапиенс ". - Гробницата на божеството Бастет в Странджа планина ще се окаже, най-вероятно, създание на строителите на египетските пирамиди... И ще отреди най-сетне почтено място на българите в международната история като носители на човешката цивилизация. "
Мутафчиев е измежду най-доверените хора на Людмила Живкова. В края на 70-те години и началото на 80-те той е началник на работа " Културно завещание " в Комитета за просвета. Води експедицията в Странджа, само че след гибелта на Живкова изпада в недружелюбност. По скалъпени обвинявания е наказан в заграбване на държавна благосъстоятелност и е вкаран в Пазарджишкия затвор за 20 години. Излежава 8 години от присъдата си, след което е освободен, само че здравето му е разрушено. Умира през 2004 година след дълго боледуване.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ